Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №137

 

 

 

гр. София, 25.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Магдалена Букина и в присъствието на прокурора ……...…………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 15 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            „Д* – В*и с*“ СД, ЕИК ********* е предявил срещу О.Г.М. обективно съединени искове с правно основание чл.258 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД –

            1. за заплащане на сумата от 33 290 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение за частично изпълнени проектантски услуги по прекратен договор № 055/29.11.2010 год. за изработка по проект : „Инвестиционно консултиране и изготвяне на идейни и технически проект за финансиране по програма за развитие на селските райони по мярка № 322 „Обновяване и развитие на населените места“, с проект „Интегриран проект за село Априлово, О.Г.М. с подобекти: Реконструкция и изграждане на улична мрежа, тротоари. Реконструкция и рехабилитация на площад и прилежащите към него зелени площи. Изграждане на детска площадка, включително доставка и монтаж на съоръженията“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2018 год., предявяване на иска, до окончателното й изплащане;

            2. за заплащане на сумата от 10 163.02 лева, съставляваща мораторна лихва върху главницата от 33 290 лева за периода от 22.01.2015 год. до 22.01.2018 год.;

            3. за заплащане на сумата от 73 100 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение за частично изпълнени проектантски услуги по прекратен договор № 038/10.08.2010 год. за изработка с предмет инвестиционно консултиране и изготвяне на идейни и технически проект за финансиране по програма за развитие на селските райони по мярка 321 „Основни услуги на населението в селските райони“, с проект „Интегриран воден проект на село Априлово, О.Г.М. с подпроекти : Реконструкция и подмяна на вътрешна водопроводна мрежа, изграждане на канализационна инфраструктура, събирателен колектор и ПСОВ“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2018 год., предявяване на иска, до окончателното й изплащане и

            4. за заплащане на сумата от 22 316.50 лева, съставляваща мораторна лихва върху главницата от 73 100 лева за периода от 22.01.2015 год. до 22.01.2018 год.

            При условията на евентуалност – в случай, че се приеме, че сумите от 33 290 лева и 73 100 лева, предмет на главните искове, не се дължат на договорно основание, същите се претендират по реда на чл.55 от ЗЗД.

            Претендират се и направените по делото разноски.

            Намаление на размера на предявените искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е било допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК с определение от 01.06.2018 год., както следва :

            - на първия от предявените искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – от 14 278.49 лева на 10 163.02 лева, съставляващи мораторна лихва върху главницата от 33 290 лева за периода от 22.01.2015 год. до 22.01.2018 год. и

            - на втория от предявените искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – от 31 353.51 лева на 22 316.50 лева, съставляващи мораторна лихва върху главницата от 73 100 лева за периода от 22.01.2015 год. до 22.01.2018 год.

            Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор № 055/29.11.2010 год. за изработка по проект : „Инвестиционно консултиране и изготвяне на идейни и технически проект за финансиране по програма за развитие на селските райони по мярка № 322 „Обновяване и развитие на населените места“, с проект „Интегриран проект за село Априлово, О.Г.М. с подобекти: Реконструкция и изграждане на улична мрежа, тротоари. Реконструкция и рехабилитация на площад и прилежащите към него зелени площи. Изграждане на детска площадка, включително доставка и монтаж на съоръженията“, с договорено възнаграждение за изпълнителя в размер на 87 000 лева без ДДС. В изпълнение на договорните си задължения ищецът предал на ответника работен проект, входиран в деловодството на Общината с регистрационен индекс № 26-00-249/06.10.2011 год., както и технически проект, предаден на ответника с протокол № 26-00-7/12.01.2011 год.

            Твърди се, че договореното възнаграждение е следвало да бъде заплатено на изпълнителя в срок от 15 дни, считано от сключване на договор за финансиране по Мярка 321 „Основни услуги на населението и икономиката в селските райони“, сключването на какъвто договор възложителят не инициирал, което възпрепятствало изплащането на договорното възнаграждение на изпълнителя. Поради горното и на осн. чл.15, т.4 от сключения договор № 055/29.11.2010 год. ищецът едностранно прекратил същия с едномесечно писмено предизвестие, достигнало до Общината на 01.10.2013 год. Горното, съгласно разпоредбата на чл.16 във вр. с чл.15, т.4 на договора, поражда задължение за възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената работа до момента на прекратяването, 01.11.2013 год., което ищецът оценява на 58 290 лева без ДДС.

            Ищецът твърди, че между страните бил сключен и втори договор – № 038/10.08.2010 год. за изработка с предмет инвестиционно консултиране и изготвяне на идейни и технически проект за финансиране по програма за развитие на селските райони по мярка 321 „Основни услуги на населението в селските райони“, с проект „Интегриран воден проект на село Априлово, О.Г.М. с подпроекти : Реконструкция и подмяна на вътрешна водопроводна мрежа, изграждане на канализационна инфраструктура, събирателен колектор и ПСОВ“, с договорено възнаграждение за изпълнителя в размер на 109 000 лева без ДДС. В изпълнение на договорните си задължения ищецът предал на ответника съответните части от инвестиционния проект – геодезия, геология, идеен проект за водоснабдяване, идеен проект за битово-фекална канализация, идеен проект за дъждовна канализация и идеен проект за ПСОВ, което било удостоверено с протокол, входиран в деловодството на Общината с регистрационен индекс с регистрационен индекс 26-00-7/12.01.2011 год.

            Твърди се, че договореното възнаграждение по втория договор е следвало да бъде заплатено на изпълнителя в срок от 15 дни, считано от сключване на договор за финансиране по Мярка 321 „Основни услуги на населението и икономиката в селските райони“, сключването на какъвто договор възложителят не инициирал, което възпрепятствало изплащането на договорното възнаграждение на изпълнителя. Поради горното и на осн. чл.15, т.4 от сключения договор № 038/10.08.2010 год. ищецът едностранно прекратил същия с едномесечно писмено предизвестие, достигнало до Общината на 01.10.2013 год. Горното, съгласно разпоредбата на чл.16 във вр. с чл.15, т.4 на договора, поражда задължение за възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената работа до момента на прекратяването, 01.11.2013 год., което ищецът оценява на 98 100 лева без ДДС.

            Ищецът твърди, че предявил пред Районен съд – Е* П* частични искове с правно основание чл.258 от ЗЗД за заплащане на дължимите му възнаграждения по горните два прекратени договора – в размер на по 25 000 лева за всеки от тях, като с влязло в сила решение от 18.10.2016 год. на Районен съд – Елин Пелин, постановено по гр.д. № 224/2014 год., съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца изцяло горните предявени като частични до този размер суми.

            Сочи се, че претенциите, предмет на настоящите обективно предявени искове с правно основание чл.258 от ЗЗД, са за разликата между присъдените по гр.д. № 224/2014 год. на Районен съд – Е* П* суми по предявените като частични искове и пълния дължим размер на възнагражденията за частично изпълнените проектантски услуги по прекратените договори, както следва :

            - за сумата от 33 290 лева, съставляваща разликата между пълния дължим размер на възнаграждението по договор № 055/29.11.2010 год. от 58 290 лева /без ДДС/ и присъдените с решението на Районен съд – Е* П* 25 000 лева;

            - за сумата от 73 100 лева, съставляваща разликата между пълния дължим размер на възнаграждението по договор № 038/10.08.2010 год. от 98 100 лева /без ДДС/ и присъдените с решението на Районен съд – Е* П* 25 000 лева.

            Ответникът чрез пълномощника си адв. В.Т. от САК оспорва исковете по основание и размер. С писмения отговор на и.м. е направил възражения за прихващане със сумите, претендирани от ищеца с обективно предявените искове по чл.258 от ЗЗД, както следва :

            - със сумата от 30 000 лева по претенцията на ищеца за 33 290 лева по договор № 055/29.11.2010 год. и

            - със сумата от 70 000 лева по претенцията на ищеца за 73 100 лева по договор № 038/10.08.2010 год.

            Ответникът сочи, че за довършване на отчасти изработеното от ищеца по договор № 055/29.11.2010 год. във вид, отговарящ на договорното му предназначение, е необходимо заплащане на сумата от 30 000 лева, а по договор № 038/10.08.2010 год. – на сумата от 70 000 лева. Сочи, че в случая отговорността на ответника произтича от разпоредбата на чл.265, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД, доколкото е налице изпълнение в отклонение от поръчката.

            С отговора при условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания на ищеца за главници и лихви, като се сочи, че в случая приложимата давност за всички вземания е тригодишната давност по чл.111, б.„б“, предл. първо от ЗЗД.

            Ответникът също претендира направените по делото разноски.

            И ищецът, и ответникът чрез процесуалните си представители правят искания по чл.78, ал.5 от ГПК – за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи заплатено от насрещната страна прекомерно адвокатско възнаграждение.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

               Видно от приложеното към настоящото дело гр.д. № 224/2014 год. на Районен съд – Елин Пелин, с влязло в сила на 27.06.2017 год. решение № 152/18.10.2016 год. съдът е осъдил О.Г.М. да заплати на „Д. – В. и с.“ СД, ЕИК ********** по предявените като частични искове с правно основание чл.258 от ЗЗД и обективно съединени искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, следните суми :

            - сумата от 25 000 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение за частично изпълнени проектантски услуги по прекратен договор № 055/29.11.2010 год. за изработка по проект : „Инвестиционно консултиране и изготвяне на идейни и технически проект за финансиране по програма за развитие на селските райони по мярка № 322 „Обновяване и развитие на населените места“, с проект „Интегриран проект за село Априлово, О.Г.М. с подобекти: Реконструкция и изграждане на улична мрежа, тротоари. Реконструкция и рехабилитация на площад и прилежащите към него зелени площи. Изграждане на детска площадка, включително доставка и монтаж на съоръженията“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2014 год., предявяване на иска, до окончателното й изплащане;

            - сумата от 1 057.67 лева, съставляваща мораторна лихва върху главницата от 25 000 лева за периода от 01.11.2013 год. до 04.04.2014 год.;

            - сумата от 25 000 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение за частично изпълнени проектантски услуги по прекратен договор № 038/10.08.2010 год. за изработка с предмет инвестиционно консултиране и изготвяне на идейни и технически проект за финансиране по програма за развитие на селските райони по мярка 321 „Основни услуги на населението в селските райони“, с проект „Интегриран воден проект на село Априлово, О.Г.М. с подпроекти: Реконструкция и подмяна на вътрешна водопроводна мрежа, изграждане на канализационна инфраструктура, събирателен колектор и ПСОВ“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2014 год., предявяване на иска, до окончателното й изплащане и

            - сумата от 1 057.67 лева, съставляваща мораторна лихва върху главницата от 25 000 лева за периода от 01.11.2013 год. до 04.04.2014 год.

            От заключението по назначената в настоящото производство съдебно-техническа и оценителна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че стойността на извършените от изпълнителя „ДЕСК – Василевски и сие“ СД дейности поотделно за двата прекратени договора, сключени с О.Г.М. – № 055/29.11.2010 год. и № 038/10.08.2010 год. е, както следва :

- по договор № 055/29.11.2010 год. изработеното се оценява на 67 % от общия договорен обем на възложените СМР или 67 % от 87 000 лева, т.е. 58 290 лева;

- по договор № 038/10.08.2010 год. изработеното се оценява на 90 % от общия договорен обем на възложените СМР или 90 % от 109 000 лева, т.е. 98 100 лева.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

            Предявените обективно съединени искове с правно основание чл.258 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са изцяло доказани по основание и размер.

            Както е указано и с доклада по делото, изготвен в с.з. на 02.10.2018 год., установените с решението по частичен иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо /СПН/ при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право – в този смисъл решение № 35/27.02.2015 год. по гр.д. № 6594/2014 год. на ВКС, II г.о. и изрично – решение № 89/11.07.2011 год. по т.д. № 716/2010 год. на ВКС, I т.о.

Доколкото в настоящия случай пред Районен съд – Елин Пелин е приключило производството по предявените от настоящия ищец срещу настоящия ответник частични искове с правно основание чл.258 от ЗЗД – за заплащане на дължими на ищеца възнаграждения по горните два прекратени договора /решение от 18.10.2016 год. на Районен съд – Елин Пелин, постановено по гр.д. № 224/2014 год., влязло в сила на 27.06.2017 год./, то СПН, формирана по отношение на установените с решението на РС – Елин Пелин по частичните искове общи правопораждащи факти на спорното право следва да бъде зачетена и в настоящото производство. Поради изложеното предмет на спора по настоящото дело по исковете по чл.258 от ЗЗД, предявени за разликата до пълния размер на вземанията на ищеца, е установяване на пълния дължим размер на незаплатеното възнаграждение на изпълнителя за частично изпълнени проектантски услуги по прекратените договори.

Горният дължим размер на незаплатеното възнаграждение на изпълнителя по прекратените договори бе установен със заключението по назначената съдебно-техническа и оценителна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и пълно. Видно от заключението, по договор № 055/29.11.2010 год. изработеното се оценява на 67 % от общия договорен обем на възложените СМР или 67 % от 87 000 лева, т.е. 58 290 лева; по договор № 038/10.08.2010 год. изработеното се оценява на 90 % от общия договорен обем на възложените СМР или 90 % от 109 000 лева, т.е. 98 100 лева. Горните суми – 58 290 лева, респ. 98 100 лева, съставляват пълния дължим размер на незаплатеното възнаграждение на изпълнителя по прекратените договори, от които, след приспадане на присъдените суми от 25 000 лева с влязлото в сила решение на РС – Елин Пелин по предявените частични искове, се формират дължимите на ищеца суми, предмет на настоящите искове за разликата над присъдения им с решението по гр.д. № 224/2014 год. на Районен съд – Елин Пелин размер –

- 33 290 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение за частично изпълнени проектантски услуги по договор № 055/29.11.2010 год. и

- 73 100 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение за частично изпълнени проектантски услуги по договор № 038/10.08.2010 год.

Поради изложеното съдът следва да осъди О.Г.М. да заплати на осн. чл.258 от ЗЗД на „ДЕСК – Василевски и сие“ СД сочените горе суми – 33 290 лева и 73 100 лева, ведно със законната лихва върху същите, считано от 22.01.2018 год. до окончателното им изплащане.

            Направените от ответника с писмения отговор на и.м. възражения за прихващане между сумите, претендирани от ищеца с обективно предявените искове по чл.258 от ЗЗД и насрещни вземания на ответника в размер на 30 000 лева /по претенцията на ищеца за 33 290 лева по договор № 055/29.11.2010 год./ и в размер на 70 000 лева /по претенцията на ищеца за 73 100 лева по договор № 038/10.08.2010 год./, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

            Видно от отговора на и.м., с който възраженията за прихващане са направени, ответникът сочи, че за довършване на отчасти изработеното от ищеца по договор № 055/29.11.2010 год. във вид, отговарящ на договорното му предназначение, е необходимо заплащане на сумата от 30 000 лева, а по договор № 038/10.08.2010 год. – сумата от 70 000 лева. Сочи, че в случая отговорността на ответника произтича от разпоредбата на чл.265, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД, доколкото е налице изпълнение в отклонение от поръчката.

            От горното е видно, че основанието на така предявените възражения, заявено с отговора, е – макар и бланкетно соченото, „изпълнение в отклонение от поръчката“ по смисъла на чл.265, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД.

            Съдът в настоящото производство не следва да се произнася по направените от пълномощника на ответника в първото с.з. под формата на пояснения изменения в основанието на въведените възражения. В това заседание се сочи, че –

            „ … не твърдим отклонението от поръчката да е в някакво различно отношение, а че не е изпълнена изцяло към момента“, т.е. че не се твърди отклонение от поръчката, а неизпълнение в пълен обем на възложеното – поради което се въвежда ново възражение за прихващане /със същите суми, но на различно основание/. Горното право обаче вече е преклудирано с изтичането на срока за отговор от ответника – т.4 от ТР № 1/09.12.2013 год. по т.д. № 1/2013 год. на ОСГТК.

            В хода на производството ответникът не е сочил никакви доказателства, че при извършване на работата изпълнителят и по двата прекратени договора се е отклонил от поръчката; обратното се установява от мотивите на решенията на РС – Елин Пелин и СОС по предявените частични искове. Видно от същите, изпълнението на задълженията на ищеца не е било в пълен обем, но и договорите са били прекратени на осн. чл.15, т.4 с едномесечно писмено предизвестие от изпълнителя. Горното, съгласно разпоредбите на чл.16 във вр. с чл.15, т.4 на двата договора, поражда задължение за възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената работа до момента на прекратяването.

            В обобщение съдът приема, че не съществуват твърдените от ответника насрещни негови вземания за суми в размер на 30 000 лева, респ. 70 000 лева, произтичащи от изпълнение на задълженията на изпълнителя по договорите в отклонение на поръчката, поради което така предявените възражения за прихващане следва да се отхвърлят.

            Неоснователни са и направените с отговора на и.м. възражения за изтекла погасителна давност на претендираните вземания на ищеца за главници, предмет на исковете по чл.258 от ЗЗД. И двата договора са били прекратени от ищеца по реда на чл.15, т.4 от същите – с едномесечни писмени предизвестия от изпълнителя, достигнали до възложителя на 01.10.2013 год. /рег. № 26-00-249(1) и рег. № 26-00-352(1) от 01.10.2013 год. по описа на О.Г.М. поради което на осн. чл.16 във вр. с чл.15, т.4 от договорите възложителят е дължал заплащане на изпълнителя на възнаграждение за извършената работа до момента на прекратяването и тези вземания са станали изискуеми на 01.11.2013 год. Давността за същите, противно на соченото в отговора, е общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, а не тази по чл.111, б.„б“, предл. първо от ЗЗД – вземанията не са за обезщетения от неизпълнен договор, а за възнаграждения по прекратен такъв. Давността не е изтекла към момента на предявяване на исковете, 22.01.2018 год., а отделно следва да се отбележи, че същата съгл. чл.115, ал.1, б.„ж“ от ЗЗД не е текла по време на производството по гр.д. № 224/2014 год. на Районен съд – Елин Пелин – за времето от 04.04.2014 год. до 27.06.2017 год.

            С оглед основателността на главните искове и осъждането на ответника да заплати в цялост претендираните по реда на чл.258 от ЗЗД суми, съдът не следва да се произнася по евентуално предявените искове с различно основание – за заплащане на същите суми на осн. чл.55 от ЗЗД.

Основателността на предявените главни искове предпоставя основателността и на акцесорните – с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Както бе посочено по-горе, изискуемостта на вземанията на ищеца е настъпила на 01.11.2013 год., а исковете за мораторна лихва са предявени за период от 22.01.2015 год. до 22.01.2018 год. /след намалението, допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК с определение от 01.06.2018 год./, поради което е неоснователно и възражението на ответника за погасяването им с изтичане на тригодишната давност по чл.111 от ЗЗД. Поради изложеното ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца :

- сумата от 10 163.02 лева, съставляваща мораторна лихва върху главницата от 33 290 лева за периода от 22.01.2015 год. до 22.01.2018 год. и

- сумата от 22 316.50 лева, съставляваща мораторна лихва върху главницата от 73 100 лева за периода от 22.01.2015 год. до 22.01.2018 год.

Размерът на мораторните лихви бе изчислен от съда с помощта на електронен калкулатор /http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 10 454.78 лева, съставляваща следните направени по делото разноски : внесена ДТ в размер на 5 554.78 лева – от общ размер на внесената такса от 6 080.88 лева; заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 4 500 лева; внесен депозит за в.л. по допусната СТЕ в размер на 400 лева. Доколкото ищецът в хода на производството по делото е направил искане за намаляване на исковете по чл.86, ал.1 от ГПК, допуснато от съда, то ответникът не следва да понесе разноските, съставляващи внесена ДТ за разликата до първоначалния им предявен размер.

Неоснователно е бланкетно направеното със списъка по чл.80 от ГПК искане от пълномощника на ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК – за присъждане на по-нисък размер поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Същото е в размер на 4 500 лева при минимален такъв по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 4 307.40 лева /при интерес от 138 869.52 лева след допуснатото намаление на исковете/. Отделно следва да се посочи, че искането е бланкетно, тъй като е направено в писмена форма преди изявлението на ответната страна с посочване на размер на претендираните разноски.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.258 от ЗЗД О.Г.М. да заплати на „Д. – В. и с.“ СД, ЕИК ******** сумата от 33 290 лева /тридесет и три хиляди и двеста и деветдесет лв./, съставляваща незаплатено възнаграждение за частично изпълнени проектантски услуги по прекратен договор № 055/29.11.2010 год. за изработка по проект : „Инвестиционно консултиране и изготвяне на идейни и технически проект за финансиране по програма за развитие на селските райони по мярка № 322 „Обновяване и развитие на населените места“, с проект „Интегриран проект за село Априлово, О.Г.М. с подобекти: Реконструкция и изграждане на улична мрежа, тротоари. Реконструкция и рехабилитация на площад и прилежащите към него зелени площи. Изграждане на детска площадка, включително доставка и монтаж на съоръженията“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2018 год. до окончателното й изплащане и на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 10 163.02 лева /десет хиляди сто шестдесет и три лв. и две ст./, съставляваща мораторна лихва върху главницата от 33 290 лева за периода от 22.01.2015 год. до 22.01.2018 год.

            ОТХВЪРЛЯ направеното от О.Г.М. възражение за прихващане със сумата от 30 000 лева /тридесет хиляди лв./ по предявения иск по чл.258 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение от 33 290 лева по договор № 055/29.11.2010 год., съставляваща вземане на О.Г.М. към „Д. – В. и с.“ СД по чл.265, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД, произтичащо от изпълнение в отклонение от поръчката от изпълнителя по прекратения договор.

ОСЪЖДА на осн. чл.258 от ЗЗД О.Г.М. да заплати на „Д  – В.  и с.“ СД, ЕИК ******** сумата от 73 100 лева /седемдесет и три хиляди и сто лв./, съставляваща незаплатено възнаграждение за частично изпълнени проектантски услуги по прекратен договор № 038/10.08.2010 год. за изработка с предмет инвестиционно консултиране и изготвяне на идейни и технически проект за финансиране по програма за развитие на селските райони по мярка 321 „Основни услуги на населението в селските райони“, с проект „Интегриран воден проект на село Априлово, О.Г.М. с подпроекти : Реконструкция и подмяна на вътрешна водопроводна мрежа, изграждане на канализационна инфраструктура, събирателен колектор и ПСОВ“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2018 год. до окончателното й изплащане и на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 22 316.50 лева /двадесет и две хиляди триста и шестнадесет лв. и петдесет ст./, съставляваща мораторна лихва върху главницата от 73 100 лева за периода от 22.01.2015 год. до 22.01.2018 год.

            ОТХВЪРЛЯ направеното от О.Г.М. възражение за прихващане със сумата от 70 000 лева /седемдесет хиляди лв./ по предявения иск по чл.258 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение от 73 100 лева по договор № 038/10.08.2010 год., съставляваща вземане на О.Г.М. към „Д. – В.и с.“ СД по чл.265, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД, произтичащо от изпълнение в отклонение от поръчката от изпълнителя по прекратения договор.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ЗЗД О.Г.М. да заплати на „Д. – В. и с.“ СД, ЕИК ********* сумата от 10 454.78 лева /десет хиляди четиристотин петдесет и четири лв. и седемдесет и осем ст./, съставляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :