№ 158
гр. Б.град, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Търговско дело №
20241200900065 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Ш. С. О., ЕГН **********, с адрес гр.Сандански,
ул.“***“ № 7, чрез адв.Н., със съдебен адрес гр.София, ул.“***“ № 7, ет.5,
ап.9, насочен срещу „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Дианабад“,
бул.“***“ №1, представлявано от Б. И., Р. М. и Т.Т., за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 150 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на
21.07.2022 г. в гр.Сандански ПТП между л.а.Ауди 80 с рег.№ Е***АХ,
управлявано от А. Б. Ц. и пътно превозно средство с животинска тяга,
управляван от ищеца, ведно със законната лихва от датата на събитието –
21.07.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял ПТП на 21.07.2022
г. в гр.Сандански, на околовръстен път, когато управлявайки пътно превозно
средство с животинска тяга, е ударен от навлезлия в лентата за насрещно
движение л.а.Ауди с рег.№ Е***АХ.
Сочи, че в резлутат на произшествието са му причинени увреждания,
изразяващи се в контузно торакоабдоминалис, руптура хепатис травматика,
хемоперитонеум /травматично разкъсване на черния дроб/, кръвоизлив в
коремна кухина, счупване на 5, 7 и 8 рабра вдясно, като в деня на
произшествието той е претърпял спешна операция.
1
Съобщава се, че на 13.02.2024 г. ищецът е постъпил отоново в МБАЛ
„ПУЛС“ АД – гр.Б.град, като му е поставена диагноза Вентрална херния без
непроходимост при гангрена, а два дни по-късно – на 15.02.2024 г., му е
направена още една операция, изразяваща се в херниолапаротомия,
дебридман, резекцио парциалис оменти майорис, пластика париетас
абдоминис кум меш, дренаж.
Според ищеца травмите, получени при процесното ПТП и
последващите увреждания по своя медико-биологичен характер представляват
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и трайно
затрудняване движенията на снагата за период повече от 30 дни, т.е. тежка и
средна телесни повреди. Сочи се, че и към настоящия момент ищецът не се е
възсатновил.
В исковата молба се аргументира становище, че водачът на л.а.Ауди е
виновен за настъпване на произшествието, като същият е застрахован в
ответното дружество. С оглед на това претенцията е насочена към последното.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който
изразява становище по основателността на предявения иск. Ответникът
признава, че за процесния л.а.Ауди 80 с рег.№ Е***АХ има валидно сключен
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на
процесното произшествие, но оспорва вината на водача А. Ц..
На самостоятелно основание искът се оспорва поради съпричиняване от
страна на увреденото лице. Отбелязва се, че Ш. С. при управление на
каруцата, е нарушил чл.20 от ЗДвП, като се е движел с несъобразена и
превишена скорост. Освен това се сочи, че С. нямал СУМПС и се е движел по
пътищата, отворени за обществено ползване, без да има право на това.
Навежда се и допуснато нарушение на чл.106, ал.1 от ЗДвП поради
неосъществен контрол върху животното.
Отбелязва се, че процесната каруца не е била и регистрирана по
съответния ред в нарушение на чл.167, ал.2, т.4 от ЗДвП, и без
светлоотразители в нарушение на чл.71, ал.1 от ЗДвП.
Ответникът оспорва посочените в исковата молба увреждания да се
настъпили при процесното ПТП, както и наличието на причинно-следствена
връзка между вредите и механизма на произшествието. Наведени са
възражения в частност за получената от ищеца две години по-късно херния.
Освен това се твърди, че ищецът се е възстановил изцяло от получените
травми. Оспрова се и поддържаното в исковата молба, че на ищеца е причинен
психически стрес.
На самостоятелно основание, искът се оспорва и по размер, като
предявеният такъв се определя като изключително завишен. Отделно това,
според ответника размерът на обезщетението следва да се намали и поради
съпричиняване от страна на ищеца.
В допълнителна искова молба, депозирана от ищеца, последният
2
поддържа, че е получил описаните увреждания именно от процесното ПТП.
Категорично се възразява срещу наличието на съпричиняване, което не
кореспондира със съставените официални свидетелстващи документи.
Изложени са и аргументи по отношение претендирания размер на иска,
като се акцентира върху увеличените лимити на отговорността по застраховка
„Гражданска отговорност“.
С допълнителен отговор на исковата молба, ответникът заявява, че
изцяло поддържа заявените в основния отговор възражения.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени
представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора
към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и
изслушани са съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения като писмено доказателство констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 10 от 21.07.2022 г., е видно, че на 21.07.2022 г.
около 08.10 ч. е настъпило ПТП между л.а.Ауди 80, с рег.№ Е***АХ и каруца,
последната управлявана от ищеца.
В протокола за виновен е посочен водачът на л.а.Ауди 80 с рег.№
Е***АХ, спрямо който е образувано ДП № 311/2022 г. по описа на РУ-
Сандански. В деня на ПТП, на място е съставен и протокол за оглед на
местопроизшествие, както и фотоалбум от това процесуално-следствено
действие.
По делото не е спорно, че към датата на настъпване на процесното ПТП
между ответното дружество и собственика на л.а.Ауди 80 с рег.№ Е***АХ, е
действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“, което е видно и от
представената справка от сайта на Гаранционен фонд.
На 12.09.2023 г. ищецът е подал заявление до ответното дружество за
изплащане на застрахователно обезщетение, по което е постановен отказ, за
който С. е уведомен с писма от 04.10.2023 г. и от 12.12.2023 г. Основният
мотив на застрахователя е, че не са представени доказателства за произнасяне
по заявлението.
По делото е представена медицинска документация във връзка с
получените от ищеца увреждания, която съдът не обсъжда самостоятелно,
извън заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
поради липсата на специални знания в областта на медицината.
По делото е разпитан по делегация като свидетел водачът на л.а.Ауди, а
именно А. Б. Ц., както и А.Е.П., която съжителства на семейни налача с
ищеца.
3
Свидетелят Ц. твърди, че на 21.07.2022 г. е управлявал л.а.Ауди с рег.№
Е***АХ и е взел дъщерите си, които работят в гр.Мелник, като се е движел по
прекия път през махалата. В момента, в който е навлазъл в завой, е видял
нещо огромно и е спрял. Усетил е удар и е видял, че става въпрос за кон и
каруца. Според свидетеля, процесното ПТП е настъпило на път извън
населено място, по който не е имало дупки и пътна маркировка, настилката не
е била мокра или хлъзгава. Ц. обяснява, че на това място е тясно и две коли не
могат да се разминат, като той се е движел плътно в дясно, а каруцата по
средата на пътя. В показанията си заявява, че автомобилът се е движел с 5-10
км./ч., а в посоката на движение на каруцата е било надолнище. Ц. обяснява,
че той е бил с предимство.
По отношеие на водача на каруцата, сочи, че след пристигане на
линейка, същият се е дърпал и не е искал да го вземат.
Св.П. твърди, че е посетила ищеца след процесното ПТП в боницата в
гр.Сандански, в която е откаран за лечение. Там го е заварила на инвалидна
количка с рани по ръцете и видимо в недобро състояние. Разбрала, че има
разкъсване на черния дроб и кръвоизлив. Обяснява, че впоследствие Ш. е
постъпил за операция в болницата в гр.Б.град, като състоянието му е било
тежко и не се е знаело дали ще оживее. Там той е останал 13-14 дни. Според
свидетелката, ищецът не е можел да се храни и да ходи до тоалетна сам, както
и да се движи поради самата операция. След прибирането му вкъщи, П.
обяснява, че С. се е възстановявал около 3-4 месеца, през което време
свидетелката не е работела, за да се грижи за мъжа си. Помощ са получавали
от приятели и съседи. Впоследствие С. се е възстановил, но след известно
време пак получил усложнения – гной в корема, което е наложило извършване
на последваща операция на 14.02.2024 г. От тази интервенция той се
възстановявал 2-3 месеца, през което време отново свидетелката е спряла
работа, за да се грижи за него.
В показанията си П. твърди, че към момента ищеца не може да вдига
тежко, като изпитва болка при продължително ходене или натоварване.
Заявява, че С. няма шофьорска книжка.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза
се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и
причините за последното. Според експерта, в момента когато л.а.Ауди вече се
е намирал на надлъжно разстояние от около 12,80 метра преди мястото на
удара, видимостта за водачите става неограничена, е било положението, в
което водачът Ц. на около 18,20 метра надлъжна дистанция вижда кон (главата
на коня), теглещ каруца, движещ се срещу него. Експертът обяснява, че
поради късото разстояние и насрещно движение, водачът Ц. не успява да
реагира своевременно, а технически запазва чрез кормилната уредба
първоначално зададената траектория на МПС, като при продължилото
насрещно движение на двамата участници един срещу друг, л.а.Ауди
преминава покрай коня и със скорост от 32.9 км/ч с предния ляв габарит
4
(предна броня, ляв калник и други) челно се удря в предната лява част на
товарната настройка и предна лява гума на каруцата, движеща се със скорост
от около 13,8 км/ч. С оглед на това е заключено, че причините за процесното
ПТП са от субективен характер и са в пряка причинна връзка с действията и
на двамата водачи при управление на пътните превозни средства в зоната
около мислената напречна среда на платното от участъка на улицата, в обхвата
на завой. Вещото лице е начертало скица, неразделна част от заключението, в
която е онагледил разположението на двете превозни средства на пътя и
съответните отстояния.
Според вещото лице, по делото няма данни за наличие в процесния
участък на пътни знаци, които да са валидни за посока на движение, както на
л.а.Ауди, така и за посоката на движение на каруцата. Изчислени са пълния
спирачен път /опасната зона/ за водача на л.а.Ауди, която е 22.40 м., и за
водача на каруцата, която е 11.20 м.
Установена е техническа възможност за водача на каруцата за
безопасно разминаване с л.а.Ауди. С оглед на това е посочено, че О. не е
спазил безопасната странична напречна дистанция отдясно спрямо габаритите
на ППС, а е управлявал същото в обхвата на средата от улицата.
Сходни са и изводите на вещото лице по отношение водачът на
л.а.Ауди, Ц..
Изрично е посочено, че причината за настъпване на процесното ПТП е
навлизането на л.а.Ауди с левите габарити в мислената насрещна лента от
една страна, както и близкото движение на каруца с левите габарити в
непосредствена близост до мислената среда от широчината на каруцата.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява,
че вследствие на претърпяното на 21.07.2022 г. ПТП, Ш. С. О. е получил
комбинирана гръдно-коремна травма - счупване на едно ребро, разкъсване на
черния дроб и кръвоизлив в коремната кухина, като е проведено оперативно
лечение, предизвикало усложнение, от което е получил пъпна херния,
лекувана оперативно.
Според вещото лице, коремната травма - разкъсване на черния дроб и
хемоперитонеум, по своите медико-биологичен характер представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на пето
ребро в дясната гръдна половина пък е причинила на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. А полученото усложнение в
хода на лечението - пъпна херния, което е в причинно-следствена връзка с
претърпяното ПТП, е причинило постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
В заключението се обяснява, че полученатата херния по бялата линия
на предната коремна стена се дължи на нарушението на целостта й в хода на
проведеното спешно оперативно лечение. При недостатъчно възстановяване
на тези тъкани често се формира дефект и слабост, а в последствие при
физически усилия и оказване на по-силна коремна преса се развива херния.
5
Обосновава се, че черният дроб е от малкото човешки органи, които
имат големи регенеративни възможности, поради което се прави извод, че в
следствие на разкъсването му няма да възникне нарушение във функциите му
и е настъпило пълно възстановяване. Счупването на едно ребро пък е довело
до затруднение на движенията на снагата за около 3 седмици. В последствие
О. е изпитвал болка при по-тежка физическа работа за около 3 месеца. Към
настоящия момент обаче липсват обективни данни, от които да се очаква
затруднение на движенията на снагата, както и възможностите за физическа
работа.
За настъпилото усложнение - херния на предната коремна стена,
вещото лице дава вероятност за настъпване на рецидив или поява на друга по
хода на оперативния белег, особено при упражняване на тежка физическа
работа.
Изхождайки от възрастта на пострадалия О., вида и тежестта на
травмите, вещото лице е заключило, че възстановяване на ищеца може да
настъпи за период от около 6 месеца. При защита на заключението си в о.с.з.
от 23.09.2025 г., вещото лице заявява, че О. към настоящия момент се е
възстановил изцяло от травматичните увреждания, като единствено на
мястото на операцията - от началото до края на корема, там е съединителна
тъкан и би могло да има усложнения.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени
представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора
към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и
изслушани са съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Налице е и специалната, нормативно установена процесуална
предпоставка /условие/ за допустимост на иска. В разпоредбата на чл.432, ал.1
КЗ законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към
застрахователя на деликвента писмена застрахователна претенция при
условията и по реда, предвидени в чл.380 КЗ. В процесния случай, от
представените от ищеца доказателства, е видно, че последния в качеството си
на увредено лице, е подал пред застрахователя на 12.09.2023 г. писмено искане
за изплащане на обезщетение.
Следователно предявената искова претенция е допустима при наличие
на активна, респ.пасивна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяване на иска, както и при спазена процедурата по чл.380 КЗ.
По съществото на спора, съдът намира следното:
6
За да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на МПС-то, управлявано от виновния водач, настъпило
застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования делинквент,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и размера на
последните.
Както се посочи вече, между страните не е спорно, че към датата на
настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на
л.а.Ауди 80 с рег.№ Е***АХ, е действал договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Настъпването на самото ПТП на 21.07.2022 г. се установява както от
приетите по делото писмени доказателства - констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и съставените документи в образуваното досъдебно
производство пред РУ-Сандански, така и от събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля-очевидец А. Ц..
По отношение на факта дали е налице противоправно поведение от
страна на водача на л.а.Ауди с рег.№ Е***АХ, следва да се обсъдят
констатациите на вещото лице по задача № 1 от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, както и данните от разпита на св.Ц..
В случая, от САТЕ се установява, че на мястото на настъпване на
процесното ПТП липсва хоризонтална маркировка. С оглед на това,
съобразявайки мислената осева линия на пътя, експертът е констатирал, че
каруцата, управлявана от ищеца се е движела в своята лента, макар и
разположена по-близо до осевата линия, оставяйки разстояние от около 1.10
м. от десния ръб на бетоновата настилка. В същото време водачът на л.а.Ауди
е навлязъл в насрещната лента, което е обяснено с обстоятелството, че става
въпрос за завой, където действа по-голяма динамична напречна сила. Освен
това, според експерта, чисто субективно водачът на л.а.Ауди се е стремял да
избегне съществуващите на място препятствия /растителност и стена/ от
дясната му страна.
От събраните доказателства по делото, се установява, че
произшествието е настъпило на път с денивелация – в тази насока е
съобщеното както от вещото лице по САТЕ при защита на зключението му в
о.с.з. от 23.09.2025 г., така и от разпита на свидетеля Ц. /отг. на въпрос 9/, като
л.а.Ауди се е изкачвал, а каруцата с коня се е спускала по пътя. В такава
хипотеза, чл.45, ал.1 от ЗДвП, предвижда когато разминаването е невъзможно
или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за движение,
водачът на спускащото се превозно средство да спре и да пропусне
изкачващото се.
При процесното ПТП обаче, вещото лице е категорично, че ширината на
пътното платно е достатъча, за да се разминат двете превозни средства, ако
всяко едно от тях се е движело възможно най-вдясно в своята пътна летна,
съобразявайки мислената осева линия.
7
Ето защо при така ангажираните от страните доказателства, настоящият
състав приема, че вина за процесното ПТП има водачът на л.а.Ауди 80, който е
нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото се е движел, частично
раполагайки своето МПС в ленатата за насрещно движение.
Въпреки това, във връзка с направеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, следва да се отбележи, че
той също е нарушил ЗДвП и в частност чл.15, ал.1 и ал.5 вр. чл.106, ал.3, т.1 от
ЗДвП, като се е движен на минимално разстояние от 10-15 см. от мислената
осева линия на пътя, при положение, че е оставил от дясната си страна 1.10 см.
до края на пътната лента.
Така установеното противоправно поведение на ищеца като водач на
участвалата в процесното ПТП каруца, обсъдено в съвкупност с изводите на
вещото лице относно липсата на видимост и за двамата участници в
произшествието непосредствено преди удара /съобщеното от вещото лице в
о.с.з. от 23.09.2025 г./, както и възможността за предотвратяване на последния
при разположение и на двете пътни превозни средства в най-дясната част на
съответната лента, в която се е едвижело всяко едно от тях, дава основание да
се приеме, че с поведението си О. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, като приносът му настоящият състав определя на 30%.
За пълнота на изложението, тук следва да се отбележи, че съдът не
възприема въведените в отговора на исковата молба други нарушения на
ищеца като основание за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. От
една страна за водачите на пътни превозни средства, теглени от животинска
тяга не се изисква специална правоспособност /респ. снабдяване със
свидетелство за управление на МПС/, нито пък в случая се установи ищецът
да е изгубил контрола над животното, теглещо каруцата. О. е отговарял на
изискванията на чл.106, ал.4 от ЗДвП, като е управлявал същата на път,
отворен за обществено ползване, за който липсва забрана за движение на
пътни превозни средства с животинска тяга.
От друга страна, съдебната практика приема безпротиворечиво, че дори
и да е установено нарушение на правилата за движение по пътищата, то само
по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че е налице съпричиняване, освен
ако не са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили
или биха били в по-малък обем, ако то не е допуснато от пострадалия /в този
смисъл Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о.,
ТК /. С оглед на това ирелевантно, с оглед начинът на реализиране на ПТП-то
/ударът е челен между двете превозни средства/, е дали каруцата е имала
светлоотразители, още по-малко пък дали тя е регистрирана. Неизпълнението
на тези изисквания на закона /чл.71 и чл.167, ал.2, т.4 от ЗДвП/ може да влече
за собственика и водача на каруцата единствено административни санкции.
По отношение причинените на ищеца неимуществени вреди, следва да
се посочи, че същите се установяват от една страна от разпита на допуснатия
до разпит свидетел, а от друга страна от заключението по съдебно-
8
медицинската експертиза.
Свидетелката П. живее на семейни начала с ищеца и има
непосредствени впечатления от състоянието му непоследствено след
инцидента и през целия възстановителен период. В показанията си тя
съобщава за силни болки и страдания на О. непоследствено след инцидента,
както и за неоудобства от битов характер, които е имал след изписване от
болничното заведение, в което е приет след процесното произшествие. П.
определя възстановителния му период от около 3-4 месеца, като обяснява и за
влошаване на здравословното състояние на О., което е наложило повторно му
хоспитализиране на 14.02.2024 г. с необходимост от извършване на операция и
още 2-3 месеца възстановяване от същата.
Отделно от това, според вещото лице д-р А., всички установени
увреждания на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, вкл. и хернията на предната коремна стена, котя о евъзникнала като
усложнение от първата операция, направена на ищеца непоследствено след
инцидента. Експертът е категоричен, че пълното възстановяване на ищеца от
травмите му е станало около 6 месеца след произшествието, като единствено
получената като усложнение херния на предната коремна стена, не може да
бъде преодоляна и дава вероятност за настъпване на рецидив или поява на
друга по хода на оперативния белег, особено при упражняване на тежка
физическа работа.
При определяне конкретия размер на причинените неимуществени
вреди, съдът следва да се ръководи от въведения в чл.52 ЗЗД критерий
справедливост.
Съдебната практика /Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на
ВС/ приема, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
В случая, съобразявайки социално икономическите условия в страната
и правилото, че обезщетението може да служи единствено за репариране на
причинените вреди, както и преценявайки конкретно получените от ищеца
увреждания, които не са животозастрашаващи, времето, през което е търпял
болки и страдания във връзка с получените увреждания, а именно около 3
месеца след инцидента и още толкова след повторната медицинска
интервенция, самите проведени медицински интервенции и манипулации и
техния интензитет, наличието на данни за настъпили усложнения, но без
трайни увреждания, както и конкретно причинените социално-битови
неудобства, намира, че справедливият размер на обезщетението е 50 000.00
9
лв. Последното, при приетия по-горе процент на съпричиняване, следва да
бъде намалено до 35 000.00 лв.
За разликата до пълния предявен размер от 150 000.00 лв. искът следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Върху приетия за основателен размер на иска се дължи лихва, като с
исковата молба е поискано присъждане на такава от датата на деликта
21.07.2022 г.
По въпроса за дължимата лихва, съдът намира, че следва да съобрази
даденото тълкуване в решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на
ВКС, І т.о. и решение № 10/05.01.2024 г. по гр.д. № 4723/2022 г. на ВКС, І II
г.о., а именно в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, лихвите за забава се
включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429,
ал.2, т.2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 от КЗ, като това са тези лихви,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения
пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След
предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ,
в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
основание чл.498, ал.3, във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ.
По делото на л.78 е приложено заявление на Ш. О. до ответното
застрахователно дружество за изплащане обезщетение, което е подадено на
12.09.2023 г. От страна на ответника са изпратени 2 бр. уведомления до
пълномощника на ищеца – от 04.10.2023 г. и от 12.12.2023 г. за отказ от
определяне на такова. При тези данни, настоящият състав намира, че най-
ранната дата, от която може да присъди лихва е 12.09.2023 г., доколкото
ищецът не установи той или виновния за произшествието водач е да уведомил
застрахователя в по-ранен момент.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски,
каквото искане е направил. От страна на ищцата се претендира единствено
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Видно от данните по делото, Ш. О. е бил представляван от адв.Н. безплатно.
При определяне на конкретния размер на възнаграждението обаче следва да се
отчете разрешението, дадено в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, задължително за националните съдилища на основание чл.633 ГПК, в
10
което е прието, че съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /с актуално
наименование Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/, ако установи
несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна
сложност на делото.
В случая искът на Ш. О. е предявен за сумата от 150 000.00 лв., като
делото не представлява фактическа и правна сложност. Въпреки това, по
делото са събрани значителен брой доказателства – писмени, гласни,
експертизи. Делото е приключило в 2 съдебни заседания. Ето защо, на адв.Н.
следва да бъде определено възнаграждение в размер на 10 000.00 лв., като
съобразно изхода на делото, от тази сума следва да бъдат присъдени 2 334.00
лв.
От страна на ответника също се претендират разноски. Ответникът е
заплатил депозит за САТЕ в размер на 700.00 лв. и за СМЕ в размер на 500.00
лв. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства относно действителната
фактическа и правна сложност на спора, материални интерес по делото, както
и предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение
от 300.00 лв. Съобразно изхода на спора, в тежест на ищеца следва да се
постави сумата от 1 150.00 лв.
В същото време, доколкото ищецът е освободен с Определение №
249/07.05.2024 г. от внасяне на държавна такса и разноски по делото, то
същите следва да бъдат събрани от ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Дължимата такса върху уважения размер на иска е 1400.00 лв. Отделно от
това, от бюджета на съда са заплатени 900.00 лв. за възнаграждание на вещото
лице по САТЕ и 300.00 лв. за възнаграждение на вещото лице по СМЕ.
Съобразно изхода на спора, от тези разходи следва в тежест на ответника да се
постави сумата от 280.00 лв., като бъде осъден да заплати общо с дължимата
държавна такса, 1680.00 лв. по сметка на ОС-Б.град.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Дианабад“,
бул.“***“ № 1, представлявано от Б. И., Р. М. и Т.Т., да заплати на Ш. С. О.,
ЕГН **********, с адрес гр.Сандански, ул.“***“ № 7, сумата от 35 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена
последица от настъпилото на 21.07.2022 г. в гр.Сандански ПТП между
л.а.Ауди 80 с рег.№ Е***АХ, управлявано от А. Б. Ц. и пътно превозно
средство с животинска тяга, управляван от ищеца, ведно със законната лихва
от 12.09.2023 г., до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер до пълния предявен от 150 000.00 лв.
като неоснователен и недоказан.
11
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Дианабад“,
бул.“***“ № 1, представлявано от Б. И., Р. М. и Т.Т., да запати на адв.Н. И. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“***“ № 7, ет.5, ап.9, на основание
чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, сумата от 2333.00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство и защита на ищеца Ш. С. О., ЕГН **********,
по настоящето т.д.№ 65/2024 г. по описа на Окръжен съд-Б.град, съобарзно
изхода на спора.
ОСЪЖДА Ш. С. О., ЕГН **********, с адрес гр.Сандански, ул.“***“ №
7, да заплати на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Дианабад“,
бул.“***“ № 1, представлявано от Б. И., Р. М. и Т.Т., сумата от 1 150.00 лв.,
представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхоза
му.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Дианабад“,
бул.“***“ № 1, представлявано от Б. И., Р. М. и Т.Т., да запати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Окръжен съд – Б.град, сумата от 1680.00 лв.,
представляваща дължими разноски по делото за държавна такса и
възнаграждение на вещи лица, съобразно уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд,
с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд – Б.град, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________
12