РЕШЕНИЕ
№
гр.Варна,
09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 172 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Станислава
Стоянова, като разгледа гр. д. № 14403
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Р.И.И., срещу Г.Г.И., иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК за присъждане упражняването на родителските права по отношение на ***Г.И. с ЕГН **********, на неговата майка, определяне местоживеенето при нея и определяне режим на личен контакт на бащата Г.Г.И., ЕГН ********** с детето, както следва: а) до навършване на седем годишна възраст - всяка първа и трета събота и неделя от месещ, без преспиване, в часовете от 10:00 (десет нула, нула) часа до 18:00 (осемнадесет нула, нула) часа; всяка четна година, без преспиване, за празниците: 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност, 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, 22 септември - Ден на Независимостта на България, за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа до 19:00 (деветнадесет нула, нула) часа на същия ден; всяка нечетна година, без преспиване, за празниците: 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго, 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия, 6 септември - Ден на Съединението и 1 ноември - Ден на народните будители, за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа до 19:00 (деветнадесет нула, нула) часа на същия ден; всяка четна година, без преспиване, за два дни Коледните празници - за времето от 10:00 (десет нула, нула) часа до 18:00 (осемнадесет нула, нула) часа на 24 декември и от 10:00 (десет нула, нула) часа до 18:00 (осемнадесет нула, нула) на 25 декември; всяка нечетна година, без преспиване, за два дни Коледните празници - за времето Коледните празници - от 10:00 (десет нула, нула) часа до 18:00 (осемнадесет нула, нула) часа на 26 декември и от 10:00 (десет нула, нула) часа до 18:00 (осемнадесет нула, нула) часа на 27 декември; всяка нечетна година, без преспиване, за два дни от Великденските празници, за времето от 10:00 (десет нула, нула) часа до 18:00 (осемнадесет нула, нула) часа на Разпети петък и от 10:00 (десет нула, нула) часа до 18:00 (осемнадесет нула, нула) часа на Велика събота; всяка нечетна година, без преспиване. за два дни от Великденските празници, за времето от 10:00 (десет нула, нула) часа до 18:00 (осемнадесет нула, нула) часа на Великден (неделя) и от 10:00 (десет нула, нула) часа до 17:00 (седемнадесет нула, нула) часа на Велики понеделник; всяка четна година за рождения ден на детето /6 януари /, бащата ще взема детето за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа до 19:00 часа на същия ден, а когато този ден е учебен - бащата ще взема детето в първия почивен ден след рождения му ден за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа до 19:00 (деветнадесет нула, нула) часа на същия ден; всяка година за рождения ден на бащата /14.05/ последният ще взема детето за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа до 19:00 часа на същия ден, а когато този ден е учебен - бащата ще взема детето в първия почивен ден след рождения му ден за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа до 19:00 (деветнадесет нула, нула) часа на същия ден; всяка година за рождения ден на майката /08.05/ детето ще бъде с нея, без значение на това кой ден от седмицата е и без значение дали същия съвпада с ден, в който бащата следва да упражнява режим на лични отношения с детето; б) След навършване на седем годишна възраст на детето - всяка първа и трета седмица от месеца, с преспиване, от събота до неделя, за времето от 10:00 (осемнадесет нула, нула) часа в събота до 18.00 (осемнадесет нула, нула) часа в неделя; всяка четна година, с преспиване. за Коледните празници така, както те са посочени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ или по решение на Министерски съвет, взето на основание чл. 154, ал. 2 от КТ, за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа на първия ден до 19:00 (деветнадесет нула, нула) часа на последния ден, както и за празниците: 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност, 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, 22 септември - Ден на Независимостта на България, както те са посочени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ или по решение на Министерски съвет, взето на основание чл. 154, ал. 2 от КТ с преспиване за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа на първия ден до 19:00 (деветнадесет нула, нула) часа на последния ден; всяка нечетна година, с преспиване за Новогодишните празници и за Великденските празници така, както те са посочени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ или по решение на Министерски съвет, взето на основание чл. 154, ал. 2 от КТ, за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа на първия ден до 19:00 (деветнадесет нула, нула) часа на последния ден, както и за празниците: 3 март -Ден на Освобождението на България от османско иго, 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия, 6 септември - Ден на Съединението и 1 ноември - Ден на народните будители, както те са посочени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ или по решение на Министерски съвет, взето на основание чл. 154, ал. 2 от КТ, с преспиване за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа на първия ден до 19:00 (деветнадесет нула, нула) часа на последния ден; всяка четна година за рождения ден на детето /6 януари/, бащата ще взема детето за времето от 9:00 (девет нула, нула )часа до 19:00 часа на съшия ден, а когато този ден е учебен - бащата ще взема детето в първия почивен ден след рождения му ден за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа до 19:00 (деветнадесет нула, нула) часа на следващия ден; всяка година за рождения ден на бащата /14.05/, последният ще взема детето за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа до 19:00 (деветнадесет нула, нула) часа на съшия ден, а когато този ден е учебен - бащата ще взема детето в първия почивен ден след рождения му ден за времето от 9:00 (девет нула, нула )часа до 19:00 (деветнадесет нула, нула) часа на същия ден; всяка четна година, през време на първата половина на пролетната ваканция, за времето от 18:00 (осемнадесет нула, нула) часа на последния учебен ден до 18:00 (осемнадесет нула, нула) часа на първата сряда след започването на пролетната ваканция; всяка нечетна година - за времето от 18:00 (осемнадесет нула, нула) часа на първата сряда след започването на ваканцията до 14:00 (четиринадесет нула, нула) часа на последния ден от ваканцията; всяка година за рождения ден на майката /08.05/ детето ще бъде с нея, без значение на това кой ден от седмицата е и без значение дали същия съвпада с ден, в който бащата следва да упражнява режим на лични отношения с детето. През лятната ваканция бащата ще взема детето, с преспиване, два пъти за по 10 /десет/ последователни дни през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата има право да вземе детето от 10:00 (десет нула, нула) на първия ден до 18:00 (осемнадесет нула, нула) часа на последния ден. За осъществяването на този режим на лични отношения през лятната ваканция майката следва да уведоми писмено бащата кога ще ползва своя платен годишен отпуск и кои са дните, през които детето е на лагер и ако до 30.04. майката не го уведоми писмено, бащата има право сам да определи дните, през които ще вземе детето като уведоми писмено за това майката до 30.05. Иска се осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето чрез неговата майка и законна представителка в размер на 350 лева / съгласно допуснато изменение на иска в откритото съдебно заседание на 15.10.2021 г./, платима от първо до пето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, считано от датата на завеждане на молбата за развод, ведно със законната лихва за всеки ден забава. Съединява се и иск с правно основание чл.149 СК за осъждане на бащата да заплати в полза на детето чрез неговата майка, издръжка в размер на 3170 лева за представляваща издръжка за периода от 01.11.2019 г. до 01.11.2020 г.
Твърди се, че от съвместния си живот страните имат родено малолетно дете, което след раздялата на родителите е заживяло с ищцата, с която детето има силна емоционална връзка. Поддържа се, че ответникът живее при баща си, който злоупотребява с алкохола и става избухлив, а когато заспи не е в състояние да се събуди от шум. Сочи се, че бащата на ответника е топял пръст в ракията си и е давал на детето да опита. Твърди се и че на тази възраст детето често боледува. По всички тези съображения ищцата счита, че до навършване на седем годишна възраст на детето, то не следва да остава с приспиване при баща си. Посочва се, че детето страда от вродени аномалии и забавяне на речта и развитието, което е довело до влошаване на отношенията между страните, при което през 2019 г., ответникът е изгонил ищцата и детето от дома на баща си и е оставил същата сама да поема сметките за частната ясла, като само веднъж е превел 250 лева. Твърди се, че детето посещава веднъж седмично психолог, според който то следва да започне възможно най-скоро уроци при логопед. Сочи се, че през 2020 г. детето е записано на логопед, като страните са си поделяли разходите за посещенията, но от тогава бащата не е проявявал инициатива да се включи в разходите за детето. Твърди се, че ищцата изпитва финансови затруднения и не може сама да поеме издръжката на детето. Поддържа се, че от раздялата на страните, бащата не проявява интерес към детето и го е взимал два дни през месец ноември 2019г, два пъти по 4 дни през месец май 2020г., както и по два дни през месеците август, септември и октомври (2020г), като при последните два пъти детето е било изключително стресирано след като се е прибрало. Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за частична неоснователност на предявените искове. Не се оспорва, че детето следва да бъде предоставено за отглеждане на ищцата, но се твърди, че не е в негов интерес да не остава при баща му с преспиване до навършване на седем годишна възраст. Оспорва се размера на претендираната издръжка, като е изразена готовност да се изплаща издръжка в размер от 200 лева на месец. Посочва се, че към настоящия момент ответникът работи в България. Оспорват се твърденията наведени в исковата молба, че бащата не проявява интерес към детето, че бащата на ответника злоупотребява с алкохола, става избухлив и трудно се събужда при шум, както и че детето често боледува, че бащата на ответника дава на детето да опитва алкохол, че ответникът е изгонил ищцата и детето от дома си. Твърди се, че на 16.11.2019 г. късно вечерта, след направена от ответника забележка на ищцата по повод това, че е пушила в стаята, последната си е тръгнала с детето и е заживяла заедно с него при своя баща. Сочи се, че след раздялата с ищцата, ответникът е заплащал описаната в исковата молба издръжка, както и е купувал на детето дрехи и играчки. Посочва се, че ищцата е ограничавала контактите на бащата с детето, като му е давала детето само няколко пъти - два пъти през месец декември 2019г за по 8ч., в периода 28.03.- м. април 2020г. два пъти с преспиване, в периода м. юни - м. септември 2020г. - два пъти с преспиване, през октомври месец 2020г. един път и на 14.02.2021г. Твърди се, че за коледните и новогодишните празници, както и за рождения ден на детето въпреки желанието на бащата, ищцата не му е дала възможност нито да види, нито да вземе детето. Поддържа се, че от месец май 2020 г. нетното месечно трудово възнаграждение на ответника е в размер от 800 лева, а това на ищцата е в пъти по-голямо.
Ответникът изразява готовност да заплаща издръжка за бъдещ период в размер от 200 лева, както и за минал период – в същия размер, след приспадане на вече заплатените от него 730 лева, т.е. изразява се готовност да заплати 1670 лева от претендираните 3170 лева. Предлагания от ответника режим на лични отношения е следният: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от петък до неделя, с преспиване в петък и събота, като ще взема детето от детската ясла/градина/училище в петък 17ч. и ще го връща на майката в неделя в 17ч., както и на всяка четна година на 1.05, 24.05, 22.09, от 09 ч. до 19ч. на същия ден, всяка нечетна година на 03.03., 06.06. и 01.11. от 09 ч. до 19ч. на същия ден, всяка четна година на рожденния ден на детето на 06.01. и 07.01. с преспиване от 09 ч. на. 06.01 до 19ч. на 07.01., всяка година на рожденния ден на бащата 14.05 и 15.05 с преспиване от 09ч. на 14.05. до 19ч. на 15.05 и на именния ден на бащата на 06.05. от 09ч. до 07.05 19ч. с преспиване, на всяка нечетна календарна година през първата половина от Коледните празници от 09 до 19ч. с преспиване, по 3 дни с преспиване по време на новогодишните празници при празнуването на всяка настъпваща нечетна Нова година, като взема детето от 09 часа на 31.12. на всяка четна календарна година и го връща на майката на 02.01. в 19 часа на всяка настъпила нечетна Нова година, през първата половина на пролетната и Великденската ученически ваканции и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Когато бащата е в командировка в чужбина майката да бъде задължена да предоставя на бащата възможност да осъществявам режим на личен контакт с детето всяка вечер в периода 19-20ч. чрез "Уатсап", "Вайбър", "Месенджър" или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация посредством мобилния телефон на майката.
С определение от 22.10.2021 г. в производството са постановени привременни мерки по реда на чл. 127, ал.3 от СК.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представеното удостоверение за раждане се установява, че са родители на детето К. Г. И., роден на *** г.
От представената от ищеца епикриза на ***от м.09.2019 г. се установява, че
на детето е поставена диагноза „други уточнени хромозомни
аберации.грр.хранителна алергия.“, като част от констатациите на консултиращия
психилог са, че при детето липсва речева продукция, изостава с речевото си
развитие, на детския психиатър, че детето трудно контактува с деца, няма данни
за категорични стереотипни движения, липсва експесивна реч, озвучава действията
си, не манипулира правилно играчки и е препоръчано проследяване от психиатър и бъдещо уточняване на диагнозата.
От представена епикриза на ***от м.05.2021 г. се установява, че му е
поставена диагноза „детски аутизъм“, като от преглеждащия лекар е констатирано,
че детето изостава в речевото си развитие, наблюдават се бледи первазивни
симптоми / первазивни разстройства са тези от аутистичния спектър/, осъществява
краткотраен зрителен контакт, търси съдействие и помощ от майка си при нужда,
изпълнява част от командите на лекаря, експресивната реч е недоразвита, често
вокализира неразбираемо за околните, употребява няколко единични думички,
емоционално лабилен е, с нисък фрустрационен праг, волево – нормобуличен /т.е.
с липса на нарушения във волевата сфера/. Заключено е, че се касае за
генерализирано разстойство на развитието-детски аутизъм-лека форма на протичане
със съответно повлияване на на общото функциониране. Препоръчана е работа с
логопед, психолог, специален педагог, да посещава редовно масово детско
заведение, подкрепян от ресурсен учител, да бъде насърчаван контакт с
връстниците му, всички хора ангажирани с отгледането му да бъдат запознати с
неговото състояние с цел полагане на адекватни грижи.
Представени са разходни документи /л.93 и сл./ във връзка с провеждани
терапии на детето – за сумата от 400 лв. за логопедична терапия в периода от
01.05.2021 г.-31.05.2021 г., за сумата от 40,00 лв.- за посещение при психолог
през м.12.2020 г., 70,00 лв.-логопедична услуга през месец м.05.2021 г., 225,00
лв.-логопедични и психологични консултации през м.03 и м.04.2021 г., за сумата
от 300 лв.- психологична терапия за м,10-м.12.2020 г., 25,00 лв.- логопедична
консултация през м.12.2020 г., 400 лв.- за логопедична терапия за м.09.2021 г.
/л.116 /, 200 лв- логопедична услуга за м. 08.2021 г., 300 лв.- логопедична
терапия за м.07.2021 г., 300 лв.- логопедична терапия за м.06.2021 г. от които
се установяват разходите за провеждане на терапии, в съотвествие с медицински
препоръки.
По делото е представен договор за обучение на детето в частна детска
градина „Мамината къща“ от 28.11.2019 г., видно от приложението към който
месечната такса за посещение на заведението е в размер на 395 лв. 5,50 лв. на ден за храна.
Към отговора на исковата молба са приложени вносни бележки от Г.И. като
вносител в полза на Р.И.: за сумата от 250,00 лв. – такса за детска ясла за
м.12.2019 г.; за сумата от 140,00 лв.- издръжка за м.12.2019 г. за К. Г. и за
сумата от 340,00 лв.- издръжка за м.01 и м.02.2020 г. В открито съдебно заседание / л.112 и сл/ са
представени платежни документи за издръжки в размер на 200 лв./месечно за
периода м.08.-м.10.2021 г. от бащата в полза на детето.
Ответникът е представил трудов договор от 15.06.2018 г, от който се
установява, е трудово ангажиран като „тръбар, корабен“ при размер на основното
месечно трудово възнаграждение от 1000 лв. От представени 2 бр. справки от НАП
/ л.88 и л.153 от делото/ се установява какъв е трудовия доход на ответника за
периода от м.06.2018 г. – м.08.2021 г., като за последната една година от
справката Г.И. е получавал възнаграждение от около 1000 лв., а единствено през
м.08.2021 г. му е начислен месечен облагаем доховд от 6403,02 лв. Подобни
размери на начислен доход са установени и през м.12.2019 г. и м.01.2020 г. /
съотв. 5726,61 лв. и 7171,81 лв./
По делото е представена справка за трудовите доходи на ищцата, от която се
установява, че за периода от м.06.2020 г.- м.05.2021 г. тя получава облагаем
доход от 1500 лв.
Като доказателства по делото са приложени множество касови бонове
удостоверяващи покупки на лекарства от ищеца и детски дрехи и стоки от
ответника.
Страните са ангажирали и гласни доказателства чрез разпита на четирима
свидетели / по двама на всяка страна/.
В показанията на свид. *** / логопед, който е
консултирал детето ****/ се сочи, че при консултациите
с детето е установила наличие на аутистични маркери, като от провежданите
консултации е изградила връзка с детето и е наблюдава напредък. Сочи, че според
нея е важно ***да е в среда с типично развиващи се връстници, тъй като този
модел, който той прехвърля от тях е много важен за цялостното му развитие. Смята,
че най-добре ще е детето да е в частно заведение, тъй като броя на децата е
по-малък и се обръща повече внимание. Разказва за впечатленията си от Р. като
майка – обгрижващата детето и интресуваща се от неговото развитие. Сочи, че има
набкюдения, че детето става тревожно при смяна на обстановката.
В показанията си свид. *** И. / брат на ищеца, който живее в Нидерландия/ сочи, че докато бил в България през лятото на 2021
г. възприел, че Р. е добра майка, отделя цялото си време на детето, винаги е
сготвено и изпрано, води детето на лоогопед, тъй като той има проблеми с говора
и развитието на речта му е като на дете на година и половина. Сочи, че докато
бил в България през лятото не е виждал Г.
да се обажда по телефона или да взема детето. Сочи, че докато е в чужбина,
поддържа контакт със сетра си и племеника си чрез видео връзки. Разказва, че
сетра му споделила за случай на 25.08.2021 г., при който когато Г. отишъл да
види детето, тя го попитла дали ще плати издръжка този месец, а той я е
нападнал, ударил и обиждал, а по-късно на видеоконферентен раговор видял, че
скулата ѝ е зачервена.
От показанията на свид. *** И. / баща на ответника/ се установява, че Познава страните
и те са живели заедно в неговата къща до м.11.2019 г., като след раздялата им и
до преди три месеца / спрямо момента на депозиране на показанията/ Р. рядко
давала детето на Г.. В последните три месеца насам 4-5 пъти е давала детото на Г.,
като единия път бил с преспиване. Сочи, че когато детето е при тях има кой да
се грижи за него – вкл. самият той, жена му и жената, с която Г. живее. Сочи,
че когато са заедно се занимават с игри и песни и детето е щастливо и спокойно.
Разказва, че детото има проблем с говора, но казва отделни думички. Свидетелят
сочи, че иска детето да посещава логопедична детска ясла, но майката не
позволила, тъй като щяла да закъснява за работа, ако трябва да го води.
Разказва, че синът му водил ***на процедури в център „Пламъче“.
От показанията на свид. *** И. / жената, с която ответникът живее на съпружески
начала/ се установява, че тя познава
детето ***от пътите, в които Г. го е вземал и водил в дома им. Сочи, че Г. е
взимал детето за по два дни през август,
септември и октомври месец 2020г., а през 2021г. пак по два дни през юни и юли месец, като детето е
преспивало в дома им, но няма установен режим на контакти. Излага, че по нейни
набкюдения Г. се грижи за детето, а то
се чувства добре при тях – не плачи и не търси майка си. Заявява готовност да
подпомага Г. в грижите за ***. Разказва, че в дома им детето има самостоятелна
стая и легло. Сочи, че е забелязала, че детото има проблем с говора и бащата е наясно, че то следва да посещава
логопед и преди време дори го е водил на консултации. Разказва, че когато
вземат детето, то винаги чисто, добре облечено и нахранено. От показанията се
установява, че тя също има дете, което е на 12 години и в предвидената стая има
две единични легла, където децата да спят. По отношение на случката от
25.08.2021 г. разказва, че Р. се обадила на Г., че може да отиде да види
детето, но когато отишъл тя му казала, че ***е болен и не може да го види, а
един час по-късно го извикали в районното управление.
Изготвеният от контролиращата страна социален доклад след посещение на майката и детето, извършено в *** и при бащата на адрес *** е установил, че
основните грижи за детето се полагат от майката, при която то живее. Тя
споделила за изоставане на детето в говорното развитие, като детето посещава
психолог и логопед за подобряване на състоянието му, както и че на детето е
поставена диагноза „разстройство на експресивната реч. Детски аутизъм“ и
предстои детето да бъде насочено към ресурсно подпомагане. По отношения на
жилищните условия и среда за детето е установено, че майката и детето живеят
самостоятелно на втория етаж от къщата принадлежаща на нейния баща, където са
създадени подходящи условия за отглеждане на детето и то има обособена стая;
бащата и настоящата му партньорка ползват самостоятелно третият етаж от къща/
две стаи, кухня с трапезария и санитарен възел/, като отвентикът е посочил, че
една от стаите на етажа е предназначена за ***, а детето на партньорката му има
самостоятелна стая на втория етаж от къщата, където живее неговия бащата и
условията са подходящи за отглеждане на дете. Изложено е и че и двамата
родители са трудово заети на петдневна работна седмица. При полагане на грижи
за детето, ответникът споделят, че може да разчита на баща си, който е трудово
активен и в добро здравословно състояние, както и на жената, с която живее във
фактическо съпружеско съжителство. Ищцата сочи, че нейния баща, с когото живее
в една къща ѝ помага за грижите за детето, а брат ѝ, който живее в
чужбина ѝ помага финансово. В
доклада е изложено че пред учебната 2020/21 г. ***е посещавал детска градина –
първа група, като майката споделя, че той трудно се адаптира в детското
заведение. В заключителната част на доклада, социалният работник е посочил, че
майката полага адекватни грижи за делото и задоволява базисните, познавателните
и специалните му потребности, проследва здравословното му състояние, като
детето се чувства сигурно и спокойно в нейно присъствие; бащата разолага с
подходящо жилищно-битови условия за детето, среща разбиране и подкрепа в
разширеното си семейство и желае активно да участва в живота на сина си.
Социалното проучване установява, че и двамата родители имат желание да
задоволяват потребностите на детето и в негов интерес е да поддържа пълноценен
контакт и има изградена връзка с двамата си родители, като съществен фактор за
правилното му развитие е общуването с бащата. Препоръчано е режимът на лични
контакти между бащата и детето да бъде регулярен, постоянен, времето на контакт
постепенно се увеличава, като детето е във възраст, в която би могло да остава
при баща си с преспиване.
Предвид така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на
невъзможност за постигане на споразумение, според ал. 2 на цитираната норма
районният съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 от СК.
По
упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на детето:
В случая няма
спор между родителите, че родителските права по отношение на детето ***следва
да бъдат упражнявани от майката, при която
да бъде определено и местоживеенето му. Не са налице твърдения на ответника,
данни, нито установени факти, които да сочат на невъзможност на майката
да полага грижи за детето или такива, които да опровергаят родителските ѝ
качества. Съобразявайки това, съвпадащото желание на двамата
родители, както и становището на ДСП - Варна
съдът намира, че родителските права по отношение на ***следва
да бъдат предоставени за упражняване от майката,
при която се определя и местоживеенето му
По режима на личен контакт:
На бащата, при
гарантираната от закона възможност следва да се определи режим на личен
контакт.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК, режимът на
лични отношения между децата и родителя, на когото не са предоставени за
упражняване родителските права, включва определяне на период или на дни, в
които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните
ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго
време.
Според разясненията дадане в раздел ІV от Постановление №
1/ 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения
между децата и ридителя, който не упражнява родителските права, следва да се
изхожда от особеностите на всеки конкретен случай, като определящ е интересът
на децата, който е с приоритет на интересите и желанията на който и да е от
родителите. Мерките на лични отношения на децата с родителя, който не упражнява
родителските права следва да се определят така, че да се създаде нормална
обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се
прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и на
ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват
и с двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни
личности. В тази връзка законът в чл. 59, ал. 8 от СК предвижда определяне на
подходящи защитни мерки при изпълнение на решението за упражняване на режима на
лични контакти с децата при наличие на обстоятелства, които налагат прилагането
им. Съдът в спора за режима на лични отношения с децата не е обвързан от
предложенията на родителите, а следва да определи подходящ режим в интерес на
детето.
По делото с определение от 22.10.2021 г. съдът е
постановил привременни мерки по реда на чл. 127, ал.3 от СК, сред които и режим
на лични отношение на бащата с ***, който е определен да се разширява поетапно, като до 01.05.2022 г. да се
осъществява без преспиване, а след тази дата и с преспиване. Съдът намира, че е
удачно да следва тази линия на разрешаване на спора и в крайния си съдебен акт,
като следва да се уреди въпроса с контактите и през празници /официални и
лични/ и летните месеци, който въпрос не е бил предмет на привеременните мерки,
с оглед заявеното от ответника искане за произнасяне по такива касаещи
контактите в съботно неделни дни.
Основният спор
между страните по отношение определяне на режима на лични контакти между бащата
Г. и детето ***, касае въпроса дали да се определи първоначален период, в който детето да
не преспива при бащата, като искането в този смисъл на майката е продуктувано
от притесненията ѝ за адаптацията на детето, с оглед неговите специфики в
развитието.
По делото са
събрани безпротиворечиви доказателства / медицински документи и свидетелски
показания/, че ***има говорни затруднения, като развитието на речта му изостава
от това на възрастниците му. Той изпитва забавяне в развитието на експресивната
реч, затруднения в комуникацията и адаптация в средата, като има белези на лека
форма на разстойство от аутистични спектър. Това състояние на детето е известно
на родителите, като е логично майката при която то живее постоянно да е
детайлно запозната, както със сиптомите на детето, така и с методите за
положително повлияване на състоянието и техния ефект. Посочените специфики в развитието, както е споменато в епикризата
на детето от 2021 г., следва да бъдат
съобразявани от отглеждащите или обучаващите детето възрастни, които е
необходимо да полагат допълнителни, насочени към подобряване състоянието на ***усилия.
От събраните по
делото доказателства, не се установява бащата да има проблеми с алкохола или
агресивно поведение вкл. в присъствието на детето, както се поддържа в исковата
молба. По делото не са събрани доказателств и че на 25.08.2021 г. Г. в упражнил
физическо насилие над Р. във връзка с техен спор за осъществяване на среща
между бащата и детето. Двама от разпитаните свидетели споделят противоречащи си
данни за случката и наличието на насилие, а от представеното в октритото
съдебно заседание от ищцата медицинско удостоверение, в което е посочено, че е
била ударена от бащата на детето си, не може да се достигне до извод за наличие
на насилие и неговото авторство, доколкото документа се основава на обяснения
на Р.. Личностната характеристика на бащата е елемент със значение за неговия
родителски капацитет, но в настоящия случай не са събрани доказателтва бащата
да има прояви, които да са вредни за детето или да поставят последното в
опасност. Напротив, видно от социални доклад приет по делото, се установява, че
бащата иска да поддържа връзка с детето и са положени усилия за осигуряване на
подходяща жилищно-битова среда. Видно от представени по делото писмени
доказателства, бащата е извършвал разходи за закупуване на дрехи на детето и в
хода на производството е предприел действия за регулярно заплащане на месечна
издръжка на детето.
От събраните по
делото доказателства, вкл. от ангажираните от ответника гласни такива, се
установява, че от м.11.2019 г. между Г. и ***не се осъществяват регулярни срещи
с известна за бащата и детето честота и продължителност, което обстоятелство с
оглед продължителния времеви период,
ниската възраст на детето и спецификите в неговото развитие неминуемо е
довело до охладняване на отношенията и недостатъчна запознатост на бащата със
здравословното състояниет на детето и произтичащата от него нужда от специални
грижи, както излага и самата ищца в открито съдебно заседание. Именно на това
развитие на отношенията между баща и син следва да бъде повлияно чрез обезпечаване
на режим на лични отношения, които да гарантират период на адаптация на детето
към бащата и средата му на живот, от една страна, а от друга страна, да позволи
на бащата да се запознае в детайло със състоянието на детето и неговите нужди
от специализирана помощ или ежедневни домашни упражнения / макар по делото да
не са събрани данни, какви точно дейности следва да се извършват в домашна
среда за подобрявне на състоянието на детето, характерът на неговите
затруднения / речеви и адаптивни/ житейски логично предполага необходимостта от
допълнителни усилия и упражнения с помощта на близките хора/, за да полага
необходимите за развитието и напредъка на детето грижи. Състоянието на ***изисква
високо ниво на постоянна ангажираност на родителите с цел гарантиране на
неговото нормално развитие и минимилизиране на затрудненията му в ежедневната
среда, като на бащата следва да се даде възможност да прекарва достатъчно време
с детето, за да се заздрави тяхната емоционална връзка, което да спомогне за спокойното
израстване на детето.
По отношение на
битовите условия, които бащата може да осигури на детето, съдът намира, че от
социални доклад са събрани данни, че той разполага със жилище където за детето
има предвидено пространство за игра и сън. По делото не се събират еднопосочни
доказателства дали в дома на бащата е предвидена самостоятелна стая за детето
или то ще споделя такава със сина на настоящата партньорка на бащата, като това
обстоятелство се отчита при формиране на
извода на съда, че е необходимо да бъде предвиден период от време, в който
контактите между бащата и детето да се осъществяват без преспиване, за да се
гарантира възможността детето да се запознае и адаптира към средата на бащата
вкл. жената с която той понастоящем живее и нейното дете.
При изложеното
съдът намира, че следва да бъде определен следния режим на лични контакти между
детето и бащата, а именно:
- До 01.05.2022 г. - всяка събота и неделя в нечетна седмица от месеца, без преспиване, в часовете от 10:00
часа до 18:00 часа във всеки един от дните, след 01.05.2022 г. – всяка събота и неделя в нечетна седмица от
месеца, с преспиване от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя.
- всяка
четна година, без преспиване, за празниците: 01.05,
24.05., 22.09
за времето от 9:00 часа до 19:00 часа на същия ден;
- всяка
нечетна година, без преспиване, за празниците: 03.03., 06.05, ,
06.09. и 01.11. за времето от 9:00 часа до 19:00
часа на същия ден;
- всяка
четна година, с преспиване, за
два дни Коледните празници - за времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00
на 26 декември;
- за коледните празници през 2021 г. за два дни без
преспиване – от 10.00 часа до 18.00 часа на 26.12.2021 г. и от 10.00 ч. до
18.00 ч. на 27.12.2021 г., а за всяка следваща нечетна година / от 2023 г./, за два дни за Новогодишните празници - за от 10:00 часа на 31.12. на нечетната година до 18:00 часа на 02.01. на следващата четна година;
- всяка
нечетна година, на Великденските празници, с преспиване за времето от 10:00 ч. на
Разпети петък до 18:00 часа на Велика събота;
- всяка четна година / с изключение на
2022 г./, за
Великденските празници, с преспиване за времето от 10:00 часа на
Великден (неделя) до 17:00 часа на Велики понеделник;
- всяка четна година за рождения ден на детето
/6 януари /, бащата ще взема детето за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа
до 19:00 часа на същия ден, а когато този ден е учебен - бащата ще взема детето
в първия почивен ден след рождения му ден за времето от 9:00 часа до 19:00 часа
на същия ден;
- всяка
година за рождения ден на бащата /14.05/ последният ще взема детето за времето
от 10.00 часа на 14.05. до 18:00
часа на 15.05, а когато този ден е учебен - бащата ще
взема детето след приключване на учебните занятия с преспиване, като
на следващия ден има задължение да го заведе на училище, ако е учебен ден или
да го върне до 18.00 ч., ако денят е неучебен
- всяка
година за рождения ден на майката /08.05/ детето ще бъде с нея, без значение на
това кой ден от седмицата е и без значение дали същия съвпада с ден, в който
бащата следва да упражнява режим на лични отношения с детето;
- лятната
ваканция бащата ще взема детето, с преспиване, два пъти за по 10
/десет/ последователни дни през време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, като бащата има право да вземе детето от 10:00 часа на
първия ден до 18:00 часа на последния ден. За осъществяването на този режим на
лични отношения през лятната ваканция майката следва да уведоми писмено бащата
кога ще ползва своя платен годишен отпуск и кои са дните, през които детето е
на лагер и ако до 15.05. майката не го уведоми писмено, бащата
има право сам да определи дните, през които ще вземе детето като уведоми
писмено за това майката до 30.05.
- след започване на детето на посещаването на училище - всяка
четна година, през време на първата половина на пролетната ваканция, за времето
от 18:00 часа на последния учебен ден до 18:00 часа на първата сряда след
започването на пролетната ваканция; всяка нечетна година - за времето от 18:00
часа на първата сряда след започването на ваканцията до 14:00 часа на последния
ден от ваканцията;
Във всички случаи на упражняване на режима на лични контакти бащата ще
взема детето от дома на майката и ще го връща обратно.
- когато бащата не е в Република България, ще комуникира с детето чрез майката или определено от майката лице, посредством видеовръзка чрез Messenger, Skype, Viber, Whatsapp, Facebook или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация, всеки от дните понеделник, сряда, събота и неделя от 18.00 часа до 18.30 часа българско време
Относно издръжката:
Родителят, който не
упражнява родителските права за детето, дължи издръжка в пари. Според
задължителна съдебна практика на ВКС, установена с Постановленията на Пленума
на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се приема, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха
били задоволени, ако родителите живеят заедно. Тези принципи са установени и с
разпоредбите на чл. 142 от СК и чл. 143, ал. 1 и 2 от СК. Доколкото законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне относно издръжката на децата, негово задължение
е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти. В тези случаи служебното начало следва да има превес
над диспозитивното и състезателното начало.
От събраните по
делото доказателства се установява, че ***има всички нормални и обичайни за
своята възраст битови потребности и с оглед правилното му отглеждане и
възпитание, съдът намира, че той се нуждае от средства за покриване на
ежедневни нужди от храна, облекло и консумативи (ток, вода, интернет,
телекомуникационни услуги и т.н.), за посрещане на обичайните епизодични
заболявания и за образователни и познавателни дейности, които родителят следва
да организира през свободното време на детето – разходки, екскурзии, посещения
на кина, музеи, театри и т.н.
На следващо място
от събраната доказателствеан съвкупност съдът намира за несъмнено установено,
че детето има нужда от специализирани консултации с психолог и логопед, заради
установеното му заболяване / видно от представените медицински документи,
платежни документи за ползвани услуги и изявленията и на двамата родителия, че
са запознати с нуждата от специализирана помощ и готовността, която са изразили
детето да получи необходимите допълнителни услуги/. Видно от представените
платежни от ищцата, разходите които тя е сторила на месечна база в периода от
м.05.2021 г.-09.2021 г. са средно около 300 лв. за посещение на логопедичен
център за провеждане на логопедична
терапия.
На следващо място
според данните на Националния статистически институт общият разход на член от
домакинство за второто тримесечие на 2021 г. е средно в размер на 1656,48 лв.
След изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице
(за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери
към други домакинства и други разходи, влог и дадени и получени в заем суми),
размерът на средният разход на член от домакистновото за тримесечие възлиза в
размер на 1196,85 лв. или месечно по 398,95 лв. Отчитайки, че това са средства
за покриване на базисни потребности, както и предвид установените по-горе разходи
необходими за терапия на ***съдът намира, че издръжката за детето следва да
бъде определена в размер на общо 700,00 лв. месечно.
Определеният общ
размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата
родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните
възможности и материално състояние.
Писмените
доказателства по делото установяват, че ответникът е зает по трудово оправоотношение
срещу уговорено трудово възнаграждение от около 1000 лв, като са налице месеци
в които е получавал неколкократно по-високо възнаграждения / около 6000 лв./,
който факт съдът обвързва с твърденията му за периодично командироване в
чужбина и намира, че занапред ще се повтаря в неустановена честота.
С оглед на горното
и липсата по делото на данни ответникът да е трайно нетрудоспособен или да
страда от заболявания, съдът намира, че не са налице пречки препятстващи бащата
да реализира доходи в размер поне на средната работна заплата за страната,
която според данни на Националния статистически институт за второто тримесечие
на 2021 г. е в размер на 1525,00 лв.
Така, отчитайки безусловния характер на издръжката, както и
факта, че ответникът няма алиментни задължения с примат над задължението му да
осигурява издръжка на низходящата си като лице от първи ред на чл. 140, ал.1 от СК, съдът намира, че ответникът е в състояние без особени затруднения да поеме
издръжка за ***в размер на 350,00 лв. месечно (по-малко от ¼ от средната
работна заплата), какъвто е заявен в исковата претенция. Следва да се държи сметка,
за обстоятелството, че законоустановения минимум от 162,50 лв., близо до който
ответникът е искал да се определи издръжката / 200 лв./ е предвиден от законодателя да се прилага
единствено по изключение за неотглеждащи родители с нисък социален статус,
които са доказано сериозно препятствани да реализират по-добър доход от
получавания поради здравословни или лични причини от обективен характер,
каквито обаче в настоящият случай не се установиха по делото.
Така
определеният размер на издръжката следва да бъде присъден считано от датата на
завеждане с исковата молба / 09.11.2020 г./,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до 5-то
число на месеца, за който се дължи издръжката.
По иска с правно основание чл. 149 от СК.
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад до
завеждане на иска.В производството по този текст доказателствената тежест пада
върху ответника. Ищецът не е длъжен да доказва нуждата от издръжка за претендирания
период за минало време. Ако ответникът твърди, че такава нужда не е
съществувала или, че пък доброволно е доставял издръжка той следва да докаже тези обстоятелства.
Ответникът е
представил платежни документи за заплатени суми: 250,00 лв. – такса за детска
ясла за м.12.2019 г.; за сумата от 140,00 лв.- издръжка за м.12.2019 г. за К.
Г. и за сумата от 340,00 лв.- издръжка за м.01 и м.02.2020 г., относими за
периода на претенцията по чл.149 СК, които обаче са отчетени от самия ищец, който
сочи, че е формирал претенцията си в размер от 3170 лв. след приспадане на
признатата като платена сума от 730 лв.
Съдът обаче не
следва да взема предвид и да приспада от дължимата сума за издръжка за минал
период разходи, сторени от бащата за закупени детски стоки, за които са
представени фискални бонове или етикети
на дрехи с посочени цени на л.35 и сл. от делото ил.131 и сл. В представените
фискални бонове ча липсава достатъчна индивидуализация на стоките, която да
позволи да се формира извод, че са купени именно за ***. За стоките, за които
са представени етикети, в които е посочен размера на закупените дрехи, не са
представени платежни документи за реалното заплащане на стойността, както и
момент на закупуване, част от исковия период. В представените в откритото
съдебно заседание фискални бонове е посочено, че сумите са заплатени през 2021
г.- извън исковия период.
При това положение
и доколкото по делото не се съдържат други несъмнени доказателства за това, че
бащата е престирал по друг начин издръжка за детето чрез де факто отглеждащия
го родител в периода 01.11.2019 г.-01.11.2020 г. то дължимия размер на сумата
за издръжка би бил от 4200 лв. / 12*350 лв./. Доколкото е претендирана сума от 3170,00 лв., искът следва да бъде
изцяло уважен.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението в частта за присъдената
издръжка за бъдеще и минало време подлежи на предварително изпълнение.
По разноските:
С оглед характера
на производството по иска с правно основание чл. 127, ал.2 като спорна съдебна администрация, съдът
намира, че разноските по него следва да останат в тежест на всяка страна така,
както ги е направила.
Същевременно иска по чл.127, ал.2 СК е съединен с оценяем иск по чл. 149
от СК за заплащане на издръжка за минало време, а отговорността за сторените от
страните разноски по него се подчинява на общите правила и се разпределя по реда на чл. 78 от ГПК. С оглед изхода на спора по този иск право на разноски има ищцовата страна, която не е представила
доказателства за заплащане на такива конкретно по този иск / напр. за
адвокатско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, държавна такса от 504,00 лв. съобразно присъдената издръжка за бъдеще време,
както и 126,80 лв. по иса за издръжка за минало време.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето К. Г. И., ЕГН:********** на майката Р.И.И.,
ЕГН: **********, адрес: ***11.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К.
Г. И., ЕГН:********** при майката Р.И.И.,
ЕГН: **********, адрес: ***11.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на
бащата Г.Г.И., ЕГН:**********, адрес:г*** * с
детето К. Г. И., ЕГН:**********, както следва: бащата да има право да взима детето
-
До 01.05.2022 г. - всяка
събота и неделя в нечетна седмица от месеца, без
преспиване, в часовете от 10:00 часа до 18:00 часа във всеки един от дните, след 01.05.2022 г. – всяка събота и неделя в нечетна седмица от
месеца, с преспиване от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя.
-
всяка четна година, без преспиване, за
празниците: 01.05, 24.05., 22.09 за
времето от 9:00 часа до 19:00 часа на същия ден;
-
всяка нечетна година, без преспиване, за
празниците: 03.03., 06.05, , 06.09. и 01.11. за времето от 9:00 часа до 19:00 часа на същия ден;
-
всяка четна година, с преспиване, за два дни
Коледните празници - за времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 на 26 декември;
-
за коледните празници през 2021
г. за два дни без преспиване – от 10.00 часа до 18.00 часа
на 26.12.2021 г. и от 10.00 ч. до 18.00 ч. на 27.12.2021 г., а за всяка следваща нечетна година / от 2023 г./, за два дни за Новогодишните празници - за от 10:00 часа на 31.12. на нечетната година до 18:00 часа на 02.01. на следващата четна година;
-
всяка нечетна година, на
Великденските празници, с преспиване за времето от 10:00 ч. на
Разпети петък до 18:00 часа на Велика събота;
-
всяка четна година / с изключение на
2022 г./, за
Великденските празници, с преспиване за времето от 10:00 часа на Великден
(неделя) до 17:00 часа на Велики понеделник;
-
всяка четна година за рождения ден на детето
/6 януари /, бащата ще взема детето за времето от 9:00 (девет нула, нула) часа
до 19:00 часа на същия ден, а когато този ден е учебен - бащата ще взема детето
в първия почивен ден след рождения му ден за времето от 9:00 часа до 19:00 часа
на същия ден;
-
всяка година за рождения ден на бащата
/14.05/ последният ще взема детето за времето от 10.00 часа
на 14.05. до 18:00
часа на 15.05, а когато този ден е учебен - бащата ще
взема детето след приключване на учебните занятия с преспиване, като
на следващия ден има задължение да го заведе на училище, ако е учебен ден или
да го върне до 18.00 ч., ако денят е неучебен
-
всяка година за рождения ден на майката
/08.05/ детето ще бъде с нея, без значение на това кой ден от седмицата е и без
значение дали същия съвпада с ден, в който бащата следва да упражнява режим на
лични отношения с детето;
-
лятната ваканция бащата ще взема детето,
с преспиване, два пъти за по 10 /десет/
последователни дни през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като бащата има право да вземе детето от 10:00 часа на
първия ден до 18:00 часа на последния ден. За осъществяването на този режим на
лични отношения през лятната ваканция майката следва да уведоми писмено бащата
кога ще ползва своя платен годишен отпуск и кои са дните, през които детето е
на лагер и ако до 15.05. майката не го уведоми писмено, бащата
има право сам да определи дните, през които ще вземе детето като уведоми
писмено за това майката до 30.05.
-
след започване на детето на посещаването на училище - всяка
четна година, през време на първата половина на пролетната ваканция, за времето
от 18:00 часа на последния учебен ден до 18:00 часа на първата сряда след започването
на пролетната ваканция; всяка нечетна година - за времето от 18:00 часа на
първата сряда след започването на ваканцията до 14:00 часа на последния ден от
ваканцията;
Във всички случаи на упражняване на режима на лични контакти бащата ще
взема детето от дома на майката и ще го връща обратно.
-
когато бащата не е в Република България, ще комуникира с
детето чрез майката или определено от майката лице, посредством видеовръзка
чрез Messenger, Skype, Viber, Whatsapp, Facebook или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация, всеки от
дните понеделник, сряда, събота и неделя от 18.00 часа до 18.30 часа българско
време
ОСЪЖДА Г.Г.И., ЕГН:**********, адрес: *** 12 да заплаща в
полза на детето К. Г. И., ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен
представител Р.И.И., ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 350,00 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба в съда –09.11.2020г. до
пето число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА Г.Г.И., ЕГН:********** да заплати в полза на детето К. Г. И., ЕГН:**********, чрез
неговата майка и законен представител Р.И.И.,
ЕГН: ********** сумата от 3170,00 лв., представляваща издръжка за минало време за периода 01.11.2019 г.-01.11.2020 г., на основание чл.
149 от СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Г.И., ЕГН:**********
да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна държавна такса в
размер на сумата 630,80лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: