Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 145 17.06.2020 година Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 2 юни…………..…………………………….…2020
година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1189…….по описа за 2020……...……...година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Рудник „Трояново-север“ с.
Ковачево против решение № 5 от 04.02.2020 г., постановено по гр.д. № 673/2019
г. на Радневския районен съд, с което са
уважени исковете на Г.Т.К. по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за признаване на
уволнението му за незаконно и неговата отмяна и за възстановяването му на
предишната работа.
Въззивникът счита, че
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изразява несъгласие с
извода на първоинстанционния съд, че не е налице тежко нарушение на трудовата
дисциплина. Счита, че дисциплинарното уволнение е извършено законосъобразно, а
предявеният иск – неоснователен. Изводите на съда, че в заповедта никъде не
било посочено ищецът да е употребил алкохол точно по време на работа, тъй като
пробата била извършена 5-6 часа след инцидента със запалването, и е извършена
извън работното място на ищеца. Твърди, че в заповедта за уволнение многократно
е посочено, че ищецът е употребил алкохол точно по време на работа, през
работно време. Пробата била направена в 15,20 ч. и това не се оспорвало от
ищеца. Въззивникът счита, че правно необосновано и неоснователно
първоинстанционният съд приема, че не е ясен моментът, в който ищецът е
употребил алкохол. По делото било установено, че ищецът е дошъл на работа и при
сутрешната проверка в 6,45 ч. не било установено съдържание на алкохол в дъха
му. В 15,20 ч., когато е направена пробата, е установено наличие на алкохол в
дъха 1,23 промила. Твърди, че
оспорванията на ищеца, че не е употребявал
алкохол, не се подкрепят от доказателствата по делото. Инхалацията на
спиртни изпарения било възможно да покачи концентрацията на алкохол около и
малко над физиологичната норма, която е 0,20 промила.
Въззивникът счита, че
неправилно и неясно съдът е приел, че е важно явяването на работа на служителя
в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи
вследствие на употреба на упойващо вещество или алкохол. Но такова твърдение
ответникът не бил предявил. Твърденията били, че употребата на алкохол е през
работното време. Затова не приема и оспорва извода на съда, че е важен и
съществен моментът дали констатираното наличие на алкохол прави ищеца явяващ се
на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му
задачи.
Оспорва и приетото от съда,
че е отказал извършването на кръвна проба на ищеца. Твърди, че такова искане не
е имало. Счита, че не е обвързан от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози, тъй като се касае за нарушение на трудовата
дисциплина, а не до установяване на концентрация на алкохол на водач на МПС.
Счита, че употребата на
алкохол по време на изпълнение на трудовите задължения е тежко нарушение на
трудовата дисциплина и обосновава налагането на
дисциплинарно наказание „уволнение“. То е винаги неспазване на правилата
за здравословни и безопасни условия на труд. Счита, че е индивидуализирал
нарушенията, извършени от ищеца, и не е задължен да цитира някоя от разпоредбите
на чл.190, ал.1 КТ като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да реши спора по
същество.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г.Т.К..
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - основателна.
Съображенията за това са следните:
Пред районния съд са
били предявени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ – за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната
работа, както и за присъждане на обезщетение.
Ищецът
Г.Т.К. е твърдял в исковата си молба, че трудовото му правоотношение за
длъжността „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница” било
прекратено със заповед № 003 от 21.08.2019 г. на управителя на рудника, считано
от 21.08.2019 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”,
поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина – наличие на алкохол – 1,23
промила, отчетено на 13.02.2018 г. в 15,20 часа, с апарат „Dreger Alkotest 7410
Plus” ARWA-0155, както и предприети неправилни и неадекватни мерки при загасяне
на пожар. Твърдял е, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като дисциплинарното
нарушение било ненадлежно установено, защото извършената проверка с апарат
„Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155 била некачествена и невалидна. Твърдял е,
че проверката е била извършена, след като ищецът е вдишал алкохолни пари от
възпламенилата се бутилка, която е обгорила краката му, както и след жабурене с
етилов спирт за дезинфекция. Твърдял е, че именно вдишаните пари и жабуренето е
довело до положително алкохолно съдържание в кръвта, а не употребата на алкохол
през работно време, както бил приел работодателят. Твърдял е, че работодателят
незаконосъобразно е отказал извършване на кръвен тест за определяне
съдържанието на алкохол в кръвта му. Твърдял е, че при постъпването му на
работа е преминал през проверка за съдържанието на алкохол в дъха, която не е
отчела алкохолно съдържание. Нямало данни да е употребил алкохол през работното
време, като поддържа твърдението си, че вдишаните пари и жабуренето е довело до
положително алкохолно съдържание в кръвта, както и че до настъпване на
инцидента той съвестно е изпълнявал служебните си задължения. Твърдял е и това,
че работодателят неправилно е приел предприетите от него действия при гасенето
на горящата пластмасова бутилка за неправилни и неадекватни. Искал е съдът да
постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му да отмени
издадената заповед № 3/21.08.2019 г.; да бъде възстановен на заеманата до
уволнението длъжност „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична
работилница”, и да присъди обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 13 000 лв.
Ответникът
„Мини Марица – изток“ ЕАД, клон „Трояново север“ е оспорил исковете. Признал е, че ищецът е
работил по безсрочен трудов договор, като е заемал длъжността
„Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”. Признал е, че
трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 003 от 21.08.2019 г. на
управителя на рудника чрез дисциплинарно уволнение, считано от 21.08.2019 г.
Твърдял е, че проверката за алкохол в дъха е извършена от лекарска комисия, при
което е установено наличие на 1.23 промила, констатирано с техническо средство
- апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155, който е бил напълно годен. Причина
за проверката за алкохол било проведено разследване във връзка с възникнал
пожар и трудова злополука в цех „Механична работилница”, от която пострадал
самият ищец. Твърдял е, че ищецът е назначен на работа в цех „Механична
работилница” в 06:45:33 часа без алкохолно съдържание в дъха при сутрешната
проверка за алкохол, задължителна за всички работници и служители в рудника. Бил е инструктиран. Твърди, че със
заповед № ЗБУТ – 05 – 106/14.09.2016 г. било забранено внасянето на консумация
на алкохол и/или упойващи вещества на територията на клон „Рудник Трояново -
север“, с. Ковачево, както и назначаването на работа на лица употребили алкохол
и/или упойващи вещества. След възникване
на пожара в цех „Механична работилница” около 14:00 часа, по – късно в 15:45
часа, д-р К. – лекар в здравна служба в
рудник „Трояново – север”, с. Ковачево, в присъствието на екип от спешния
център на МБАЛ „Д–р Димитър Чакмаков” е извършил проверка за алкохол на ищеца и
установил наличие на 1,23 промила алкохолно съдържание в дъха. Твърдял е, че
ищецът не е искал кръвна проба. Оспорил е изцяло твърдението, че алкохолното
съдържание се дължи на вдишвани пари и жабурене с етилов спирт.
Първоинстанционният
съд е приел за установено от фактическа страна за безспорно наличието на сключен
между страните безсрочен трудов договор за длъжност „Механошлосер-ТПРМС II
група” в цех „Механична работилница”; че е извършена проверка за определяне на
съдържанието на алкохол в дъха на ищеца на 13.01.2019 г. в 15,20 часа, при
която е установено съдържание на 1,23 промила алкохол в дъха на ищеца; че на
21.08.2019 г. му е връчена заповед № 003 от 21.08.2019 г. на управителя на
рудника за прекратяване на трудовото правоотношение чрез дисциплинарно
уволнение. Приел е още, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за
това, че на 13.01.2019 г. ищецът е употребил алкохол през работно време и
предприети неправилни и неадекватни действия при гасенето на горяща пластмасова
бутилка. Приел е, че в заповедта не е посочен моментът, в който ищецът е
употребил алкохол, т.е. е извършил нарушението – дали по време на работа или
извън работното място на ищеца.
От
правна страна е приел, че в обжалваната заповед не е посочен текст по чл. 190 КТ, а само текстове на чл. 187, ал. 1 КТ, които работодателят е счел за тежки
нарушения на трудовата дисциплина. Приел е, че нарушение на трудовата
дисциплина би било явяването на работника на работа под влияние на алкохол или
приемът на такъв в работно време, но не може да е нарушение на трудовата
дисциплина приемът на алкохол в извънработно време, ако не влияе на
способността на работника да престира това, за което се е задължил с договора. Приел
е, че ответното дружество не твърди да е осъществен приемът на алкохол
/независимо по какъв начин/ по време на работа и такива доказателства нямало
събрани по делото. Не били наведени доводи кога е приет алкохолът, което е и
логично, тъй като трудно би могло да събере и изясни това обстоятелство, особено
пък ако приемът бил в извън работно време. Приел е, че важен и съществен по
делото момент е дали констатираното наличие на алкохол на ищеца на 13.01.2019
г. го прави в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му
задачи, за което нямало данни. Приел е, че ответното дружество не е установило
съгласно разпределената доказателствена тежест и съгласно чл. 154 ГПК ищецът К.
да е бил на 13.01.2019 г. в състояние, което да го възпрепятства да изпълнява
служебните си задължения, както било посочено в уволнителната заповед и както
повеляват общите нормативни актове и вътрешните нормативни актове на
работодателя.
Въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото не е било спорно,
че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор за длъжност
„Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”. Този договор е бил
прекратен със заповед № 003 от 21.08.2019 г. на управителя на „Рудник Трояново
– север“, с която на въззиваемия е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Видно от съдържанието на заповедта, наказанието е наложено за
употреба на алкохол в работно време, което деяние съставлява нарушение на
Правилника за безопасност на труда при разработване на находища по открит начин
и Инструкция за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд в „Мини Марица – изток“ ЕАД, както и за предприети неправилни и
неадекватни действия при гасене на горяща пластмасова бутилка, което е посочено
да е в нарушение на Инструкция за общите правила по осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд в „Мини Марица – изток“ ЕАД и съставлява
неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд по КТ.
По
делото не е било спорно, че на 13.01.2019 г. въззиваемият е бил назначен
редовно на работа в дневна 12-часова смяна съгласно утвърден график, след
проведен ежедневен инструктаж. Около 14 ч. той заедно с механошлосера Ж. Ж.Ж.работили
по дефектирал вал на задвижващ редуктор на ЗС-ГТЛ. По време на работата, за да
се отнеме от температурата от лагер на вала, Ж. Ж. решил да ползва вода. Взел
една от пластмасовите бутилки, които се намирали в близост до него и с
течността в бутилката полял вала. В този момент бутилката се запалила в ръката
му и той я хвърлил на пътеката. В същото време въззиваемият Г.К. се връщал от
инструменталната и започнал да гаси горящата бутилка с метла, при което
крачолите на работния му панталон се подпалили. Колегите му го изгасили и той
бил транспортиран до Спешен център – Раднево поради изгарянията по двете
подбедрици. В спешния център била извършената проверка за определяне на
съдържанието на алкохол в дъха на въззиваемия в 15,20 часа, при която било
установено съдържание на 1,23 промила. По делото не е било спорно, че въззиваемият
е допуснат да изпълнява служебните си задължения на 13.01.2019г. в 06:45:33
часа трезвен.
Според
чл.195, ал.1 КТ всяко дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, която трябва да съдържа реквизитите, посочени в текста, а именно – да
е посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. В случая съдът намира, че атакуваната
заповед е мотивирана – посочен е нарушителят, деянието, което се счита за
нарушение на трудовата дисциплина – употреба на алкохол през работно време, и
че то (деянието) е извършено на 13.01.2019 г. Посочен е и текстът от КТ, въз
основа на който се налага наказанието „уволнение” – чл.187, т.5 и т.10 КТ.
Основателно е възражението, изложено
във въззивната жалба, че от доказателствата по делото не се подкрепят изводите
на првоинстанционния съд, че в заповедта не било посочено никъде ищецът да е
употребил алкохол точно по време на работа. Както е посочено по горе, в
заповедта е посочено за какво деяние се налага дисциплинарното наказание, а
именно за употреба на алкохол в работно време, което е повторено няколко пъти в
текста на заповедта. Това деяние се установява от събраните по делото
доказателства. Не е било спорно, а и ищецът сам твърди в исковата си молба, че
при постъпване на работа е преминал през проверка на съдържанието на алкохол в
дъха, при която не е отчетено наличието на такова. Установено е, че към 15,20
ч. от лекарска комисия е извършена проверка за алкохол в дъха на ищеца с
техническо средство - апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155, напълно
годен, при която е установено наличие на 1,23 промила. При това положение,
според правилата на формалната логика, след като работната смяна на ищеца е
12-часова, няма как да не се приеме, че, за да се отчете резултат 1,23 промила
в дъха към 15,20 ч. при нулева концентрация в началото на смяната, той е
консумирал алкохол по време на смяната. Този извод се налага и от заключението
на вещото лице д-р Емил Бъчваров, че тази концентрация ищецът би достигнал, ако
към момента на инцидента (около 14 ч.) той е консумирал алкохол около 200 мл
концентрат при телесна маса 75 кг или 25-300 мл при телесна маса 100 кг.
Обяснението на ищеца относно установената концентрация на алкохол в дъха му съдът
намира за напълно несъстоятелно с оглед на заключението на вещото лице, според
което не е възможно да се получи такава концентрация при изплакване на устата
със спирт, нито с вдишване на бензинови изпарения. Съдът счита, че за
работодателя не е имало задължение да взема кръвна проба, а и той няма такова
правомощие. Не е имало пречка обаче въззиваемият сам да инициира извършването
на такава проба.
Основателно
е възражението във въззивната жалба, че в случая Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози е неприложима, тъй като с нея се
урежда редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на МПС, трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи
на наркотични вещества или техни аналози, както и на участници в ПТП (чл.1,
ал.1 и 2 от наредбата). Редът и начинът за извършване на проверка за наличие на
алкохол у работещите в „Рудник Трояново – север“, е разписан в заповед №
3ЗБУТ-05-106/14.09.2016 г. на управителя и в нея липсва задължение за
работодателя да извършва или изисква кръвна проба при констатирана концентрация
на алкохол над нормата.
Основанието
за дисциплинарна отговорност е нарушение на трудовата дисциплина, което според
легалната дефиниция, дадена в чл.186, ал.1 КТ, съставлява виновно неизпълнение
на трудовите задължения. Употребата на алкохол по време на работа и явяването
на работа в състояние след употреба на алкохол са тежки нарушения на трудовата
дисциплина. Дали са настъпили допълнителни вредни последици не е от значение за
квалификацията на нарушението като „тежко“, но ако такива последици има,
несъмнено неговата тежест е по-голяма. Само по себе си обаче явяването на
работа в състояние на сериозно алкохолно опиянение или настъпването на това
състояние по време на работа са достатъчно тежки нарушения. Това следва не само
от обстоятелството, че в такова състояние трудно може да се осигури нормално
протичане на производствения процес, но и поради значително увеличения риск от
настъпване на трудова злополука. Отговорността на работодателя за обезщетяване
на вреди от трудова злополука е обективна, затова интересът му от
предотвратяване на всяка евентуална опасност от настъпване на такава не е
пренебрежим. Нарушението, с което се засяга този интерес, е тежко само по себе
си, без оглед дали са настъпили допълнителни вредни последици.
Предвид на гореизложеното следва да се
приеме, че ищецът е нарушил на посочената дата задължението си, предвидено в
нормата на чл.126, т.2 КТ, да не употребява през работно време алкохол. По този
начин е нарушил и правилата за безопасни условия на труд, предвидени ЗБЗУТ, в Правилника за безопасността на труда при
разработване на находища по открит начин, в Инструкцията за общите правила по
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в „Мини Марица – изток“
ЕАД и в Правилника за вътрешния трудов
ред. Според настоящата инстанция нарушението е тежко, имайки предвид, че консумирането
на алкохол по време на работа е несъвместимо с добросъвестното изпълнение на
задълженията по трудово правоотношение, и обосновава налагането на най-тежкото
наказание „уволнение“. В тази
връзка следва да се има предвид спецификата на работата на въззиваемия като
механошлосер и неблагоприятните последици за работодателя, до които това
поведение би могло да доведе, както и безкритично отношение на въззиваемия към
простъпката си. Наложеното му най-тежко дисциплинарно наказание е в
съответствие с тежестта на нарушението.
С други
думи работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в
разглеждания случай - работникът е извършил тежко дисциплинарно нарушение, за
което му е наложено и съответстващото наказание. Неоснователността на иска за признаване за незаконно и за отмяна на
уволнението, извършено със заповед № 003 от
21.08.2019 г., предпоставя и неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за
възстановяване на заеманата от въззиваемия преди уволнението длъжност „Механошлосер
– ТПРМС ІІ група“ в цех „Механична работилница“.
С оглед
на тези мотиви съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно
и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Вместо него
въззивният съд, съобразно правомощията му по чл.271, ал.1 ГПК, следва да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и
2 КТ. С оглед изхода на спора, на въззивника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв. общо за двете инстанции.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 5 от 04.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 673/2019 г. на Районен съд – Раднево, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Т.К.
***, ЕГН **********, против „Мини Марица – изток“ ЕАД, клон „Рудник „Трояново –
север“, със седалище и адрес на управление в с. Ковачево, ЕИК *********,
представлявано от управителя му Ж. Б. Ж., искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението,
извършено със заповед № 003 от
21.08.2019 г., и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Механошлосер
– ТПРМС ІІ група“ в цех „Механична работилница“, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Г.Т.К. ***, ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Мини Марица – изток“ ЕАД, клон „Рудник „Трояново – север“, със
седалище и адрес на управление в с. Ковачево, ЕИК *********, представлявано от
управителя му Ж. Б. Ж., сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение общо
за двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: