РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. гр. Хасково, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640102241 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 т.3 и ал.4 от ГПК, вр. чл.9 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Профи кредит България”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49
бл.53Е вх.В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева
Станева; против К. С. Х. с ЕГН ********** от ***********.
Ищецът твърди, че в законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК и в
изпълнение на разпореждане по ч.гр.д. № 1138/2021 г. на ХРС, предявявал настоящия си иск
относно вземанията си срещу ответника в общ размер на 1 793,64 лв., включващо: 650 лв.
главница, 236,21 лв. договорно възнаграждение, 195 лв. възнаграждение за закупена услуга Фаст,
585 лв. възнаграждение за закупена услуга Флекси, 102,47 лв. лихва за забава, 24,96 лв. законна
лихва от 03.04.2021 г. /датата на предсрочната изискуемост/ до 27.05.2021 г. – всичко дължимо по
договор за потребителски кредит /ДПК/ № 30042730926, сключен помежду им на 21.02.2020 г.
ДПК бил сключен при следните параметри:
- сума на кредита – 650 лв.,
- срок на кредита – 24 месеца,
- размер на вноската – 40,04 лв.,
- годишен процент на разходите /ГПР/ – 48,84 %,
- годишен лихвен процент /ГЛП/ - 41 %,
- лихвен процент на ден – 0,11 %,
- общо задължение по кредита – 960,38 лв.
1
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Фаст“ – 195 лв.,
- възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Флекси“ – 585 лв.,
- размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги – 32,51 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- общо задължение – 1 740,83 лв.,
- общ размер на вноска – 72,55 лв.,
- дата на погасяване – 25-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.Б към ДПК, неразделна част от него били Общи условия
/ОУ/, които били предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се
запознал преди подписване на договора, приел ги е и нямал забележки към тях, като се задължил
да ги спазва, за което положил подписа си под ДПК и под ОУ. Съгласно Декларации т.А, на
клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна разбираема форма, на български
език – информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На база на същия и на
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът преценявал, доколко
предлаганият ДПК съответствал на неговите възможности и финансово състояние. Правели се
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, които предлагало дружеството, като при желание
за ползването му, клиентът подписвал споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. Длъжникът поемал задължение по ДПК, според горепосочените му клаузи. Съгласно т.V
от договора, ответницата пожелала, с част от отпуснатия й кредит, да бъдат рефинансирани други
нейни задължения към ищеца в размер на 347,16 лв. Ищецът изпълнявал точно и в срок
задълженията си по договора, като на 21.02.2020 г. превел парична сума в размер на 302,84 лв. по
посочен от ответницата начин в т.III от ДПК – на каса на Изи пей. Общият размер на отпусната й
сума бил 650 лв. Съгласно чл.4 от ОУ към договора, ответницата дължала на ищеца договорно
възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено и разсрочено в погасителния
план. Предвид основанието, на което се търсело неизплатеното вземане, към датата на
предсрочната изискуемост, неизплатеното договорно възнаграждение от длъжника възлизало на
236,21 лв., считано от падежа на първата неизплатена вноска 25.03.2020 г. до датата на
предсрочната изискуемост – 03.04.2021 г.
Съгласно ДПК и чл.15 от ОУ, клиентът можел да избере да закупи една или повече
допълнителни услуги към договора, което не било задължително условие за сключване на
договора. За клиент, избрал да се възползва от тази възможност, към датата на сключване на
договора възниквало задължение, да заплати дължимото за избраната услуга възнаграждение, като
същото се разсрочвало за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна
вноска. Така и при действието на чл.9 от ЗЗД, страните се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „Фаст" и „Флекси", срещу възнаграждения съответно от
195 лв. и 585 лв. Закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" съдържали
следните възможности:
- приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит - представители
на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на
длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове,
като услугата „Фаст" била използвана от длъжника;
2
- отлагане на определен брой погасителни вноски – по реда и при условията по т.15.2.1 от ОУ,
като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси", не
се възползвал от същата;
- намаляване на определен брой погасителни вноски- при намаляване на дохода на длъжника,
възможност за намаляване с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски, според
т.15.2.2 от ОУ, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга
„Флекси", не се е възползвал от същата;
- смяна на падежната дата на вноските – уговорка, даваща на длъжника гаранцията, че ако се
сменя датата на заплащане на месечното му възнаграждение, същият ще може да променя и
падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него /т.15.2.3 от ОУ/, като длъжникът въпреки
предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси", не се е възползвал от същата.
Ищецът твърди, че ответникът не изпълнявал поетите договорни задължения и не
направил нито една погасителна вноска, видно от приложено извлечение по сметка към ДПК, като
след изпадането в забава и съгласно чл.12.3 от ОУ - на 03.04.2021 г. ДПК бил обявен за
предсрочно изискуем от страна на ищеца, за което на длъжника било изпратено уведомително
писмо. Предсрочната изискуемост настъпила преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, за което длъжникът бил уведомен – на адреса, посочен във всички
документи в договора, но писмото не било потърсено от получателя. Ответницата не погасила
никаква част от задължението си, при което то възлизало на подробно описаните по-горе суми.
Искът се явявал основателен и доказан и следвало да бъде уважен. Кредиторът, чрез упълномощен
от него кредитен експерт, представял на клиента образец на искане за получаване на
потребителски кредит и с негова помощ бил длъжен надлежно да попълни, провери и подпише
всички клаузи и данни на ДПК. Ако изпълнени били всички условия, кредиторът се задължавал да
отпусне на клиента парични средства с параметрите по т.VI. Потребителят имал възможността и
да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ, което ответникът не сторил, а усвоил предоставената в заем
сума, което било показателно за съгласието му за получаване на заема при одобрените параметри.
Ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е
бил наясно с общата сума, която трябва да върне, с правото си да се откаже от сключения договор
и с погасяването на кредита. Поради неизпълнението на договорното задължение, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
Районен съд – Хасково, като образувано било ч.гр.дело № 1138/ 2021 г. Съдът отхвърлил
заявлението в цялост, като на основание чл.415 ал.1 т.3 и ал.3 от ГПК ищецът предявявал
настоящия осъдителен иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати сумата в общ размер от 1 793,64 лева, включваща подробно описаните
по-горе вземания; ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането;
както и направените по делото разноски. Това искане ищецът поддържа в допълнително писмено
становище по делото, а в открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.
Допълнително уточнява претенцията си, с което се съобрази и докладът по делото, а именно: че
претендираното договорно възнаграждение от 236,21 лева се отнася за периода 25.03.2020 г.-
03.04.2021 г.; претендираната лихва за забава в размер на 102,47 лева се разпределя както следва:
39,97 лева върху вземането за главница; 14,53 лева върху вземането за договорно възнаграждение;
11,99 лева върху вземането за услуга Фаст; 35,98 лева върху вземането за услуга Флекси, както и
3
претендираната законна лихва от 24,96 лева се счита разпределена както следва: 9,74 лева върху
вземането за главница; 3,54 лева върху договорното възнаграждение; 2,92 лева върху вземането за
услуга Фаст и 8,76 лева върху вземането за услуга Флекси.
Ответницата не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. В открито съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие искане за отпускане на
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 30042730926/ 21.02.2020 г., отправено от
ответницата до ищеца. В него са посочени параметрите на искания потребителски кредит – сума по
кредита 650 лв., размер на месечната вноска 72,46 лв., срок от 24 месеца, дата на погасяване 25-ти
ден от месеца. Поискани от клиента допълнителни възможности са: Фаст – предоставя право на
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, Флекси – предоставя право на промяна на
погасителния план на кредита; рефинансиране – предоставя право за директно погасяване на друго
задължение към кредитора със сума за рефинансирането 347,16 лв. Ищецът представи по делото и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, с
допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към формуляра; двете от
21.02.2020 г., издадени от ищеца и подписани от негов представител и от ответницата. Във
формуляра е посочен видът на кредита – Бонус Фаст и Флекси, с общ размер на кредита от 650 лв.,
усвоим по банкова сметка или в брой на каса на Изипей, след одобрение и подписване на договора,
ОУ и погасителния план; със срок от 24 месеца, с 24 броя погасителни месечни вноски от по 40,04
лв., включващи и лихвите по кредита, с обща сума, която следва да се върне 960,83 лв., с фиксиран
лихвен процент на кредита от 41%, с ГПР 48,84%, като при забава в плащането на вноските се
дължи и лихва за забава в размер на законната лихва. Допълнителната преддоговорна информация
касае закупуването на допълнителни услуги, а именно горепосочените „Фаст“ и „Флекси“,
подробно описани в ОУ, срещу заплащането на кредитора на възнаграждения съответно от 195 лв.
и от 585 лв., разсрочено за срок от 24 месеца, с размер на вноската от 32,51 лв., дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита. Посочено е, че при погасяване на кредита изцяло или
частично преди уговорения срок, възнаграждението за закупената услуга „Фаст“ се дължи в пълен
размер. В допълнителната преддоговорна информация са обобщени общите параметри на договора
и при закупуване на допълнителна услуга, а именно: общ размер на вноската от 72,55 лв., общ
размер на сумата, която следва да се заплати 1 740,83 лв. /сбор от дължима сума по кредита и
дължимо възнаграждение за закупена допълнителна услуга/, срок за изплащане на общия размер
на вноската 24 месеца.
Процесният договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 30042730926 е
сключен на 21.02.2020 г. между ищцовото дружество, като кредитор, и ответницата, като клиент; с
поискани допълнителни възможности: Фаст – предоставя право на приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, Флекси – предоставя право на промяна на погасителния план на кредита;
рефинансиране – предоставя право за директно погасяване на друго задължение към кредитора със
сума за рефинансирането 347,16 лв.; при следните параметри:
- сума на кредита – 650 лв.,
- срок на кредита – 24 месеца,
4
- размер на вноската – 40,04 лв.,
- ГПР – 48,84 %,
- ГЛП - 41 %,
- лихвен процент на ден – 0,11 %,
- общо задължение по кредита – 960,83 лв.
По поискана и закупена допълнителна услуга:
- възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Фаст“ – 195 лв.,
- възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Флекси“ – 585 лв.,
- размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги – 32,51 лв., дължима
заедно с месечната погасителна вноска по кредита; като възнаграждението за поисканата и
закупена допълнителна незадължитела услуга става изискуемо с подписването на договора, но се
разсрочва за срока му на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяването
на кредита, а в случай, че клиентът погаси изцяло или частично кредита преди срока,
възнаграждението за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен
размер, а ако клиентът е закупил допълнителна услуга „Фаст“, дължи възнаграждение за същата в
пълен размер;
Общо задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга:
- общо задължение – 1 740,83 лв.,
- общ размер на вноска – 72,55 лв.,
- дата на погасяване – 25-ти ден от месеца.
В договора е посочено, че кредиторът не събира никакви такси за разглеждане и усвояване
на кредита. Неразделна част от договора са ОУ, предадени при подписването му на клиента, с
които той се е запознал и приел. Тези обстоятелства са заявени в декларация към договора,
съдържаща още, че на клиента са предоставени безвъзмездно на хартиен носител в ясна и
разбираема форма на български език – информация във формата на стандартен европейски
формуляр; както и разяснения, които са му дали възможност да прецени, доколко предлаганите
продукти съответстват на неговите възможности и финансово състояние; както и разяснение на
преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти и
въздействието, което могат да окажат върху него, в т.ч. последиците в случай на просрочени
плащания; както и разяснения на допълнителните услуги, въздействието, което могат да окажат и
правата и задълженията по тях. Клиентът е декларирал още, че е уведомен и разбира, че изборът и
закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договор за потребителски
кредит или условие за получаването му при предлаганите условия, но със закупуването на такива
към договора, разбира съдържанието на договора и с подписването му изразява съгласието си с
всичките му разпоредби. Клиентът е декларирал, че е запознат с Тарифата на таксите, която
приема, като неполучаването на екземпляр от договора ОУ и погасителния план на хартиен
носител не го освобождава от изпълнение на задълженията му по договора, но такива ответницата
е декларирала, че е получила, удостоверено със саморъчно полагане на трите й имена, дата и
подпис. По делото се представиха още Общи условия на ищцовото дружество към договор за
потребителски кредит версия Версия 2, приета с заповед на управителите на 22.08.2019 г., в сила
от същата дата. Представеният по делото погасителен план към договор за потребителски кредит
№ 30042730926, със закупена допълнителна услуга, е издаден на 21.02.2020 г. от ищеца и
5
адресиран до ответницата, която го е подписала. Планът съдържа подробно описани 24 броя
погасителни вноски с ежемесечни падежи на 25-то число от месеца, в периода 25.03.2020 г. –
25.02.2022 г., 23 от които в размери на по 72,55 лв., и последна 24-та изравнителна в размер на
72,18 лв., като освен общия размер на вноските, посочено е, каква съответна част от тях се отнася
за погасяването само на главницата. Видно от представено по делото от ищеца писмено
доказателство - движение по сметка със системен код 2000000204998702 от дата 21.02.2020 г., в
полза на ответницата е била преведена чрез Изипей сумата от 302,84 лв. Ищецът представи по
делото извлечение от сметка към процесния договор за потребителски кредит № 30042730926 на
името на ответницата, според което към 15.09.2021 г. общата сума на получените от нея плащания
са в размер на 0 лв., с остатъчното задължение по договора в размер на 1 666,21 лв. В табличен вид
са отразени задълженията по договора, а именно 13 ежемесечни вноски от по 72,55 лв. с падежи в
периода 25.03.2020 г. – 23.03.2021 г. и 14-та вноска в размер на 723,06 лв. с падеж на 03.04.2021 г.
Ищецът е изпратил до ответницата уведомително писмо от дата 10.05.2021 г., че поради
нарушаване на задълженията й по договора, същият е обявен за предсрочно изискуем, считано от
03.04.2021 г., като общата дължима сума е в размер на 2 185,81 лв., включваща непогасена част от
задължението от 1 666,21 лв., лихви за забава от 119,60 лв. и такса по тарифа от 400 лв. За
изпращането му се представиха известие за доставяне R PS1734 00QZ58 Y, с обратна разписка към
него с дата на връщане 09.06.2021 г. и отбелязване „непотърсена“. Ищецът представи и друго
известие за доставяне на изпратено до ответницата писмо ИД PS 1734 00R3XB Y, с обратна
разписка към нето с дата на връщане 05.05.2021 г. и отбелязване „непотърсена“.
Всички призовки и съобщения до ответницата в настоящото производство, със съответните
приложения към тях, й се връчиха лично.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото производство е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. рег. № 2321/ 28.05.2021 г.,
изпратено по куриер предния ден, въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело №
1138/2021 г. на ХРС. Заявителят е основал вземането си на процесния договор за потребителски
кредит и на сочените в настоящото производство обстоятелства, в т.ч. на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на 03.04.2021 г., за което длъжникът бил уведомен. По това ч.гр.дело с
разпореждане № 321/08.06.2021 г., заявлението е отхвърлено изцяло, а именно за сумите както
следва:
- 650 лв. остатъчна непогасена предсрочно изискуема главница;
- 236,21 лв. непогасено договорно възнаграждение за периода 25.03.2020 г. – 03.04.2021
г.;
- 195 лв. непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга
Фаст;
- 585 лв. непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга
Флекси;
- 102,47 лв. непогасена лихва за забава от 26.03.2020 г. /дата на изпадане в забава/ до
03.04.2021 г. /датата на предсрочната изискуемост/;
- 24,96 лв. законна лихва от 03.04.2021 г. /датата на предсрочната изискуемост/ до
27.05.2021 г. /без периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г./;
ведно със законна лихва от входиране на заявлението до окончателното изплащане на
6
задължението; представляващи задължения по договор за потребителски кредит № 30042730926/
21.02.2020 г., сключен помежду им; както и направените по делото разноски от 35,87 лв. за
държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В мотивите си съдът е приел, че в
случая не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, на която именно заявителят основава
вземането. Разпореждането е влязло в сила на 17.08.2021 г., потвърдено по жалба на заявителя с
определение № 253/ 17.08.2021 г. по в.ч.гр.дело № 464/ 2021 г. на ХОС. В мотивите на същото са
възприети цитираните съображения на първоинстанционния съд, както и са изложени
допълнителни за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, както и такива,
противоречащи на закона и добрите нрави, по смисъла на чл.411 ал.2 т.2 и 3 от ГПК. На 03.09.2021
г. ищецът е получил указания за възможността, да предяви осъдителен иск за вземането си по реда
на чл.415 ал.1 т.3 и 4 от ГПК, което той е сторил в срок с настоящата искова молба с вх.рег. №
7916/ 30.09.2021 г., изпратена по куриер предния ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения за това в
чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.3 от ГПК срок и от надлежна активно легитимирана за това страна.
Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан. По категоричен начин по
делото се установи облигационното правоотношение, от което ищецът черпи процесните си права
- договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 30042730926, сключен на 21.02.2020
г., между ищцовото дружество, като кредитор, и ответницата, като клиент; с поискани
допълнителни възможности: Фаст – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на
кредита, Флекси – предоставя право на промяна на погасителния план на кредита; рефинансиране
– предоставя право за директно погасяване на друго задължение към кредитора със сума за
рефинансирането 347,16 лв.; при конкретните параметри, описани по-горе. Този договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Същевременно, към него е
приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006
г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно
право - Директива 93/ 13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона
в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице
противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на
ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в
потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016
г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./.
Общата потребителска закрила по чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена
от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава
на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и
при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента
си на информираност. В конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне категорично
изключва формиране на волята на страните по всяка една от клаузите на договора, част от които са
7
и във вреда на потребителя, нарушават значително равновесието между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл.143
от ЗЗП/. Преди всичко, въпреки указаната му доказателствена тежест, ищецът не доказа, клаузите
на процесния договор за кредит да са били индивидуално уговорени с ответника, за да е
приложимо спрямо тях изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. Напротив, налага се извод за
стандартизирани действия по сключване на договора, без възможност за ответника, да влияе на
съдържанието на клаузите; при което следва, че сключеният договор е с клаузи, подготвени
предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за съответния вид
кредит /чл.146 ал.2 от ЗЗП/. Съдържащата се в договора декларация, че с подписването на
договора, кредитополучателят потвърждава, че са му разяснени, разбира и приема клаузите на
договора, ОУ и Тарифата, както и че е получил преддоговорна информация, съдът намира за
ирелевантно. При позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или
при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски
договор, съгласно решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или
доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само
обстоятелството, че договорът е подписан, е ирелевантно за дължимата от съда защита на
потребителя. Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би
освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално
уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при всички
потребителски договори. Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл.146 от ЗЗП е клауза в
потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или
дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В случая обаче по вече
изложените съображения, ответникът не е разполагал с такъв избор. В изложения смисъл е и
съдебната практика по решение № 98/ 25.07.2017 г. по т.д. № 535/ 2016 г., ТК, I т.о. на ВКС.
Предвид гореизложените съображения, клаузите от процесния договор относно ГЛП, ГПР и
възнаграждения за услуги - съдът намира за нищожни, като неравноправни и неиндивидуално
уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18, вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от
ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова съществени за процесния договор за потребителски кредит, че
тяхната неравноправност води до нищожност на целия договор – чл.146 ал.5 от ЗЗП. Съгласно
чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези
две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на ГЛП, ГПР и
възнаграждения за услуги да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или
договорът за кредит да се сключи и ако в него не са включени тези клаузи. Като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден, включването на клаузи за договаряне на лихвен
процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК.
Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността му като цяло.
Независимо от гореизложените съображения, основаващи се на общата потребителска
закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесния договор за потребителски
кредит и на основание ЗПК. Клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР - съдът намира за
нищожни и на основание чл.21 от ЗПК. Както се посочи, съгласно чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК,
8
задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния
договор ГПР е в размер на 48,84%, а ГЛП е в размер на 41%, като при заета сума от 650 лв., на
връщане подлежи 960,83 лв., без да се включват възнагражденията за допълнителни услуги. В
случая не се установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР в
такива високи размери, довели до нееквивалентност на насрещните престации при установената
стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока
на договора, които да оправдават договарянето на такива високи проценти. Затова тези клаузи са
нищожни, тъй като заобикалят закона, и в частност заобикалят ограничението на годишния
процент на разходите по чл.19 от ЗПК. Същевременно, този извод се обосновава и на още по-
голямо основание, предвид уговорените в договора възнаграждения за допълнителни услуги, а
именно: възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Фаст“ – 195 лв.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Флекси“ – 585 лв., с размер на вноска
по закупен пакет от допълнителни услуги – 32,51 лв., дължима заедно с месечната погасителна
вноска по кредита; с общо задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга: от 1 740,83
лв., при отпусната заемна сума от 650 лв. Клаузите за тези две възнаграждения са нищожни, т.к.
липсва еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително възнаграждение
и поетите ангажименти от страна на кредитора, които по същността си представляват дейност по
усвояване и управление на кредита (Фаст и Флекси). С уговарянето им на практика се достига до
предварително заплащане на цена в размер, надхвърлящ главницата по договора за кредит, в т.ч. за
бъдещи услуги, без оглед на това - дали и в какъв обем ще бъдат предоставени. Наред с това, от
съдържанието на договора е видно, че възнаграждението за допълнителна услуга, макар наречена
"незадължителна", става изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока на
договора и вноските се добавят към месечните вноски за погасяване на кредита. Следователно
длъжникът няма възможност да избира дали да ползва тези услуги, а те са неотменна част от самия
договор за кредит, което потвърждава извода за неравноправния им характер. Същевременно, тези
клаузи, по вече изложените съображения, не са били индивидуално уговорени. Договореното
допълнително възнаграждение за услугите Фаст и Флекси по своя характер е такова за дейност по
усвояване и управление на кредита и с това споразумение се цели заобикаляне на разпоредбата на
чл.10а ал.2 от ЗПК. Размерът на тези възнаграждения е определен произволно и противоречи и на
добрите нрави, тъй като общият им размер, както се посочи надхвърля размера на самата заемна
сума. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона. Предвид задължителната практика на ВКС по т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26 ал.1
от ЗЗД. С тях се заобикаля и забраната по чл.19 ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите да
не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР
по процесния договор е 48,83 %, поради което, ако към дължимата по договора сума се
присъединят и разходите по допълнителните услуги, ГПР ще надхвърли нормативно допустимия
размер от 50 %. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК. Същевременно,
според чл.33 ал.1 и 2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, както е в случая,
9
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
същия /чл.23 от ЗПК/. В този смисъл, ищецът като кредитор може да се легитимира като носител
на материалното право единствено за неизплатената главница по заемния договор спрямо
ответницата, като заемател по същия. Ответницата нито оспори ищцовите твърдения, че не е
погасила никаква част от отпуснатата й в заем сума от 650 лв., нито представи доказателства за
такива плащания. Същевременно тези твърдения се подкрепиха от представеното от ищеца, също
неоспорено от ответницата, извлечение от 15.09.2021 г. по сметката към процесния договор.
Според клаузите на договора, с част от заетата сума от 347,16 лв. е рефинансиран предходен
кредит на ответницата при ищеца, а остатъкът от 302,84 лв. й е бил изплатен в брой на 21.02.2020
г., чрез паричен превод към Изипей АД, за което се представи писмено доказателство; или всичко
общо усвоена сума в размер на заетата от 650 лв. Връщането на заетата сума е уговорено да стане,
според погасителния план към договора, а именно – на 24 броя погасителни вноски с ежемесечни
падежи на 25-то число, в периода 25.03.2020 г. – 25.02.2022 г., в различни размери, що се отнася до
главницата. Тук се поставя въпросът, дали тази дължима чиста стойност на кредита е ликвидна и
изискуема. Както се посочи, падежната дата на последната вноска по погасителния план е на
25.02.2022 г., която дата не е била настъпила нито към настоящия момент, нито датата на даване
ход на устните състезания по делото на 31.01.2022 г. Към последната дата са настъпили падежите
на всички предходни 23 броя погасителни вноски. Същевременно обаче, както в заповедното
производство, така и в настоящото, ищецът основава вземането си на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Този факт не е бил настъпил нито към датата на подаване на заявлението
му по чл.410 от ГПК 27.05.2021 г., нито към датата на подаване на настоящата му искова молба на
29.09.2021 г. Съображенията за това са подробно изложени от заповедния съд по процесното
ч.гр.дело, отхвърляйки на това основание заявлението изцяло, а именно в разпореждане № 321/
08.06.2021 г., споделени изцяло и от въззивния съд по жалба на заявителя с определение № 253/
17.08.2021 г. по в.ч.гр.дело № 464/ 2021 г. на ХОС. Същите не следва да бъдат преповтаряни в
настоящия съдебен акт. Но предсрочната изискуемост на процесния кредит, респ. на вноските с
все още ненастъпил падеж, следва да се счита за настъпила на 20.10.2021 г., когато лично
ответницата е получила книжата по чл.131 от ГПК - исковата молба и приложенията й, в т.ч.
уведомителното писмо от 10.05.2021 г., че поради нарушаване на задълженията й по договора,
същият е обявен за предсрочно изискуем. Така настъпилото обстоятелство – настъпилата на
20.10.2021 г. предсрочна изискуемост на вноските от 20-та /с падеж 25.10.2021 г./ до 24-та,
включително; както и настъпилата срочна изискуемост на всички предходни 19 вноски, считано
към същата дата - макар и след предявяването на иска, следва да бъдат съобразени от съда, на
основание чл.235 ал.3 от ГПК. Ето защо искът за главницата в размер на 650 лв. се явява
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло.
Върху забавените от ответницата погасителни вноски по главницата, по общото правило на
чл.86 от ЗЗД и по клаузите на заемния договор, се дължи обезщетение за забава, считано от датата
на падежа на всяка просрочена погасителна вноска поотделно до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 27.05.2021 г. За този период се и претендира това обезщетение, а
именно за периода 26.03.2020 г. – 27.05.2021 г. /без периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г./, което
следва да бъде взето предвид, при съобразяване и на чл.6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците. По делото не се събраха достатъчно данни за размера на
обезщетението за забава за обоснования период и за тези просрочени вноски, при което и на
10
основание чл.162 от ГПК, съдът го определя по своя преценка, с помощта на
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html , както следва:
- върху главница от 19,31 лв. за периода 14.07.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,71 лв.,
- върху главница от 18,49 лв. за периода 14.07.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,63 лв.,
- върху главница от 19,12 лв. за периода 14.07.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,69 лв.,
- върху главница от 19,78 лв. за периода 14.07.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,75 лв.,
- върху главница от 20,45 лв. за периода 26.07.2020 г. - 27.05.2021 г.–1,74 лв.,
- върху главница от 21,15 лв. за периода 26.08.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,62 лв.,
- върху главница от 21,87 лв. за периода 26.09.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,48 лв.,
- върху главница от 22,62 лв. за периода 26.10.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,34 лв.,
- върху главница от 23,39 лв. за периода 26.11.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,19 лв.,
- върху главница от 24,19 лв. за периода 26.12.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,03 лв.,
- върху главница от 25,02 лв. за периода 26.01.2021 г. - 27.05.2021 г. – 0,85 лв.,
- върху главница от 25,87 лв. за периода 26.02.2021 г. - 27.05.2021 г. – 0,65 лв.,
- върху главница от 26,76 лв. за периода 26.03.2021 г. - 27.05.2021 г. – 0,47 лв.,
- върху главница от 27,67 лв. за периода 26.04.2021 г. - 27.05.2021 г. – 0,25 лв.,
- върху главница от 28,62 лв. за периода 26.05.2021 г. - 27.05.2021 г. – 0,02 лв.; всичко
общо обезщетение за забава в размер на 17,42 лева. Що се отнася до вноските от 16-та до 24-та
включително, такова обезщетение не следва да се присъжда, доколкото падежите им /в периода
26.06.2021 г. – 26.09.2021 г. за вноски от 16-та до 19-та, включително/ и датата на предсрочната
изискуемост на последните пет вноски /20.10.2021 г. за вноски от 20-та до 24-та, включително/ –
следват претендирания от ищеца краен момент на присъждането на обезщетението за забава
/27.05.2021 г./. Ето защо, този акцесорен иск следва да се уважи за посочения размер, като за
разликата до пълния му предявен размер от 39,97 лева за периода 26.03.2020 г. - 03.04.2021 г. /без
периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г./ и 9,74 лева за периода 03.04.2021 г. - 27.05.2021 г.; като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Що се отнася до присъждането на законната лихва върху главницата, претендирана
считано от входиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.05.2021 г., която дата следва и
горепосочения краен момента на обезщетението за забава, следва да се има предвид следното:
Вземането си за главницата ищецът основава на настъпила предсрочна изискуемост на същото на
дата 03.04.2021 г., който факт обаче е настъпил не преди подаване на заявлението и не на
посочената дата, а в хода на настоящия исков процес – на 20.10.2021 г., подробно мотивирано по-
горе – относно вноските от 20-та до 24-та, включително; както и е настъпилата срочна
изискуемост на всички предходни 19 вноски, считано към същата дата, с падежи на 25-то число,
ежемесечно в периода 25.03.2020 г. – 25.09.2021 г. Към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК на 27.05.2021 г., падежирали са били вноските до 15-та, включително, последната
от които с падеж на 25.05.2021 г. Съобразявайки всичко това, както и периодите на присъденото
обезщетение за забава върху всяка от погасителните вноски поотделно, законната лихва следва да
се присъди до окончателното изплащане на всяка от дължимите вноски, считано от следните
начални моменти: върху всяка от гореописаните 15 вноски, считано от 28.05.2021 г.; за вноските
от 16-та до 19-та, включително, считано от деня, следващ падежите им, а именно:
11
върху 29,60 лв., считано от 26.06.2021 г.,
върху 30,61 лв., считано от 26.07.2021 г.,
върху 31,65 лв., считано от 26.08.2021 г., и
върху 32,73 лв., считано от 26.09.2021 г.,
а върху останалите вноски от 20-та до 24-та, включително, считано от датата на настъпване на
предсрочната им изискуемост на 20.10.2021 г., а именно: върху 33,85 лв., 35,01 лв., 36,21 лв., 37,44
лв. и 38,59 лв.; като претенцията за разликата, законната лихва за цялата присъдена главница да се
присъди, считано от входиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.05.2021 г., като
неоснователна следва да се отхвърли.
Искът в останалата му част, извън гореописаните уважени части, като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
Предвид уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1 и 8 от ГПК, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски, в т.ч. и за заповедното производство, в
размер на общо 148,28 лв. При изчисленията си съдът взе предвид платените за двете производства
държавни такси, а юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на ищеца определи по
правилото на чл.78 ал.8 от ГПК и предвид фактическата и правна сложност на заповедното
производство в размер на 50 лв., съобразено с чл.26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл.37 от ЗПП. Юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство не
се претендира, предвид на което съдът не присъжда такова.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. Х. с ЕГН ********** от ***********; ДА ЗАПЛАТИ на „Профи
кредит България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „България“ № 49 бл.53Е вх.В, представлявано от управителите Светослав Николаев
Николов и Цветелина Георгиева Станева; по сключен помежду им договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № 30042730926/ 21.02.2020 г. - сумата от 650 лева,
представляваща неизплатена главница по договора, и сумата от общо 17,42 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, включващо както следва:
- върху главница от 19,31 лв. за периода 14.07.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,71 лв.,
- върху главница от 18,49 лв. за периода 14.07.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,63 лв.,
- върху главница от 19,12 лв. за периода 14.07.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,69 лв.,
- върху главница от 19,78 лв. за периода 14.07.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,75 лв.,
- върху главница от 20,45 лв. за периода 26.07.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,74 лв.,
- върху главница от 21,15 лв. за периода 26.08.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,62 лв.,
- върху главница от 21,87 лв. за периода 26.09.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,48 лв.,
- върху главница от 22,62 лв. за периода 26.10.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,34 лв.,
- върху главница от 23,39 лв. за периода 26.11.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,19 лв.,
12
- върху главница от 24,19 лв. за периода 26.12.2020 г. - 27.05.2021 г. – 1,03 лв.,
- върху главница от 25,02 лв. за периода 26.01.2021 г. - 27.05.2021 г. – 0,85 лв.,
- върху главница от 25,87 лв. за периода 26.02.2021 г. - 27.05.2021 г. – 0,65 лв.,
- върху главница от 26,76 лв. за периода 26.03.2021 г. - 27.05.2021 г. – 0,47 лв.,
- върху главница от 27,67 лв. за периода 26.04.2021 г. - 27.05.2021 г. – 0,25 лв.,
- върху главница от 28,62 лв. за периода 26.05.2021 г. - 27.05.2021 г. – 0,02 лв.; ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на всяка от дължимите вноски, считано
от следните начални моменти: върху всяка от гореописаните 15 вноски, считано от
28.05.2021 г.; за вноските от 16-та до 19-та, включително, считано от деня, следващ
падежите им, а именно:
- върху 29,60 лв., считано от 26.06.2021 г.,
- върху 30,61 лв., считано от 26.07.2021 г.,
- върху 31,65 лв., считано от 26.08.2021 г., и
- върху 32,73 лв., считано от 26.09.2021 г., а върху останалите вноски от 20-та до 24-та,
включително, считано от датата на настъпване на предсрочната им изискуемост на
20.10.2021 г., а именно: върху 33,85 лв., 35,01 лв., 36,21 лв., 37,44 лв. и 38,59 лв.; като
претенцията за разликата, законната лихва за цялата присъдена главница да се присъди,
считано от входиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.05.2021 г.; както и искът за
обезщетението за забава за разликата до пълния му предявен размер от 39,97 лева за периода
26.03.2020 г. - 03.04.2021 г. /без периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г./ и 9,74 лева за периода
03.04.2021 г. - 27.05.2021 г.; както и останалите искове изцяло за:
- 236,21 лв. непогасено договорно възнаграждение за периода 25.03.2020 г. – 03.04.2021
г.;
- 195 лв. непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга
Фаст;
- 585 лв. непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга
Флекси;
- непогасена лихва за забава от 26.03.2020 г. /дата на изпадане в забава/ до 03.04.2021 г.
/датата на предсрочната изискуемост/, без периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г., от 14,53 лева
върху вземането за договорно възнаграждение; 11,99 лева върху вземането за услуга Фаст;
35,98 лева върху вземането за услуга Флекси; и
- законна лихва от 03.04.2021 г. /датата на предсрочната изискуемост/ до 27.05.2021 г; от
3,54 лева върху договорното възнаграждение; 2,92 лева върху вземането за услуга Фаст и
8,76 лева върху вземането за услуга Флекси; ОТХВЪРЛЯ;
за които всички суми е било постановено разпореждане № 321/ 08.06.2021 г. в
производство по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1138/2021 г. на ХРС; потвърдено с
определение № 253/ 17.08.2021 г. по в.ч.гр.дело № 464/ 2021 г. на ХОС.
13
ОСЪЖДА К. С. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България”
ЕООД с ЕИК ********* сумата от 148,28 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните, като на ищеца – на ел.поща от л.44, като му се изиска незабавно
потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
Съдия при Районен съд – Хасково: / п / не се чете
Вярно с оригинала!_______________________
Секретар: М. Б.
14