РЕШЕНИЕ
№ 633
гр. В., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420100066 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Н. Г. Ц.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „В.К.“ **, против Ц. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: с.
К., ул. „Б.п.“ **.
В исковата молба се твърди, че страните са законни наследници на Г.Ц.Г., бивш жител
на с. К., общ. В., починал на 29.06.2013 г., като същите са дъщери на общия наследодател.
Сочи се, че на 19.03.1975 г. с нотариален акт № 46, том III, дело № 1111 от 1975 г. на Р. Я. –
Врачански районен съдия, общият наследодател на страните Г.Ц.Г. чрез покупко-продажба
закупил в с. К. 550/1120 ид.ч. от парцел I, дв.пл. 125, в квартал 16, урегулирана от цялата от
1120 кв.м., заедно с цялата къща застроена на 45 кв.м. и стопански постройки. Поддържа се,
че към 19.03.1975 г. действал планът от 1926 г. за с. К., като със Заповед № 1064/23.09.1975 г.
бил одобрен нов план на селото. Твърди се, че видно от сега действащия план на с. К. УПИ
I-94 в кв.13 е идентичен с част от бивш УПИ 1-125 в кв.16 /записан на Г.Ц.Г. с н.а. 46/1975г.
за 550/1120 кв.м по плана на с. К. от 1926 г., който не е действащ/. Поддържа се, че страните
са собственици по наследство след смъртта на общия им наследодател на по 1/2 ид.ч. от
процесния имот.
Посочва се, че ищцата живее и работи в Г., като всяко лято си идва в Б. и отсяда и в
къщата в с. К.. До 2013 г. общият наследодател живеел сам в имота в с. К., като страните го
посещавали. Когато се разболял, ищцата се прибрала в Б., като до смъртта му се грижела за
него. След смъртта му останала в имота 6 месеца, като направила паметник на баща си,
поддържала къщата. От средата на 2015 г. до средата на 2016 г. тя изпращала пари на
ответницата – около 6 хиляди лв., за да бъдат извършени ремонти на къщата, за смяна на
прозорците и ремонт на банята. Когато се прибирала лятото, намирала майстори, на които
плащала, за да продължат подобренията по къщата, която имала нужда от ремонт.
Твърди се, че през 2019 г. отново отишла в родния си дом, но установила, че не може
да влезе в къщата. Ответницата била сменила патронника и не я пускала в имота. Ищцата
1
вдигнала скандал, повикала и кмета на селото, като подала и жалба до РУ МВР В. за отказа
на ответницата да я пусне в имота.
Посочва се, че след няколко месеца на спорове и търсене на изход ищцата установила,
че с нотариален акт № 114, том III рег. № 2884, дело № 318 от 2019 г. на нотариус В.В.,
ответницата била призната за собственик по давностно владение на поземлен имот 94, в
кв.13, с площ 519 кв.м., с площ на УПИ 541 кв.м., ул. „Б.п.“ **, ведно с находящите се в
имота сгради и подобрения.
Поддържа се, че констатациите на нотариуса, послужили като основание за
признаване собствеността на ответницата върху процесния имот, са неверни. Изтъква се, че
страните са съсобственици по наследство на по 1/2 ид.ч. от описания имот, като и двете са
живели и са се грижили за своя баща Г.Ц.Г.. Сочи се, че ищцата е изпращала пари на
ответницата за ремонт на имота, осигурявала е майстори и е помагала. Твърди се, че
уговорката между тях била да ползват имота общо, като никой не е ограничавал другия и не
е имал претенции за собственост.
Навеждат се доводи, че Ц. Г. И. не е установявала явно и необезпокоявано владение
върху наследствения имот в продължение на повече от 10 години преди съставянето на
нотариалния акт за признаване правото й на собственост на основание давностно владение,
тъй като през този период имотът е бил ползван основно от баща им, а след неговата смърт
и от двете страни според притежаваните от тях права в съсобствеността. Поддържа се, че
имотът е наследствен и се притежава от двете страни при квоти в съсобствеността от 1/2 ид.
ч.
По тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ищцата е
собственик на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот, както и да отмени нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 114, том III, рег. №
2884, дело № 318 от 2019 г., в частта, с която е признато право на собственост на
ответницата над 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е подаден отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорват се твърденията в исковата молба
относно фактическата обстановка. Твърди се, че ищцата е с постоянно местожителство в Р.
Г.. Посочва се, че докато бил жив общият наследодател на двете страни – Г.Ц.Г., ищцата се
прибирала рядко, като не го посещавала и не полагала никакви грижи за него и за дома му.
Ответницата и нейният съпруг живеели в град В., като тя и семейството й постоянно и
непрекъснато посещавали дома на Г.Г., като полагали грижи за него и за дома му. След
смъртта на общия наследодател ответницата и нейното семейство продължили да посещават
имота, в който живеел, и да се грижат за него. Сочи се, че между страните не са водени
разговори относно наследството на Г.Ц., като никоя от тях не е заявявала претенции за
наследствени права и дялове. Поддържа се, че междувременно поради стечение на
обстоятелствата ответницата и нейният съпруг сменили местожителството си от град В. в
село К.. Започнали да подобряват имота, като построили и нови сгради и извършили
основен ремонт на съществуващите там. Дворът бил облагороден, като имотът бил ограден
от всички страни, а достъп до имота имали само ответницата, нейният съпруг и семейството
им. Подобренията били извършвани явно и необезпокоявано през годините.
Твърди се, че ответницата търсила документи за собственост на имот на Г.Ц., но не
открила той да притежава право на собственост върху имот в село К., поради което се
снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота, върху който правила
подобрения. Поддържа се, че ищцата не е изпращала по повод поддръжка на наследствен
имот на ответницата определени суми през годините, като не е поддържала и роднински
отношения с нея. Сочи се, че ищцата не се е намирала на територията на Р. Б. постоянно,
идванията й са били редки, като при тях тя отсядала в жилището си в гр. В.. Навеждат се
доводи, че поради това ответницата е доказала правото си на собственост върху описания в
2
нотариалния акт имот през 2019 г., като на това основание нотариус е удостоверил това
право.
Излагат се съображения, че описаният в исковата молба недвижим имот, за който
ищцата заявява право на собственост по наследство, не е идентичен с описания недвижим
имот, собствеността на който е призната с нотариален акт по давностно владение в полза на
ответницата през 2019 г. Посочва се, че видно от същия имотът на ответницата е поземлен
имот № 94 в квартал 13 по плана на с. К. от 1975 г., за който е отреден УПИ I, като в същия
има изградени три търпими сгради. Твърди се, че видно от представената скица към исковата
молба, част от имота по нотариален акт от 2019 г. е и земна повърхност, изобразена като
триъгълник на скицата между две улици и процесния имот, като този триъгълник се свързва
с имота посредством тунел, а в така описания триъгълник се намира стара къща, която към
настоящия момент се обитава от неизвестно лице. Сочи се, че следователно
месторазположението на имота на ответницата по граници и съседи е различно от това по
нотариален акт, за който ищцата твърди, че е удостоверено правото на собственост на Г.Г..
Твърди се, че поземленият имот на ответницата е реална част от 519 кв.м., в които съгласно
издадената скица се включват и 22 кв.м. общинска собственост, а в нотариалния акт от 1975
г. е посочена 550 кв.м. – идеална част от имот, представляващ Парцела I, дв. пл. № 125 в кв.
18 по плана на с. К., урегулирана цялата от 1 120 кв.м. Изтъква се и че в последния поземлен
имот се включва само къща от 45 кв.м., като няма данни да са построявани други постройки
в имота от Г.Г. приживе. Поради това се оспорва твърдението, че правото на собственост на
ищцата се удостоверява от нотариален акт № 46 т. III, н.дело № 1111/1975 г. Твърди се, че от
съдържанието на нотариалния акт не може да се удостовери, че именно наследодателят на
страните Г.Ц.Г. е придобил собствеността на имота, тъй като същият не е идентифициран в
процесния акт с други обстоятелства, които удостоверяват самоличността му – дата на
раждане, адрес, както и самоличността на страните не е удостоверена със имена на
свидетели, въпреки че са поставени подписи на такива в нотариалния акт.
Поддържа се, че ответницата е упражнявала фактическа власт явно, трайно и
непрекъснато в имота преди признаването й за собственик, както и след 2019-та година, като
е извършила подобрения само с нейни средства. Твърди се, че в периода от 2014 г. до 2019 г.
в имота са направени подобрения, които увеличават стойността му, както и необходими
разноски в общ размер от 34 000,00 лв., без знанието и съгласието на ищцата и без
противопоставянето й.
По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 46,
т. III, дело № 1111/1975 г. от 29.03.1975 г. се установява, че Г.Ц.Г. от с. К., е придобил
собствеността върху 550/1120 идеални части от парцела I, дв. пл. № 125 в кв. 16 по плана на
с. К., урегулирана от цялата от 1120 кв.м., заедно с цялата къща, застроена на 45 кв.м. в нея,
при съседи на цялата парцела: улица от три страни, И.П.Х., Ц. Н. П. и Г. Г. И., срещу
всестранното гледане и издръжка на продавача Ц.Г.Б. и неговата съпруга Г. Г. И. от същото
село, докато са живи и след тяхната смърт да ги погребе по християнски обичай. В
нотариалния акт е отбелязано, че самоличността на участващите страни е удостоверена от
лично познати на районния съдия пълнолетни свидетели – жители на гр. В., които са
присъствали при извършването на акта, като нотариалният акт е подписан от продавача,
купувача, двама свидетели и районния съдия.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници на Г.Ц.Г., след смъртта си
на 29.06.2013 г. същият е оставил наследници по закон, както следва: Ц. Г. И. – дъщеря и Н.
Г. Ц. – дъщеря.
От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост върху
3
недвижим имот, придобит по давностно владение № 114, т. III, рег. № 2884, дело № 318/2019
г. от 16.04.2019 г. на нотариус В.В., с район на действие – Районен съд – В., № 338 на НК,
вписан в Служба по вписванията гр. В. вх. рег. № 1842/17.04.2019 г., се установява, че на
основание Постановление на нотариуса от 16.04.2019 г., издадено въз основа на
обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 318/2019 г. и съгласно чл. 587,
ал. 2 ГПК, Ц. Г. И. е призната за собственик по давностно владение върху Поземлен имот №
94 в кв. 13, с площ 519 кв.м., за който е образуван УПИ I – 94 в кв. 13 по плана на с. К.,
одобрен със Заповед № 1064/23.09.1975 г. на кмета на Община В., на улица „Б.п.” **, с площ
на УПИ 541 кв.м., при съседи: от две страни улици, общинско място, УПИ II – 95 Ц. П. и
Ц.В., УПИ XI – 93 – И.Е.И., всички в квартал 13, заедно с построените в същия имот
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 90 кв.м., второстепенна сграда на един етаж
със застроена площ 30 кв.м. и всички подобрения в имота.
В копието на нотариално дело № 318/2019 г. по описа на нотариус В.В. се съдържа
декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на
обстоятелствена проверка, подписана от Ц. Г. И., в която същата декларира, че притежава по
наследство и давност УПИ I 94 в кв. 13 по плана на с. К., представляващ дворно място и
къща, находящи се в дворище 94 – цялото от 513 кв.м., част от поземлен имот с площ 541
кв.м. На гърба на представената декларация е удостоверено от Дирекция „Местни данъци и
такси” при Община В., че имотите, посочени в нея, са декларирани и записани на името на
Н. Г. Ц. и Ц. Г. И. с партида № **********/001/15.10.2013 г. В приетата като доказателство
по нотариалното дело скица на процесния имот, издадена на 04.02.2019 г., е посочено, че
имотът е собственост на Г.Ц.Г., като е отразено, че УПИ I 94 попада върху част от бивш УПИ
I 125, кв. 16 по предходния план на селото от 1926 г., който не е действащ към момента. В
представеното по нотариалното дело удостоверение за данъчна оЦ. на процесния имот и
находящите се в него сгради е посочено, че Ц. Г. И. е собственик на 1/2 идеална част от тях,
като като съсобственик е посочена и Н. Г. Ц.. В нотариалното дело се съдържа и
Удостоверение № 26/15.04.2019 г., издадено от главния архитект на Община В., в което е
отразено, че строеж: „Двуетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м. и второстепенна сграда на
един етаж с площ 30 кв. м.” в УПИ I – 94, кв. 13, с. К., Община В., отразен в скица № 84 от
04.02.2019 г., изграден преди 31.03.2001 г., е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
изграждането им или съгласно ЗУТ, представлява търпим строеж и не подлежи на
премахване и забрана на ползването му. Съдържа се и Удостоверение с изх. № 9400-0-
3919/1/25.03.2019 г., издадено от кмета на Община В., в уверение на това, че от УПИ I, п.и.
№ 94, кв. 13 по действащия план на с. К., целият с площ 541 кв.м., 28 кв.м. са общинска
собственост.
Представена е скица на процесния имот, в която е отбелязано, че УПИ I – 94 в кв. 13
по плана на с. К., одобрен със Заповед № 1064/23.09.1975 г., с площ 541 кв.м., е идентичен с
част от бивш УПИ I – 125 в кв. 16 /записан на Г.Ц.Г. с н.а. № 46/1975 г. за 550/1120 кв.м./ по
плана на с. К. от 1926 г., който не е действащ, като е отразено, че УПИ I – 94 в кв. 13 по
плана на с. К. е съставен от ПИ 94 – 519 кв.м. и ПИ общ. – 22 кв.м.
От приетото като доказателство по делото писмо с изх. № 94000-7152/04.06.2024 г. от
Община В. се установява, че имот 94 в кв. 13 с местонахождение с. К., ул. „Б.п.” **, за който
е образуван УПИ I-94 в кв. 13, е деклариран от лицето Ц. Г. И..
Прието като доказателство е удостоверение за промени на настоящ адрес на Ц. Г. И.,
от което е видно, че от 05.10.2001 г. до 24.03.2015 г. настояйщият й адрес е бил в гр. В., ул.
„Д.И.” *, от 24.03.2015 г. до 06.08.2019 г. – с. К., ул. „Б.п.” *, а от 06.08.2019 г. – с. К., ул.
„Б.п.” **.
Представени са 7 бр. преводни нареждания за изпращане на пари в брой чрез Western
Union с изпращач Н. Ц. и получател Ц. Г. И., от които е видно, че са изпращани суми, както
4
следва: на 14.05.2015 г. – 700 евро, на 01.08.2015 г. – 200 евро, на 18.09.2015 г. – 200 евро, на
09.10.2015 г. – 200 евро, на 10.11.2015 г. – 294 евро, на 22.02.2016 г. – 484 евро, на
09.05.2016 г. – 484 евро.
Прието като доказателство е съобщение за дължими данъци за 2017 г. за имот с адрес:
с. К., ул. „Б.п.” **, изпратено от Община В. до Н. Г. Ц., както и квитанция за заплащането им
от Н. Г. Ц. от 12.10.2017 г.
Представена по делото е жалба с вх. № 179500-5363/06.06.2019 г., подадена от Н. Г. Ц.
до началника на РПУ – В., в която се излагат съображения, че жалбоподателката на
01.06.2019 г. не е допусната от сестра си Ц. Г. И. в общия им наследствен имот в с. К., ул.
„Б.п.” **, като същата е сменила ключалката на вратата.
Представена е декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти от 15.10.2013 г., с която Н. Г. Ц. е декларирала процесния имот като съсобствен между
нея и Ц. Г. И..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства.
От разпита на Ц.Т.Ц. се установява, че същият познава страните. Свидетелят посочва,
че имотът в с. К. е бил собственост на бащата на двете страни, като баща им починал в с. К.
в собствения си дом през 2013 г. Твърди, че нито една от сестрите не живеела с него, като
двете идвали отвреме навреме. Н. живеела в Г. и си идвала в Б. за няколко месеца всяка
година. Ц. живеела в гр. В. в къща, като през 2015 г. се преместила да живее в с. К., а
свидетелят й помогнал с багажа. След като починал баща им, Н. извикала майстор в с. К. в
къщата, за да измазва стените. Майсторът не свършил нищо и свидетелят отишъл да й
помогне. Ремонтите започнали след смъртта на баща им. Откакто Ц. се преместила да живее
в с. К., постоянно си живеела там с мъжа си. Н. споделила на свидетеля, че един-два пъти е
ходила в с. К. и Ц. я е изгонила, като повече не е ходила там. Двете имали един ключ от
имота, като Ц. го взела и Н. вече нямала ключ от имота.
От разпита на свидетеля С.Н.Ц. – втори братовчед на страните, се установява, че
спорният имот е бил собственост на баща им. След смъртта на баща им Н. го извикала да й
помогне, за да изнесат стар багаж от къщата, за да си направи освежаване на стаите. Това
било през 2014-2015 г. Н. направила ремонт на стаите, сменила дограмата, след това
започнала коридора. Ц. през това време била в гр. В.. Около 2015 г. Ц. заживяла в къщата в
с. К., след като й взели къщата в гр. В.. Н. през това време била в Г., но всяка година се
прибирала в Б..
От разпита на свидетеля Л.К. – кмет на с. К. от 9 години, се установява, че същият
познава страните по делото. Свидетелят посочва, че Ц. живее в с. К. в наследствен имот от
баща си от повече от 10 години. Ц. нямала документ за собственост и си извадила такъв чрез
констативен протокол. Тя била в имота още преди свидетелят да стане кмет. Свидетелят
посочва, че е ходил в имота и при баща им. Сочи, че имотът е заграден, като от едната
страна в момента е с плътна ограда около 2 метра, а между другия съсед и къщите имало
мрежа с бетонови колци. Твърди, че рядко е виждал Н., като знае, че живее в Г.. През
последните години виждал само Ц. и нейния съпруг в имота. Свидетелят посочва, че те са
направили подобрения в имота – теракоти, дограми, дървени навеси. Виждал на втория им
етаж да работи майстор. Знае, че средствата за тези ремонти ги давала Ц.. Посочва, че до
смъртта на баща им в имота живеел само той, като двете сестри идвали при него, но той си
живеел сам. След смъртта на баща им Ц. дошла да живее в с. К.. Свидетелят Ц.Ц. помагал на
Ц. и Н. за изнасяне на боклука от имота. След смъртта на баща им Н. също почиствала
имота. Свидетелят посочва, че последно е виждал Н. пред имота миналата година.
От разпита на свидетеля Ц.В.К. – жител на с. К., се установява, че същият познава Ц.
И., но не познава Н. Ц.. Свидетелят посочва, че закупил къща в с. К. още през 2000-та
година, като от 2007 г. постоянно живее в селото. Ц. И. още преди над 10 години го
5
извикала, за да й направи ремонт на втория етаж на терасата на къщата в с. К.. Оттогава тя
харесала работата му и викала само него за ремонт. В имота свидетелят виждал нея, мъжа й,
дъщеря й и зет й. Ремонтът започнал още от улицата – зидът бил разбит и иззидали каменен
зид. Направили покрив, за да защитят стара фурна за печене на агнета. В лятната кухня
имало старо голямо огнище, което ремонтирали. Зазидали, направили нова инсталация,
извели водоснабдителни и канализационни тръби, направили гипсокартон, боя и плочки.
Сложили замазки и плочки на пода. Имало още две помещения, в които сложили
гипсокартон и налепили плочки. Направили и нова баня. Направили нова канализация и
изолация на покривите отгоре, сложили улуци. Ремонтирали отвътре обитаемата стая,
където живеели, като я боядисали. Свидетелят монтирал бойлери, мивки, кухненски
шкафове, перални и т.н. Не можел да си спомни коя година били ремонтите, но започнали
преди над десет години. За всички ремонти заплащала Ц.. През цялото време докато правели
ремонтите Ц. си живеела в с. К. с нейния съпруг. Тя викала свидетеля често, дори за аварии.
Свидетелят не знае откога точно Ц. живее в имота.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и обективно дадени. От
разпита на свидетелите Ц.Ц., С.Ц. и Л.К. еднопосочно се установява, че до смъртта на
бащата на страните на 29.06.2013 г. в процесния имот живеел само той, като двете сестри
идвали периодично при него. Свидетелите установяват, че след смъртта на баща им и двете
страни са почиствали имота, изнасяли са ненужни неща от него и са започнали да правят
освежителни ремонти. Изясняват и обстоятелството, че ищцата Н. Ц. е живяла в Г., но се
прибирала в Б. всяка година. По отношение на началния момент, от който ответницата Ц. Г.
И. е заживяла заедно със съпруга си в къщата в с. К. съдът кредитира показанията на
свидетелите Ц.Ц. и С.Ц., а именно, че това се е случило през 2015 г. В тази част показанията
им почиват на непосредствените им възприятия /свидетелят Ц.Ц. е помогнал с багажа на
ответницата при изнасянето й/ и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства – удостоверение за промени на настоящ адрес на Ц. Г. И., от което е видно, че
настоящият адрес на същата е променен от гр. В. в с. К. от 24.03.2015 г. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Л.К. в частта, в която същият твърди, че ответницата живее в
имота в с. К. от повече от 10 години /т.е. отпреди 2014 г./, както и тези на свидетеля Ц.К. в
същия смисъл, доколкото същите не се отличават с конкретика относно момента, в който
това се е случило, като за твърдението, че ответницата е заживяла в имота преди 2015 г.
липсват ангажирани други доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията Л.К. и
Ц.К. обаче в частта относно обстоятелството, че в годините, след като е заживяла в имота,
ответницата е извършила множество ремонти и подобрения в същия.
При така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание по чл. 124 ГПК за установяване по отношение на
ответницата, че ищцата е собственик на 1/2 ид. част от Поземлен имот № 94, с площ 519
кв.м., за който е образуван УПИ I-94 в кв.13 по плана на с. К., общ. В., одобрен със Заповед
№ 1064/23.09.1975 г. на кмета на Община В., ул. „Б.п.“ **, с площ на УПИ 541 кв.м., при
съседи: от две страни улици, общинско място, УПИ II – 95 – Цена П. и Ц.В., УПИ XI – 93 –
И.Е.И., всички в квартал 13, както и на 1/2 идеална част от построените в същия имот
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 90 кв.м., второстепенна сграда на един етаж
със застроена площ 30 кв.м. и всички подобрения в имота.
Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, № 114, том III, рег. №
2884, дело № 318 от 2019 г., вписан в СВ – гр. В. вх. рег. № 1842 от 17.04.2019 г., акт № 98,
том 5, дело № 885/2019 г. на нотариус В.В., с район на действие Районен съд – В., вписан в
регистъра на Нотариалната камара на Р. Б. под № 338, в частта, с която е признато право на
собственост на Ц. Г. И. над 1/2 ид.част от Поземлен имот № 94, с площ 519 кв.м., за който е
6
образуван УПИ I-94 в кв.13 по плана на с. К., общ. В., одобрен със Заповед №
1064/23.09.1975 г. на кмета на Община В., ул. „Б.п.“ **, с площ на УПИ 541 кв.м., при
съседи: от две страни улици, общинско място, УПИ II – 95 – Цена П. и Ц.В., УПИ XI – 93 –
И.Е.И., всички в квартал 13, заедно с построените в същия имот двуетажна жилищна сграда
със застроена площ 90 кв.м., второстепенна сграда на един етаж със застроена площ 30 кв.м.
и всички подобрения в имота.
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже, че е собственик на процесния
имот на твърдяното правно основание – наследствено правоприемство, включително
обстоятелството, че наследодателят й Г.Ц.Г. е бил собственик на процесния имот.
По делото е установено, че с Нотариален акт за покупко-продажба № 46, т. III, дело №
1111/1975 г. от 29.03.1975 г. наследодателят на страните Г.Ц.Г. е придобил собствеността
върху 550/1120 идеални части от парцела I, дв. пл. № 125 в кв. 16 по плана на с. К.,
урегулирана от цялата от 1120 кв.м., заедно с цялата къща, застроена на 45 кв.м. в нея, при
съседи на цялата парцела: улица от три страни, И.П.Х., Ц. Н. П. и Г. Г. И.. След смъртта му
на 29.06.2013 г. собствеността върху имота е преминала по силата на наследственото
правоприемство в патримониума на дъщерите му – ищцата Н. Г. Ц. и ответницата Ц. Г. И.
при квоти по 1/2 идеална част за всяка от тях /арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН/.
Неоснователно е възражението на ответницата, че описаният в исковата молба
недвижим имот, за който ищцата заявява право на собственост по наследство, не е
идентичен с описания недвижим имот, собствеността на който е призната с нотариален акт
по давностно владение в полза на ответницата през 2019 г. Установява се от приетата скица
на процесния имот, че УПИ I – 94 в кв. 13 по плана на с. К., одобрен със Заповед №
1064/23.09.1975 г., с площ 541 кв.м., е идентичен с част от бивш УПИ I – 125 в кв. 16
/записан на Г.Ц.Г. с н.а. № 46/1975 г. за 550/1120 кв.м./ по плана на с. К. от 1926 г., който не е
действащ, като е отразено, че УПИ I – 94 в кв. 13 по плана на с. К. е съставен от ПИ 94 – 519
кв.м. и ПИ общ. – 22 кв.м. По нотариалното дело, по което е издаден нотариалният акт, с
който ответницата е призната за собственик на имота, също се съдържа скица на процесния
имот, издадена на 04.02.2019 г., в която е посочено, че имотът е собственост на Г.Ц.Г., като е
отразено, че УПИ I 94 попада върху част от бивш УПИ I 125, кв. 16 по предходния план на
селото от 1926 г., който не е действащ към момента. Относно постройките, отразени в
нотариалния акт от 16.04.2019 г., следва да се отбележи, че също в нотариалното дело се
съдържа и Удостоверение № 26/15.04.2019 г., издадено от главния архитект на Община В., в
което е отразено, че строеж: „Двуетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м. и второстепенна
сграда на един етаж с площ 30 кв. м.” в УПИ I – 94, кв. 13, с. К., Община В., отразен в скица
№ 84 от 04.02.2019 г., изграден преди 31.03.2001 г., е бил допустим по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
изграждането им или съгласно ЗУТ, представлява търпим строеж и не подлежи на
премахване и забрана на ползването му. Следователно в настоящия случай следва да се
приеме, че построените в процесния имот сгради са били собственост на Г.Ц.Г., като са били
част от наследството му и собствеността им по силата на наследственото правоприемство е
преминала към наследниците му – страните по делото.
По отношение на твърденията, че от съдържанието на нотариалния акт от 19.03.1975
г. не може да се удостовери, че именно наследодателят на страните Г.Ц.Г. е придобил
собствеността на имота, следва да се посочи, че съгласно чл. 476 ГПК /отм., редакция към
03.04.1973 г./ нотариалният акт трябва да съдържа: а) годината, месеца, деня, а когато е
потребно – и часа, и мястото на извършването му; б) името на нотариуса, който го извършва;
в) името, бащиното и фамилното име на лицата, участвуващи в производството, а така също
и местожителството им; г) съдържанието на акта; д) кратко обозначение на документите,
удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 482, ал. 1, и е) подпис на страните и на
нотариуса. Съгласно чл. 474, ал. 5 от ГПК /отм., редакция към 03.04.1973 г./ самоличността
7
на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност, издаден от
надлежния държавен орган, а при липса на документ за самоличност лицето установява
самоличността си с двама познати на нотариуса свидетели. Следователно следва да се
заключи, че процесният нотариален акт съдържа всички изискуеми от закона, действащ към
момента на съставянето му, реквизити, като самоличността на Г.Ц.Г. е установена именно с
двама познати на нотариуса свидетели, при което съдът намира за установено, че именно
наследодателят на страните Г.Ц.Г. е придобил собствеността на процесния имот.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищцата е установила при условията на
пълно и главно доказване, че е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот на
твърдяното правно основание – наследствено правоприемство, включително
обстоятелството, че наследодателят й Г.Ц.Г. е бил собственик на процесния имот.
Ответницата от своя страна не установи, че е станала собственик на целия имот въз основа
на давностно владение. Това е така по следните съображения:
С Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че при съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават
от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове,
респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа
власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на
правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича
съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е упражняването на фактическата
власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите
идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от
съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в
зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и
чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една
изцяло чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се
предполага и за идеалните части от нея.
Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но
следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт, показва съвладение. Независимо от правото на всеки от
съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа
власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане
било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като
отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно
идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо
владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС.
Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена.
Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е
придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради
което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на
фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи
цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите.
8
В конкретния случай се установи, че съсобствеността върху процесния имот между
страните по делото е възникнала въз основа на наследствено правоприемство. При
наследяването като общо правоприемство владението и съответно съвладението, преминава
по право към наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя
си, без да е необходимо да се извършат от тях действия на упражняване на фактическа власт
върху вещта. В резултат на това сънаследникът, който влиза във владение на наследствен
имот, придобива качеството на съвладелец не поради това негово действие, а по силата на
наследяването, съответно той се явява държател на идеалните части на другите
сънаследници. Последните и без да държат имота са негови съвладелци като по отношение
на техните идеални части, положението на този, който упражнява фактическата власт върху
сънаследствения имот е аналогично на това на наемателя или заемателя за послужване на
чужд имот. С това презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена.
В настоящия случай по делото не се установи ответницата да е започнала да владее
самостоятелно чуждата за нея 1/2 идеална част от процесния имот, собственост на ищцата.
Липсват доказателства тя да е отнела владението на сестра си и да е останала единствен
владелец. Действително от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,
че от 2015 г. ответницата е заживяла в процесния имот със съпруга си, поддържала го е и е
извършвала ремонтни дейности и подобрения в него. Нито едно обаче от посочените от
свидетелите действия, извършвани от ответницата в имота, не може да обоснове извод за
започнало самостоятелно владение от нейна страна върху притежаваната от ищцата идеална
част от съсобствения имот. Свидетелите посочват, че през годините са виждали и ищцата в
имота, когато се е прибирала в Б., следователно същата до определен момент е имала
свободен достъп до имота, което води до извод, че нейното владение не е било отблъснато
от ответницата и последната не е установила фактическа власт на основание, което да
отрича правата й. От приетата по делото квитанция се установява също, че Н. Г. Ц. на
12.10.2017 г. е заплатила дължимите данъци за недвижимия имот за 2017 г., съответстващи
на притежаваната от нея 1/2 идеална част от него.
По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението, при
което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на
придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по
начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
9
Според практиката на ВКС действията, с които се демонстрира промяната на
държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или
сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на
останалите съсобственици или сънаследници и да са станали достояние на тези
съсобственици или сънаследници. Такива действия са например: отказът на ползващият
имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на
останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в
своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на
останалите наследници /например отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да
се заплаща част от получения наем на останалите наследници /в този смисъл Решение № 635
от 25.10.2010 г. по гр.д.**05 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 6 от 22.01.2010 г. по
гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др./.
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи последващо манифестиране
промяната на намерението на ответницата. За доказването на отблъскването на владението
на другия съсобственик не са достатъчни свидетелските показания, че ответницата е живяла
в имота от 2015 г. и е правила подобрения в него. По делото са налице доказателства, че едва
през 2019 г. ответницата не е допуснала ищцата в процесния имот, като е сменила
ключалката на вратата, видно от представената по делото жалба с вх. № 179500-
5363/06.06.2019 г., подадена от Н. Г. Ц. до началника на РПУ – В., като едва от този момент
/06.06.2019 г./ може да се приеме, че е налице явно и недвусмислено манифестиране пред
ищцата – съсобственик на имота, на промяна в намерението на ответницата, изразяващо се в
държане за себе си на идеалните части на ищцата с намерение да ги свои. От момента на
извършването на това действие обаче не е изтекъл законоустановеният в чл. 79, ал. 1 ЗС 10-
годишен срок.
Действията по промяна на намерението следва да са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването на частите им по начало трябва да се манифестира
пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене, освен ако това е обективно невъзможно. По реда на чл. 290 ГПК е създадена
практика /Решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на I г. о. на ВКС/, според
която е обективно невъзможно да се манифестира промяната в намерението когато
невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на
страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения
имот. Състоянието на обективна невъзможност е изключение и поради това не може да бъде
прилагано разширително. То се отнася за случаи, при които съсобствениците или изобщо не
се познават, или между тях не съществуват никакви отношения поради трайна отдалеченост
във времето и разстоянието. Ето защо, когато съсобствениците се познават, но живеят в
различни населени места, то непосещаването на населеното място, където е имотът,
непроявяването на интерес към него и неизвършването на действия, с които пряко се
упражнява правото на собственост, не обуславят обективна пречка /невъзможност/ за
демонстриране на намерението за своене от страна на владеещия съсобственик, който желае
да се ползва от придобивната давност /в този смисъл Решение № 17/01.03.2017 г. по гр.д. №
2923/2016 г., II г.о., ВКС/.
От обстоятелствата по спора е видно, че не е била налице обективна пречка такова
демонстриране да бъде извършено по отношение на ищцата. От свидетелстките показания
по делото безпротиворечиво се установява обстоятелството, че макар ищцата да е живяла в
Г., всяка година се е прибирала в Б., както и че е проявявала интерес към съсобствения имот.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че доказателствата
10
по делото водят до еднозначния извод, че ответницата не е придобила притежаваната от
ищцата 1/2 идеална част от процесния имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна
давност, поради което предявеният положителен установителен иск е основателен.
Тъй като съдът достигна до извод за основателност на предявения иск по чл. 124
ГПК, то се реализира и вътрешнопроцесуалната предпоставка за уважаване на заявеното
искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Ответницата се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот въз основа на издадения констативен нотариален акт по реда на чл. 587 и сл.
ГПК. Съгласно ТР № 3 от 28.11.2012 г. по т. дело № 3/2012, ОСГК на ВКС на отмяна по реда
на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните
актове по обстоятелствена проверка, но не и нотариалните актове за сделки. В случая
отмяната е законна последица от уважаването на иска по чл. 124 ГПК и следва да се
съобрази от съда. Издаденият констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение № 114, т. III, рег. № 2884, дело № 318/2019 г. от
16.04.2019 г. на нотариус В.В., с район на действие – Районен съд – В., № 338 на НК, вписан
в Служба по вписванията гр. В. вх. рег. № 1842/17.04.2019 г., следва да бъде отменен за
размера от 1/2 идеална част от обективирания в него недвижим имот.
По разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква за ищцата. Ответницата
следва да бъде осъдена да й заплати сторените разноски в общ размер от 1 550,00 лв. /50,00
лв. – държавна такса и 1 500,00 лв. – адвокатско възнаграждение/.
Така мотивират, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Г. И., ЕГН: **********, с
адрес: с. К., ул. „Б.п.“ **, че Н. Г. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „В.К.“ **, е
собственик на 1/2 ид. ч. от Поземлен имот № 94, с площ 519 кв.м., за който е образуван УПИ
I-94 в кв.13 по плана на с. К., общ. В., одобрен със Заповед № 1064/23.09.1975 г. на кмета на
Община В., ул. „Б.п.“ **, с площ на УПИ 541 кв.м., при съседи: от две страни улици,
общинско място, УПИ II – 95 – Цена П. и Ц.В., УПИ XI – 93 – И.Е.И., всички в квартал 13,
както и на 1/2 ид.ч. от построените в същия имот двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 90 кв.м., второстепенна сграда на един етаж със застроена площ 30 кв.м. и всички
подобрения в имота.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК частично, в размер на 1/2 идеална част,
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №
114, т. III, рег. № 2884, дело № 318/2019 г. от 16.04.2019 г. на нотариус В.В., с район на
действие – Районен съд – В., № 338 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. В. вх. рег. №
1842/17.04.2019 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: с. К., ул.
„Б.п.“ ** да заплати на Н. Г. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „В.К.“ **, сумата от 1
550,00 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12