№ 183
гр. Сливен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20212200100210 по описа за 2021 година
Предявени са частични субективно кумулативно съединени преки осъдителни
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
както следва:
за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищцата С. Я. Х. сумата от 30
000 лв., представляваща част от обезщетение с общ размер от 50 000 лв., за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дядото на
ищцата В.М. Х., починал в резултат на ПТП, настъпило по вина на водач, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2020 г. до окончателното й изплащане;
за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на всеки от ищците М. Я. Х.,
АС. Я. Х. и З. Я. Х., чрез тяхната майка и законен представител Я. В. Х. сумата от по
20 000 лв., представляваща част от обезщетение с общ размер от 50 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дядото на
ищците В.М. Х., починал в резултат на ПТП, настъпило по вина на водач, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 16.01.2020 г. до окончателното им
изплащане и
- за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищеца Д. Я. Х., чрез
неговата майка и законен представител Я. В. Х. сумата от 5 000 лв., представляваща част от
обезщетение с общ размер от 20 000 лв., за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на дядото на ищеца В.М. Х., починал в резултат на ПТП, настъпило
по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Ищците твърдят, че на 09.01.2020 г., около 19.50 ч., на жп прелез, находящ се на път
SLV III 5305 км 22, с. Жельо Войвода, водачът на л. а. „Ф.Ш.", с рег. № ****** - К.М.Т.,
1
нарушил правилата за движение по пътищата, като при светещ червен забранителен сигнал
на светофарната уредба на прелеза, тръгнал да го пресича и реализирал ПТП с
преминаващата влакова композиция „Шкода 44185-4“. Возещият се в автомобила пътник
В.М. Х. - дядо на ищците, починал вследствие на ПТП.
Ищците твърдят, че за лекият автомобил „Ф.Ш.", с рег. № ****** е имало сключена
застраховка ГО при ответното дружество.
Пострадалите отправили претенциите си пред застрахователя, били заведени щети по
случая, но все още не било изплатено обезщетение.
Ищците описват, че са имали изключително силна емоционална връзка със своя дядо,
като внезапната му загуба им е донесла неописуема мъка, душевни болки и страдания, които
продължават и до днес. Твърди се, че ищцата С.Х. е израснала с грижите на своя дядо, който
е взимал участие в нейното отглеждане, а след навършване на пълнолетие същата се е
доверявала на дядо си, споделяла е и е разчитала на неговата опора и напътствия. Твърди се,
че макар и на ниска възраст децата М. Я. Х., АС. Я. Х. и З. Я. Х. са били много привързани
към дядо си, като разбират и приемат с огромна болка и тъга загубата му. Излага се още, че
детето Д.Х., който се е родил малко преди смъртта на дядо си, е усетил топлина и
всеотдайност от него, като след като дядо му го прегръщал и люлеел, детето се успокоявало
и заспивало.
На изложените основания ищците претендират уважаване на исковете и присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв с ДДС.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който излага становище
за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застраховка ГО на
водача на л. а. „Ф.Ш.", с рег. № ******, но оспорва наличието на особена трайна и дълбока
емоционална връзка между ищците и дядо им, особено предвид ниската възраст на ищците
М. Я. Х., АС. Я. Х., З. Я. Х. и Д. Я. Х.. Оспорва и размера на претенциите за обезщетение
като несправедливо завишени.
Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. ищците не се представляват. Процесуалния представител представя подробни
писмени бележки, в които моли съда да постанови решение, с което уважи изцяло исковите
претенции.
В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител, който
оспорва по основание и размер исковите претенции и моли за отхвърлянето им.
От фактическа страна се установява следното :
На 09.01.2020г. при 22 км. на ЖП прелеза при с.Жельо войвода, водачът К.М.Т.
управлявал лек автомобил „Фолксваген Шаран”, нарушил правилата за движението като
не е спрял и преминал през железопътен прелез, въпреки наличието на работеща в нормален
режим и светещ червен сигнална уредба. В резултат на това е ударен от влаковата
композиция - собственост на БДЖ „Пътнически превози” ЕООД, управлявана от Ц.М.Д..
Реализирано е ПТП, при което е причинена смъртта на В.М. Х., пътник в лекия
автомобил марка и модел „Фолксваген Шаран”. За произшествието е съставен констативен
протокол и образувано досъдебно производство № 43/2020г. по описа на РУ – Сливен.
2
Ищците са внуци на починалото лице В.М. Х..
Назначената по делото САТЕ установява, че скоростта на влаковата композиция
преди ПТП е била около 79 км/ч, като не е надвишавала максимално разрешената за
участъка. Опасната зона за спиране при скорост от около 79 км/ч е около 156 м.
Скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била коло 20 км/ч.
ЖП прелеза е бил сигнализиран с пътни знаци, електрическа бариера, светлинна и
звукова сигнализация. Сигнализациите на ЖП прелеза към момента на настъпване на ПТП
са били изправни.
Водачът на автомобила не е спрял преди пресичане на ЖП прелеза. С действията си
водачът на автомобила е допуснал навлизане на автомобила в опасната зона за спиране на
влаковата композиция.
В момента на навлизане на автомобила с пресичане на релсовия път електрическите
бариери са били спуснати и при забрана за преминаване на превозни средства.
Водачът на автомобила е имал техническа възможност да намали скоростта на
достатъчно голямо разстояние и предотврати ПТП чрез спиране преди да премине покрай
спуснатите бариери.
Машинистът е възприел опасността от удар на разстояние около 44м от мястото на
удара, като е нямал техническа възможност да предотврати ПТП.
Техническата причина, довела до настъпването на ПТП е навлизането на лекия
автомобил в опасната зона за спиране на влаковата композиция. Технически правилно е
водачът на автомобила да предприеме намаляване на скоростта на движение и предприеме
спиране преди спуснатите бариери, както и да пропусне влаковата композиция, а след това
да предприеме пресичане на прелеза.
Автомобилът е бил снабден с триточкови предпазни инерционни колани.
При наличие на предпазен колан, тялото на пострадалия не би напуснало зоната на
купето.
Назначената по делото СМЕ сочи, че смъртта на пострадалия се дължи на тежка
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и гръбначния
мозък. Настъпило е остро тежко шоково състояние, в което е изпаднал пострадалия
непосредствено след железопътната травма, вследствие на което е настъпила смъртта.
От данните по делото е видно, че пострадалия е бил без поставен предпазен колан,
въпреки че автомобила е бил оборудван.
Локализацията на уврежданията сочат, че пострадалият е бил притиснат към дясната
половина на автомобила. Уврежданията не се дължат на директен удар с влака по
травмираните области на тялото, а са вследствие блъскане на лекия автомобил и притискане
от деформиралите се части на блъснатия лек автомобил.
Описаните увреждания са били причинени приживе, в купето на катастрофиралия лек
автомобил.
Макар пострадалият да е бил без закопчан предпазен колан, като се имат предвид
деформациите по автомобила, силата на удара, даже да е бил със закопчан колан, са били
3
налице предпоставки пострадалият пак да получи тежки увреждания и смърт.
Получените от пострадалия увреждания не се дължат на изпадането на тялото на
пострадалия на значително разстояние и със значителна сила. Уврежданията са получени
вследствие притискане на главата, гръдния кош и гръбначния стълб от деформиралите се
части на автомобила, които са хлътнали към пространството, заемано от тялото на
пострадалия.
От разпита на свидетелите се установява, че починалия Велико е посещавал често
внуците си, като винаги им носел подаръци – храна и дрехи. Децата много са обичали своя
дядо, който се е грижил за тях, играели са заедно. Децата често посещават гроба на дядо си
и скърбят за него.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в
своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели. Прие заключенията на изслушаните по делото експерти, като изготвени от
компетентни и добросъвестни вещи лица.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество
:
Правна квалификация на претендираните права чл. 432 ал.1 и чл. 429 ал.1 т.1 вр. ал.3
от КЗ.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че: Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци
и внуци; В традиционните за българското общество семейни отношения между
бабите/дядовците и внуците им, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.
4
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.
При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените
роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено
близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост
между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства , обусловили
създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка.
По делото обаче не са ангажирани доказателства относно изградени изключителни
отношения на близост между ищците и починалия им дядо, нито специални житейски
ситуации предполагащи особено близка връзка. Те са били близки в рамките на нормалните
родствени отношения на близост и взаимопомощ. Свидетелските показания не установяват
и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които
обичайно би изпитал всеки внук от внезапната загуба на своя дядо.
Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна
практика, като претециите се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на главната искова претенция се явява неоснователна и
акцесорната претенция за присъждане на лихви за забава.
С оглед изхода на делото и правилата на чл. 78 от ГПК претенцията на ищците за
заплащане на съдебно – деловодни разноски се явява неоснователна.
На ответното застрахователно дружество са дължими деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение. Същото следва да бъде редуцирано до минималния размер,
предвид заявеното възражение за прекомерност. Следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 4056 лева с включено ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С. Я. Х. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“Р.К." № **, вх.*,
ет.* ап.** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 за заплащане на обезщетение в общ размер на 30
000лева, частична претенция от пълния размер 50 000лева, за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на нейния дядо В.М. Х. починал при ПТП
възникнало на 09.01.2020г. на ЖП прелеза при с.Жельо войвода, общ. Сливен, ведно със
5
законната лихва, считано от 16.01.2020г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. Я. Х. с ЕГН **********, АС. Я. Х. с ЕГН **********
и З. Я. Х. с ЕГН **********, представлявани от своята майка и законен представител ЯНКА
ВАЛИКОВА Х. с ЕГН ********** всички с адрес гр.Я., ул.“Р.К." № **, вх.*, ет.* ап.**
против ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87 за заплащане на обезщетение в общ размер на по 20 000лева за
всеки от тях, частична претенция от пълния предявен размер от 50 000 лева за всеки, за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на техния дядо
В.М. Х. починал при ПТП възникнало на 09.01.2020г. на ЖП прелеза при с.Жельо войвода,
общ. Сливен, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020г. до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д. Я. Х. с ЕГН **********, представляван от неговата
майка и законен представител ЯНКА ВАЛИКОВА Х. с ЕГН ********** всички с адрес
гр.Я., ул.“Р.К." № **, вх.*, ет.* ап.** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87 за заплащане на
обезщетение в общ размер на 5 000 лева, частична претенция от пълния размер 20 000лева,
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на неговия
дядо В.М. Х. починал при ПТП възникнало на 09.01.2020г. на ЖП прелеза при с.Жельо
войвода, общ. Сливен, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020г. до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА С. Я. Х. с ЕГН **********, както и М. Я. Х. с ЕГН **********, АС. Я. Х.
с ЕГН **********, З. Я. Х. с ЕГН ********** и Д. Я. Х. с ЕГН **********, представлявани
от своята майка и законен представител ЯНКА ВАЛИКОВА Х. с ЕГН ********** всички с
адрес гр.Я., ул.“Р.К." № **, вх.*, ет.* ап.** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87
сумата в размер на 4056 лева – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
6