ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет и шести април през двехиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 256
по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК, образувано по частна жалба на „Банка
ДСК” ЕАД със седалище гр.София, обезпечен кредитор на „Био Милк България“ ЕООД
в открито производството по несъстоятелност срещу определение № 157 от
26.03.2018г. на Добрички окръжен съд по търг.дело № 270/17г., с което молбата
на кредитора за разрешение за продължаване на индивидуално принудително
изпълнение по изп.дело № 20178100400713 по реализация на ипотекирани в полза на
банката недвижими имоти е оставена без уважение.
На въззивния състав на апелативния съд е известна съдебната практика на
ВКС, търговска колегия, във връзка с допустимостта на обжалването на
определение на съда по несъстоятелността по искане на кредитор по чл.638 ал.3
от ТЗ.
Налице е съдебна практика, която независимо от конкретната хипотеза по
спора /разрешено или отказано възобновяване на изпълнително производство,
спряно по реда на чл.638 ал.1 от ТЗ/ приема, че определението на съда по
несъстоятелността не подлежи на обжалване с частна въззивна жалба. Мотивите на
съставите са с оглед непреграждащия характер на определението по отношение на
развитието на производството по несъстоятелност. В този смисъл определение №
338 от 17.06.2015г. по ч.търг.дело № 1762/15г., І т.о., определение № 338 от
24.04.2014г. по ч.търг.дело № 945/14г., І т.о. /и двете в хипотеза на
отхвърлена от съда по несъстоятелност молба за продължаване на изпълнително
производство/, определение № 241 от 11.04.2014г. по ч.т.дело № 965/14г., ІІ
т.о., определение № 53 от 21.01.2015г. по ч.търг.дело № 46/15г., І т.о. /и
двете определения в хипотеза на разрешено възобновяване на изпълнително
производство/.
В друга група определения /№ 573 от 06.08.2013г. по ч.търг.дело №
2194/13г., І т.о., № 85 от 12.02.2016г. по ч.търг.дело № 2723/15г., І т.о., №
255 от 09.06.2016г. по ч.търг.дело № 1048/15г., І т.о./ касационната инстанция
е приела, че преценката за преграждащия характер на определението следва да се
извършва не по отношение на производството по несъстоятелност, а на плоскостта
на целения с молбата по чл.638 ал.3 от ТЗ правен резултат. В тази група
определения състави на касационната инстанция са приели че отказът да бъде
възобновено изпълнително производство има преграждащ характер и подлежи на
инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.613а
ал.3 от ТЗ.
И двете групи определения, постановени от ВКС, са постановени по реда на
чл.274 ал.2 от ГПК и не представляват задължителна за долустоящите съдилища
съдебна практика. Към момента въпросът подлежи ли на обжалване определението на
съда по несъстоятелността по чл.638 ал.3 от ТЗ е включен за решение по
образуваното тълк.дело № 1/2017г. на ОСТК. Поради което и настоящият състав на
въззивния съд е свободен в преценката си за допустимостта на образуваното пред
него производство.
Съставът на въззивният съд намира, че постановеното по реда на чл.638 ал.3
от ТЗ определение не подлежи на инстанционен контрол посредством частна жалба
пред апелативен съд. Обжалваемостта на определението не произтича от нормата на
чл.613а ал.3 от ТЗ. Под „съответния ред” по смисъла на чл.613а ал.3 от ТЗ за
определенията на съда по несъстоятелността законодателят е визирал
предпоставките за обжалваемост съгласно чл.274 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, които по
отношение на определението на съда по чл.638 ал.3 от ТЗ по молба на кредитор за
разрешение за продължаване на изпълнителни действия в индивидуално принудително
изпълнение, не са налице. Същото не е преграждащо за развитието на
производството по несъстоятелност, както и обжалваемостта не е изрично
предвидена в закона.
С оглед на така изложеното съдът намира, че въззивното производство,
образувано по частна жалба срещу определение, с което е отказано възобновяване
на индивидуалното принудително изпълнение по реда на чл.638 ал.3 от ТЗ следва
да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.в.търг.дело № 256/18г. по описа на Варненски
апелативен съд, търговско отделение.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис от
определението на частния жалбоподател - кредитора, направил искането и
длъжника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ