Решение по дело №4124/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1081
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20215330204124
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1081
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330204124 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4374615, издаден от ***, ***, с
който И.С.Д., ЕГН: **********, е санкциониран с административно
наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, И.Д., оспорва законосъобразността на обжалвания ел.
фиш и моли същият да бъде отменен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, ***, оспорва основателността на така
депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски.
От фактическа страна се установява следното:
На 26.12.2020 г. в 16.16 часа, в град Пловдив, на ул. „Пазарджишко
шосе“, 4 км. в посока град Пловдив, е било заснето извършено нарушение за
скорост с л.а. марка *** с рег. № ***, установено с АТСС CORDON-M2
MD1196, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 71
км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или
превишение на разрешената скорост с 21 км/ч. По делото е установено, че
собственик на горепосоченото МПС е И.С.Д., срещу когото бил издаден ел.
1
фиш серия К № 4571394. Именно по отношение на същия за така
констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 100 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира тези
доказателства като обективни, еднопосочни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост в
населено място от 21 km/h до 30 km/h е предвидена глоба в размер 100 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал. 4 ЗДвП – посочени
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото доказателства се установява, че
електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона
ред. При извършената служебна проверка съдът не установи в
2
административната процедура да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на
жалбоподателя.
Налице е и коректно описание на нарушението. Видно е от посочено в
същия е, че се съдържа не само конкретно описание на нарушението – в какво
се изразява нарушението и къде се твърди да е извършено, но и посоката на
движение, точната пътна лента от конкретен път, в това число посочване на
рег. номер на превозното средство, с което е извършено нарушението. В тази
връзка съдът констатира, че по кориците на делото е приложен снимков
материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение
на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението.
От снимката е видно също, че техническото средство осъществява измерване
в посоката на движение на МПС, с което е извършено нарушението.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
АТСС CORDON-M2 MD1196, представляващо мобилна система за
видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП
реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите
признаци на деянието: 26.12.2020 г. в 16.16 часа, в град Пловдив, на ул.
„Пазарджишко шосе“, 4 км. в посока град Пловдив, е било заснето извършено
нарушение за скорост с л.а. марка *** с рег. № ***, установено с АТСС
CORDON-M2 MD1196, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена
скорост от 71 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3
3
км/ч. или превишение на разрешената скорост с 21 км/ч. Установено е, че
собственик на този автомобил е именно санкционираното лице. Изрично е
посочена нарушената правна норма чл. 21, ал.1 ЗДвП. Посочени са и
правните признаци на нарушението: при разрешена в населено място скорост
50 км/ч. е допуснато наказуемо превишение на скоростта от 21 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка
следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения
толеранс от 3 км.ч. На фотоснимката е посочена измерена скорост 74 км/ч. В
електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената
скорост, а установена стойност на скоростта, която се получава, като от
измерената скорост се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. В
конкретния случай 74 км/ч -3 км/ч е равно на 71 км/ч., т.е скоростта посочена
в електронния фиш. Налице е следователно пълно съответствие. В
електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се
ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.
1, т. 3 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен
размер, което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Спазени са и сроковете за ангажиране на отговорността на нарушителя.
Предвид горното обжалвания ел. фиш, като правилен и законосъобразен,
следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
4
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че дейността на юрисконсулта на *** в настоящото
производство се изразява единствено в писмено становище относно
законосъобразността на ел. фиш и основателността на депозираната жалба,
намира, че в полза на *** следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ минимум, а именно 80.00 лв.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4571394, издаден от
***, ***, с който И.С.Д., ЕГН: **********, е санкциониран с
административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН: **********да заплати на ОД на МВР-Пловдив
сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5