№ 114
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110160367 по описа за 2022 година
Предявени са от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу В. И. Р., ЕГН: **********, гр. София,
ж.к.ДРУЖБА 1, бл.10, вх. А, ет.4, ап.12, и Д. И. Р., ЕГН: **********, гр. София,
ж.к. ДРУЖБА 1, бл.10, вх.А, ет.4, ап.12, и двамата представлявани от особен представител
адвокат С. Р. М. със съдебен адрес: гр.София, ул. Димитър Трайкович № 1, вх. В, ет. 1, ап. 1,
иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150
от ЗЕ - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
на ищеца при условията на солидарност сумите 315,81 лева (триста и петнадесет лева и 81
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 17,94 лева (седемнадесет лева и 94 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до 09.06.2022 г., 15,89лева
(петнадесет лева и 89 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., ведно със законна лихва за
период от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,35 лева (четири лева и 35
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 09.06.2022 г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ,
ж.к. ДРУЖБА 1, бл.10, вх.А, ет.4, ап.12, аб.№ 42484, но не са изпълнили задължението си да
заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период.
Моли за присъждане на разноски.
1
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че между страните има
договорни отношения, като твърди, че между страните не са налице валидни облигационни
отношения. Оспорва твърдението, че ответниците са ползватели на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот и период, както и да са собственици на топлоснабдения
имот. Сочи, че ответниците не са подавали заявление за откриване на партида при ответното
дружество. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Признава фактите, за чието
установяване е поискано допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски.
Третото лице-помагач, констатиуирано по делото „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, не оспорва
исковата претенция. Представя писмени документи.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК от 20.06.2022 г. ищецът е
поискал, а съдът е уважил искането му за осъждане на длъжниците – ответници по
настоящото производство, да заплатят претендираните суми. Тъй като заповедта е връчена
на лицата при условията и реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и не е установена месторабота на
лицата, съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си по исков ред, което обуславя правния интерес на ищеца да води настоящото
производство.
Видно от представените по делото писмени доказателства, процесният
топлоснабдяем имот е бил собственост на ответниците за периода 09.07.1986 г. – 22.11.2019
г. Представен е Споразумителен протокол от 22.11.2019 г., в който ответниците като
продавачи и приобретателите на имота са постигнали съгласие, всички дължими разходи за
консумативи, комунални услуги, режийни разноски (ток, вода, парно, разходи за общите
части на сградата, в която е построен имотът, членски вноски към Етажната собственост и
други, изрично неупоменати), дължими за ползването на процесния имот до 12.12.2019 г.,
включително дължимите суми по изравнителните сметки към „.“ ЕАД, да се заплатят от
продавачите В. И. Р. и Д. И. Р.. Последните са сключили брак на 25.10.1972 г. и няма данни
същият да е прекратен, като по делото е прието заверен препис от Акта за граждански брак с
№ 372, заверен за вярно с оригинала към 10.11.2023 г. (л.129 от делото).
Ответната страна оспорва качеството си на потребители. Съгласно разпределената
тежест по реда на чл. 154 от ГПК, ищецът е длъжен да докаже това обстоятелство чрез пълно
и главно доказване. Съгласно Закона за енергетиката, както и възприетата за константна и
задължителната съдебна практика, потребител на топлинна енергия се явява лице, което е
собственик на топлоснабдяемия имот, ползвател с учредено върху имота вещно право на
ползване или лице, което ползва имота на валидно облигационно правоотношение. Видно от
събраните по делото доказателства, ответниците са били собственици на процесния
топлоснабдяем имот през процесния период, като са се задължили да заплащат сумите,
станали изискуеми до 12.12.2019 г. за консумативи, в това число и дължими към ищцовото
2
дружество. Освен това, ответникът е вписан като собственик на имота в списъка на
етажните собственици, представен по делото. Тези документи не са оспорени и установяват
по безспорен начин посочените обстоятелства.
Ответниците са признали обстоятелствата, за които ищецът е поискал допускане и
изслушване на съдебно-техническа и счетоводна експертизи, поради което съдът приема, че
претендираните суми са установени по основание и размер.
Следва да се извърши проверка във връзка с наведеното възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията. Предвид това, че производството е
образувано по реда на чл. 422 от ГПК, погасителната давност се счита за прекъсната на
датата, на която е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно – на 20.06.2022 г. Тъй
като вземанията към ищцовото дружество стават изискуеми 45 дни след публикуването на
фактурите, то погасени от специалната тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД биха
били суми, станали изискуеми до 04.04.2019 г. Такива суми не се претендират с исковата
молба, поради което и не са налице суми, които да са погасени по давност. Исковите
претенции се явяват доказани по основание и по размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид изхода от спора ищецът има право на разноски, направени в двете
производства, както следва: в заповедното производство 75 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, а в исковото: 25 лв. за държавна такса, 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, както
и сумата от 400 лв. за депозит за особен представител на ответниците, или общо в размер на
525 лв. за исковото производство. Ответниците при този изход от спора нямат право на
разноски.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „.“ ЕАД, ЕИК .,
представлявано от . със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б
и В. И. Р., ЕГН: **********, гр. София, ж.к.ДРУЖБА 1, бл.10, вх. А, ет.4, ап.12, и Д. И. Р.,
ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ДРУЖБА 1, бл.10, вх.А, ет.4, ап.12, и двамата
представлявани от особен представител адвокат С. Р. М. със съдебен адрес: гр.София, ул.
Димитър Трайкович № 1, вх. В, ет. 1, ап. 1, че ответниците В. И. Р., ЕГН: **********, и Д.
И. Р., ЕГН: ********** дължат на ищеца „.“ ЕАД, ЕИК ., на основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, при условията на солидарност, сумите
315,81 лева (триста и петнадесет лева и 81 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г.,
ведно със законна лихва за период от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 17,94
лева (седемнадесет лева и 94 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2019 г. до 09.06.2022 г., 15,89лева (петнадесет лева и 89 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до
30.11.2019 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 4,35 лева (четири лева и 35 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
3
01.07.2019 г. до 09.06.2022 г.
ОСЪЖДА В. И. Р., ЕГН: **********, гр. София, ж.к.ДРУЖБА 1, бл.10, вх. А, ет.4,
ап.12, и Д. И. Р., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ДРУЖБА 1, бл.10, вх.А, ет.4, ап.12, да
заплатят на „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . със седалище и адрес на управление:
ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, сумата от 600 лв. (шестстотин лева) за разноски в
исковото и заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „МХ ЕЛВЕКО“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от неговото връчване на
двете страни, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4