Р Е Ш Е Н И Е
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
двадесет и втори състав, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Ганчева административно дело № 427 по описа за 2020 г. на Варненският административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл. 74 ал.2 от ЗЗДискр.
Образувано е по искова молба депозирана от Г.В.С.,
с ЕГН **********,***, срещу Общински съвет - Варна, с цена
на иска в общ размер от 20 000 лв. С исковата молба се претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., изразяващи се в
преживян стрес, страх, безсилие, гняв, загуба на доверие в институциите и
държавата, унижение и нервно напрежение,
в периода на действие на обявения за дискриминационен и незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, ведно със
законната лихва от датата на влизането му в сила - 1.07.2015 г., както и сумата
от 10 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени болки, страдания,
негативни психически изживявания и емоционален стрес след инцидент на 2.12.2016
г., довел до възпаление на средното ухо и частична загуба на слуха, както и за
претърпени болки, страдания, негативни психически изживявания и емоционален
стрес в резултат от падането му на пътното платно на 8.05.2017 г., които са
последица от действащата тогава Наредба, обявена от съда за незаконосъобразна и
от КЗД за дискриминационна, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Ищеца сочи, че през м.07.2015 г. е влязла в сила Наредба за преференциално
пътуване на територията на Община Варна, като с нея са въведени
по-неблагоприятни условия от преди действащите, поради което е предприел
действия срещу този незаконосъобразен акт. С. имал заболяване на очите, което водило
до затруднения при придвижването му в града. В градската среда имло много
високи бордюри, липсващи тротоари, изпочупени почки, поради което ползвал транспорт
при придвижването си. До 1.07.2015 г. Община Варна е предоставяла на хора с
нарушено зрение, членуващи в Съюза на слепите безплатни абонаментни карти за
две линии на градския транспорт за срок от една календарна година. С решение на
ОбС-Варна от 30.03.2015 г. е приета Наредба за преференциано пътуване в
обществения транспорт на територията на община Варна. След влизане в сила на
тази Наредба, предходните условия отпаднали от 1.07.2015 г., С. следвало да си закупува карта за една
линия на "преференциална цена" от 14 лв. С новата карта можело да се
пътува само по една линия. Новата Наредба била приета в разрез със Закона за
интеграция на хората с увреждания, ППЗИХУ, и др. С приемането й, картата на С.
за 2015 г. била прекратена от 1.07.2015 г., в същия момент лицето било без
доходи. На 29.07.2015 г. С. ***, че Наредбата противоречи на ЗИХУ, както и че е
останал без карта. В резултат на промяната в Наредбата С. имал големи
затруднения. Поради ниските му доходи и здравословни проблеми, затрудненията
при придвижването и бездействието на общинската администрация С. се принудил да
присъства на заседание на ПК "Транспорт", където се опитал да обясни
проблемите свързани с преференциалното пътуване. През 2018 г. С. обжалвал част
от текстовете на Наредбата, които били отменени. Отделно от това се обърнал за
съдействие към Омбудсмана, като последния изпратил препоръки до ОбС - Варна и
община Варна. На 12.07.2018 г. С. сезирал и КЗД. С решение № 498/7.10.2019 г.
Комисията за защита от дискриминация, установила, че разпоредбата на чл. 12 от
НРУППЦОТ представлява форма на непряка дискриминация по признак "увреждане" по смисъла
на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. През м.12.2018
г. входирал в Община Варна предложение за изменение на Наредбата. На 20.10.2019
г. вляза в сила новата Наредба. През тези години ищеца се чувствал отритнат,
пенебрегнат, обезверен, дискриминиран и унизен защото имал увреждания.
Унизително било отношението на кондуктурите в грдския транспорт, които многократно
го сваляли от автотбуса, защото картата важала за друга линия, независимо, че
покривала маршрута. Унизително било отношението на ОбС- Варна и общинската
администрация, защото при всяко сезиране в продължение на четири години му
зявявали, че подготвят нова наредба. Сочи, че е преживял голям психически
стрес, който е довел до главоболие, сърцебиене, безсъние и нервно напрежение,
станал изнервен и бил на ръба на психически срив. В края на 2016 г. - на
27.12.2016 г. около 19.30 ч. С. бил с приятел в центъра на града, до Централна
поща, времето било студено, валяло и духал силен вятър. Ищеца се качил в
автобус № 22, но имал карта за автобус №148, като маршрута на двата автобуса се
препокривали. Въпреки това след качването му в автобус № 22, кондуктора със
заядлив тон му заявил, че трябва да слезе и да хване съответния автобус. Това
наложило да чака на спирката двадесет минути, защото автобус № 148 се бавил,
ядосал, че картите не важат за другите автобуси и го заболяла главата. Вечерта
се разболял, имал хрема, болки във врата. Минали няколко месеца, при което
усещал схващания и болки във врата. След преглед било
установено възпаление на средното ухо, което С. лекувал медикаментозно. След
пореден преглед било установено, че С. не чува осем децибеловия звук, като
преди това нямал проблеми със слуха, а вече бил със затруднена комуникация. На
8.05.2017 г. С. бил а гости на приятели и решили да се видят с други хора.
Трябвало да отидат от района на ХЕИ Варна до спирка "Дубровник".
Ищеца убедил приятелите си да отидат пеша, защото нямал пари и се чувствал
неудобно да каже, че не може да си купи билет. С. и приятелите му вървели по
пътя, нямало тротоар, а градинката била кална, печало слънце. Ищеца се спънал в
бордюра и паднал на пътното платно по корем. Приятелите му помогнали да стане,
на лявото му коляно имало кръв, а дънките в областта на раната били сцепени.
наложило се да отидат до аптека да закупят превръзка и материали за промивка.
Две седмици го боляло коляното, раната зараснала след месец, а оттока и
кръвонасядането изчезнали след година. По изложените съображения моли да бъде
осъден Общински съвет Варна да заплати обезщетение в общ размер от 20 000
лв. В уточняваща молба вх. № 3138/2020
г. С. сочи, че ответник по иска е ОбС - Варна, издал незаконосъобразния
подзаконов нормативен акт, който е действал от 1.07.2015 г. до 20.10.2019 г.
Налице незаконосъобразното бездействие на ОбС - Варна в продължение на четири
години и три месеца / в периода на действие на отменената наредба/, като през
периода ищеца е предприел действия, отправял искания, но ответника не проявил
воля, т.е. бездействал да предприеме действия за приемане на нова наредба,
съобразена с нормите на действащото законодателство в страната. Бездействията
от които С. търпял вреди са липса на инициатива от ответника да приведе
действащата за него период Наредба в синхрон с действащото законодателство,
това бездействие е осъществено от ОбС - Варна. Сочи, че периода, за който
претендира вреди е от 1.07.2015 г. -
влизането в сила на вече отменената Наредба до 13.02.2019 г. датата на
влизане в сила на съдебното решение с което е отменена Наредбата, както и от
13.02.2019 г. до 20.10.2019 г. датата, от която влиза в сила сега действащата Наредба,
в който период с още по-голяма сила ответника е осъществявал бездействие по
изпълнението на влезлия в сила съдебен акт.
Ответника, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата. По същество не изразява становище.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за неоснователност на претенцията. Сочи, че ищеца претендира
обезщетение, а не имуществени вреди, резултат от действието на
незаконосъобразен подзаконов нормативен акт. Претендира се обезщетение за
периода на действието на този акт, но нормата на чл. 195 от АПК разписва, че
отмяната на такъв акт има действие занапред, от момента на влизане в сила на
съдебното решение, т.е. до този момент подзаконовия акт е законосъобразен,
поради което и обезщетение за вреди от неговото изпълнение в този период до
отмяната му не могат да се търсят. Не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, поради което счита, че иска следва да се остави без
уважение.
Сдът, като обсъди и прецени поотделно и в
тяхната съвкупност приетите по делото писмени доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Съгласно представено удостоверение от
17.11.2015 г. от НОИ - ТП - Варна С. е получавал месечни пенсии в размер на
193,11 лв. Съгласно удостоверение от 7.01.2020 г. С. е с пенсия в размер на
230.40 лв. Ищеца е сключил договор за
отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд "Настаняване на
наематели" на 27.02.2018 г., за срок от три години.
На 29.07.2015 г. С. е депозирал писмо от
Общински съвет - Варна, ПК - правна комисия, в което е изразил становище, че с
приетата Наредба за преференциално пътуване в градкия транспорт на територията
на общината се създава дискриминация на осн. чл. 9 от ЗД.
Видно от протокол №7 от 13-14.07.2016 г. на
ПК "Транспорт" към ОбС - Варна са разгледани докладни записки на
Директора на дирекци "Социално подпомагане", както и жалби на
граждани относно ползването на преференциални карти за градски транспорт.
От приложените по делото писма е видно, че С.
е сезирал МФ, което е препратило писмото му по компетентност на Дирекция
"Социални дейности" при Община Варна. Общинската администрация с
писмо от 4.12.2017 г. е уведомила С., че сумата от 9.75 лв. е месечна добавка
за социална интеграция за транспортни услуги на хора с увреждания в размер на
15 на сто от гарантирания минимален доход, съгласно ППЗИХУ. Съгласно
действащата Наредба на територията на община Варна има възможност за пътуване с
абонаментни карти на преференциални цени на категории граждани. Налице е и
проект за изменение на наредбата.
По жалба на Г.С. е образувано адм.д. №
151/2018г. против текстове на Наредба за реда и условията за пътуване на
преференциални цени в обществения транспорт на територията на Община Варна. С
решение № 928/3.05.2018 г. на АС - Варна са отменени разпоредбите на чл. 12
ал.1, чл.12, ал.2 т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 и чл. 19 т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от
Наредба за реда и условията за пътуване на преференциални цени в обществения
транспорт на територията на Община Варна.
За да отмени оспорените текстове, съдът е преценил, че същите са приети
при допуснати съществени процесуални нарушения, не е спазена нормата на чл. 77
ал.1 от АПК. Тъй като оспорените текстове касаят хора с уврежания, то е
следвало Агенцията за хора с увреждания да участва при изменението на акта. Решението на АС - Варна е обжалвано пред ВАС,
като с решение № 2102/13.02.2019 г., постановено по адм.д. № 8222/2018 г. решението
на АС- Варна е оставено в сила.
Посочените административни дела са приложени към настоящото.
С. е депозирал жалба до Омбудсмана на
Република България, в която сочи, че е обжалвал текстове от Нередбата за реда и
условията за пътуване на преференциални цени в обществения транспорт на
територията на Община Варна. АС - Варна се е произнесъл с решение, което е
обжалвано от ОбС - Варна, делото е насрочено за м.01.2020 г., като посочения
срок е много дълъг. В резултат на
жалбата Обмудсмана се е обърнал към председателя на ВАС с препоръка за
определяне на по-кратък срок за разглеждане на делото.
С писмо изх. № 5999 от 22.08.2018 г. Обмудсмана
е сезирал кметата на Община Варна и председателя на ОбС - Варна, че
разпоредбите на наредбата уреждащи целевата група на ползвателите, стойността
на картите, броя на линиите не са съобразени с потребностите и интересите на
хората с увреждания. Отправена е препоръка спешно да бъдат предприети действия
за приемане на нови правила за преференциално пътува, които да са
по-справедливи.
На 28.12.2018 г. С. е депозирал заявление до
Кмета на община Варна и до Общински съвет, в което сочи, че с прието решение №
2080-9/30.03.2015 г. е ограничен в придвижването, тъй като е с намалена
подвижност.
Видно от
протокол №20 от 24.01.2019 г. на Обс- Варна - ПК "Транспорт" е разгледано писмо
на С., относно пътуване на преференциални цени в обществения транспорт в гр.
Варна. При обсъжданията е преценено, че има проблеми не само по отношение на
хората с увреждания а и за други категории граждани. Писмото на С. е препратено
към администрацията за приемане промяна на Наредбата.
Видно от протокол №21 от 30.07.2019 г. на ПК
"Транспорт" е изслушан Г.С.,
който сочи, че шест месеца след отмяна на текстове от Наредбата за реда и условията за пътуване на
преференциални цени в обществения транспорт на територията на Община Варна не
са предприети действия за изменението и,
а гражданите с увреждания търпят вреди.
По жалба на Г.С. е образувано преписка №
349/2018 г. по описа на Комисия за защита от дискриминация. С решение №
498/7.10.2019 г. КЗД, пети специализиран състав на осн. чл.47, вр. чл. 64, чл.
65 и чл. 66 от ЗЗДискр, е установил на осн. чл. 65 ал. от ЗЗДискр. по жалба на Г.С.,
че разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за реда и условията за пътуване на
преференциални цени в обществения транспорт на Община Варна, приета с решение №
2080-9/40/30.03.2015 г. на ОбС - Варна, представлява форма на непряка
дискриминация по признак "увреждане", по смисъла на чл. 4 ал.3 от
ЗЗДискр. Комисията е преценила, че макар и нормата на чл.12 от Наредбата да
преследва легитимна цел, тъй като е насока към общественополезен резултат от
гледна точка на фактически установен и нормативно признат публичен интерес, а
именно:
предоставяне на транспортни услуги на преференциални цени за лица от уязвими
групи. Несъразмерното засягане би било оправдано, когато целта не може да бъде
постигната с други средства, които не водят до него, и при дадените
обстоятелства не било възможно да се приложи друга мярка или да се приложи по
различен начин. Преценено е, че в конкретния случай не е така, тъй като липсва
разумна връзка на пропорционалност между преследваната цел и въведените разлики
в режима за пътуване с карта на преференциални цени, за една или за две линии,
довели до различно третиране, тоест че единствено чрез спорната практика може
да се достигне до реализация на легитимната цел и не съществува по-малко
засягащо правата на хората средство за постигане на легитимната цел. Липсва
равенство в третирането. Предвид факта,
че нормата на чл.12 от Наредбата е отменена е дадена препоръка на
председателя ОбС Варна и Кмета на Община
Варна, при разработването на подзаконови нормативни актове да предприемат
всички необходими мерки за постигане целите на ЗЗДискр. по отношение на лица с
увреждания.
На 5.09.2019 г. Кмета на Община Варна е
депозирал предложение до Председателя на ОбС - Варна за приемане на изменения в
Наредбата за реда и условията за пътуване на преференциални цени в обществения
транспорт на Община Варна. С решение от 26.09.2019 г. ОбС - Варна е приел
изменение на Наредбата за реда и
условията за пътуване на преференциални цени в обеществения транспорт на
територията на Община Варна. Решение е публикувано в местната преса на
3.10.2019 г.
Съгласно експертно решение на ТЕЛК МБЛ
"Св. Анна" гр. Варна, от 10.05.2018 г. С. е с 79% степен на
увреждане. Водеща диагноза болести на очната ябълка, високодегенеративно
късогледство с астигматизъм, хоризонтален нистагъм и конкомитентен дивергентен
стабизъм на двете очи.
Видно от амбулаторен лист от 5.05.2017 г. С.
е с хронични гнойни отити на средното ухо, като терапия не се налага. Съгласно амбулаторен лист от 16.05.2017 г. С.
е с гнойни отити на средното ухо, за което му е изписана терапия с антибиотик.
На 19.06.2017 г. С. е със същата диагноза, кото е сменена терапията му. На
11.07.2017 г. е извършен контролен преглед на С., при което е констатирано
подобрение. Съгласно амбулаторен лист от
25.04.2018 г. С. е посетил специалист УНГ, отразена е основна диагноза хронични
гнойни отити на средно ухо. Изписан е Волтарен. Съгласно амбулаторен лист от
8.05.2018 г. С. е със същата диагноза, изписана терапия - Волтарен. Съгласно
амбулаторен лист от 16.12.2019 г. С. е с диагноза - други хронични гнойни отити
на средното ухо, като му е изписана терапия с Диклопрам. Съгласно амбулаторен
лист от 27.07.2020 г. С. е с увреждания на междупрешлените дискове в шийния
отдел с радикулопатия. Съгласно авбулаторен лист от 9.09.2020 г. ищеца е с
дегенеративна миопатия. Съгласно дигитална рентгенография от 11.05.2017 г. на С., е
установено редуциране на превмотичната система в ляво - данни за възпалителен
процес. Констите структури не показват паталогични изменения.
По делото е разпитан свид. М.Свидетелят сочи,
че се познава с ищеца от 2009 г., често се срещали. С. имал здравословни
проблеми, заболяване на очите, което прогресирало. М. придружавал ищеца при разходките му навън,
тъй като С. не виждал добре номера на автобуса. При излизанията ищеца и М.
изчаквали автобус, за който С. имал карта, тъй като не можело да се
качат в автобус по същия маршрут, поради промяната в Наредбата на общината,
така било и с линия 148. Линията се поддържала от 2 фирми, а С. имал карта само
за едната. Често при качването в друг автобус, С. получавал забележки, че макар
и маршрута да покрива линията, за която той има карта, няма право да се качва,
това налагало да слизат от автобусите. Така се случило и през 2016 г., ищеца
имал карта за линия 148, но след като се качили на линия 22, минаваща по същия
маршрут, С. бил свален, защото няма карта, това се случвало и по други
автобусни линии. В един от случаите кондуктурката му погледнала картата и не
казала нищо, в последствие видяла, че повечето пътуващи са с карти, върнала се
при С. и му заявила "съжалявам, но оборотът падна, трябва да Ви
таксувам". Тези случки предизвиквали гняв, и възмущение у С.. В резултат на чакане по спирките ищеца имал
проблеми с врата, схващания, проблеми с ушите, което налагало приемане на
медикаменти. От въвеждането на Наредбата С. започнал да се бори за премахване
на несправедливостта. Постепенно поведението на ищеца се променило, станал по
ядосан, непрекъснато бил възмутан, чувствал се унизен, завторил се в себе си.
От разпита на свид. М. се установява, че се
познава с ищеца повече от 10 г. През м.05.2017 г. свидетелката и ищеца излезли
на разходка да пият кафе. Преминали по
тротоар, който бил много тесен, със счупени плочки, било хлъзгаво. С. се
хлъзнал и паднал, ударил си коляното и дънките му се скъсали. След това двамата
ходили до аптеката за медикаменти за да промият раната. М. не е установила
промяна в поведението на ищеца.
По делото е назначена
съдебнопсихологическа експертиза, съгласно заключението на която вследствие на
описаните в исковата молба факти, С. е преживял негативни емоционални
преживявания в тревожния регистър, но те не достигат до ниво на стабилизирано
нарушение, т.е. психично разстройство и не са довели до нарушения в ежедневното
му функциониране. В.л. сочи, че личностовата структура на ищеца е с изразена
възприемчивост към външни фактори, той е склонен да надстроява емоционално
реални ситуации, като те биват възприемани като по-интензивни и тежки в
сравнение със средната за общността норма. Интензивността им не е довела до стабилизирани
нарушения или да е нарушила функционирането му. Към настоящия момент няма данни
преживените от С. негативни емоционални преживявания да са довели до
стабилизиране и нарушения във функционирането му. Няма данни преживените от
ищеца емоции да са довели до стабилизиране на разстройство, както и да са
нарушили функционирането му. Освидетелствания е имал преживявания свързани с
унижение, гняв и други негативни емоционални преживявания, но факта, че търси
справедливост и води дела в съда, който е част от държавните институции,
показва, че не е загубил доверие в тях. Няма данни за наличие на
дисфункционални поведенчески модели като употреба на алкохол, наркотици, както
и няма данни за противообществени прояви, които да доведат до извода, че ищеца
е загубил доверие в държавните институции. Има данни С. да е преживял негативни
емоционални преживявания, но към момента няма данни да са достигнали до ниво на
стабилизирано нарушение и да са повлияли на функционирането му. Предвид
особеностите на ищеца, свързани с личността му, както и неблагополучията в
живота му до момента, това е довело до изостряне на възприятията му за
несправедливост, поради което възприетото от него и преживяната ситуация са
засегнали ценностната му система, чувството му за отговорност, морално-етичните
му разбирания и нагласи в социалните му отношения и обществения живот.
По делото е назначена и
приета съдебно-медицинска експертиза, съгласно която в периода 2016 г. - 2017 г. всички амбулаторни листи на
С. са издадени с диагноза хроничен гноен отит на средно ухо в ляво.
Възникването на заболяването е от бактериална инфекция. Перфорацията на лява
тъпанчева мембрана е предпоставка за проникване на инфекции през тъпанчевата
мембрана в средното ухо и обостряне на заболяването, болка. Периода на
възникване, обостряне и отшумяване на патологичния процес е различен в
зависимост от временното здравословно състояние на пациента. Неблагоприятни
атмосферни условия - студ, течение вятър също могат да отключат обостряне.
Заболяването е хронично неопасно за живота.
По допустимостта на
иска:
Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от С.,
с твърдение, че е претърпял неимуществени вреди в резултат на действието на
отменена наредба приета от ОбС - Варна,
както и за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно
бездействие на ответника да измени Наредбата, а в последствие да приеме
нова, т.е исковата молба е подадена
от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният срещу ОбС - Варна иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда
на чл.203 и сл. от АПК.
При така установеното от фактическа страна,
от правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите на граждани и юридически лица от незаконни
актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, както
и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
За успешното провеждане на иска за обезвреда
по реда на специалния закон, е необходимо установяване на следния фактически
състав: 1. Незаконосъобразен акт - административен или подзаконов,
незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при
осъществяване на административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна
връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и бездействия.
Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки в тяхната
логическа последователност носи ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.
Административната дейност се характеризира с
това, че е с подзаконов характер и правомощията на тези, които я осъществяват
са в изпълнение на нормативен акт.
Съгласно чл.1, ал.1 на ЗОДОВ държавата носи
отговорност, както за незаконните индивидуални административни актове, издадени
от нейните органи, за незаконосъобразните подзаконови нормативни актове, така и
за преките действия/бездействия на длъжностните лица, които изпълняват функции,
възложени им с нормативен акт. В чл.1, ал.1 от ЗОДОВ законодателят е
разграничил дейността по издаване на административните актове и тази, която е
проява на физическо действие или бездействие. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Отговорността се характеризира като обективна,
безвиновна.
Възникването на право на обезщетение в случая
предполага установяване на незаконосъобразен административен акт или подзаконов нормативен акт, незаконосъобразни
действия на служител на ответника. Незаконността на действието или
бездействието ще се определи от несъобразеността на поведението на длъжностното
лице с разпоредбите на нормативния акт. Право пораждащият юридически факт за
фактическото действие трябва да е самата правна норма. Ако връзката се
опосредява от властническо волеизявление, тя е косвена, правопораждащият факт
ще е индивидуален, общ административен акт или подзаконов нормативен акт. За
правилното решаване на спора е от значение кои са фактическите бездействия
- намиращи се в причинна връзка с
твърдяните от ищеца вреди, къде са регламентирани в нормативен акт като дължими
фактически действия във връзка с управленчески правоотношения.
Едната искова претенция е свързана с твърдяно
бездействие на ответника да промени
Наредба, респективно да приеме нова, след отмяната и с влязъл в сила
съдебен акт. За да са незаконосъобразни фактическите бездействия трябва да са
извършени в нарушение на материалните и процесуалните норми или да няма
законова регламентация за такива действия или бездействия. Терминът „действие“
е употребен както в чл.7 и чл.120, ал.1 от Конституцията на Република България,
така и в чл.203 АПК и чл.1 ЗОДОВ. Легално определение на термина „действие“,
липсва в посочените нормативни актове, но под „действие“ следва да се разбира
всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице което не е
юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или
съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За да е налице
„бездействие“, то задължително е необходимо да се установи дали този държавен
орган или длъжностно лице от администрацията е било длъжно да извърши дължими
по закон действия. Става въпрос за фактически действия, пряко дължими от норма,
закон. Това има предвид и разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, говорейки за
незаконосъобразно бездействие. В този случай задължението на административния
орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства на прогласено от
същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата
елемента съставляват регламентирано от този нормативен акт административно
правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно
правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право,
което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез
съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е
необходимо издаване на акт. Твърдяните бездействия от страна на ищеца не са
фактически. С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице първата
предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, сочените от
ищеца действия не са фактически.
Действията свързани с отмяната на текст от наредбата, приемане на нов
текст не представляват фактически бездействия, а са част от производство по
издаване на подзаконов нормативен акт. Основателността на иск с правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на
трите посочени в закона предпоставки, при липсата на някой от елементите от
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата,
какъвто е настоящия случай. Отделно от това елемент от фактическия състав на
отговорността по ЗОДОВ е наличието на пряка връзка между вредите и фактическото
бездействие което се твърди. Пряка означава, непосредствено, директно
въздействие върху правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена
връзка между вредата и бездействията. От значение е връзката между незаконните
фактически бездействия на органа и вредата. Отговорността се носи само за
незаконосъобразното осъществяване на възложените функции на органите и
длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия или
бездействия на длъжности лица, заемащи държавна служба. Липсата на пряка
последица от бездействия на длъжностни лица се определя от факта, че
изменението на наредбата, респективно отмяната й е свързана с осъществяването
на сложен фактически състав, включващ редица процесуални действия, които не са
фактически. Сочените от ищеца бездействия са свързани с предприемане от страна
на ответника действия - с участие във
формиране волеизявление на компетентен колективен административен орган, а не
фактически действия. Предвид изложеното предявения иск с правно осн. чл. 1 от ЗОДОВ, за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от С., в резултат на незаконосъобразно бездействие на
ответника в периода от 13.02.2019 г. до 20.10.2019 г. датата, от която влиза в
сила сега действащата Наредба.
Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователност, а и от там
и отхвърляне на акцесорната претенция за лихви.
Втората искова претенция е за претърпени
неимуществени вреди, причинени от действието на отменената като
незаконосъобразна Наредба за реда и условията за пътуване на
преференциални цени в обществения транспорт на територията на Община Варна.
По делото е приложено Решение от 7.10.2019
г., по преписка № 3492018 г. на КЗД.
Това решение обвързва съда по отношение на нарушението, нарушителя, и лицето,
спрямо което е допуснато, включително и периода, като за настоящия случай се
взема предвид времето, през което спрямо ищеца е действал и е бил прилаган
дискриминационния подзаконов нормативен акт.
Съдът, сезиран с иск по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр.
е обвързан от установеното нарушение на антидискриминационното законодателство,
засегнатото лице и причинителя на дискриминацията, нейния вид, като се
произнася въз основа на тези факти по въпросите за вида и размера на
претендираните вреди и тяхното настъпване като пряка и непосредствена последица
от визираните в решението на КЗД нарушения. Предмет на установяване по делото
са вредите, както са посочени в исковата молба, техния размер, определен по
правилата на ЗЗД и настъпването им като пряк и непосредствен резултат от
проявената дискриминация.
Съгласно чл.74 ал.2 от ЗЗДискр., когато с
решение на Комисията за защита от дискриминация е установено дискриминационно
нарушение, допуснато в отношения на власт и подчинение, съдът не установява
повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, защото тези
въпроси са преклудирани в производството пред специализирания държавен орган –
чл.47 т.1 от ЗЗДискр. В случая съдът
следва да прецени единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви
са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е
справедливия размер на обезщетението. В тези случаи, когато е проведено
производство пред КЗД, лицето разполага с правото на иск по чл. 74 ал.2 от
ЗЗДискр. като претенцията за обезщетение
се предявява пред съответния административен съд по реда на ЗОДОВ. Процесуално
и материално правно легитимиран ответник по иск с правно основание чл.74 ал.2
от ЗЗДИскр. е органа, посочен в решението на КЗД. Решението на КЗД установява нарушението на
специалното законодателство, предоставящо закрила срещу дискриминация, посочва
надлежния ответник – органа срещу когото искът е допустим/нарушителя/, лицето,
легитимирано да предяви иск по чл.74 ал.2 от ЗЗД/засегнатото от нарушението
лице/, фактическия състав на нарушението на ЗЗДискр и правната му квалификация,
периода на неговото извършване. Съответно сезирания съд следва да установи
настъпването на вредите, техния вид и размер, съобразно посоченото в исковата
молба, като страните, а оттам и съда са обвързани от всички обективни и
субективни елементи на нарушението на антидискриминационното законодателство,
определено като вредоносно събитие.
Нормите на ЗЗДискр позволяват да се търси обезщетение за вреди от
подзаконови нормативни актове, когато пряко и непосредствено с тяхното
постановяване и приложение са осъществени нарушения на ЗЗДискр., какъвто е
настоящия случай, независимо дали са отменени, изменени или обявени за нищожни.
Фактите посочени в решението на КЗД следва да
бъдат съобразени, при постановяване на настоящия акт. Производството пред
комисията е образувано по жалба на ищеца, като единия ответник е Общински съвет
- Варна, представляван от Председателя му. Искането на ищеца е за установяване
на непряка дискриминация по чл. 4 ал.3 от ЗЗДискр на основа на признак
увреждане, срещу нормата на чл. 12 от Наредба на ОбС - Варна за реда и
условията за пътуване на преференциални цени в обществения транспорт на
територията на Общината - конкретно чл.12 т.5 от същата.
Този текст от Наредбата регламентира, че право на пътуване с абонаментна
карта на преференциални цени имат следните категории граждани: лица от 18 г. до
64 г с определена трайно намалена работоспособност от 71% до 90% за една линия
по избор. Съставът на комисията е приел, че С. е имал абонаментна карта за
пътуване на преференциални цени на територията на общината с № 03997, както и че лицето е с увреждане. Посочено е,
че в производството единствения въпрос, който следва да се изследва е дали
поведението на ответника, респективно действието на подзаконовата норма води до
поставяне на жалбоподателя, респ.
дефинираната от някой от защитимите признаци група, част от която е
жалбоподателя, в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите лица или
група от лица. Преценено е, че не е налице разумна връзка на пропорционалност
между преследваната цел и въведените разлики в режима на пътуване с карта на
преференциални цени за една и за две линии, довели до различно третиране, тоест
че единствено чрез спорната практика може да се достигне до реализация на
легитимната цел и не съществува по-малко засягащо правата на хората средство за
постигане на легитимната цел. Посочено е, че доколкото нормата е отменена с
решение на АС - Варна, за постигане равенство пред закона и равенство в
третирането и във възможностите за участие в обществения живот и на осн. чл. 47
т.6 от ЗЗДискр. е дадена препоръка на ОбС - Варна при разработването на
подзаконови нормативни актове да предприеме необходимите мерки за постигане
целите на ЗЗДискр. С диспозитива на решението е установено на осн. чл. 65 т.1
от ЗЗДискр, че разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за реда и условията за
пътуване на преференциални цени в обществения транспорт на Община Варна, приета
с решение на ОбС от 30.03.2015 г. представлява форма на непряка дискриминация
по признак "увреждане", по смисъла на чл. 4 ал.3 от ЗЗДискр.
След като е установено, че дискриминационното
нарушение спрямо ищеца е извършено от ответника, чрез приемане на нормата на
чл. 12 от Наредбата за реда и условията за пътуване на преференциални цели в
обществения транспорт на Община Варна, в резултат на което ищеца не е можел да
ползва картата си в случай, че минават автобус с друг номер, движещ се по същия
маршрут, като този, за който той има закупена карта. Отделно от това в настоящото
производство се установи, че не еднократно ищеца е трябвало да изчаква автобуса
за която линия има карта, макар и междувременно да са минавали други автобуси,
движещи се по същия маршрут. От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установи, че това се е случвало и в зимния период, когато е било студено,
валяло е дъжд. По време на действие на Наредбата на С. се налагало да се
предвижва пеша, до спирка на градския транспорт, за която има издадена карта,
макар и в близост до местонахождението му да е имало друга спирка на градския
транспорт, на автобус преминаващ по същия маршрут, като този на автобуса, за
който имал карта. При едно от придвижванията му до спирката ищеца претърпял и
инцидент, в резултат на което си наранил коляното, в друг случай настинал
поради дългото чакане. От множеството събрани по делото доказателства се
установява, че още с приемане на отменените текстове от Наредбата, ищеца е
предприел действия за уведомяване на компетентните органи за необходимостта от
промяната и, многократно е указвал, че
наредбата нарушава правата на хората с увреждания. Съдът приема, че предвид здравословното състояние
на С. така приетия текст на чл. 12 от Наредбата е наложил ограничения в
предвижването му. Неимуществените вреди претендирани от С. са за преживян
стрес, страх, безсилие, гняв, загуба на доверие в институциите, унижение и
нервно напрежение. Така претендиратите вреди, съдът приема, че са извън
съмнение и не се нуждаят от доказване по силата на чл. 9 от ЗЗДискр. Ответника
не може да докаже, че принципа на равно третиране не е нарушен, напротив това
нарушение се доказва от решението на КЗД. При определяне размера на
обезщетението съдът взе предвид възрастта на ищеца, обстоятелствата при които е
причинена дискриминацията и всички останали особености имащи отношение към
интензитета на проявата. Лишаването на ищеца от възможността да ползва услугите
на автобус движещ се по същия маршрут, само защото има карта за една линия, при
условие, че лицето е с увреждане,
прогресиращи проблеми със зрението, съдът приема, че води до стрес и нервно
напрежение, ограничаване на възможността му за комуникиране с околните. Това се
установи и от приетата по делото експертиза, съгласно която С. е преживял
негативни емоционални преживявания в тревожния регистър.
При тези установявания съдът приема, че искът
за претърпени неимуществени вреди в резултат на действието на отменената
Наредба за реда и условията за пътуване на преференциални цени в обществения
транспорт на територията на Община Варна и установеното, че чл. 12 от същата Наредба представлява форма на непряка
дискриминация, за което на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на
3 000 лв.
Иска за разликата над 3 000 лв. до 10 000 лв.
следва да бъде отхвърлен. По делото не
се събраха безспорни доказателства, че констатираното заболяване хронични
гнойни отити на средното ухо са в пряка последица от стоенето му на студа, в
резултата на действието на отменената Наредба. Видно от заключението на в.л.
ищеца е със спукана тъпанчева мембрана, което способства проникване на инфекция
в средното ухо, отделно от това възникването на отита се дължи на бактериална
инфекция. От приетата съдебнопсихологична експертиза се установи, че ищеца предвид особеностите на
личностовата му структура е с изразена възприемчивост към фактори и е склонен
да надстроява емоционално реални ситуации, като те биват възприемани като
по-интензивни и тежки в сравнение със средната за общността норма.
Основателността на иска за обезщетение за
неимуществени вреди влече и основателност на искането за присъждане на
лихва. По претендираните лихви, съдът
прецени следното: Съгласно т.4 от ТР № 3
от 22.04.2004 г. на ВКС от момента на установяване на нарушението на антидискриминационното
законодателство се дължи лихва, защото от този момент възниква и правото на иск
за заплащане на обезщетение, което по своя характер не е периодично плащане,
следва, че претендираната лихва се дължи от момента на влизане в сила на решението
на КЗД. От приложените по делото доказателства се установява, че решението на
КЗД е влязло в сила на 29.10.2019 г., т.е. от тази дата се дължи и
претендираната лихва.
По отношение на претендираните разноски
съдът прецени следното: Съгласно чл. 10
ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. По искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция съдът
прецени следното:
Ищеца е освободен от държавна такса,
поради което дължимата такса, в размер на 10 лв. следва да бъде заплатена от
ответника, отделно от това от бюджета на Административен съд - Варна са
заплатени възнаграждения на в.л. за изготвените експертизи в размер на 503 лв.,
както и сумата от 8.89 лв. начислена сума за здравно осигурителни вноски на
в.л. Предвид изложеното ответника следва да заплати на Административен съд -
Варна сумата от 521.89 лв. В хода на
настоящото производство ищеца е представляван от адвокат, с оглед заявеното от
процесуалния представител, правната помощ е оказана безплатно на осн. чл. 38 от
ЗА. Предявеното искане на процесуалния представител за присъждане на разноски е
основателно, поради което съдът намира, че следва да го уважи в минимално
предвидения от Наредба № 1/2004 г. размер, като на адв. У., следва да бъде
присъдена сумата от 300 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за участие
в настоящия процес.
Водим от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Общински съвет Варна да заплати на Г.В.С., с ЕГН **********,***,
на осн. чл. 1 ал.2 от ЗОДВ, вр. чл. 74
ал.2 от ЗЗДискр, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 /три хиляди/ лв., ведно
със законната лихва, считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.С., с ЕГН **********,*** срещу Общински
съвет Варна, с правно осн. чл. 1 ал.2 от
ЗОДВ, вр. чл. 74 ал.2 от ЗЗДискр. за
разликата над 3 000 лв. до 10 000 лв., ведно със законната лихва.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.С., с ЕГН **********,*** срещу Общински
съвет Варна, с правно осн. чл. 1 ал.2 от
ЗОДВ за сумата от 10 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на Общински съвет Варна, периода от 13.02.2019 г. до
20.10.2019 г., ведно
със законната лихва.
ОСЪЖДА Общински съвет Варна да заплати на
Административен съд - Варна сумата от 521.89 лв.
/петстотин двадесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ разноски за
заплатени възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА Общински съвет Варна да заплати на С.А.У. *** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ал.2 от
ЗА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.