Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на тридесети октомври, през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Добромира Кожухарова, като
разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д. № 244 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ
„Нунки – М.Х.“, със седалище гр.Русе против решение № 469/27.06.2019 г.,
постановено по АНД № 784/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено
наказателно постановление № 38-0000304/28.03.2019 г. на началника на ОО
„Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление, на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр, на касатора, за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от
ЗАвПр, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лева. Като касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. В касационната жалба се развиват
оплаквания, според които въззивната инстанция е смесила понятията „обществен
превоз“ и „превозвач“, от една страна, и „превоз за собствена сметка“, от
друга, които понятия са дефинирани в § 1, т.1, т.4 и т.5 от ДР на ЗАвПр. Сочи,
че районният съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от
ЗАвПр въвежда изискване при осъществяване на превоз на товари за собствена
сметка водачът да притежава удостоверение за психологическа годност. Поддържа
се, че при определяне на приложното поле на нормата следва да се има предвид
препращането към посочените в нея наредби. Твърди, че изискване за притежаване
на удостоверение за психологическа годност от водача липсва предвидено в Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и
товари за собствена сметка, а Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
намира приложение само при обществения превоз на пътници и товари, но не и при
превозите за собствена сметка.
Ответникът по касационната жалба – ОО
„Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция споделя изложените от
районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Обосновано въззивната
инстанция е приела, че адресати на задължението за извършване на превози на
пътници и товари само с водачи, притежаващи удостоверение за психологическа
годност, са и лицата, извършващи превози за собствена сметка като това следва
пряко от прочита на самата законова норма – чл.7а, ал.2 от ЗАвПр. Последната
разпоредба препраща към чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, т.“б“ от която (доп. ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 27.02.2017
г.) изрично урежда определянето от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията на изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. Действително,
въпреки посоченото допълнение от 2017 г. на чл.152, ал.1, т.2, т.“б“ от ЗДвП,
чрез което в приложното поле на нормата са включени и лицата, извършващи превоз
за собствена сметка, Наредба № 36 от 15.05.2006 г., издадена по силата на
предоставената на министъра законова делегация (вж. § 2 от ПЗР на същата), не е
изменяна и не съдържа изрични правила и по отношение на тези лица. В Наредба №
Н-8 от 27.06.2008 г. също не е регламентирано задължение за лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, да ги извършват с водачи,
притежаващи удостоверение за психологическа годност.
Липсата на подзаконова нормативна уредба обаче не
означава, че в самия закон - чл.7а, ал.2 от ЗАвПр и чл.152, ал.1, т.2, т.“б“ от ЗДвП, не е уредено задължение и за лицата, извършващи превози за собствена
сметка, да осъществяват същите с водачи, отговарящи на изискванията за
психологическа годност. Очевидно е, че законът въвежда такова задължение, както
правилно е приел и районният съд.
Всъщност волята на законодателя може да бъде
изведена и от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗАвПр, и по-конкретно в частта им по отношение на
допълнението на разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр чрез включването в нея и на
лицата, извършващи превози за собствена сметка. Мотивите към ЗИДЗАвПр (достъпни
на интернет страницата на Народното събрание https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/42213),
в относимата им част по т.II, 3, гласят следното: „ Действащата в момента разпоредба на чл. 7а, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози е насочена единствено към превозвачите, извършващи
обществен превоз на пътници и товари, но не и към лицата, които извършват
превози за собствена сметка, съответно към техните водачи. Тази група водачи са
равнопоставени участници в движението и могат да бъдат причислени към групата
на т.н. „професионални водачи“, чието основно професионално задължение е
управлението на моторни превозни средства. Не е обосновано изключването им от
обхвата на изискването за психологическа годност предвид, че на практика
извършват една и съща дейност с водачите на превозни средства за обществен
превоз на пътници и товари. Видът на превоза – дали е основна дейност на лицето,
за чиято сметка се извършва, и негова професия или превозите само подпомагат
основната му дейност и се извършват без заплащане, не би следвало да е
определящ при формирането на изискванията по отношение на водачите на превозни
средства, с които се извършват превозите. По отношение на безопасното
управление на превозно средство и личностните качества на водача без значение е
видът на превоза и дали той се извършва срещу заплащане или за собствена сметка
– и в двата случая рисковите фактори за безопасността на превозваните пътници и
на останалите участници в движението са едни и същи. Във връзка с това се
предлага изискването за психологическа годност на водачите да бъде насочено и
към водачите, извършващи превози за собствена сметка, освен към водачите на превозни
средства за обществен превоз на пътници или товари“.
По изложените съображения касационната инстанция
намира, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, поради което постановеното решение се явява правилно и
следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 469/27.06.2019
г., постановено по АНД № 784/2019 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: