Р Е Ш Е Н И Е
№ 787 / 18.11.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, V състав, в
открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
Георги Видев
при секретаря Я. В., като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 907 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на лишения от свобода К.Г.Н. против Заповед № ОЗО-7/02.08.2019 г. на началника на
Затвор - Пазарджик, с която на
жалбоподателя е отказано да бъде преместен от Затвор - Пазарджик в Затворническо общежитие „Открит тип“
към същия затвор.
Жалбоподателят – К.Г.Н. – претендира отмяна на
обжалваната заповед и изпращане на преписката на ответника за ново произнасяне,
съобразено със ЗИНЗС и АПК. Поддържа жалбата си лично и чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно
заседание. Излага съображения за противоречие на обжалваната заповед с
материалния закон. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – началникът на
Затвор - Пазарджик – не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание но оспорва
жалбата в представена след него писмена защита. Излага съображения за
правилността и законосъобразността на обжалваната заповед. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, засегнато от издаването на обжалваната заповед.
Разгледана по същество същата е неоснователна:
Производството пред началника на затвора е
инициирано по молба на жалбоподателя с искане да бъде настанен в
затворническото общежитие от открит тип. По молбата са представили писмени
становища следните служители на Затвор – Пазарджик: инспектор „СДВР“ 06-та
група, началник сектор „СДВР“, инспектор РАД, началник сектор „ЗООТ“ Пазарджик,
а психолог при затвора е изготвил Експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на жалбоподателя. Във всички посочени становища и
експертната оценка е направено заключението за нецелесъобразност на искането на
жалбоподателя за преместване. След преценка на становищата ответникът е издал
обжалваната заповед, с която е отказал преместването, като е изложил следните мотиви
за отказа:
„Остатъкът от наказанието е значителен.
Социално-възпитателната дейност с осъдения е насочена към повишаване на
правната култура, въздействие върху нагласите в положителна посока и укрепване
на трудовите навици. Необходимо е да продължи работата, предвидена в плана на
присъдата. Към настоящия момент капацитета на общежитието е запълнен.“ Като
правни основания са посочени чл. 64, чл. 65, ал. 3, в вр. с чл. 43 от ЗИНЗС.
Тези разпоредби предвиждат следното:
Чл. 64. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в
сила от 7.02.2017 г.) (1) Лишените от свобода с добро поведение, които са
изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното
наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат
премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за
доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила
от 5.11.2017 г.) Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след
вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и
на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал.
4. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на
прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.
(3) В заповедта за преместване началникът
на затвора се произнася и за режима на изтърпяване на наказанието по реда на
чл. 65.
(4) Заповедта подлежи на оспорване по реда
на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването й чрез
началника на затвора пред административния съд по местоизпълнение на
наказанието. Решението на съда е окончателно. Когато съдът не уважи жалбата,
последваща молба може да се подаде не по-рано от 6 месеца от влизането в сила
на заповедта.
Чл. 65. (3) В затворническите общежития от
открит тип се прилагат общ и лек режим.
Чл. 43. (1) Местата за лишаване от свобода
се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, по собствена
инициатива или по предложение на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията".
(2) Всяко място за лишаване от свобода
трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
(3) (В сила от 1.01.2019 г. - изм., ДВ,
бр. 103 от 2012 г., отм., бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.).
(4) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила
от 7.02.2017 г.) Минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен
от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" поддържа актуална база данни за капацитета на местата за
лишаване от свобода.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017
г., в сила от 7.02.2017 г.) Количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с
правилника за прилагане на закона.
Видно от посочените по-горе разпоредби е,
че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – началника на Затвор
Пазарджик, съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС, при спазване на процесуалните
изисквания на закона - представяне на становища от всички посочени в
разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от същия закон длъжностни лица, в които са
изложени ясни мотиви за направените предложения за отказ.
Видно от съдържанието на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, законът дава право на административния орган да извърши преценка по
целесъобразност на исканото преместване, употребеният термин е "могат да
бъдат премествани". Настоящият състав приема, че единствено наличието на
законово изискуемите предпоставки за преместване на определено лице – лишен от
свобода в затворническо общежитие от открит тип, не е достатъчно да задължи
административният орган да постанови неговото преместване. Срокът на
изтърпяното до момента наказание, само по себе си не е достатъчно да обоснове
това преместване. В тази връзка, пак този закон задължава началника на затвора
да прецени доколко, с оглед поведението на лишения от свобода, това преместване
би било целесъобразно. Преценката кое поведение представлява достатъчна и
основателна предпоставка за преместване, се взема на база дадени становища на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа /СДВР/
и заместник-началника по режимно-охранителната дейност относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на
административния орган е по целесъобразност, което от своя страна не подлежи на
съдебен контрол. В случая административният орган е отчел поведението на
жалбоподателя, данните от изпълнението на присъдата, (при което остатъкът от
наказанието е значителен), запълнеността на затворническото общежитие и е
формирал вътрешно убеждение, че е необходимо да продължи работата, предвидена с
плана на присъдата. В конкретния случай ответникът е преценил във връзка с
подадената молба за преместване всички относими обстоятелства и факти, а именно
посочените по-горе становища и експертна оценка, в резултат на които е приел,
че за жалбоподателя все още не са налице условията за преместване.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя и процесуалния му представител:
Невярно е твърдението, че не е взето становището
на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа.
Както е посочено по-горе взето е както становището на инспектор „СДВР“ 06-та
група, така и това на самия началник сектор „СДВР“, т.е. дори са взети
становища и от други служители на затвора в допълнение на становищата от
служителите, за които законът изрично посочва, че следва да бъдат взети.
Както е посочено по-горе обстоятелството,
че жалбоподателят е изтърпял повече от една четвърт от присъдата, а именно –
малко над 40 процента от същата – не е достатъчно да обоснове преместването.
Действително, както е посочено в заповедта остава значителен остатък от същата,
а именно – почти 60 процента.
Мнението на жалбоподателя, че е с ниска
степен на опасност от рецидив, с добро поведение и социално ангажиран, от което
според него следва, че е правилно да бъде преместен в затворническото общежитие
не би могло да бъде обвързващо нито за администрацията на затвора, нито за
съда. Дали е целесъобразно и дали ще бъде положително преместването на
жалбоподателя в общежитието имат право да преценяват единствено ангажираните
служители на затвора, като крайната преценка е на неговия началник. Становищата
на посочените служители също са подробно мотивирани, както и крайната оспорена
в настоящото производство заповед. В становищата са признати положителните
моменти в изпълнението на присъдата на жалбоподателя – нисък риск от рецидив,
личност с висок интелект, комуникативен и непретенциозен относно настаняването
си в спалните помещения. Същевременно са посочени и проблемните моменти,
свързани с него: Неработящ. Бил е назначен на работа но е спрян поради честите
конвои за дела. Основна проблема зона са му уменията за мислене – присъщ му е
занижен самоконтрол, не осъзнава последствията от действията си, не приема
изцяло осъдителната санкция и се възприема като жертва на правораздавателната
система. Изводите на компетентните служители на затвора са, че корекционната
работа с жалбоподателя следва да продължи в условията на затвора с насоченост
към повишаване на правната култура, въздействие върху нагласите в положителна
посока и укрепване на трудовите навици, като е необходимо време, за да се
затвърдят положителните тенденции.
В тази връзка е неоснователно възражението
на жалбоподателя, че във връзка с промяната на режима му е дадено положително
становище, което много скоро е променено във връзка с молбата му за настаняване
в затворническото общежитие. Напротив, както е посочено по-горе положителните
моменти, свързани с изпълнението на присъдата са изтъкнати във всички цитирани
по-горе становища но основателно са посочени и отрицателните такива, поради
което компетентните служители на затвора са направили мотивирания извод, че не
следва на настоящия етап жалбоподателят да бъде преместван в общежитието. В
експертната оценка от психолога дори е посочено обнадеждаващото по отношение на
жалбоподателя мнение на същия, че „при запазване на конструктивното поведение
на последващ етап може да се обсъжда извеждане в условията на по-облекчен режим
в затворническо общежитие“.
Установи се и неоснователността на
възражението на жалбоподателя и процесуалния му представител за липса на
капацитет на затворническото общежитие. Следва да се посочи, че този аргумент е
допълнителен в рамките на мотивите за издаване на обжалваната заповед, която е
концентрирана върху недостатъчната психолохическа готовност на жалбоподателя да
бъде поставен на настоящия етап в затворническото общежитие. Видно от
приложената по делото справка е, че към момента на издаване на обжалваната
заповед в общежитието са били настанени 75 лишени от свобода, като капацитетът
на същото е 64 човека, при което не би било спазено законовото изискване за 4
кв.м. жилищна площ на един лишен от свобода. Следователно, липсата на място в
затворническото общежитие действително представлява допълнителна пречка за
удовлетворяване на молбата на жалбоподателя за преместване. Ирелевантно е
възражението на жалбоподателя, че и към настоящия момент в килията му в Затвор
– Пазарджик не е спазено изискването за 4 кв.м. жилищна площ. В случай, че това
твърдение е вярно жалбоподателят разполага със специфични средства за защита но
в никакъв случай такъв евентуален факт не би могъл да бъде основание, за да
бъде нарушавано изискването за минимална
жилищна площ в затворническото общежитие.
Предвид всичко гореизложено обжалваната
заповед е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби,
поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Затова Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на лишения от
свобода К.Г.Н. против Заповед №
ОЗО-7/02.08.2019 г. на началника на Затвор - Пазарджик, с която на
жалбоподателя е отказано да бъде преместен от Затвор - Пазарджик в
Затворническо общежитие „Открит тип“ към същия затвор.
Решението е окончателно.
Съдия: /П/