Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр.Русе, 10.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, VI-ти
състав, в публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
административно дело № 14 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 4, т. 8 от Закон за
насърчаване на заетостта.
Производството е образувано
по жалба от И.М.Т. ***,чрез процесуален представител адв.П.Н.
първоначално срещу решение №20 от 07.12.2020 г. на директора ДРСЗ (Дирекция
„Регионална служба по заетост“) Русе. След изрични указания на съда за
уточнение кой административен акт се
оспорва, адв. Н. уточнява, че оспорва както решение №20
от 07.12.2020 г. на директора Д РСЗ гр. Русе, така и решение от 09.11.2020 г.
на директора на дирекция „Бюро по труда“ гр. Бяла, с което е прекратена
регистрацията на И.М.Т. като безработен с рег. № 40005531 от 14.10.2020 год.,
потвърдено с решение № 20/ 07.12.2020г. на Директор ДРСЗ-Русе .
В жалбата и в допълнение към
нея се релевират доводи за материална
незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради постановяването
му при неправилна преценка на фактическите обстоятелства, неправилно приложение
на процесуалния закон и в противоречие с материалния закон. В тази връзка се
отправя искане за отмяна на обжалванитe актове.
Ответникът, директор на
Дирекция "Бюро по труда"– гр. Бяла чрез процесуален представител
юрисконсулт Р. навежда доводи за неоснователност на предявената жалба, поради
наличие на всички предпоставки за прекратяване регистрацията на жалбоподателя
като безработен и при спазване на административно производствените правила и
материалния закон и моли същата да бъде отхвърлена.
В първоначалната жалба се
оспорва решение № 20 /07.12.2020г. на Директора на ДРСЗ-Русе. По изрично указание на съда да се уточни обжалвания
акт, в депозираното допълнение вх.№ 343/27.01.2021г. се посочва, че се оспорва
както решение от 09.11.2020 г. на директора на дирекция „Бюро по труда“ гр.
Бяла, така и решение №19 от 07.12.2020 г. на директора Д РСЗ-Русе.
Съдът съобразявайки
разпоредбата на чл.145, ал.2, т.1 от АПК, според която на оспорване подлежат „първоначалният
индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт“
настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно
чл.23, ал.3, т.1 от Устройствен правилник на
Агенцията по заетостта, Дирекциите "Регионална служба по заетостта"
се представляват и ръководят от директори, които се назначават от изпълнителния
директор на агенцията и са: 1. горестоящи
административни органи по смисъла на чл. 81 от Административнопроцесуалния
кодекс спрямо директорите на съответните дирекции "Бюро по труда" при
административното обжалване на индивидуалните административни актове.
Съобразявайки това и цитирания по-горе чл.145, ал.2,
т.1 от АПК, настоящия съдебен състав приема, че на обжалване пред АС Русе
подлежи първоначалният индивидуален административен акт, който в случая се
явява решение от 09.11.2020 г. на директора на дирекция „Бюро
по труда“ гр. Бяла, потвърдено с решение № 20/ 07.12.2020г. на Директор
ДРСЗ-Русе . Съответно
жалбата срещу решение №20 от 07.12.2020 г. на директора Д РСЗ гр. Русе е
процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Като съобрази оплакванията
на оспорващия, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания първоначален индивидуален административен акт- решение от 09.11.2020 г. на директора на дирекция
„Бюро по труда“ гр. Бяла, потвърдено с решение №20 от 07.12.2020 г. на
директора Д РСЗ гр. Русе , съдът приема за установено следното:
Безспорно по делото е
обстоятелството, че жалбоподателят е регистриран в ДБТ-гр. Бяла като безработен
с рег. № *********/14.10.2020 год. на 14.10.2020год, съгласно попълнено от
лицето заявление и съответната декларация по образец- Приложение 1. В заявлението-декларация
за регистрация е обективирал желанието си да бъде
регистриран като безработен в дирекция "Бюро по труда" /ДБТ/ като безработно
лице, търсещо работа/ л. 28 от делото/. Като регистрирано лице, оспорващият е
подписал декларация, че е запознат със задължението писмено да уведоми
съответното Бюро по труда в 7-дневен срок за промяна в декларираните от него
обстоятелства. В частта от декларацията по т.1 „ упражняване трудова или друга
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО или
законодателството на друга държава са зачеркнати и двата възможни отговора „
да“ и „не“.
В изготвения за
регистрираното като безработен лице план за действие били предвидени
посреднически услуги за безработен/ л.30 от делото/. Не е спорно, и че е
издадена служебна бележка, в която е удостоверено извършената регистрация,
представена за справка в оригинал пред съда в проведеното съдебно заседание на
23.02.2021г.
Не се спори, че към момента
на регистрацията като безработен, считано от 14.10.2020г. жалбоподателят все
още няма документи, удостоверяващи последната му месторабота. В заявлението е
посочил последната си месторабота в Ирландия и дата на освобождаване
05.10.2020г.
Няма спор относно
обстоятелството с оглед на изявлението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че преди да се регистрира като безработен жалбоподателят е
посетил ДБТ-Бяла, офис Ценово като е уведомил служителка там, че е работил в Северна
Ирландия, но не е разполагал все още с документи за прекратен договор и е бил
уведомен, че трябва да е сигурен, че е освободен от работа/ л.12 от
преписката/. Независимо от инструкциите
на служител в БТ-Бяла, на база проведени телефонни разговори с работодател, по
субективна увереност, че вече е останал без работа, Т. е подал заявлението от
14.10.2020г. да бъде регистриран като безработен, което е било удовлетворено/
л.30 от делото/ и отразеното като безспорно в протокола от съдебно заседание,
че му е издадена регистрационна карта на безработен.
В
декларацията заявителят посочил, че му е
известно, че при предоставяне на невярна информация, ще настъпят неблагоприятни
последици по отношение на правата му по реда на ЗНЗ, както и че носи
наказателна отговорност по чл. 313 от НК
за деклариране на неверни данни.
На 30.10.2020г. жалб.Т. е представил в ДБТ-Бяла, филиал Ценово снимка на документ
Р45, издаден на 15.10.2020г. от работодател в Ирландия на английски език/л.16 от преписката/, като
страните не спорят, че са наясно, че в него е отразена дата на прекратяване на
трудовото правоотношение- 16.10.2020г.
Поради липсата на спор относно съдържанието на документа, съдът не е назначил
преводач и не го е изискал в превод на български език.
Във връзка с представянето
на документа Р45 и с регистрацията му като безработен от 14.10.2020г.,
жалбоподателят е депозирал писмени обяснения вх.№ 10-07-01-890/30.10.2020г. пред
Директора на ДБТ-Бяла / л.5 от преписката/, в които посочил, че тъй като имал
информация, че към 14.10.2020г. има прекратен трудов договор по тази причина е
подал заявление за регистрация като безработен и в последствие е узнал, че
договорът му е прекратен на 16.10.2020г. и поискал
регистрацията му като безработен да бъде променена от дата 16.10.2020г. ,като
счита, че е изправил фактическа грешка. Следва да се отбележи, че документ Р45,
издаден от работодател от Северна Ирландия е предоставен лично на жалбоподателя
на 06.11.2020г. съгласно нотариално заверена декларация, неоспорена от органа,
като именно с оглед получаването му са изискани доказателства от органа /л.14-18
от преписката/.
Последвало е издаване на
решение от 09.11.2020г. от Директор Дирекция „ Бюро по труда“ Бяла за
прекратяване на регистрацията на Т. рег.№ 40005531/14.10.2020г., поради
деклариране на неверни данни при регистрацията в ДБТ-Бяла, че лицето е било
безработно/ л.7 от преписката/, като е посочено основанието на чл.20 ал.4 т.8
ЗНЗ.
В мотивите на решението е
посочено, че то се издава на база приложения от Т. на 30.10.2020г. формуляр от
документ Р45 от Северна Ирландия с дата на прекратяване на трудово
правоотношение от 16.10.2020г., липсата на представени документи за последната
му месторабота към датата на заявлението за регистрация като безработен от
14.10.2020г. и проведен разговор на 06.10.2020г. със служител от ДБТ-Бяла офис
Ценово с разяснения относно регистрацията, като е прието ,че датата на
напускане на трудовата му дейност е 16.10.2020г., докато се е регистрирал като
безработен на 14.10.2020г., т.е е декларирал неверни
данни, че е бил безработно лице към датата на регистрация.
Във връзка с обжалването на
решението на Директора на ДБТ-Бяла по адм.ред пред горестоящия адм.орган е съставен
доклада рег.№ 30-07-01-77897/23.11.2020г. /л.12 от преписката/,който не е
спорен, и е изискана информация за начина на получаването на документ Р45, за
което е представена нотариално заверената декларация л.14-18 от преписката,
съгласно която в оригинал е пренесен на 06.11.2020г., което както се посочи,че
е спорно според ответната страна.
Горестоящият административен орган с решение №
20/ 07.12.2020г. на Директор ДРСЗ-Русе е отхвърлил жалбата на И.Т. срещу
решение от 09.11.2020 год. на Директора
на Дирекция "Бюро по труда"-гр. Бяла , с което е прекратена
регистрацията му като безработен с рег. № 40005531 от 14.10.2020 год., като е приел,
че жалбоподателят е декларирал неверни данни по силата на чл. 20, ал. 4, т. 8 от ЗНЗ при регистрацията си в ДБТ-Бяла относно статуса си на безработен от
14.10.2020г. , след като датата на прекратяване на договора с работодателя в
Северна Ирландия е 16.10.2020г. Посочил е, че жалбоподателя на своя отговорност
съгласно чл.18 ал.2 ЗНЗ е декларирал статус на безработен от 14.10.2020г.
Коментирал е подаденото искане рег №
10-07-01-890/30.10.20г до Директора на ДБТ-Бяла за промяна на регистрацията
съобразно реалната дата на освобождаването от работа, като е посочено,че това
заявление не променя факта на невярно декларирани данни и не може да се измени
направената регистрация при неизпълнение на задължението за правилно
деклариране на статуса. Горестоящият административен орган е счел, че искането от
30.10.20г. не може да се приеме за жалба срещу акта на регистрация, поради
неподаването му в 14 дневен срок.
По допустимостта на жалбата:
С жалбата се оспорва
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, съгласно изричния текст на чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ, подадена е от лице с правен интерес,
но в законоустановения
14-дневен срок от съобщаването на Решение № 20 /07.12.2020г. на горестоящия орган.
Съгласно чл.149 ал.3 АПК
когато актът е бил оспорен по административен ред, 14 дневния срок за обжалване
започва да тече от съобщението, че по-горестоящия
орган се е произнесъл с решение. В случая решението на по-горестоящия
орган е съобщено на 10.12.2020г. 14 дневния срок за обжалване изтича на
24.12.2020г- неработен ден, т.е изтича в първия работен ден – 29.12.2020г., а
жалбата е пред горестоящия орган е изпратена на
22.12.2020г, получена на 29.12.2020г чрез пощенски оператор т.е преди изтичане
на преклузивния срок за обжалване/л.19 от
преписката/.
Така депозираната жалба и
уточнението към нея касаещо обжалването на решение от
09.11.2020г. на директора на дирекция „Бюро
по труда“ гр. Бяла, съдът намира за процесуално допустима, като подадена
от надлежно легитимирано лице, неин адресат, срещу административен акт,
пораждащ неблагоприятни за него последици и в рамките на установения за това
срок.
Разгледана по същество
същата се явява основателна по следните съображения:
При извършената на основание
чл. 168 АПК служебна проверка, досежно законосъобразността на оспорения акт и на
основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че той е издаден от
компетентен орган-директорът на дирекция "Бюро по труда"- гр. Бяла с материална и териториална компетентност
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ във вр. чл. 18, ал. 1 и т. 23 от Приложение № 3 от Устройствен правилник на Агенцията по заетостта.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗНЗ регламентира, че регистрацията се
прекратява и възстановява с решение на ръководителя на поделението на АЗ, като
решенията се издават, изпълняват и обжалват по реда на АПК.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК определя необходимото съдържание на
административния акт, издаван в писмена форма, като в т. 4 от цитираната
законова разпоредба е предвидено, че актът следва да съдържа фактическите и
правни основания за издаването му, следователно, при хипотезата на прекратяване
на регистрацията на оспорващия като безработен административният орган е длъжен
да изложи ясни и конкретни мотиви относно фактическите и правни основания, обуславящи
прекратяването на регистрацията. Това задължение съществува както в хипотезата
на възстановяване на регистрацията, така и в хипотезата, в която органът
прецени, че са налице материалноправни основания за
нейното прекратяване. Оспореното решение от 09.11.2020г. на Директора на
ДБТ-гр. Бяла е в изискуемата писмена форма и съдържа мотивирано изложение на
фактическите обстоятелства, обуславящи наличието на някоя от хипотезите на чл. 20 ал. 4 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията на
безработно лице, а като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 8 от ЗНЗ, кореспондираща на фактическото
твърдение, че към датата на регистрацията са декларирани неверни данни, относно
статута на безработен.
С оглед
чл.97 ал.1 изр.2 АПК и приетото още в Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975
г. ОСГК горестоящият в йерархията административен
орган при постановяване на своя акт е изложил подробни съображения от
фактическа и правна страна по конкретния казус, вкл. е обсъдил всички сторени
възражения и депозирани писмени доказателства от жалбоподателя в съотвествие с изискванията на чл. 35 от АПК, като не ги е отхвърлил като
недостоверни и неоснователни, по който начин същото е станало неразделна част
от мотивите на оспорения индивидуален административен акт, което също е напълно
допустимо съгласно даденото разрешение с посоченото Тълкувателно
решение,последователно прилагано и в константата съдебна практика
Действително жалбоподателят
не бил уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на
административното производство, чието начало е сложено с представянето от него
лично на документ Р45 на 30.10.2020г. и депозираните обяснения. Това нарушение
обаче съдът счита за несъществено в конкретния случай, доколкото всички
релевантни за случая обстоятелства са били установени и предвид факта, че
жалбоподателят не твърди различни факти, които да обосновават различни изводи.
Възраженията си относно правилното приложение на материалния закон
жалбоподателят е развил и пред горестоящия
административен орган и пред настоящия съд, при което правото на защита не е
ограничено по никакъв начин.
Правото на гражданите,
търсещи работа да се регистрират като безработни в ТП на АЗ, гарантирано с
нормите на ЗНЗ може да бъде ограничавано единствено при наличие на изчерпателно
изброените в закона предпоставки за прекратяването й/ чл.20 ал.3 и ал.4 ЗНЗ/,
като административният орган е длъжен при всяко положение да установява и
посочва релевантните за отказа,респ.прекратяването факти и обстоятелства.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗНЗ всеки български гражданин, както и
всеки гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга
държава - страна по Споразумението за Европейско
икономическо пространство,
който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на
Агенцията по заетостта. Глаголът "може" сочи, че регистрацията на
лицата не е задължителна и не се извършва служебно, а въпросът дали да се
регистрират като безработни подлежи на тяхната преценка, с оглед на това дали
желаят да спазват нормативно определения режим и да се ползват от полагащите се
на безработните лица социални придобивки.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗНЗ, по смисъла на този закон
"безработен" е лице, което при
регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа, има
готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията
"Бюро по труда.
Вписването на лицето
в Дирекция "Бюро по труда" като безработно лице, представлява
изразено с действие властническо волеизявление на административен орган, въз
основа на което за регистрираното лице се пораждат права и възникват
задължения. Затова по своето естество регистрацията в Дирекция "Бюро по
труда" представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Компетентният орган да осъществи
регистрацията в Дирекция "Бюро по труда" е директорът на съответната
Дирекция "Бюро по труда", като извършената регистрация се
удостоверява със служебна бележка по чл. 15, ал. 7 ППЗНЗ, подписана от същия/ каквато бе
представена/.
По общото правило на чл. 81 АПК регистрацията в "Бюрото по
труда" подлежи на обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган- директорите на
"Регионална служба по заетостта" са горестоящи
административни органи по смисъла на чл. 81 АПК спрямо директорите на съответните
Дирекции "Бюро по труда" при административното обжалване на
индивидуалните административни актове.
Действително с писмото вх. №
10-07-01-890/ 30.10.2020г. жалб.Т. е поискал
изменение на влязъл в сила акт за регистрация относно датата му по смисъла на
чл.103 АПК на база лично представен документ и заявление. Директорът на
ДБТ-Бяла не се е произнесъл изрично по това искане, а и отказът не е актът,
който в случая се обжалва, а решението за прекратяване на регистрацията от
14.10.2020г., като в допълващите мотиви от горестоящия
орган е налице произнасяне по възприетата от горестоящия
орган същност на искането от 30.10.2020г. / за изменение на акта за регистрация
относно датата/. Поради това, че като административен акт регистрацията на
лицето в Дирекция "Бюро по труда" подлежи на оспорване по
административен ред, то акт за отмяна или изменение на този акт на основание чл.
99 АПК може да
бъде валидно издаден само от по-горестоящия
административен орган, т. е. от директора на съответната "Регионална
служба по заетостта". Издаденият административен акт може да бъде отменен
или изменен при условията на чл. 99 т.2 АПК от органа, който го е издал само при
положение, че актът не е подлежал на оспорване по административен ред./ Решение
№ 1186 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. №
12488/2013 г./ В този смисъл наличните съображения в решение № 20 /07.12.2020г.
на Директора на РСЗ-Русе в отговор на оспорения пред него и потвърден първичен
акт, които съдът ще обсъди като допълващи мотиви и в контекста на направеното
искане за изменение на акта за регистрация.
Основният спор в настоящото
производство се формира по отношение наличието на материално-правните
предпоставки за прекратяване регистрацията на Т. като безработно лице поради декларирани
неверни данни- статус на безработен при регистрацията си от 14.10.2020г. и
най-вече относно съзнаването на неверните данни от една страна, а от друга с
оглед на допълването на мотивите на първоначално оспорвания ИАА с потвърждаващото
решение 20 / 07.12.2020г. на Директора ДРСЗ-Русе на съждението, че искането за „ промяна“ относно датата на
регистрация рег № 10-07-01-890/ 30.10.20г., ако се
приеме за жалба е извън преклузивния 14 дневен срок
по АПК, по същество е изправяне на фактическа грешка относно декларирани
данни,като е следвало да бъде проведено производство по възобновяване по чл.103
вр.чл.99 т.2 АПК по искане за изменение на
първоначалния адм.акт за регистрация.
Търсещите работа според
чл.18 ал. 2 се регистрират в една от следните
групи: по т. 1 безработни, по т. 2 заети, по т. 3 учащи, които желаят да
работят в свободното си от учене време и лицата по т. 4.
Според чл.14 от ППЗНЗ търсещите
работа лица , вкл. и безработните , т.е лице ,което не работи и търси работа,
се регистрират лично в дирекция "Бюро по труда", въз основа на заявление-декларация по
образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта
Жалбоподателят е заявил
желание да се регистрира по т.1 на посочената норма , като лице, което при
регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа и има
готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията
"Бюро по труда".
Именно тези обстоятелства е
декларирал- че желае да се регистрира като безработно лице, „ което не работи,
търси работа и има готовност да започне работа в двуседмичен срок от
уведомяването й от дирекция "Бюро по труда““
Фактическото основание в оспорения
акт касае деклариране на неверни данни относно „ че е бил безработно лице“ ,
т.е статус на безработен.
Следва да се отчете, че към датата на
регистрацията 14.10.2020г. жалбоподателят не е разполагал с документ за
прекратен договор, но видно от обсъдените му обяснения и възражения, които не
са отхвърлени като недостоверни, към посочената дата е бил с убеждението, че
договорът му е прекратен на база получена устно информация. Именно на база вече
узнат документ и то в срока за деклариране на настъпила промяна на
декларираните обстоятелства, дори преди реалното получаване на документ Р 45 /
06.11.2020г./, жалбоподателят Т. добросъвестно е известил БТ-Бяла за
настъпилата промяна.
Ответната страна не твърди,
че е декларирано невярно обстоятелство относно
датата на прекратяване на трудовата заетост на Т. в Северна Ирландия, а е
невярно заявлението му за статуса на безработен „от 14.10.2020г.“,тъй
като според документ Р45 датата на напускане на трудовата му дейност е
16.10.2020г.
Няма спор, че преди да се
регистрира като безработен на 06.10.2020г. /становище рег.№ 30-07-01-77897/
23.11.2020г. на л.12-13 от преписката/ Т. е посетил филиала на ДБТ в с.Ценово,
като е уведомил служителката, че е работил в Ирландия и тъй като не разполага с
документи за прекратяване на последната си трудовата заетост, преди да се
регистрира като безработен, следва да е сигурен, че е освободен от работа.
Ответната страна не оспорва становището му, че за прекратяването на трудовата
си заетост е узнал по телефона. Всъщност липсата на документ за прекратяване на
последната трудова заетост може да е основание за отказ от регистрация, тъй
като по своята същност вписването на лицето в ДБТ като безработно лице представлява
изразено с действие властническо волеизявление на административен орган /
Директор на ДБТ/, което е ИАА, тъй като от него възникват права и задължение по
чл.54 а и сл КСО, макар че съгласно чл.14 ал.8 ППЗНЗ
търсещите работа лица могат да представят допълнително документите по ал. 1,т.е
включително и писмена декларация за удостоверяване на други обстоятелства и/или
други документи в случаите, когато са необходими и данните не могат да бъдат
получени по служебен път при посещение на дирекция "Бюро по труда" за
изготвяне на индивидуалния план за действие или за среща с трудов посредник.
Съгласно чл.18 ал.5 от ЗНЗ
при регистрацията си лицето декларира статуса си в случая на безработен.
След като на 06.10.2020г и
на 14.10.2020г. Т. не се е намирал в Ирландия, където според документ Р45 е
работил през предходните 28 седмици, няма данни / а и адм.орган
не го твърди/,че след завръщането си в България е работил, то в декларирането Т.
не е посочил неверни данни, че не работи и че търси работа, поради което иска
да се регистрира като безработен, съгласно легалната дефиниция за „
безработен“. И тъй като спора е относно декларацията с невярно съдържание по
отношение на данни относно статуса на безработен, а именно имал ли е качеството
на безработно лице, е решен на база добросъвестно депозиране на искане за
изменение на акта за регистрация по отношение на датата му, естествено се
поставя въпроса относно съзнаването на декларираните данни и дали това не е в резултат на грешка при
формиране на заявлението на база разговори, а не на документи , от която грешка
и изправянето й, не следват постановените правни последици, с които по
същността си се прекратява със задна дата регистрацията като берзаботен.
Всъщност само на база
документ Р45 съставен на 15.10.2020г. според който датата на прекратяване на договора
е 16.10.2020г. без да е представен преносим документ U1, издаден от
компетентната институция на Северна Ирландия за потвърден период на осигурена
заетост за времето до 16.10.2020г., и като се има предвид, че Т. очевидно не е
работил към 06.10.2020г и 14.10.2020г. в Ирландия , добросъвестно е уведомил
ДБТ-Бяла, за наличието на грешка относно датата на прекратяване на договора, за
което е бил подведен, декларираните от него данни не са съзнавани като неверни.
Поради което и съдът не намира основания да счете лицето за недобросъвестно. Обстоятелството,
че договорът му е прекратен, считано от 16.10.2020г., при положение, че явно от
преди 06.10.2020г. Т. не полага труд при работодателя в Ирландия и заявеното от
него ,че не работи, че е узнал ,че договорът му е прекратен, не сочи че е
декларирал неверни данни относно статус на безработен съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗНЗ.
Действително, въпреки ,че е бил предупреден да се сигурен относно, „че е
освободен от работа “ / извадка от становище рег.№ 30-07-01-77897/ 23.11.2020г.
на л.12-13 от преписката и от мотивите на оспореното
решение / , Т. само на база устно/ а без документ/ потвърждаване на този факт,
се е регистрирал в Бюрото по труда именно като безработно- не работещо и търсещо
работа лице. Субективната му увереност относно декларирането на статуса му на
безработен по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗНЗ не е в
резултат на съзнаването на база писмен документ на датата на прекратяване на
договора му с работодател от Северна Ирландия, който умишлено да е прикрил, а е
в резултат на създадена у него убеденост на база телефонни разговори и най-вече
поради отсъствието му от страната на полагане на труд, че договорът му вече е
прекратен и той е лице без работа. И тъй като ответната страна не се е сдобила
с документ/ а и не е изисквала такъв/, сочещ, че в периода от
06.10.-16.10.2020г. лицето например е било в отпуск, което се зачита за трудов
стаж,респ.на осигуреност, направените изводи за наличие на невярно деклариране
към 14.10.2020г. и с оглед поведението на жалбоподателя, са по скоро в сферата
на предположенията и нещо повече,те са изведени от добросъвестно поведение на
оспорващият в 7 дневен срок да заяви промяна в декларираните обстоятелства. И тъй като става въпрос за декларация,
предвидена в закон, с твърдение, че е с невярно съдържание относно съображенията
към дата 14.10.2020г. за статута на безработен и с оглед на поведението на
самия жалбоподател, която явно става инициатор за издаването на оспореното
решение, органът е следвало да прецени основателността на искането му за
промяна датата на регистрацията му с оглед представените именно от лицето писмени
доказателства за това. Налице е извинителна грешка на фактическите
обстоятелства, която дерогира съзнаването на неверни,
ако се приемат за такива, данни.
Нещо
повече регистрираните търсещи работа лица, в т. безработни , са длъжни в срок 7
работни дни от настъпилата промяна, в което и да е от декларираните
обстоятелства, да уведомят дирекция "Бюро по труда" независимо от
адреса на регистрацията им/ чл.14 ал.3 от ППЗНЗ и чл.18 ал.5 ЗНЗ/.Именно това е
направил жалбоподателя. И тъй като нормата е обща за всички случаи относно
статуса по чл.18 ал.2 ЗНЗ , то няма пречка тя да се приложи и в случая. Лицето
е поискало изрично промяна в декларираното към 14.10.2020г обстоятелства касаещо датата на прекратяване на трудовата му заетост,
което ответната страна е решила да отнесе към хипотезата на невярно деклариране
на данни по чл.20 ал.4 т.8 ЗНЗ ,при която законодателят е предвидил явно
липсата на изискуемата „ уважителна причина“ по предходните точки. Естествено
тук ще се постави и въпроса бил ли е бил длъжен жалбоподателя при регистрацията
си като безработен , т.е да се отхвърли хипотезата на уважителна причина, да
представи документ за прекратено трудово или приравнено към него правоотношение.
Отговорът е отрицателен на база изискуемите документи по чл.14 от ППЗНЗ, т.е.
тук се изисква декларация. Действително от една страна припряността на Т. да се
регистрира като безработен и да ползва следващите му се социално позитивни за
него привилегии/ чл.54а КСО/, които възникват от датата на прекратяване на
осигуряването следва ясно да се противопостави на декларираната негова
убеденост и фактите, че е „лице без
работа и търсещо такава“, с оглед коментираното по-горе за реалното му
отсъствие от страната, където работодателя е регистриран като такъв-Ирландия. И
отново поведението му в казуса сочи на липсата на съзнаване на декларирането на
неверни данни за статуса му на безработен от 14.10.2020г. с оглед мотивите на
ответника.
Съдът счита, че ответната
страна е била сизирана изрично с искане от
30.10.2020г. за изменение на влязъл в сила акт за регистрация, а не за неговата
отмяна в смисъл на оспорване, противно на приетото в мотивите на
потвърждаващото решение № 20/07.12.2020г. Компетентен в случая е бил именно
издателя на потвърждаващото решение- директора на Д „РЗС“-Русе с оглед чл.99 т.2 вр.чл.81 АПК с оглед представените писмени доказателства към искането от 30.10.2020г. ,с
което се откриват нови обстоятелства, неизвестни нито за жалбоподателя като
заявител, нито за Директора на Бюрото по труда-Бяла, макар че органа е решил,че
са налице основанията на чл.20 ал.4 т.8 ЗНЗ, поради което е счел, че законът не
му позволява изменение на влязло в сила решение, предвид приетото като
съществуващо невярно деклариране.
Предвид гореизложените
правни доводи и съображения съдът счита, че следва да бъде постановено решение,
с което да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното решение от 09.11.2020
год. на Директора на ДБТ-гр. Бяла за прекратяване регистрацията на И.М.Т. като
безработен. Същевременно преписката следва да се върне на органа за произнасяне
по искане рег.№ 10-07-01-890/30.10.2020г. с оглед на мотивите в решението.
Разноски не са претендирани и такива не се дължат.
Водим от горното и на
основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
без разглеждане
жалбата на И.М.Т. ***, чрез пълномощник-адв. П. Н.,
АК Разград срещу решение №20 от 07.12.2020 г. на директора на Дирекция „Регионална служба по заетост“
Русе.
Прекратява производството по адм. дело
№14 по описа
на съда за 2021 год. в частта, с която се оспорва решение №20 от
07.12.2020 г. на директора на Дирекция
„Регионална служба по заетост“ Русе.
Определението в тази му част може да бъде оспорено пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението от
страните по спора.
ОТМЕНЯ решение от 09.11.2020
год. на Директора на ДБТ-гр. Бяла за прекратяване регистрацията на И.М.Т. като
безработен.
ВРЪЩА преписката на адм.орган за изпълнение на указанията в мотивите на решението за произнасяне по искане рег.№
10-07-01-890/30.10.2020г.
РАЗНОСКИ по делото не се
присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен
срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: