Решение по дело №3109/2019 на Районен съд - Ямбол

                                                           Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  № 618/26.9.2019г.

 

град Ямбол, 26.09.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд  в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМЧО ДИМОВ

 

 

при секретаря Н. Х.

като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов Гражданско дело № 3109 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

           

            Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на А.С.Д. с ЕГН ********** ***, с която същата твърди, че спрямо нея на 01.09.2019 год. след възникнал предния ден скандал, е било извършено домашно насилие от страна на дъщеря, ответник по молбата, Т.Д.Й. с ЕГН ********** ***, с която молителката обитавала съвместно жилище в ***, изразяващо се в психическо насилие – вербални обиди като: „че не е била женена за баща и“, „че нищо не е правила цял живот“, „че не е допринесла с нищо за закупуването на апартамента и трябвало да се изнесе веднага“, „че е участвала в убийството му“, както и във физическо насилие – блъскане, събаряне на земята и одрасквания в областта на лицето.  Молителката твърди, че се страхува и счита че има реална опасност за живота и здравето и. В тази насока е и е представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Това поведение на ответницата продължавало от м. април 2017 год., когато последната дошла да живее при молителката. Към молбата се прилагат още като писмени доказателства удостоверение за раждане на ответницата и решение № *** год. постановено по гр. дело № *** год. по описа на РС Ямбол.

Претендира се от съда да  бъде издадена заповед за защита на молителката като спрямо ответницата бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН.

По делото е постъпил отговор, наименуван протест от ответницата, с който се реливират възражения и оплаквания срещу издадената от съда заповед за незабавна защита, като се поддържа, че декларацията подписана от молителката е измислица и лъжа. Като цяло се оспорват твърденията на молителката изложени в молба и в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. От своя страна ответницата твърди, че не молителката, а тя и нейната дъщеря са жертва на психическо насилие упражнено върху  тях от страна на молителката, която крещяла вулгарни думи и обиди по адрес на ответницата и на други хора. Била жертва на обиди като „шибана курва“, „шибачка“, „дебел гъз“, „курве“, както и заплахи, че ще ги изхвърли под моста. По делото е постъпило и писмено възражение от страна на ответницата по молбата, с която по същество отново се оспорват фактическите твърдения на молителката.

            В съдебно заседание молителката редовна призована се явява лично и с процесуален представител по пълномощие – адв. Б. К. от АК Я. чрез когото се поддържа молбата и се представя като писмено доказателство СМУ с изх. № *** год. В хода на делото по същество се поддържа, че обтегнатите отношения след постановяване на решение № *** год. по гр. дело № *** год. на РС Ямбол допринасят и са причина за извършването на физическо и психическо насилие спрямо молителката от нейната дъщеря, както и че изложеното в исковата молба се подкрепя от представените по делото доказателства, особено от представеното СМУ №*** год. на д-р Т. Ч.

            Ответницата по молба, редовно призована, се явява в съдебно заседание лично, като поддържа подадените от нея писмени протест и възражение, в хода на делото по същество твърди, че на 30.09.2019 год. не имало физически сблъсък, а само словесен двубой и отрича да я удряла и наранявала молителката, а относно мнението на съдебния лекар за болките в гърба сочи, че може и да е друга причината.

            От фактическа страна:

            По делото не е спорно между страните, а и това се установява от представеното копие на дубликат на удостоверение за раждане издадено въз основа акт за раждане № *** год. че молителката е майка на ответницата. По делото не е спорно, че до издадената от съда заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН, страните са обитавали съвместно жилище в ***.

            Видно от представеното по делото решение № *** год. постановено по гр. дело № *** год. по описа на ЯРС, между страните е налице висящ съдебен спор за делба на посочения жилищен имот.

            По искане на молителката от ОДМВР Я. е изискана справка относно посещения на служители на същата на адрес: *** по повод възникнали скандали между страните по делото, като по делото са представени четири броя докладни и един брой писмено сведение, като само една се отнася за времето преди издадената от съда заповед за незабавна защита, и от която се установява, че на 18.08.2019 год., адреса е посетен от служители на полицията, по сигнал, че от същият са се чували викове и крясъци, но при извършената проверка не били установени такива.

            По делото от страна на молителката е представено и прието от съда СМУ № *** год. издадено от д-р Т.А.Ч., със специалности по съдебна медицина и обща и клинична патология, видно от което при извършения преглед на молителката е бил установен умерено изразен болезнен травматичен оток в областта на горната половина на дясното ухо. В областта на предната повърхност на горната половина на дясната ушна мида била установена повърхностна рана с окръглена форма с размери около 5-6 мм, покрита с кафеникава коричка. В областта на горния край на ушната мида, предимно по задната повърхност, както и в областта на ъгъла, който се образува между ушната мида и мястото на закрепването и се установили охлузвания на кожата и болезнен оток на тъканите, като охлузените участъци били покрити с кафеникави корички. Освидетелстваната изпитвала болка в областта на врата, гърба и раменете. Заключението е, че е установена контузия на дясното ухо с повърхностна контузна рана в областта на предната повърхност на горния край на дясната ушна мида и охлузвания в областта на задната повърхност и горния край на същото ухо покрити с кафеникави корички и болезнен оток на тъканите, които болки се засилвали при опипване с ръка и при носене на очила от рамките на очилата, като оплакванията от болки в областта на травмите продължавали.

            Според заключението, установените увреждания били получени вследствие действието на тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава и самия освидетелстван в предварителните сведения, които увреждания и състоянието в което изпаднала освидетелстваната са и причинили – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легетимирано лице, а разгледана по същество искането на ищцата е основателно.

Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.5 – тъй като ответницата е дъщеря на молителката.

По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответницата със законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.

В случая твърдените в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН конкретни действия – блъскане, събаряне на земята и одрасквания по лицето, кореспондират с представеното по делото СМУ № *** год., което съдът кредитира, доколкото липсват данни за евентуална предубеденост или заинтересуваност на медицинското лице дало заключението, и от което е видно че установените увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава самата освидетелствана. Тези действия представляват и следва да се квалифицират като физическо насилие, тъй като са причинили на молителката телесна повреда по смисъла на наказателния закон – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, видно отново от представеното по делото СМУ № *** год.

В настоящия случай, с оглед установените по делото данни и като съобрази представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и изслуша двете страни по делото, съдът намира че са налице данни за извършен акт на домашно насилие спрямо ищцата, изразяващ се и в упражняване върху нея на емоционално насилие с твърдения насочени към ищцата, че тя няма граждански брак с бащата на ответницата, което свое твърдение ответницата потвърди и в съдебно заседание. Подобни твърдения, отличаващи се със системност и трайност, доколкото страните обитават едно общо жилище от 2017 год. насам, и като се вземе предвид обстоятелството, че ответницата е дъщеря на молителката, безспорно според настоящият съдебен състав водят до засягане емоциите на последната, нейните чувства и мисли, поради което и следва да се квалифицират като емоционално насилие, представляващо по-леката форма на психическото насилие, но попадащо в обхвата на нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН.

За обосноваване на крайния си правен извод за осъществен акт на домашно насилие от страна на ответницата по отношение на ищцата, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, представената от ищцата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която освен друго се подкрепя от събраното в хода на производството като писмено доказателство СМУ № *** год. досежно упражненото спрямо молителката физическо посегателство.

С оглед изложените мотиви съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН, като по отношение на Т.Д.Й. следва да бъдат наложени следните мерки за защита от домашно насилие: на основание чл.5, ал.1, т.1 - да бъде задължена да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителката А.С.Д.; на основание чл.5, ал.1, т.2 - да бъде отстранена Т.Д.Й. от съвместно обитаваното с А.С.Д. *** за срок от три месеца, както и на основание чл.5, ал.1, т.3 – да и бъде наложена забрана да приближава пострадалото лице – молителката А.С.Д., както и обитаваното от нея жилище, местоработата и, и посещаваните от нея места за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от три месеца.

Вида, условията и срокът на продължителността на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, по отношение на пострадалото лице, съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответницата акт на домашно насилие, вземайки под внимание, че се касае за млада жена, социално ангажирана като член на обществото, майка на непълнолетно дете за което следва да полага грижи, поставена в сложна житейска и юридическа ситуация, с оглед воденото между страните делбено дело, при липса на данни за противоправни или други противообществени прояви.

Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно насилие са достатъчни по обем да осъществят търсената закрила на пострадалото лице.

На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на ответницата по молбата за домашно насилие следва да бъде наложена глоба в минималния предвиден в закона размер, а именно 200 лева.

 

 

 

Размерът на санкцията – глоба, съдът определи като взе предвид конкретиката на обстоятелствата при които е извършен акта на домашно насилие и мотивите на извършителя, а именно, в значителната си част, спор за обема от права на всяка една от страните върху наследственото жилище, което е допринесло и обусловило до голяма степен влошените им междуличностни отношения.

На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на ищцата следва да бъде издадена заповед за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.

При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол дължимата държавна такса в размер на 25 лева, както и сумата от 400 лева на ищцата представляваща разноски за процесуално представителство от един адвокат, съобразно представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 04.09.2019 год.

На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,

                                                                      

 Р   Е   Ш   И:

 

            ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие по молба на А.С.Д. с ЕГН ********** *** за извършен спрямо нея от Т.Д.Й. с ЕГН **********,*** периода 30.08.2019 год. – 01.09.2019 год., акт на физическо и емоционално насилие, представляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.

            ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, Т.Д.Й. с ЕГН **********,*** да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на А.С.Д. с ЕГН ********** ***.

            ОТСТРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН, Т.Д.Й. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с А.С.Д. жилище на адрес: ***, за срок от три месеца.

            ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на Т.Д.Й. с ЕГН ********** да приближава А.С.Д. с ЕГН **********, както и обитаваното от нея жилище, местоработата и, и посещаваните от нея места за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от три месеца.

ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, Т.Д.Й. с ЕГН **********,*** размер на 200 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Т.Д.Й. с ЕГН **********,*** полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер на 25,00 лева и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т.Д.Й. с ЕГН **********,*** да заплати на А.С.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 400 лв., съдебно деловодни разноски.

Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде заповед за защита на А.С.Д. с ЕГН ********** ***, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – Т.Д.Й. с ЕГН **********,*** случай на неизпълнението и.

Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за сведение и изпълнение на РУ МВР Я..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: