Р Е
Ш Е Н И Е
гр.С.
04.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на тринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №10930
по
описа на СГС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на В.Ц.В. ЕГН ********** с адрес ***,
съдебен адрес *** чрез адв.С. Н.срещу „Д.З.“ АД
ЕИК *******със седалище и адрес на
управление ***, за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по
застраховка ГО относно лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с рег.№****** да
заплати на ищеца обезщетение, съответстващо на причинените му неимуществени
вреди в резултат на ПТП настъпило на 28.01.2019г. в гр.С. в размер на 26000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 28.01.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендира сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 28.01.2019г. около
13.40ч. в гр.С. управлявал л.а. марка „Ауди А6“ с рег.№***ВМ по
бул.“Ботевградско шосе“ с посока от Околовръстен път към центъра, когато
изведнъж в неговата лента за движение навлязъл лек автомобил „Форд Фиеста“,
управляван от Г.Г.Л.. Настъпил сблъсък между двата
автомобила, които били деформирани изцяло в предната си част. Твърди, че
виновен за ПТП е водачът Г.Л.. В резултат на ПТП на ищеца били причинени
следните травматични увреждания – разкъсно-контузна
рана на главата, сътресение на мозъка, контузия на гръден кош, контузия на
дясно коляно. Извършена му била операция – реплантация
на скалпа. Бил оставен под наблюдение в клиниката по неврохирургия „Царица
Йоанна“. Твърди, че не бил излекуван напълно. Търпял и търпи изключителни болки
и страдания.
Твърди се, че към момента на настъпване на
ПТП за процесния автомобил Форд Фиеста е
била валидна застраховка ГО на автомобилистите по ЗП №BG/08/118002381339, валидна от
18.08.2018г. до 17.08.2019г., сключена с ответника.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок
ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло
основателността на предявения иск.
Оспорва да е причинен деликт. Поддържа, че не
е изяснен механизма на ПТП.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния лек
автомобил Форд Фиеста.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия ищец, който според ответника сам се е
поставил в ситуация на повишен риск от увреждане като е пътувал в автомобила си
без поставен обезопасителен колан.
Оспорва претендирания размер на обезщетение
като завишен и в противоречие с нормата на чл.52 от ЗЗД.
Оспорва момента, от който се претендира лихва
за забава.
Претендира разноски.
Съдът е връчил препис от писмения отговор
на ищците с указания по чл.372 от ГПК. Постъпила
е молба за насрочване на делото.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №К-5 от 28.01.2019г., за станало на същата дата около 13.40ч. ПТП в гр.С.
*** в района на №443 между две МПС Форд Фиеста и Ауди 6. Отбелязано е, че в
резултат на ПТП са пострадали водачите на двете МПС.
От приложената Епикриза, издадена от УМБАЛ „Царица
Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД гр.С., Клиника неврохирургия, се установява, че В.Ц.В. е бил
приет на 28.01.2019г. и изписан на 31.01.2019г. с диагноза разкъсно-контузна
рана фронтално. Мозъчно сътресение. Контузия на гръден кош. Контузия на дясно
коляно.
Ищецът е предявил претенция до ответника с
вх.№31013025236 за образуване и изплащане на обезщетение за претърпяна щета по
полица „Гражданска отговорност“ №BG/08/118002381339,
валидна за периода 18.08.2018г. до 17.08.2019г.
С писмо от 17.05.2019г. ответникът е отговорил,
че за да бъде ангажирана отговорността му, следва да бъде установено по
безспорен начин, че застрахованият водач при него е виновен за настъпване на
вредоносния резултат и че е необходимо да бъде представен влязъл в сила съдебен
акт в тази насока.
Установява се, че ответникът е застраховател
по „ГО“ по отношение на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№****** със
застрахователна полица №BG/08/118002381339 валидна за периода 18.08.2018г.-17.08.2019г.
Представени са и приети като доказателства по
делото протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум.
Според изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещите лица д-р Е.И. и и нж.В.П.,
при процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания – разкъсно-контузна рана на
главата в челно-теменната област на главата, контузия на гръдния кош с
охлузвания в лявата гръдна половина, контузия на дясното коляно. При извършена
консултация с кардиолог допълнително е съобщил данни за болки в областта на
врата и ръката. При извършения преглед за нуждите на експертизата е съобщил, че
е получил наранявания в областта на лявото рамо, където се установява наличие
на белези, наподобяващи да са получени от наранявания от парчета счупени
стъкла. Вещото лице е отбелязало, че в медицинската документация не се
установяват данни за изпадане в несъзнателно състояние. След инцидента ищецът е
бил хоспитализиран и поставен на постелен режим във връзка с травмата на
главата с цел проследяване на неврологичния статус и изключване на травма на
ЦНС. Било е извършено хирургично лечение – зашиване на раната на главата.
Раната е с дъговидна форма и в дълбочина достига до нивото на съединителнотъканната обвивка на подлежащата кост. В случая
белегът се прикрива от нормалното окосмяване на главата. Посочено е, че
контузията на коляното без данни за счупване, изкълчване, навяхване на колянната става, не обуславя продължителни болки от
получената травма. Възможно е да се получават болки при натоварване на ставата
или промяна на климата. Като прогноза вещото лица дава извод, че е възможно
получената травма на коляното да провокира по-ранно настъпване на дегенеративни
промени на ставата. Според експертизата, получените в резултат на процесното
ПТП травми не обуславят продължителен възстановителен период, не са свързани с
продължителни болки, налагащи прием на обезболяващи медикаменти, освен в
първите дни след получаването им. Травмите могат да бъдат съпроводени с болков синдром при определени условия – промени в климата,
работа в продължителна принудителна поза на коляното, които с времето следва да
намаляват и да отзвучат.
Според вещото лице инж.В.П. местопроизшествието
е настъпило на бул.“Ботевградско шосе“ в границите на С. ***, при налични три
ленти за движение с широчина 3,00метра. Пътният участък е прав. Скоростите на
движение на двата автомобила към момента на удара са както следва – л.а.Ауди 6
– 75-80км/ч, л.а. Форд Фиеста – 30 – 35км/ч. Л.а. Ауди непосредствени преди
настъпилото произшествие се е движел в посока от „Околовръстен път“ към центъра
на гр.С. равномерно и със скорост 75-80км/ч. В същия времеви момент на същото
място и в посока противоположна на Ауди-то
се е движел л.а.“Форд“ със скорост от 30-35км/ч. Поради предприемане на ляв
завой от страна на водача на Форд-а и неосигуряване на безопасно разстояние
между двата автомобила, настъпва удар – челен, кос и за двата автомобила.
Ауди-то при своето движение удря предна лява част, намиращия се пред него
автомобил Форд в неговата предна, дясна част, като при удара се нарушава
устойчивото движение на двата автомобила. Според вещото лице, произшествието не
би настъпило при условие на недопускане на пресичане на коридорите на движение
на двата автомобила. Това е било възможно като водачът на л.а.Форд пропусне
движещият се в посока направо л.а.Ауди, като между тях не се достигне до
контакт. От страна на водача на Ауди-то, единствената му възможност е била да
се движи със скорост, която да му осигури безопасно разстояние преди мястото на
пресичане на коридорите за движение на превозните средства.
Експертизата дава заключение, че с оглед
деформациите на автомобила, травмите при пострадалия В., които не могат да
бъдат отнесени към тежките травматични увреждания, данните за отворени въздушни
възглавници, то той е бил с поставен предпазен колан. Всички травматични
увреждания могат да бъдат получени при поставен предпазен колан от значимите
деформации в предната част на автомобила. При непоставен предпазен колан
травматичните увреждания биха били значително по-сериозни с нараняване на
вътрешни органи, гръдна и/или коремна травма, счупвания на крайници, вероятно
тежка ЧМТ и/или шийна травма.
Съдът кредитира изготвената комплексна експертиза
като компетентна и обективна и подкрепена с останалите доказателства по делото.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Според разпитания пред съда свидетел В.-В.В.М.се установява, че той е бил пътник в Ауди-то,
управлявано от В.В. в процесното
ПТП. Пътували по бул.“Ботевградско шосе“ в посока центъра. Л.а. Форд завил
наляво в посока Кремиковци, пресичайки тяхното платно за движение, при което
настъпил ударът, който бил почти челен, като Форда бил ударен в дясната врата.
Твърди, че и двамата с В. били с поставени обезопасителни колани.
Според разпитания свидетел П.В., майка на
ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК, като взема в
предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, тя е видяла сина си в
болницата, след процесното ПТП. Когато отишла му шиели главата, имал рана на
гърдите, на коляното, не можел да стъпва. Бил на обезболяващи, без телевизия и
телефон, трябвало да почива на тъмно. От време на време имал оплаквания от
силно главоболие. Към момента болките в крака и главата продължавали. След
инцидента, когато бил на домашен режим тя си грижела за него, тъй като не можел
да стъпва на крака. Не може да каже колко време е продължил възстановителния
период, но все още изпитвал болки.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователната полица, че
ответникът е застраховател на виновния водач за процесния период.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Претендираното обезщетение произтича от
следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на
лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието
е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания.
Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства се установява противоправно поведение и вина на Г.Л. за процесното ПТП, като е нарушил чл.25 ал.1 и ал.2, а именно,
че като водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата не се убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, и е извършил маневрата, като не се е
съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършена маневра, свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, е бил длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея.
При доказан ФС на деликта, съдът следва да
определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да
бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г.
по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№
157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението
надлежно обоснован респ.справедлив.
Като се съобразят получените от ищеца
увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки,
страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът
за възстановяване, като се вземат предвид икономическите условия в страната и
се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че за
репариране неимуществените вреди на ищеца адекватно обезщетение е такова в
размер на 5 000лева, като до претендирания от 26
000лв. ще отхвърли като завишен.
За да стигне до този извод, съдът съобрази,
че в случая се касае до увреждания, които са с кратък възстановителен период и
без усложнения. Възстановяването е пълно. Взема се в предвид интензитета на
изпитвани болки и че те са отшумели към момента. Възможно е да бъдат изпитвани
такива епизодично при промяна на времето и при натоварване.
Ищецът търсят и обезщетение в размер на
законната лихва върху определения размер на обезщетението, считано от 28.01.2019г.
датата на настъпване на процесното ПТП. Съгласно
нормата на чл.497 ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати в случая с изтичането на
срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106,
ал.3. Ищецът не е представил доказателства за датата, на която е предявил
писмена претенция към ответника. С писмо от 17.08.2019г. застрахователят е
поискал представяне на влязъл в сила
съдебен акт, издаден след приключване на разследването, както и представяне на
удостоверение за банкова сметка, ***на.
Съгласно разпоредбата на чл.496 ал.1 срокът
за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
или пред неговия представител за уреждане на претенции.
При липса
на данни за дата на предявяване на претенцията, поради неотбелязване на същата,
освен вх.номер, съдът приема, че такава е предявена с цитираната в писмения
отговор от 17.05.2019г. дата на
ликвидационната преписка №********* от 15.05.2019г., следователно, астрахователят е изпаднал в забава да изпълни задължението
си на 15.08.2019г. и от тази дата е дължима претендирана
лихва.
По възраженията за съпричиняване.
Не се доказа от ответника съпричиняване
от страна на ищеца В., тъй като от комплексната експертиза се установи, че той
е бил с предпазен колан по време на процесното ПТП.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляването на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан.
По разноските.
При този изход на спора ищецът следва да
заплати държавна такса в размер на 840лв. по сметка на СГС и разноски за вещи
лица 358лв. по сметка на СГС и на ответника разноски за вещо лице в размер на
242,40лв.
На осн. чл.38 ал.2
от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.С. Н.от САК сумата от 580лв./петстотин и осемдесет/
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД ЕИК *******със
седалище и адрес на управление ***
да заплати на В.Ц.В. ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес *** на основание
чл.432 КЗ ал.1 вр. чл.477 от КЗ сума в размер на 5000лв./пет хиляди/ – представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ПТП на
28.01.2019г. в гр.С., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Ц.В. ЕГН
********** с адрес ***, съдебен адрес *** да заплати на „Д.З.“ АД ЕИК *******със седалище
и адрес на управление *** разноски за вещо лице в
размер на 242,40лв./ двеста четиридесет и два лева и 40ст/ и по сметка на СГС държавна такса в
размер на 840лв./осемстотин и четиридесет/ и разноски за вещи лица 358лв./триста
петдесет и осем/.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД ЕИК *******със
седалище и адрес на управление ***, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да
заплати на адв.С. Н.от САК сумата от 580лв./петстотин
и осемдесет/ адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство на ищеца.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд С. в двуседмичен срок от връчване на
страните.
СЪДИЯ: