РЕШЕНИЕ
№ 2679
гр. Бургас, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20222120101865 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Юробанк България“ АД срещу В. С. А., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните
суми: сумата от 20187,07 лева, представляваща главница по сключен между страните
Договор за потребителски кредит № ***/21.05.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от депозиране на заявлението в съда - 03.12.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 1050,27 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 21.11.2019 г. до 16.07.2020 г., сумата от 45,08 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 21.11.2019 г. до 12.03.2020 г.. сумата от 219,66 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г. до 24.11.2020 г., сумата от 96 лева,
представляваща такса за ограничаване на негативните последици при просрочие по т. VI.5
от ОУ към договора, във връзка с т. XIV.5. В.10 от Тарифата за таксите и комисионните за
периода от 27.12.2019 г. до 24.11.2020 г. и сумата от 30 лева, представляваща разходи за
обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, за които суми са издадени
Заповед за изпълнение № 261091/04.12.2020 г. по ч. гр. д. № 7793/2020 г. на РС - Бургас и
Заповед за изпълнение № 260829/25.03.2021 г. по ч. гр. д. № 7793/2020 г. на РС - Бургас, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
***/21.05.2019 г., по силата на който ищецът е превел по банков път сумата от 21245,44
лева, а ответникът се е задължил да върне сумата на осемдесет и четири вноски по 303,09
лева с падеж всяко двадесет и първо число на месеца и краен падеж на 21.05.2026 г., ГПР –
4,10 % и променлив ГЛП, формиран като сбор от референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ на
ищеца плюс фиксирана договорна надбавка в размер от 4,10 %. Сочи се, че при просрочие в
тежест на кредитополучателя се начислява мораторна лихва в размер на законна лихва, на
1
основание чл. 9 от договора, а при просрочие на една или повече вноски вземанията по
договора могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми, на основание чл. 14 от договора.
Поддържа се, че ответникът не е погасил тринадесет броя месечна вноска, поради което
вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми на 16.07.2020 г. В тази връзка се
излага, че ответникът дължи и такса за ограничаване на негативните последици при
просрочие по т. VI.5 от ОУ към договора, във връзка с т. XIV.5. В.10 от Тарифата за таксите
и комисионните за периода от 27.12.2019 г. до 24.11.2020 г., както и такса за обявяване на
предсрочната изискуемост. Твърди се, че за вземанията по договора, банката се е снабдила
със заповед за незабавно изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и
са дадени указания за предявяване на иск относно вземането, което обуславя правният
интерес от предявяване на настоящите искове.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се обявяването на предсрочна
изискуемост, като се твърди, че от уведомлението за обявяването не става ясно кои
месечни вноски не са изпълнени и какъв е техния падеж. Твърди се, че клаузата на чл. 3 ал. 6
от договора е неравноправна и противоречи на чл. 10 ал. 4 от ЗПК, тъй като създава
предпоставки за едностранно изменение на възнаградителната лихва по договора въз основа
на необективни критерии. Оспорва се размерът на възнаградителната лихва, като се
поддържа, че за периода от 21.11.2019 г. до 16.07.2020 г. същата възлиза на 760,75 лева,
съобразно погасителния план към договора. Сочи се, че клаузата на чл. 2 ал. 1 от договора е
неравноправна, на основание чл. 143 т. 19 от ЗЗП, като кредитополучателят е поставен в
положение да няма избор дали да сключи договор за разплащателна сметка, по който се
дължат такси, доколкото последният се явява условие за усвояване на кредита.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание особеният представител на ответника не се явява. Депозирана е
молба от 31.10.2022 г., в която е застъпено становище за неоснователност на предявените
искове и се иска тяхното отхвърляне.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 7793/2020 г. на Районен съд - гр. Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта за незабавно изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, а заявителят в предоставения му от съда
срок е предявил иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за
потребителски кредит № ***/21.05.2019 г., сключен с ответника. С този договор страните са
договорили отпускането на паричен кредит в размер 21245,44 лева, който трябва да бъде
погасен на 84 месечни вноски, с падеж двадесет и първо число на месеца и краен падеж
21.05.2026 г., ГЛП формиран от сбора на референтния лихвен процент „Прайм“ и
фиксирана надбавка в размер от 4,10 %, ГПР 7,04 %. Съгласно чл. 9 от договора при забава
на месечна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законна
лихва. Съгласно чл. 14 от договора при допусната забава в плащанията на една или повече
вноски по договора, целият непогасен остатък от кредита става предсрочно изискуем. Към
договора за кредит е представен план за погасяване на задълженията, ОУ и методология.
Представен по делото е адресирано до ответницата уведомление за обявяване на
2
вземанията по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми. Представена по
делото е разписка за извършено чрез ЧСИ връчване на уведомлението, от които е видно, че
на 16.07.2020 г., същото е лично връчено на ответника.
По делото е представено преводно нареждане, от което се установява, че ищецът е
заплатил такса на ЧСИ за връчване на уведомлението на ответника в размер от 30 лева.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява усвояване по банков път на заемната сума от 21245,44 лева. Установява се, че
към момента на обявяване на предсрочната изискуемост – 16.07.2020 г. ответникът е имала
просрочия по договора в размер на 2725,02 лева включващи задължения за главници и
лихви. За периода от 27.03.2018 г. до 23.03.2020 г. възнаградителната лихва е определяна в
съответствие с приетата от БНБ „Методология за определяне на референтен лихвен процент
по потребителски кредити и жилищно-ипотечни кредити, като след 24.03.2020 г., поради по-
благоприятни икономически условия е определен нов лихвен процент в посока намаляване
от общо 5,25 %, формирани от прайм и надбавка 4,10 % на 0,65 %. През периода на договора
не са извършвани капитализации. Установява се, че към датата на изготвяне на
заключението непогасената главницата за исковия период възлиза в размер от 20187,07 лева,
възнаградителната лихва в размер от 1050,27 лева, мораторната лихва в размер от 264,74
лева, а такса за ограничаване на негативните последици при просрочие по т. VI.5 от ОУ към
договора, във връзка с т. XIV.5. В.10 от Тарифата за таксите и комисионните за периода от
27.12.2019 г. до 24.11.2020 г. е в размер от 96 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.
430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 417 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47 ал. 5
от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца
от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка по посоченото в исковата молба споразумение,
включващо твърдяните клаузи за дължимост на главница, лихви, такси и разходи, както и
предсрочна изискуемост, по силата на което сумата по заема е усвоена от ответника и за
него е възникнало задължение, включително поради осъществени предпоставки за
предсрочна изискуемост, да заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните
размери. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да
заплати процесните суми, или направените правоизключващи възражения.
По делото не е спорно, а и от представения от ищеца договор за потребителки кредит
се установява възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото, именно с твърдените от ищеца параметри. В тази връзка се установи от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено
и неоспорено от страните, че заетата на ответника сума в размер от 21245,44 лева е усвоена.
С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на падежните дати. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора в частта за срока на
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като той се
преобразува от срочен в безсрочен и е обусловена от наличието на две кумулативни
3
предпоставки - обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който
волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по
време сезирането на заповедния съд.
Установи се безспорно от заключението на вещото лице липсата на извършено от
ответника погашение на девет вноски по договора за кредит. Установи се и че на 16.07.2020
г. кредитополучателят е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита лично чрез
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост. Неоснователно е възражението на
ответника, че от уведомлението не става ясно кои месечни вноски не са изпълнени и с какъв
падеж са били същите, доколкото същото съдържа достатъчно индивидуализираща
информация за договора страните и размера на просрочените задължения по пера, общия
размер на просрочената сума, общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва,
размера на обезщетението за забава за просрочените плащания както и за това, че
вземанията по договора се обявяват за предсрочно изискуеми, съобразно чл. 60 ал. 2 от ЗКИ.
Предвид изложеното, съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е надлежно
обявена на 16.07.2020 г. и от този момент ищецът има право да получи предсрочно пълния
размер на непогасената главница, незаплатената договорна лихва до обявяване на
предсрочната изискуемост, претендираното обезщетение за забава и разноските по
изпълнението (такси за връчване на уведомление), който вземания според заключението на
вещото лице са: главницата за исковия период възлиза в размер от 20187,07 лева,
възнаградителната лихва в размер от 1050,27 лева, мораторната лихва в размер от 264,74
лева.
Неоснователно е възражението на ответника за неравноправност на чл. 3 ал. 6 от
договора, даваща на кредитора право на едностранно изменение задължението за
възнаградителна лихва, тъй като този възможност банката е упражнила в съответствие с
одобрената от БНБ методология, въз основа на обективни параметри, при предвидена
възможност, както за увеличаване, така и за намаляване и видно от заключението на вещото
лице през периода на кредита възнаградителната лихва единствено е намалявана, в
облекчение на кредитополучателя.
Възражението на ответника за неравноправност на чл. 2 ал. 1 от договора, който
задължава кредитополучателя да открие банкова сметка, респ. да плаща такси за поддръжка
е неоснователно, тъй като преценка за неравноправност се извършва единствено за клаузи
от договора, на които се основават претендирани от ищеца вземания, какъвто настоящият
случай не е, доколкото ищецът не претендира такси за поддръжка на сметката, поради което
и възражението е неоснователно.
По отношение на размера на предявените искове, от заключението на вещото лице се
установи размера на заетата и усвоена сума и че от нея е удържана сумата от 400 лева,
представляваща такса за разглеждане на кредита по чл. 5 т. 1 от договора. Дейността по
разглеждане и отпускане на кредит е свързана с действия по разглеждане на представената
от клиента документация, проучване на финансовото му състояние, за да бъде преценен
рискът от евентуална бъдеща или текуща негова неплатежоспособност и прочее.
Следователно приоритетното разглеждане и отпускане на кредит е дейност, която
хронологически предхожда и в този смисъл е елемент от сключването на договора за кредит,
поради което не представлява предоставяне на допълнителна услуга по договора за кредит,
за която се дължи таксата по чл. 10а ал. 1 от ГПК. Дори да бъде възприета тезата, че в някой
случай е възможно да се касае за дейност следваща сключването на договора за кредит, то
претендираната сума в тази хипотеза би противоречала на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, според който
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване на кредита. В този случай приоритетното разглеждане на искането за отпускане
на кредит би било елемент от процедурата по усвояването му и не би представлявала
самостоятелна, допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК. Следователно
уговорката за заплащане на тази сума е нищожна поради противоречие с чл. 10а ал. 2 от
4
ЗПК. В допълнение следва се посочи, че посочената сума е посочена в твърд размер, без да е
посочен механизмът, посредством който е формиран този размер. Посоченото е основание
да се приеме, че това възнаграждение цели да набави допълнителни плащания по кредита,
извън законово допустимите. С оглед извода за недължимост на таксата за разглеждане на
кредита, липсата на уговорка между страните по договора за поредност на погасяване на
задълженията от кредитополучателя и съобразявайки разпоредбата на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД,
съдът приема, че процесната такса следва да бъде приспадната от размера на задължението
за възнаградителна лихва, доколкото към момента на заплащане на таксата все още не е
имало начислена мораторна лихва и платената сума е следвало да се приспадне от
възнаградителната лихва.
По отношение на претендираната от ищеца такса за ограничаване на негативните
последици при просрочие по т. VI.5 от ОУ към договора, във връзка с т. XIV.5. В.10 от
Тарифата за таксите и комисионните за периода от 27.12.2019 г. до 24.11.2020 г. в размер от
96 лева, съдът приема следното: Видно от т. XIV.5. В.10 от Тарифата е, че същата се дължи в
случай на просрочие от длъжника на задължения по договора за кредит, за това че
кредиторът ще предприеме действия по ограничаване последиците от просрочието, като го
уведоми за това просрочие и за последиците от него чрез телефонни обаждания, изпращане
на писма, покани и други. Тези действия по своята правна същност са такива по управление
на кредита (управление на „лош кредит“), поради което претендираната за тях такса
противоречи на забраната визирана в чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Разноските от действията по
управление са включени и се покриват от уговорената възнаградителна лихва, което
изключва възможността те да бъдат претендирани като допълнително уговорени
задължения. В допълнение следва да се отбележи, че тази такса по естеството си е
мораторна неустойка, доколкото нейният размер е предварително определен и дължимостта
зависи единствено от изпадането в забава на кредитополучателя. Така уговорената
неустойка се кумулира с обещетението за забава, поради което противоречи на
ограничението визирано в чл. 33 ал. 1 от ЗПК.
По изложените съображения, съдът приема, че претенцията по такса за ограничаване
на негативните последици при просрочие е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за сума от 30 лева, представляваща разходи за
обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, съдът приема, че доколкото
по делото са представени доказателства – платежно нареждане за заплащане на тази такса на
ЧСИ, за извършването им, същата е основателна и следва да бъде уважена.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените от ищеца искове са
основателни и следва да бъдат уважени за сумата от 20187,07 лева за главница, за сумата от
650,27 лева за възнаградителна лихва, изчислена след приспадане по реда на чл. 76 ал. 2 от
ЗЗД на недължимо заплатената такса за разглеждане на кредита в размер от 400 лева, сумата
от 264,74 лева за мораторната лихва, от която е приспаднат периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., за който лихви за забава не се начисляват, съобразно чл. 6 от Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение, както и за сумата от 30 лева за разходи
за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, като предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, както следва: За иска за възнаградителна
лихва за разликата над уважения размер от 650,27 лева до предявения от 1050,27 лева, както
и за иска за такса за ограничаване на негативните последици при просрочие по т. VI.5 от ОУ
към договора, във връзка с т. XIV.5. В.10 от Тарифата за таксите и комисионните за периода
от 27.12.2019 г. до 24.11.2020 г. в размер от 96 лева.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 2674,40 лева, от които за
заплатена държавна такса – 422,60 лева, адвокатско възнаграждение - 1382,20 лева, депозит
за особен представител - 576,50 лева и депозит за вещо лице – 293,10 лева.
5
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
претенцията в размер на 1424,40 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. С. А., ЕГН
********** с адрес гр. Б., *** дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
следните суми: сумата от 20187,07 лева /двадесет хиляди сто осемдесет и седем лева и
седем стотинки/, представляваща главница по сключен между страните Договор за
потребителски кредит № ***/21.05.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от
депозиране на заявлението в съда - 03.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 650,27 лева /шестстотин и петдесет лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.11.2019 г. до 16.07.2020
г., сумата от 264,74 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2019 г.
до 24.11.2020 г. и сумата от 30 лева /тридесет лева/, представляваща разходи за обявяване
на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, за които суми са издадени Заповед за
изпълнение № 261091/04.12.2020 г. по ч. гр. д. № 7793/2020 г. на РС - Бургас и Заповед за
изпълнение № 260829/25.03.2021 г. по ч. гр. д. № 7793/2020 г. на РС - Бургас, на основание
чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: иска за възнаградителна лихва за разликата
над уважения размер от 650,27 лева до предявения от 1050,27 лева, както и иска за такса за
ограничаване на негативните последици при просрочие по т. VI.5 от ОУ към договора, във
връзка с т. XIV.5. В.10 от Тарифата за таксите и комисионните за периода от 27.12.2019 г. до
24.11.2020 г. в размер от 96 лева.
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ***, да заплати на „Юробанк
България” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 2674,40 лева лева /две хиляди
шестстотин седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща сторени в
производството съдебно - деловодни разноски, както и сумата от 1424,40 лева /хиляда
четиристотин двадесет и четири лева и четиридесет стотинки/ за разноски по ч. гр. д. №
7793/2020 г. на РС - Бургас, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6