Р Е
Ш Е Н
И Е № 31
гр.П.,
15.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от с ъ д и я т а
АНД № 285 по описа за 2020 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
След спор за подсъдност и определение № 119/18.11.2020 г. по кнчд № 882/2020 г. на II н.о. на ВКС,
административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН пред РС П. е
образувано по жалба на Община П. представлявана
от кмета Л. В., против НП № НЯСС-142/27.08.2020
г. издадено от Зам.председател на ДАМТН, с което и на основание
чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лв. (десет хиляди лева) за това, че „на 27.01.2020 г., на
осн.чл.190,ал.4,т.2 от Закона за водите е извършена проверка на язовир „П.“,
находящ се в имот № 000258 в землището на с.П., общ.П. – собственост на Община
П. съгласно Акт за публична общинска собственост № 2677/17.02.2000 г. За
извършената проверка е съставен КП № 05-04-10/30.01.2020 г. Вследствие на
проверката, чрез оглед и обход на малка язовирна стена и съоръженията към нея и
преглед на документацията от експлоатацията е установено, че бетоновата конструкция
на енергогасителя е компрометирана, направен е неподходящ опит за укрепване на
конструкцията на енергогасителната шахта, чрез поставени напречно на
конструкцията в най-горната й част 2 броя дъски/бичмета, една пред друга, което
при изпускане на максимални водни количества от основния изпускател, не би
предотвратило разрушаването на съоръжението, тъй като се наблюдават сериозни
пропуквания на бетона, особено по дясната му стена, която е наклонена/вдадена
във вътрешността на камерата, а фрагмент от бетоновата конструкция на стената,
в долната й част с размери 0.50/1.00 м, е почти пропаднал . Не е изпълнено от
собственика на язовир „П.“ – Община П. задължителното предписание, дадено в КП
№ 05-04-46/12.09.2019 г. на ГДНЯСС, а именно „ Да се извърши укрепване на
конструкцията на енергогасителната шахта на основния изпускател, със срок за
изпълнение 30.11.2019 г.“- нарушение
по чл.190а,ал.2,вр. с чл.190а,ал.1,т.3 от Закона за водите (ЗВ).
В жалбата се оспорва изцяло извършването на посоченото нарушение, като
се релевират подробни доводи за
незаконосъобразност и по същество на обжалваното НП. Преди всичко се сочи, че
Община П. не е субект на нарушението по ЗВ, тъй като е възложила на концесионера
„Б.“ЕООД да управлява и стопанисва язовир „П.“, а от друга страна се навеждат доводи относно
невъзможност за този АНО да издаде НП, тъй като този язовир е малък, поради което не подлежи на контрол по
реда на чл.141а, ал.3 от ЗВ. В с.з. жалбата се поддържа изцяло чрез надлежно
упълномощен защитник адв.Р.Д. ***, ТАК, която
ангажира допълнителни доказателства и пледира за отмяна на издаденото НП, претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител в с.з.,
депозира писмени бележки чрез Е. З. – мл.експерт, юрист към ДАМТН, в което
оспорва жалбата и моли НП да бъде изцяло потвърдено
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима. С акт за публична общинска собственост № 2677/17.02.2000
г. /приложен ведно със скици за имота л.19 и сл./, Община П. е собственик на
язовир „П.“, находящ се в имот № 000258 в землището на с.П., общ.П. С Договор за
концесия от 01.04. 2013 г. /приложен л.10 и сл./ Община П. е възложила на концесионера
„Б.“ ЕООД упражняване право на управление, експлоатация и поддръжка върху язовир
„П.“, за срок от 35 години.
На 11.09.2019 г. служители от ГД“НЯСС“ към ДАМТН – актосъставителя
Р.Р. и негов колега извършили проверка на
техническото и експлоатационното състояние на язовир “П.“, при която
присъствали и представители на Община П. – св.Ст. Н. и св.инж.Х. Х. –
представител на оператора на язовирната стена и съоръженията към нея. След
обход на язовира били дадени задължителни предписания обективирани в КП №
05-04-46/12.09.2019 г. /приложен л.21-22/,
като това т.2 било свързано с осъществяване
на безопасната техническа експлоатация на обекта, а именно: в срок до 30.11.2019
г. да се извърши укрепване на
конструкцията на енергогасителната шахта на основния изпускател. Наред с това и на осн.чл.190а,ал.2 от
ЗВ в съставения КП било изрично посочено, че отговорен за изпълнението на
дадените задължителни предписания и собственикът на язовирната стена и
съоръженията към нея. КП бил подписан без възражения от всички присъстващи при
проверката лица.
За изпълнение на даденото предписание, св.инж.Х. Х. изготвил техническо
задание /одобрено от кмета на община П., л.23/, което било изпратено на
концесионера „Б.“ЕООД за изпълнение /писмо л.22/, като изрично било указано, че
е необходимо в срок до 30.11.2019 г. да предприеме мерки за изпълнение на
предписанието дадено на 12.09.2019 г.
Преди изтичане на дадения срок за изпълнение на задължителното
предписание, на 10.10.2019 г. била извършена
комплексна проверка на язовир „П.“ за неговото състояние. Същата включвала
представители на множество държавни институции, между които и инспектора от
ДАМТН – актосъставителя в настоящото производство Р.Р.,
както разбира се и представители на община П. В съставеният след проверката
протокол № 44/10.10.2019 г. /приложен л.24-25/ било
отразено, че техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към
нея се определя като изправно, тъй като отговаря на показателите за сигурност. Конкретно по отношение даденото на 12.09.2019
г. предписание за укрепване на конструкцията на енергогасителната шахта на
основния изпускател било посочено /раздел II, т.2/, че „основния изпускател е напорен Ф250 мм.
Изходната шахта е двукамерна, изпълнена от стоманобетон. В сухата камера е
монтиран шибърен кран СК Ф 250 мм. Мократа камера
изпълнява ролята на енергогасител тип „водосборен кладенец“. БЕЗ НАРУШЕНИЯ по
бетоновата конструкция на изходната шахта. Отвеждането на водите от
енергогасителя е по канал с трапецовиден земен профил“. Следователно, към датата на тази проверка –
10.10.2019 г.
не бил констатиран конструктивен проблем в бетоновата конструкция на
енергогасителя – обстоятелство, за което актосъставителя Р. Р. също нямал
възражение с оглед подписването на протокола.
На 27.01.20 г. била извършена нова проверка за техническото и
експлоатационното състояние на яз.“П.“,
на която присъствали същите лица като тези при предходната проверка от 11.09.2019
г. За резултатите от проверката бил
съставен КП № 05-04-10/30.01.2020 г. /приложен л.60-61/, в раздел IV, т.2 от който актосъставителят Р. Р. отразил, че даденото на 12
.09.2019 г. задължително предписание не е изпълнено в срока до 30.11.2019 г., до който е следвало
да се извърши укрепване на конструкцията на енергосителната шахта на основния
изпускател. Протоколът бил предявен на присъствалите при проверката лица, като
св.инж.Х. Х. го подписал с „възражение,
че във връзка с неизпълненото предписание по т.2 е направено временно укрепване
за зимните месеци. При подходящи условия ще се изпълни и трайно укрепване –до
30.03.2020 г.“ . С писмо изх.№ 30-968-2/06.02.2020 г. /приложено л.35/
Община П. уведомила концесионера за извършената на 27.01.2020 г. проверка на
язовир „П.“, като му указал да предприеме незабавни действия за изпълнение на
дадените задължителни предписания, за изпълнението на които да уведоми
общината. Били предприети допълнителни действия от страна на концесионера, за
които бил изготвен протокол /приложен л.32-33/, изпратен на ДАМТН на 31.03.2020
г. и получен от тях на 01.04.2020 г. /обратна разписка л.32/.
При установената по-горе фактология било преценено, че Община П. не е
изпълнила в срок даденото задължително предписание с КП № 05-04-46/12.09.2019
г., поради което на кмета Л.В. била изпратена покана с изх.№ 85-02-39/03.02.2020
г. /приложена л.59/ да се яви на 11.03.2020 г. или да изпрати представител в
РО“НЯСС“ в гр.Ш., където да му бъде съставен АУАН. Поканата била получена на 05.02.2020
г. в деловодството на община П. /разписка л.59 на гърба/. На указаната в
поканата дата 11.03.2020 г. не се явил представител на общината, поради което в
отсъствие на редовно уведомения нарушител, Р.Р.
съставил АУАН № 05-029/11.03.2020 г. /приложен л.56/, с който и на
осн.чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП против община П. за
извършено нарушение по чл.190а,ал.2,вр. с чл.190а,ал.1,т.3 от Закона за водите (ЗВ). С писмо изх.№ 85-02-39(1)/03.04.2020 г. /приложено л.55/,
съставеният АУАН бил изпратен за връчване на община П. чрез РУП П. Видно от
приложеното писмо /л.54/ Началникът на РУ П. уведомил ДАМТН, че на нарушителят
– ЮЛ чрез кмета на общината е отказал до получи съставения АУАН, като отказът
му е бил надлежно отразен на 24.04.2020 г. по реда на чл.43,ал.2 от ЗАНН чрез
подписа на св.Й.С.Й.. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не били
депозирани допълнителни писмени възражения по акта, след което било издадено и атакуваното в
настоящия процес НП № НЯСС-142/27.08.2020 г. зам.председател на ДАМТН
/приложено л.50/, връчено на 16.09.2020 г. /разписка л.51/.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган предвид обстоятелството,
че съгласно чл.201,ал.12 от ЗВ наказателните
постановления по ал.11 се издават от председателя на ДАМТН или оправомощени от
него лица, какъвто в случая се явява зам. председателя К.В., на когото съгласно
приложената заповед № А-5/02.01.2018 г. за възложени правомощия по чл.47, ал.1
от ЗАНН. По същият начин актосъставителят Р. Р. е изрично оправомощен /Заповед № А-601/18.09.2019 г., л.83, пор.№ 38/ от Председателя на ДАМТН да
дава задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях, както и да съставя актове по ЗВ. Както АУАН, така и НП съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити, като не е
налице противоречия по отношение на фактическите констатации и по отношение правната квалификация на
нарушението. Не са допуснати нарушения на правилата за съставяне и връчване на АУАН като правото
на защита на наказаното
лице не е било ограничено.
При безспорно установената в хода на съдебното дирене фактическа
обстановка, от правна страна съдът по същество прие, че не е налице
установеното с акта и описано в НП нарушение на ЗВ, свързано с бездействие на
община П. по отношение дадено с КП № КП № 05-04-46/12.09.2019 г. задължително предписание. При извършената
проверка за законосъобразност на НП, в настоящото производство съдът следва да
установи единствено дали са налице
елементите от фактическия състав на нарушението по чл.200, ал.1,т.39, във вр. с чл.190а, ал. 2 от ЗВ, а именно - дадено ли е задължително предписание от
контролен орган на ДАМТН и налице ли е неизпълнение на същото от страна на
адресата на предписанието. В случая преценката на съда обхваща единствено наличието на правнорелевантните за
ангажиране на отговорността на община П. факти и обстоятелства, без да се преценява
съответствието на предписанието с материалните и/ или с процесуалните
изисквания на закона. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на
даденото задължително предписание е следвало да се реализира по друг
процесуален ред /по АПК/ и в друго производство, като по делото не са ангажирани
доказателства община П. да е реализирала това свое право.
Както вече се
посочи по-горе, Община П. през годините стриктно е изпълнявала всички дадени й
задължителни предписания от ДАМТН, което е видно от цитираните в уводната част
на мотивите протоколи. Съдът намира, че и в настоящия случай община П.
добросъвестно е изпълнила дадените й с КП № 05-04-46/12.09.2019 г. задължителни предписания. Това е видно от
незабавно предприетите от страна на кмета последователни действия, свързани с
изготвеното от св.Х. Х. техническо задание, като очевидно даденото предписание
е било изпълнено качествено и в срок, което ясно личи от посоченото в протокола
от 10.10.2019 г. Както вече съдът посочи, качеството изпълнение на същото е било
надлежно удостоверено от подписа на актосъставителя Р.,
т.е. прието е без възражения към 10.10.2019
г. – дата към която не бил констатиран
конструктивен проблем в бетоновата конструкция на енергогасителя.
Съдът намира, че е напълно възможно в зимният период от около 4 месеца
/между 10.10.2019 г.
и 27.01.2020 г., когато е
извършена контролната проверка от ДАМТН за изпълнение на дадените предписания/
да се е получило ново пропукване на бетона в конструкцията на енергогасителя на яз.“П.“, което обаче не е относимо към задължителното предписание от
12.09.2019 г. При тези обстоятелства е следвало да бъде дадено ново предписание
към Община П., а не да бъде извършван подробен анализ за правилността на
избрания към 27.01.2020 г. начин за укрепване – напречно поставяне на 2 броя
дъски/бичмета, една пред друга. Видно и от възраженията на св.инж.Х. този избран начин за укрепване е само за зимните
месеци, като при наличие на подходящи метеорологични условия ще се извърши до
30.03.2020 г. трайно укрепване, което всъщност е било извършено. Въпреки, че
към издаване на атакуваното НП – 27.08.2020 г. Зам.директорът на ДАМТН е
разполагал с всички обсъдени по-горе доказателства и най- вече с тези удостоверяващи изпълнение в срок на
даденото задължително предписание, той неправилно е санкционирал жалбоподателя на
осн.чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ, поради което НП е издадено в нарушение на чл.54,пр.1 от ЗАНН и следва по същество да бъде изцяло
отменено като незаконосъобразно.
С оглед
изхода на делото изцяло основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) за адвокатско възнаграждение, за заплащането на
което е приложен договор за правна защита и съдействие серия Т, № **********/21.08.2020
г. Макар и заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение да не е в
минимален размер, то доколкото ответника по жалбата не е направил възражение за
прекомерност по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН, съдът
служебно не може да го редуцира и да присъди по-нисък размер на разноските.
Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според
легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Административнонаказващ орган в случая е ДАМТН, поради което именно ДАМТН следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя община П. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000
лв.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА № НП № НЯСС-142/27.08.2020
г. издадено от К. М. В. – заместник
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
Община П. ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.П., обл.Т., ул.“А.С.“№*, представлява от кмета Л. Д. В., е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), за неизпълнение на задължително предписание по чл.190а,ал.2,вр. с
ал.1,т.3 от Закона за водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище и адрес
на управление гр.С., бул.“Д-р Г.М.Д.“ № ***, ЕИК: ****, ДА ЗАПЛАТИ на Община П. ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление гр.П., обл.Т., ул.“А.С.“№*,
представлява от кмета Л. Д. В., сумата 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: