РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Кюстендил, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Михаела Ив. Атанасова
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело №
20241520100701 по описа за 2024 година
Производството е по правилата на глава XXIX-та от ГПК – за делба във фазата
по извършването й.
Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от З. Г. Н. против Г. С. В. за делба на
съсобствен недвижим имот.
Със съдебно решение № 920 от 02.10.2024 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК
с решение № 1094/19.11.2024г., двете постановени по настоящото гражданско дело,
съдът е допуснал извършване на съдебна делба на процесния имот между
съделителите ПРИ ПРАВА по ½ ид.ч. за всеки от тях.
Решението не е атакувано и понастоящем е влязло в законна сила.
Производството по делото е продължило във втората фаза на делбата, като в
законоустановения срок ищцата е предявила претенция за сметки по чл. 346 от ГПК и
с правно осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС против ответника. Съдът е приел същото за
разглеждане във втората фаза на производството, но в о.с.з. ищцовата страна е
оттеглила така заявената претенция, поради което и в тази си част съдът е прекратил
производството по делото с протоколно определение от 17.02.2025г., последното
понастоящем влязло в законна сила.
В о.с.з. от 17.02.2025 г. съделителите са изразили становище за начина на
извършване на делбата, а именно чрез изнасяне на процесния имот на публична
продан, след оттегляне на заявената от всеки от тях претенция за възлагане по реда на
чл. 349, ал.1 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с
доводите на страните, прие за установено следното:
Страните се легитимират като собственици на процесния недвижимия имот при
1
равни в съсобствеността права, видно от доказателствата по делото, подробно
анализирани в решението по допускането на делбата, постановено по настоящото дело
в първата фаза на производството.
От заключението на в. л. инж. Д. Д., прието като доказателство във втората фаза
на делбения процес, ведно с извършена в заседанието по изслушването на експерта
корекция в заключителната му част, се установява пазарна стойност за процесния
недвижим имот в размер на 68 700 лв. (шестдесет и осем хиляди и седемстотин лева)
при изчислена стойност на дяловете за всеки от съделителите в размер на 34 350 лв.
(тридесет и четири хиляди триста и петдесет лева). В заключението си експертът е
установил и неподеляемост на процесния недвижим имот съгласно нормата на чл. 40,
ал.1 от ЗУТ.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което
не се обсъждат подробно.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът прави
следните правни изводи:
Настоящото делбено производство се намира във втората фаза на делбата, която
по правилата на ГПК завършва с решение по извършването й, с което се прекратява
съсобствеността.
По способа за извършване на делбата:
В случая съществуването на съсобственост между страните и правата на всеки
от тях в нея е установено с влязло в сила решение, постановено от КРС на основание
чл. 344 от ГПК в първата фаза на производството.
За да пристъпи към окончателното ликвидиране на съсобствеността съдът
следва да избере някой от способите за това, а именно: чрез възлагане по реда на
чл.349 ГПК, чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите (движимите вещи)
от съда по реда на чл.353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Основен
критерий за този избор е дали броят на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на
дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки
от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при
неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична
продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната
цена.
В настоящия случай допуснатият до делба недвижим имот е единствен такъв,
т.е. броят на имотите е по-малък от този на съделителите. Имуществото, както се
установи по делото, е неподеляемо, поради което е налице невъзможност всеки от
съделителите да получи реален дял от делбената общност. Не е налице и възможност
за възлагане по см. на чл. 349, ал. 1 от ГПК. Въпреки че съделителите са оттеглили
претенцията си за възлагане, за прецизност настоящият състав намира за необходимо
да посочи, че извършването на делбата по този процесуален ред е и невъзможно.
Предпоставките за ликвидиране на съсобствеността по този начин са уредени в
нормата на чл. 349, ал. 1 от ГПК - при делба между бивши съпрузи са делбеният имот
да е неподеляемо жилище - бивша съпружеска имуществена общност, прекратена с
развода; на бившия съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца; последният да няма собствено жилище.
Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им
наличие. В случая не е налице една от кумулативно дължимите се предпоставки, а
2
именно – предоставяне упражняването на родителските права спрямо ненавъшилите
пълнолетие деца на някой от съделителите, поради което е ненужно и обсъждането на
останалите такива. По делото се установи, а същото се обяви и за ненуждаещо се от
доказване обстоятелство, че детето на двамата бивши съпрузи е пълнолетно, към
настоящия момент навършило 27-годишна възраст. В подобни хипотези съдебната
практика приема, че „непълнолетието на родените от брака деца като юридически
факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.),
чл. 349 ГПК, следва да е налице към момента на приключване на устните състезания
в първата инстанция“. Доколкото тази кумулативно необходима предпоставка не е
налице в случая, претенцията на съделителите за възлагане на процесния имот би била
и неоснователна, доколкото липсват обективни критерии за предпочитане на някой от
двамата съпрузи, когато и двамата не отговарят на изискванията за възлагане по см. на
чл. 349 от ГПК – спр. ТР № 1/19.05.2004 година на ОСГК на ВКС т. 5.
Поради изложеното, изнасянето на имота на публична продан се явява
единствен възможен способ за ликвидиране на съсобствеността между двамата
съделители – спр. разпоредбата на чл. 348 от ГПК според която, когато някой имот е
неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде
изнесен на публична продан.
Пазарната стойност на имота възлиза на сума от 68 700 лв. (шестдесет и осем
хиляди и седемстотин лева) при изчислена стойност на дяловете за всеки от
съделителите в размер на 34 350 лв. (тридесет и четири хиляди триста и петдесет лева)
съгласно заключение вх. № 1716/10.02.2025г., ведно с извършена корекция в
заключителната му част, направена в о.с.з. от 17.02.2025г. на инж. Д. Д., което се
възприе за обективно и пълно.
По отношение на дължимите държавни такси и разноски:
Систематичното място на нормата на чл. 355 от ГПК я прави специална спрямо
общите норми на гражданския процес, регламентиращи присъждането на сторените в
исковия процес разноски. Съделителите заплащат съобразно дяловете си при
приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели,
вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и
други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на
правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат. При наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване на
самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно способа, по
който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и
по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на
постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира
разпоредбата на чл. 78 от ГПК в който смисъл са и указанията по приложението на
процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.
В случая спор между страните досежно наличието на съсобственост между тях
спрямо делбеното имущество, правата им в съсобствеността, както и способът по
който да се извърши делбата не е имало (и двамата оттеглят възлагателните си
претенции и сочат на желан способ за ликвидиране на съсобствеността – този по чл.
348 от ГПК).
Предвид горното, страните следва да заплатят държавна такса в размер по 4%
3
върху стойността на притежавания от всеки от тях дял, на основание чл. 355 от ГПК,
вр. с чл.8 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК – по
1374,00 лв. за всеки от тях. Съдът констатира, при все това, че не е било необходимо, с
оглед спецификата на делбеното производство, че при образуване на делото ищцата е
внесла държавна такса в размер на 25,00 лв., която следва да бъде приспадната от
общо дължимата от нея такава. Поради това, дължимата от Николова държавна такса
за производството възлиза на сума в размер на 1349,00 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 355 от ГПК и практиката на ВКС -Определение
№ 355/0107. 2015 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2015 г., първо г. о. ГК и в унисон с
гореизложеното, не се дължат разноски за адвокатски хонорар по исковете за делба, а
остават за страните така, както са направени.
Разноските за вещи лица са разпределни в хода на производството съобразно
правата на страните, като същите остават за тях, така както са направени предвид
двойното качество, в което всеки от съделителите участва в производството, а именно
– на ищец и ответник.
Ищцата претендира в представения списък по чл. 80 от ГПК и 15,00 лв. за
вписване на исковата молба в СВ към АВ, но доказателства, приложени по делото в
тази насока, липсват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба с решение
№ 920 от 02.10.2024 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение №
1094/19.11.2024г., двете постановени по настоящото дело, недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.504.32.1.4, обл. **, общ. **,
гр. **, ж.к. „**“, бл. **, вх. *, ет.1* ап. *, вид собственост – частна; тип жилище –
апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, бр.
нива 1, с площ по документ 47,93 кв.м., прилежащо избено помещение № 31 с площ 6
кв.м., ведно с 2,125 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-96/28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на първи етаж в сграда с
идентификатор 41112.504.32.1, обл. **, общ. **, гр. ** ж.к. „**“, бл. **, вид
собственост – частна, функционално предназначение – жилищна сграда,
многофамилна, брой етажи 8, брой самостоятелни обекти 32 със застроена площ 285
кв.м., построена върху Поземлен имот с идентификатор 41112.504.32, обл. **, общ. *,
гр. **, ж.к. „**“, вид собственост общинска, частна, вид територия – урбанизирана,
НТП комплексно застрояване, целия с площ от 18344 кв.м., стар номер 2258 съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК, последно
изменение засягащо обекта със Заповед за изменение на КККР № КД-14-10-
282/11.08.2009г. на Началник на СГКК – **, при съседи на самостоятелния обект, както
следва: на същия етаж 41112.504.32.1.3; под обекта – няма; над обекта –
41112.504.32.1.8.
СТОЙНОСТТА на изнесения на публична продан недвижим имот възлиза на
сума в размер на 68700,00 (шестдесет и осем хиляди и седемстотин лева).
ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ получената при публичната продан сума между
съделителите, както следва: за З. Г. Н., ЕГН: ********** съдебен адрес: гр. **, ул. „**“
4
№ **, ** – ½ ид.ч. (една втора идеална част) от получената продажна цена и за Г. С. В.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. **, кв. „**“, бл. **, вх. *, ет.*, ап. * – ½ ид.ч. (една втора
идеална част) от получената продажна цена.
ОСЪЖДА З. Г. Н., ЕГН: ********** съдебен адрес: гр. **, ул. „**“ № **, ** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – ** държавна такса в размер на 1349,00 лв. (хиляда
триста четиридесет и девет лева), както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. С. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. **, кв. „**“, бл. **, вх. *, ет.*,
ап. *, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – ** държавна такса в размер на 1374,00 лв.
(хиляда триста седемдесет и четири лева), както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
СЪОБЩАВА на страните, че на основание чл. 115, ал. 1, вр. чл. 114, ал.1, б. "в",
вр. чл. 112, б. "з", вр. б. "а" от Закона за собствеността, настоящото решение, както и
това по допуснатата делба, след влизането им в сила, следва да бъдат отбелязани в
Служба по вписванията - гр. Кюстендил.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5