РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Пловдив, 15.02.2022
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
ІІ отделение, десети състав в публично заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ адм. дело № 2192 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на Л.К.В., ЕГН **********, чрез адв.
Н.Н.,***, офис 312, против Решение № 1040-02-139/23.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас, потвърждаващо разпореждане № О-02-000-00-01472574/03.06.2021
г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Бургас,
с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване, по болничен лист № Е20201924106 на Л.К.В..
Според жалбоподателя
решението на директора на ТП на НОИ – Бургас е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Позовава се на чл.10 от КСО и
сочи, че безспорно е бил в трудово правоотношение с работодателя. Обосновава се
твърдението, че наличието на неизправен осигурител не може да има за последица
прекратяване на правата на добросъвестните задължително осигурени лица по чл.4
ал.1 т.1 от КСО. В жалбата са наведени доводи, че В. е извършвал трудова дейност,
сочи се, че дори и да се установи, че осигурителните вноски не са внесени от
осигурителя, те са дължими от него и това не обуславя наличие на приложното
поле на чл.40 ал.3 от КСО. Подчертано е, че при извършената проверка не се
установява по никакъв начин, че В. не е работил в дружеството.
В съдебно заседание Л.К.В. не
се явява, не се представлява.
В писмено становище по
делото - ответникът чрез юрк. Д.Д. оспорва жалбата, претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Оспорването, като направено
от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118,
ал.1 от КСО и против акт подлежащ на
съдебно обжалване е процесуално
допустимо, а жалбата разгледа по същество е неоснователна.
Административен съд -
Пловдив, десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Началото на
административното производство е поставено с
представено в ТП на НОИ – Бургас, Приложение № 9 към чл.8 ал.1 от
НПОПДОО по болничен лист Е20201924106
за периода от 13.09.2020 г. до 12.10.2020 г. издаден на Л.К.В., за изплащане на
парично обезщетение.
Във връзка с анализирани
данни за неизрядни осигурители, които периодично подават данни по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО с високи осигурителни доходи, на лица с регистрирани трудови
договори е издадена Заповед № ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на ръководителя на
контрола по разходите на ТП на НОИ Бургас за извършване на проверка в
осигурителя "Балканкар Електробуси" ЕООД с ЕИК *********.
Няма спор между страните, че
във връзка с установени липсващи осигурителни вноски за лицата работещи по
трудово правоотношение и самоосигуряващи се лица в "Балканкар
електробуси" ЕООД, срещу дружеството е образувано изпълнително дело *********/2018
по описа на ТД на НАП - Бургас на 23.02.2018 г.
С постановление от
07.03.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на дружеството на територията
на страната, а сметката на задълженото лице в „ЦКБ“ АД е без авоар. Правени са
опити за връчване на документи на управителя на дружеството Я.И.Л. - гражданин
на Република Украйна със съдействието на полицията на адрес: гр. Пловдив, ***,
но е установено, че лицето никога не е живяло на адреса. Извършена е проверка
на паричните потоци и начините на разплащане на задълженото лице, като е
установено по данни от управителя, че дружеството осъществява дейност в гр.
Пловдив, бул. "Марица" № 93 и ул. "Васил Левски" № 8,
дружеството няма декларирани приходи от продажба за 2018 г., дружеството
декларира, че не извършва плащания през чужда банкова сметка ***.
На 22.03.2019 г. е изпратено
искане за извършване на действия по делегация до ТД на НАП - Пловдив - връчване
на документите по изпълнителното дело на декларираните от управителя адреси.
Посетени са адресите в гр. Пловдив - бул. "Марица" № 93 и ул.
"Васил Левски" № 8. На нито един от двата адреса не е открит офис или
база на задълженото лице. На 01.04.2019 г. е посетен адресът на дружеството в гр.
Свети Влас - ул. "Сирена" №1, ет. 1, ап. 12 - деклариран като адрес
за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК. Установено е, че на посочения адрес
се намира хотел - неработещ заключен и не е открит офис или представителство на
дружеството. Извършено е второ посещение и отново е установено, че няма такова
дружество на този адрес. На 19.06.2019 г. на електронния адрес на управителя е
изпратено искане за предоставяне на документи, относно притежаваните от дружеството
активи и покана за явяване в ТД на НАП - Бургас. Не е получено потвърждение за
получаване на документа или отговор. Извършено е проучване на имущественото
състояние на задълженото лице, изпратени са запитвания до ОД
"Земеделие", Община Бургас, Община Пловдив, Община Несебър, сектор
"ПП" към ОД на МВР, Министерство на земеделието, храните и горите.
Извършени са справки в регистрите на ЦРОЗ, ГД "Гражданска
въздухоплавателна администрация", Морска администрация, ИКАР, регистър "Заеми".
Установено е, че задълженото лице не притежава активи, които да послужат за
удовлетворяване на публичното вземане.
От гл.инспектор по
осигуряването при сектор КР на ДОО при ТП на НОИ-Бургас е изготвена докладна
изх.№ 1042-02-30#1
от 10.03.2020г., /л.42/, в която е посочено, че дружеството е с единствен
управител Я.Л. – Украйна, а собственик е „Нимиц 3“ ЕООД с ЕИК *********
гр.Ловеч. Изложено е, че на посочения за седалище адрес в с.Свети влас,
управителя и дружеството не са известни. След справка по ЕГН на лицата с данни
по чл.5 ал.4 от КСО е установено, че всички са с постоянни адреси на
територията на Област Пловдив и също така известен адрес от електронния подпис,
чрез който се подават данни е в гр.Пловдив, Район Северен. В докладната е посочено, че по ЕИК
на дружеството има данни за наети лица по трудови правоотношения през периода
2015-2020г., като са подадени уведомления за 29 договора с 24 лица и към
момента непрекратени са договорите на общо 9 лица. Изложено е, че месечните осигурителни
доходи на работещите в дружеството за периода 2018г.-2019г. са в диапазон
1500лв.-3000лв., като за този период няма данни за постъпили осигурителни
вноски към ДОО.
По делото е приложен
Констативен протокол № КВ-5-15-00805586/01.09.2020г., съставен от гл.инспектор
по осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив във
връзка с извършена проверка по разходите на ДОО на "Балканкар
Електробуси" ЕООД в периода 20.04.2020г. – 01.09.2020г.
В протокола са описани подробно
действията на проверяващия и опитите за контакт с представители на дружеството,
както и документите представени в хода на проверката. Изрично е отбелязано, че
в хода на проверката от МВР, сектор Миграция е получено писмо според което Я.И.Л.
е напуснал на 17.06.2018г. Република България . Отразено е, че в осигурителя
"Балканкар Електробуси" ЕООД са назначени доста лица с роднински
връзки, както и че възникват съмнения относно представените по пощата документи
от осигурителя и заведени в деловодството на ТП на НОИ – Пловдив, без да е
представен пълномощника на дружеството Г.С. пред контролен орган на ТП на НОИ
Пловдив. Подчертано е, че по представените трудови досиета е вписано името на
управителя Я.Л., а същият е напуснал страната на 17.06.2018г., и има положени
подписи. Изрично в протокола, контролният орган е изразил съмнение за
упражняване на трудова дейност на дружеството "Балканкар Електробуси"
ЕООД, в това число и действителното полагане на труда от наетия персонал.
Посоченият констативен протокол е изпратен на ТП на НОИ – Бургас с писмо изх.№
4022-15-38#40
от 02.09.2020г.
От анализ на събраните
доказателства контролният орган е изразил съмнение за упражняване на трудова
дейност на дружеството "Балканкар Електробуси" ЕООД, в това число и
действителното полагане на труда от наетия персонал.
Издадено е процесното разпореждане
на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Бургас, с което на основание чл.40, ал.3
от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО е отказано отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по болничен лист Е20201924106 за периода от
13.09.2020 г. до 12.10.2020 г.
В мотивите си, органът се е
позовал на извършената проверка по разходите на ДОО и съставения Констативен
протокол № КВ-5-15-00805586/01.09.2020г. и е посочил, че при проверката е установено,
че дружеството не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ. Според органът
наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово
правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са
необходими и основанията в чл.10 от КСО в тяхното кумулативно проявление.
Посочено е, че лицето Л.К.В. не е
полагало труд и не е извършвало реална трудова дейност при този осигурител,
поради което за него не е възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО при
този осигурител и не следва да се подават данни за осигурителен стаж и доход по
чл.5 ал.4 т.1 от КСО от 14.11.2019г. до момента.
В резултат на това е
издадено и оспореното решение, с което жалбата на В. срещу процесното разпореждане
е отхвърлена. За да постанови този
резултат, решаващият орган се е позовал на описаните по-горе докладна записка и
писмо на ТД на НАП-Бургас, както и на Констативен протокол №
КВ-5-15-00805586/01.09.2020г. /л.37/
Посочил е, че с молба вх.№
Ц1023-02-156/13.11.2020г. лицето С.В. (за който липсват данни да е пълномощник
на управителя на "Балканкар Електробуси" ЕООД Я.Л.) е представил в ТП
на НОИ Бургас, заверено копие на Заповед №1/16.03.2020г. от управителя Я.Л., но
е изтъкнал че заповедта е издадена и подписана от Л., за който по преписката
има данни, че е напуснал Република България през 2018г. и не се е завръщал от
тогава.
Административният орган е посочил
легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“ според § 1 ал.1 т.3 от ДР на
КСО и е изложил, че едно от условията на които трябва да отговаря лицето, за да
се счита за осигурено е да извършва трудова дейност, за която да подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Според мотивите на органа, не е
достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение. Цитирана е и практика на ВАС.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Според разпоредбата на чл.40,
ал.1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Т.е. за да придобие право на
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по
болничен
лист Е20201924106 жалбоподателят следва да е осигурено лице.
Легална дефиниция на
понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО,
според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през
периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 от КСО. Според чл.10, ал.1 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. От изложеното
следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се
счита за осигурено, е да извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от кодекса.
В контекста на всичко
изложено, същественото в случая е дали Л.К.В. реално е извършвал трудова
дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с
"Балканкар Електробуси" ЕООД, за да се счита той за осигурено лице и да
му бъде отпуснато парично обезщетение за временна неработоспособност. Упражняването
на трудова дейност е фактическо
обстоятелство, което следва да бъде доказано от Л.К.В. при условията на главно
и пълно доказване в процеса. В тази връзка следва да се посочи, че нито в хода
на административното производство, нито в хода на настоящото съдебно
производство, жалбоподателят е ангажирал доказателства в тази насока. Дори и не
посочва в какво точно се състои неговата трудова дейност или поне какви са
задълженията й, нито работното му място, а в жалбата си до съда сочи, само и
единствено, че е извършвал трудова дейност. За пълнота следва да се отбележи,
че наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото и на
осигурителното правоотношение. В действителност наличието на трудово
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но не е достатъчно. Както бе посочено по-горе изискването на
законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по
смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност въз основа на това
правоотношение. При липса на доказателства за изпълнение на конкретни трудови
функции от страна на Л.К.В. по сключения с "Балканкар Електробуси"
ЕООД трудов договор и при липса дори и на посочване от негова страна на
основните му задължения, то правилен е извода на ответния орган, че той не е
осигурено лице и в този смисъл правилно е отказано отпускането на парично
обезщетение за временна неработоспособност.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че наличието на неизправен осигурител не
може да има за последица прекратяване на правата на добросъвестните
задължително осигурени лица по чл.4 ал.1 т.1 от КСО, тъй като в случая като
основание за постановения отказ органът е посочил друго, а именно че В. не е
полагал трудова дейност при осигурителя "Балканкар
Електробуси" ЕООД. След като не се
упражнява трудова дейност от работника, то не възниква осигурително
правоотношение и работникът не притежава качеството "осигурено лице"
и за него не възниква
право на парично обезщетение за временна неработоспособност.
Във връзка с поддържаното от ответника, че В.
не е полагал трудова дейност по сключения с "Балканкар Електробуси" ЕООД трудов договор, следва
да се отбележи, че след като в
разпоредбата на чл.63, ал.4 от КТ изрично е посочено, че изпълнението на
задълженията по трудовия договор започват с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено, в тежест на жалбоподателя е
да докаже, че фактически е започнал да изпълнява задълженията си по случения с "Балканкар Електробуси"
ЕООД трудов договор (в този смисъл
Решение № 1003 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3306/2018 г.). Такива
доказателства не са представени нито в хода на административното, нито в хода
на съдебното производство.
Поради
всичко изложено съдът намира, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно
фактическата и правна сложност на делото, определено на основание чл. 144
от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Пловдив, десети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Л.К.В., с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 1040-02-139/23.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ -
Бургас, потвърждаващо разпореждане № О-02-000-00-01472574/03.06.2021 г. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Бургас.
ОСЪЖДА
Л.К.В., ЕГН **********, да заплати на ТП
на НОИ Бургас разноски в размер на 100 лв./сто/
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване - чл.119 от КСО във
вр. с чл.117,
ал.1, т.2, б. "е" от КСО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: