П Р О Т О К О Л
Гр. Варна, 16.10.2019 г.
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на 16.10.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ
ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи за
разглеждане ч.гр.д № 16343 по описа за 2019 година,
докладвано от съдията.
На
именното повикване в 14:06 часа се явиха:
====================================================
ИЩЕЦЪТ М.С.С./по гр. дело № 56318/2018г. по описа на СРС,
ГО, 154-ти състав/ - редовно уведомен от Делегиращия съд, се явява лично, воден от служители на ОЗ
„Охрана“ - Варна.
ОТВЕТНИКЪТ ГД
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ при Министерство на правосъдието / по гр. дело № 56318/2018г. по описа
на СРС, ГО, 154-ти състав/ - редовно уведомен от Делегиращия съд, не
изпраща представител.
СВИДЕТЕЛЯТ
И.А.Р., редовно призован
чрез Н-ка на Затвора – гр. Варна, явява се лично, воден от служители на ОЗ
„Охрана“ - Варна.
====================================================
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални
пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ намира, че следва да допусне до разпит в днешното
съдебно заседание явилия се в залата свидетел, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно
заседание като свидетел лицето, посочено от Софийски районен съд, и вписа същото в списъка на призованите лица.
СЪДЪТ пристъпва
към разпит на свидетеля след снемане на самоличността му:
И.А.Р., роден на *** г., бълг.
гражданин, осъждан, без дела и родство със
страните. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да
говори истината и свидетелства доброволно.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ЗАДАВАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ОТ ищеца по гр.
дело № 56318/2018г. по описа на
СРС, ГО, 154-ти състав по представения по делото въпросен лист :
За
посочения период /12.08.2015 г. до
18.01.2018 г./, в затвора бях, да. М.дойде от Затвора – Ловеч, мисля, че беше 2015 г., август месец ако не
се бъркам. От Затвора - Ловеч беше предаден в Затвора – Плевен, август месец
беше, но беше отделен от нас. Ако
не се бъркам, мисля, че с Х.А.Х.го преместиха, така мисля, че беше. Причината
не мога да кажа, но известно ми е, че за много кратък срок махнаха единият,
докараха него, не си спомням, но имаше такова разместване. При превода на М.в
Затвора в гр.Плевен не бяхме заедно, както казах. Него го бяха настанили в – „Изолация“
беше, ако не се бъркам, то беше август месец, мисля около 12-ти, ако не бъркам,
като в нашите килии, където обитавах аз се извършваше ремонтна дейност и ни бяха
преместили в наказателните килии, докато тече ремонтът. Бяхме отделно. Той беше
в – „Изолация“. Веднага с идването му не беше при нас, а беше в – „Изолация“. Мисля,
че нямаше при него други лица. Причината
за това, предположих, че един вид като „Приемна“ или „Адаптация“, както се
казва, но в неговия случай за първи път видях нещо такова. Понеже аз също съм бил в –„Адаптация“, преместен от затвор в
затвор, но която е траяла не повече от една седмица, а г-н Събев беше около 3
месеца там. Пета група беше нашата група, в Затвора гр.Плевен, 307 спално
помещение, ако не бъркам. Това беше след „Изолацията“, когато се извършваха
ремонтните дейности, наказателни изолационни килии, мисля, че се пада 309-та. С
доживотно осъдени. При специален режим и при строг режим имаше също. М.,
доколкото знам аз, той е със „строг режим“. Мога да кажа, че разликата в
килиите е огромна, защото единствено там, в 307-ма, където си обитавахме ние доживотно
осъдените и в 309-та, наказателни килии и изолационни килии, никъде другаде не
съм виждал такива килии. В смисъл, то е като боксове за коне. Те са на клетки.
Нямахме врата. Отпред имаше решетка, камера гледаше вътре, директно към
килията, към санитарния възел. Прозорец нямаше вътре в килията. Отоплението не
беше вътре в спалното помещение и т.н. Просто не ми се говори. От Затвора, да,
лично ми е споделял и дори съм виждал
как пуска конреспонденция до институции различни за неговото преместване. Искаше
за гр.София, доколкото си спомням или гр.Ловеч, откъдето е родом. Така ми е
споделял, заради неговите близки. Те причините бяха много. Те условията са
основна причина. Другата причина е уреждането на свиждане, като имаха малки
затруднения. Майка му, „лека й пръст“, тя почина, трудно подвижна беше.
Трябваше да се ангажират други хора, за да я доведат и т.н. С оглед запазване контакти с близки беше. Да, майка му идваше на
свиждане, макар и трудно. Освен нея идваха племенниците му, едната племенница
със сигурност, защото съм я виждал на свиждане. Излизаме заедно на свиждане понякога. Сестра му съм виждал, майка му рядко,
но това са хората. Тези хора идваха рядко. Това означава около десетина пъти в
годината. Но като си представим, че в годината те са разрешени два пъти месечно
свижданията, като по празниицте има и едно допълнително, което се явява трето.
Тъй, че са около 30 свиждания се падат в месеца. А той да е направил десетина,
не знам дали има и толкова. В Плевен ми е споделял много неща за свижданията.
Първо, за рязането там на храната. Второто, което си спомням, бяха върнали един
път майка му с някакви негови братовчеди. Направо не ги допуснаха до свиждане,
по незнайни за мен причини. Спомням си, защото ищецът тогава беше много
разстроен. Не мога да кажа дали са му дали някакво обяснение. Два пъти месечно
са разрешени свижданията по Закона за изпълнение на наказанията. Провеждат се в
мястото за свиждане, 40 минути е свиждането или 45, в зависимост. Те ги
сменяват постоянно тези 5 мин. С други лишени от свобода, един до друг, както
сме ние сега с него. Така беше и свиждането. Да, спомям си за такъв случай, за
обединяването на свиждането. Мога да отбележа такъв случай. Аз му бях предложил
да се възползва от тази възможност. Съпругата ми е от Варна. Аз, когато лежах в
Плевен, съм писал молби за такива обединения. Това е две свиждания да се
обединят по закона нали, 80 мин. на един
път да се правят. Аз съм правил лично със съпругата ми, понеже е от Варна.
Казах му и на него. Спомням си, че той пишеше такива молби, но те му отакаха.
Спомням си, че беше ми казал, че е писал и жалби в тази връзка. Неговите роднини, които идват на свиждане знам, че са
от гр.Ловеч. Облекчения по време на свижданията, докато е бил в Затвора - Плевен не е имал
абсолютно. Те му забраняваха обединено, което даже не е и по награда, а по
изявено желание при „Лишени от свобода“, камо ли за нещо повече. Те върнаха
майка му и братовчедка му от свиждане. Не си спомням, но той ми беше казал, че
братовчедите са му от доста далеч, а майка му от Ловеч идва, да я докарат жената и да я върнат. За този
случай си спомням, в който майка му и братовчедите не ги допуснаха на свиждане и
за случаите за обединено свиждане, когато той е писал молби, че получаваше
откази. Баща му почина „лека му пръст“, докато бях аз в Плевен, мисля, че 2017
г. стана това, началото на лятото, ако не се бъркам. А майка му почина, аз вече
бях тука, 2019 г., ако не се бъркам ІV-ти месец беше. Понеже аз лично му съм
разговарял с майка му, тя ми беше като втора баба. Пенка Радоева Събева се
казва, „лека й пръст“. И много пъти съм разговарял с нея, като тя жената ми е
споделяла колко мъчно й беше, че не го върнаха в Ловеч, за да правят повече
свиждания. Аз й звънях на джиесема. Те идваха
мисля, че от Ловеч. Бащата на М.в Затвора в гр.Плевен не е идвал да го вижда.
Не знам, но ищецът ми е споделял, че в краен случай искаше да го върнат обратно
в Ловеч, за да може да помогнат роднини да го докарат. Доколкото си спомням
инвалид мисля, че беше, нещо с краката.
И поради тази причина не можеше да дойде. Той така ми
каза, че поради тази причина не може да дойде. Докато в Ловеч имаше приятели и
роднини и можеше да го докарат приятели и роднини, на по-близко разстояние
беше. Но не е правено. На посещения са идвали и сестра му мисля, че и
въпросните, които казах, че ги бяха докарали с майка му. Върнаха ги, не знам
защо. Не мога да кажа кой го подпома, предполагам, че племенниците и сестра му.
Само те му останаха. Аз съм в момента в Затвора в гр.Варна от 18.01.2018 г. Причината
да ме преместят от Плевен е с цел запазване на отношения и социални контакти
със съпругата ми, която е с адресна регистрация в гр.Варна. Това стана по моя и
на съпругата ми молба в период на 10 години може би. Откази, откази, откази и
т.н., докато 2018 г. не бях преведен. Това искане ми удовлетвори Главният
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София - С.Ц., ако не се бъркам,
мисля, че той беше. Лишените от свобода лица А.И.Д. - А., И.М.Д., И.А.С. - А., Л.Т.Т., Н.К.Д. - Ч., В.П.К.–
К., въпросните лица, всичките ги
познавам, понеже съм лежал с тях, всичките до един в гр.Плевен в Затвора. Един
по един те ги изместиха в различни затвори. Л.Т.Т. и В.К.– К. са в София. Н.К.Д.беше
преведен в Затвора – Ловеч, като после с цел запазване отношенията с неговите
близки беше преведен в Затвора в София и той в момента. А.И.Д.е в Затвора в
гр.Бургас в момента, отново с цел запазване на отношения с негови близки, които
са в по-близост до Бургас. И.А.С.е в Затвора в гр.Ловеч. Близките му, аз
познавам и братята му и неговите роднини. Те са, по-близко им е Ловеч. Всичките
общо взето с тази цел са преместени по тяхна молба, както и аз. Някой заради
близки, някой заради съпруга, и така. Съгласно чл.62, ал.3 от Закона за
изпълнение на наказанията, преместванията са извършени от Гл. директор на ГД
„“Изпълнение на наказанията“, което
вече може да се обжалва пред Министъра на правосъдието. Други лица, освен
изброените лица, спомням си за Д.бяхме споменали там, също го познавам. В
Затвора Ловеч мисля, че беше преместен,
ако не се бъркам. Други освен тези са Х.А.Х.се сещам, в Затвора Ловеч.
Но не мога да кажа дали по негово искане, понеже имаше там някакво спречкване,
но в момента е в Затвора Ловеч. За други не мога да се сетя в момента. Освен
ако ищецът не ме попита за някой. Затворът в Плевен е известен с мизерните си
условия от каменната ера и с корупцията. Аз съм от гр.Плевен родом. Мога да
кажа, че познавам местността добре. Затворът се намира извън града, в парк
Кайлъка, като лично аз пак ще кажа, че като съм родом от Плевен, точно знам, че 6 км. и половина са от града до
Затвора. Лично аз съм ги засичал с кола.
В Белене бях от 2004 г. до 2007 г., след което бях преместен в Затвора
Плевен, след което тук в Затвора Варна 2018 г. Разликата от Затвора Плевен,
първата разлика, която срещам, примерно за тука за Варна е такава, че има мрежа
и две стъкла между посетителя и лишеният, което възпрепатстваше до някъде. Аз
да Ви кажа честно аз не виждах добре близките си. Има една мрежа от, тука едно
стъкло и тука едно стъкло. Докато тука е само едно стъкло. Няма мрежа да
премрежва поглед и т.н. С телефони се осъществяват сега. Преди не е имало с
телефони. Преди имаше само мрежа, но то тогава бяха викове много. М.докато е
бил в Затвора в Ловеч не мога да кажа колко пъти е имал свиждания, но лично от
него, като сме си говорили и с майка му също, аз споменах също, те не са
пропускали свиждания. Дори и трето да има разрешено, знам, че той ще го
направи. Защото майка му лично ми е казвала на мене, че й е трудно да идва в
Затвора в Плевен, че трябва някой да я доведе. И е казвала, че ако е в Затвора
Ловеч, ще му идва постоянно. Отказвано му беше преместването в Затвора Ловеч, с
мотив, че прави свиждания или, аз не мога да кажа точно. За един от мотивите се
сещам, за който му е отказвано. Той ми е споделял, че са давали са справка, че
е правил свиждания, макар и редки нали. Защото аз знам кога излиза той на
свиждания. Както казах, то няма врата отпред на килията, а са решетки и ние се
чуваме, говорим си и се чува, когато някой отива някъде, където и да било. Докато
е бил в Затвора Плевен М.имаше някакви дисциплинарни наказания, доколкото си
спомням, но не мога да си спомня за какво вече, но знам, че имаше някакви
наказания. В Затвора Плевен някакви курсове за преквалификационни обучения,
спомням си, че са прледлагали, но не и от, в смисъл достъп до такива са имали
другите, но не и ние. Това си го спомням аз. Те залепват един списък, примерно,
че ще има курс за зидаромазачество, но на нас ни казват, че нямаме право да
участваме. Хората от тази група, не сме били допусктани до курсовете.
Отразяваше му се на М., че не се вижда с
роднините и близките си естествено. С лишавани от свобода много често си
говориме, 97 % може би са роми и в повечето време, почти 100 % сме разговаряли
само двамата. Дори и на престой на открито и вътре в килиите и т.н. Той лично
ми се е оплаквал, да не говоря, че на престоя на открито е плакал и на работо
ми за почиването на неговите родители и за това, че не може да ги види, поради
отдалечеността на Затвора. Психологичното му състояние не мога да кажа какво е
било, не съм психолог. Не беше добре, разочарован беше и беше му мъчно. Аз
лично даже съм го успокоявал и то не един или два пъти. Казвал съм му
„спокойно“ и, че другият път може да му удовлетворят молбата.
Ищецът: Имам
един допълнителен въпрос към свидетеля, който е следния : - Във връзка с моята племенница, ако се сеща да каже,
моята племенница от къде пътува, за да дойде на свиждане
в Плевен. Тя къде е в момента и от къде пътува?
СВИДЕТЕЛЯТ: С на М.племенницата също
съм разговарял по телефона От години насам живее и работи в Англия. Това знам и
от него и от нея. Дори и в момента мога да кажа, че миналата седмица аз се чух
с нея. И тя каза, че тези дни, мисля, че и в момента е в Англия. Нямам си идея
какъв е преходът й от там до Затвора Плевен. Най-малкото, което е, каца на
Летище София. От София до Ловеч, от Ловеч до Плевен.
Ищецът: Нямам други въпроси към
свидетеля. Смятам, че всичко е изяснено.
С
ОГЛЕД изчерпване предмета
на съдебна поръчка № 16343/2019г., по описа на ВРС, 7-ми състав, СЪДЪТ намира, че производството следва
да бъде прекратено, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по съдебна поръчка № 16343/2019г., по описа на ВРС, 7-ми състав като изпълнена
и връща същата на Делегиращия съд.
Да се изпрати препис от протокола от днешно съдебно заседание
на делегиращия съд.
ПРОТОКОЛЪТ е написан в съдебно заседание, което
приключи в 14:26 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: