Решение по дело №658/2018 на Районен съд - Белоградчик

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                           22.01.2019  г.                           гр.Белоградчик

 

                                     В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                                втори състав

На осми януари                                   две хиляди  и деветнадесета година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 658 по описа за 2018 година, 

и за да се произнесе съдът взе предвид следното :

            Предявени  са обективно съединени  искове с пр.  осн. чл. 344 ал.1 т.1, 2 и 3  КТ.

            Ищцата Ю.И.Д. излага в предявената искова молба : Работела на длъжността “Директор ДГ “Кокиче”-с. А., обл. В.. С Решение № 169/31.08.2018 г. по гр.д. № 409/2018 г. на БРС, предходно уволнение на ищцата е обявено за незаконосъобразно и същата е възстановена на заеманата длъжност. Със Заповед № РД-02-382/01.10.2016г. на Кмета на Община – Димово, в изпълнение на съдебното решение, ищцата е възстановена на длъжността “Директор ОДЗ “Кокиче”-с. А., обл. В., считано от 02.10.2018г. На 03.10.2018г. на ищцата е връчена заповед № 11/03.10.2018г. за прекратяване на ТПО, считано от 04.10.2018г. на осн. чл. 325 ал.1 т.2 КТ, във вр. с 345 ал.1 КТ –  поради изтекъл 14 дн. срок за явяване за заемане на длъжността. Заповедта е незаконосъобразна, защото : - пълномощника на ищцата е получил уведомление по чл. 345 КТ на 04.10.2018г.; - срока по чл. 345 КТ тече от момента на получаване на уведомление по чл. 345 КТ

Моли да бъде признато за незаконно и отменено уволнението, да бъде възстановена на предишната и работа и бъде осъдено ответното учреждение да и заплати обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с 225 КТ в размер на 3 365.85лв., ведно със законната лихва до изплащане на задължението.

Представя писм. доказателства, претендира  разноски по делото.

            Ответника е оспорил предявените искове.

Брани се с правни доводи – твърди, че Заповедта е законосъобразна, защото при издаването и са спазени всички материално и процесуалноправни разпоредби - ищцата е узнала за решение № 169/31.08.2018 г. по гр.д. № 409/2018 г. на БРС на 18.09.2018г., респ. срока по чл. 345 КТ е изтекъл на 02.10.2018г.

            Съдът преценявайки изложеното в иск. молба и  събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

            От фактическа страна:

            Страните не спорят, че ищцата е работела на длъжността “Директор ДГ “Кокиче”-с. А., обл. В.

            На 21.09.2018г. ищцата е подала заявление за възстановяване на работа с приложен препис от Решение № 169/31.08.2018 г. по гр.д. № 409/2018 г. на БРС, влязло в сила на 15.09.2018г. Върху Решението е налице отбелязване по чл. 406 ал.3 ГПК за издаден изп. лист – на 18.09.2018г.

            Със Заповед № РД-02-382/01.10.2018г. на Кмета на Община – Димово, в изпълнение на съдебното решение, ищцата е възстановена на длъжността “Директор ДГ “Кокиче”-с. А., обл. В., считано от 02.10.2018г.          

            Видно от заповед № 11/03.10.2018г. на кмета на общ. Димово ТПО с ищеца е прекратено на осн. чл. 325 ал.1 т.2 КТ, във вр. с 345 ал.1 КТ –  поради изтекъл 14 дн. срок за явяване за заемане на длъжността, считано от 04.10.2018г.

             В отговора на иск. молба  ответника признава, че ищцата се е явила на работа на 04.10.2018г.

 

             От правна страна

             По исковете с пр. осн. чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ

             Трайната съдебна практика, приема, че тежестта на доказване в процеса по трудов спор лежи върху работодателя. Твърдението на работника или служителя, че уволнението му е незаконно се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право – работодателя – Община Димово следва да докаже, че законосъобразно го е упражнил.

Работника е достатъчно само да твърди незаконосъобразността на уволнението, като посочва пороците на същото в иск. молба.

Установяване на законосъобразността на уволнението предполага доказване на фактическия състав, визиран в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

           От доказателствата по делото несъмнено се установява, че страните са били обвързани от ТПО, което е било прекратено на основание чл. 325 ал.1 т.2 КТ, във вр. с 345 ал.1 КТ –  поради изтекъл двуседмичен срок за явяване на работа - за заемане на длъжността, на която служителя е възстановен.

Установяване на законосъобразността на уволнението предполага доказване на фактическия състав, визиран в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай - че ищцата е узнала за решение № 169/31.08.2018 г. по гр.д. № 409/2018 г. на БРС на 18.09.2018г., респ., че срока по чл. 345 ал.1 е изтекъл на 02.10.2018г., в който срок ищцата не се е явила на работа.

             Съдът приема, че ищцата е узнала най-рано за решение № 169/31.08.2018г. на 21.09.2018г. – когато е подала заявление за възстановяване на работа с приложен препис от Решение № 169/31.08.2018 г. по гр.д. № 409/2018 г. на БРС. Двуседмичния срок  по чл. 345 ал.1 КТ е изтекъл на 05.10.2018г. Ищцата се е явила на работа на 04.10.2018г./в отговора на иск. молба  ответника признава това обстоятелство / и следователно уволнението на посоченото в същата основание е незаконосъобразно.

Обстоятелството, че на ищцата е издаден изп. лист по гр.д. № 409/2018 г. на БРС на 18.09.2018г. не означава, че същата е узнала на тази дата за решението в частта му за възстановяване на заеманата длъжност. Обезщетението по чл. 225 ал.1 КТ може да бъде присъдено и само при уважаване на  иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ. Исковете, респ. решенията по тези искове – с пр. осн. чл. 344 ал.1 т.т. 1 и 2 КТ са конститутивни, а изпълнителен лист се издава само въз осн. на съдебни актове, съдържащи осъдителен диспозитив и при съд. спогодба, когато има съдържание, годно за изпълнение.

              Поради изложеното съдът приема, че уволнението на ищеца от длъжността – “Директор ДГ “Кокиче”-с. А., обл. В., извършено със заповед № 11/03.10.2018г. на кмета на общ. Димово на осн. чл. 325 ал.1 т.2 КТ, във вр. с 345 ал.1 КТ е незаконно и отменя същото уволнение.

             С оглед основателността на главния иск за отмяна уволнението на ищеца, основателен се явява и акцесорния иск по чл. 344 ал.1 т.2 КТ за възстановявянето му на заеманата до уволнението длъжност –  “Директор ДГ “Кокиче”-с. А., обл. В., поради което съдът го уважава.

 

              По иска с пр. осн. чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ

              За уважаване на иска по чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 КТ не е достатъчно уволнението да бъде признато за незаконно. Иска следва да бъде доказан по основание и размер. За основателността му е необходимо ищеца да не е реализирал доходи от трудово правоотношение, в който случай ще има право на обезщетение  в размер, определен съгл. чл. 228 КТ.

От представеното по делото копие от трудовата книжка на ищеца се установява, че от 05.10.2018г. ищеца не е работил по ТПО, с което иска е доказан по основание. Видно от даключението на в. лице размера  на обезщетението по чл. 225 ал.1 КТ е в размер на 3 365.85лв.

              Поради изложеното съдът приема, че иска с пр. осн. чл. 344 ал.  1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 КТ е основателен и доказан в размер на 3 365.85лв. /за периода 05.10.2018г.-05.01.2019г./, поради което го уважава в този размер.

                      С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да плати по сметка на БРС разноски по делото в размер на 234.63лв.  – държ. такса, 5.00 лв. – държ. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00лв. - държавна такса – за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса., а на ищеца направените по делото разноски в размер на 300.00лв. - адв. възнаграждение.

             

                       Водим от горното съдът

 

                               Р Е Ш И  :

 

              Признава за незаконно и отменя уволнението на Ю.И. Д. с ЕГН ********** от длъжността  “Директор ДГ “Кокиче”-с. А., обл. В., извършено със заповед №  11/03.10.2018г. на Кмета на Община Димово.

Възстановява Ю.И. Д. на предишната и работа “Директор ДГ “Кокиче”-с. А. обл. В., при  Община Димово.

              Осъжда Община Димово да заплати на Ю.И. Д. сумата 3 365.85лв.  – обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 КТ за периода 05.10.2018г.-05.012.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2018г. до изплащане на задължението.

                      Осъжда Община Димово да заплати по сметка на БРС разноски по делото в размер на 234.63лв. – държавна такса, 5.00 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00лв. - държавна такса – за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса.

                       Осъжда  Община Димово  да заплати на   Ю.И. Д. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 300.00 лв. -  адвокатско възнаграждение

              Решението в частта му относно присъденото обезщетение подлежи на предварително изпълнение.

              Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от 22.01.2019г.          

 

                                        Районен съдия :