№ 15155
гр. С, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110127832 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца "Т" ЕАД обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника М. И. И., че дължи на ищеца следните суми:
1 100,26 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 05.12.2023г. до
изплащане на вземането; сумата от 212,82 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021г. до 24.11.2023г.; 12,60 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за период от 01.10.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от
05.12.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 2,54 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 16.12.2021 г. до 24.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66742/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.
Ищецът "Т" ЕАД твърди, че между него и ответника като собственик на процесния
имот с аб. №..., находящ се в гр. С..., било налице облигационно отношение въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставяна за процесния период на ответника топлинна
енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена
енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца процесните суми като претендира и разноски за производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата М. И. И., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Навежда твърдения, че не е налице индивидуално договаряне на ищеца или топлинния
счетоводител с нея, относно падежа на задълженията, отчитането и фактурирането на ТЕ.
Сочи, че съгласно чл. 33 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32 ал. 1 и 2 в 45-дневен срок, след изтичането на
периода, за който се отнасят. Също така потребителите имат задължения да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество ТЕ за отчетения
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно ОУ се
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32 ал. 2
и 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Счита, че част от посочените клаузи са нищожни,
1
тъй като не са индивидуално уговорени между страните, а освен това са и с неравноправен
характер съобразно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията. Поради изложените съображения моли съда да отхвърли
предявените искове, като претендира и присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № 66742/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата 1 100,26 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ведно със законната лихва за период
от 05.12.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 212,82 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 24.11.2023г.; 12,60 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.10.2021г. до
30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 05.12.2023г. до изплащане на вземането;
сумата от 2,54 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до
24.11.2023 г. Срещу заповедта е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което
в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил
настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
От приложения към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №..., се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния имот – Ателие ..., находящ се в гр. С.... По делото не са представени
доказателства, от които да се установява извършването на последващи разпореждания с
правото на собственост или вещното право на ползване върху имота.
По делото е представено заявление-декларация вх. №.../03.05.2015г. с която
ответникът е заявил искане да бъде открита партида за топлоснабдения имот на негово име.
Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С..., в
който е обективирано взето решение за упълномощаване на управителя на ЕС Й Д да сключи
договор с „Б.Б.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
По делото са приети общи условия на "Т" ЕАД за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото са приети представени от третото лице-помагач „Д“ ООД документи,
касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към
настоящия спор.
Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и
сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от
ищеца и от „Б.Б.“ ООД. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са
изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като
технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди
нейното разпределение между абонатите. За процесния период фирмата на ДР е отчитала
уредите в имота, по време на отчетите са попълнени талони за отчет, подписани от
потребител, като отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР
в имота има монтиран апартаментен топломер и водомер за топла вода. Фирмата за дялово
разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка
изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за отопление на
имота, отдадена от отоплителните тела, ТЕ за загряване на топла вода, ТЕ за общи части.
Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към
действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата
експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 1 314,83 лева. Вещото лице е установило, че
общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал
метрологична проверка.
2
От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стойността на дължимата главница за топлинна енергия и дялово
разпределение е в размер на 1 112,86 лева, които са останали незаплатени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които
влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им
приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани
действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с
топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено
изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни
общи условия. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
недействителност на клаузи от съдържанието на приложимите общи условия, доколкото от
събраните доказателства не се установява посоченото нарушение на императивните
разпоредби на ЗЗП, водещо до неравновесие в отношенията между ответника и ищцовото
дружество, съответно не е налице сочената неравноправност на оспорените клаузи по
смисъла на чл. 146 ЗЗП.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по
силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз
основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че
през процесния период ответникът е притежавал собствеността върху процесния
топлоснабден имот. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът
има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
3
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. Етажната собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Б.Б.“ ООД, с настоящо
наименования „Д“ ООД, за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ да
отопление на имот, ТЕ за подгряване на топла вода и ТЕ за сградна инсталация, като
стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 1 314,83 лева.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Предвид това, съдът приема за доказан искът за главница за топлинна енергия в
размер на сумата от 1 100,26 лева. Доказан се явява и искът за главница за дялово
разпределение в размер на 12,60 лева.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и вземанията на „Т” ЕАД
към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на
„Т” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Т” ЕАД от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.12.2023 г., към която
дата погасителната давност се счита прекъсната, погасени по давност са вземанията за
стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди
м.10.2020 г., т. е. тези за периода от м. 05. 2020 г. до м. 09. 2020 г. включително. Така е,
защото срокът за заплащане на месечното задължение за м. 10. 2020 г. е бил до 15.12.2020 г.
включително и то е станало изискуемо на 16.12.2020г., от който момента е започнала да тече
погасителната давност за него. Същевремено от доказателствата по делото се установява, че
за същия период ищцовото дружество е начислило суми за топлинна енергия в размер на
135,67 лева, поради което вземанията на ответника в тази част следва да се приемат за
погасени по давност и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът дължи цената за предоставените топлинни услуги за периода от м.10.2020
г. до м.04.2022 г. За посочения период изискуемото задължението за главница, което не е
погасено по давност, възлиза на сумата в размер на 964,59 лв.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ следва да се уважат, както следва: за сумата в размер на 964,59 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г., за сумата от 12,60
лева, представляваща дължима главница за дялово разпределение за периода м. 10.2021г. –
м.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2023 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
договора за предоставяне на топлинни услуги.
4
Съдът достигна до извода, че ответникът дължи на ищеца цена за топлинна енергия и
цена за дялово разпределение за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г. в размер на 964,59
лв., поради което съдът по реда на чл. 162 ГПК приема, че дължимата законна лихва за
периода 15.09.2021г. – 24.11.2023г. възлиза на 186,58 лева.
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за
изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане на
задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86 ЗЗД следва да се уважи
за сумата в размер на 186,58 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г.
– 24.11.2023г. върху дължимата цена за топлинна енергия.
Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата от
2,54 лева – начислена мораторна лихва върху дължимата цена за дялово разпределение за
периода 16.12.2021г. до 24.11.2023г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в двете производства съобразно размера
на уважените претенции. В случая направените от него разноски в заповедното
производство са в размер на 76,56 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност
на делото. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от
67.08 лв. – разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
исковото производство в размер на 776,56 лева, от които 26,56 лева – платена държавна
такса в исковото производство, 300 лева – депозит за СТЕ, 350 лева – депозит за ССчЕ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 683,37 лева – разноски
в исковото производство.
Ответникът не е представил списък по чл. 80 ГПК и не е направил искане за
присъждане на сторените съдебни разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т” ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. С..., срещу М. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С...., ателие ..., обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С...., ателие ..., с абон. № ...: сумата от 964,59 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 05.12.2023г. до изплащане на
вземането; сумата от 186,58 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г.
до 24.11.2023г.; сумата от 12,60 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за период от 01.10.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от
05.12.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66742/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата
над 964,59 лева до пълния предявен размер от 1 100,26 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30.04.2022г., иска с
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД да разликата над 186,58 лева до пълния предявен
5
размер от 212,82 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до
24.11.2023г., както и иска с основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата 2,54 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до 24.11.2023 г. върху цена на
извършена услуга дялово разпределение, като КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН: **********, да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 67,08 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, и сумата в размер на 683,37 лева, представляваща разноски в
исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д“ ООД /предишно
наименование "Б.Б." ООД/ на страната на „Т“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6