Решение по НАХД №4856/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 108/23.1.2020г.       Година 2020         Град Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд      четвърти състав

На петнадесети януари        Година две хиляди и двадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4856 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

              

     

               Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 1657/08.02.2018 год. на зам. кмет на Община Варна, с което на Л.В.Л. е наложено административно наказание  ГЛОБА в размер  на 500 лева,  на осн.чл.5 ал.1 т.2 от НРПТДТОВ.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

         

 

         

               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 МОТИВИ:Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.  

  Образувано е по жалба на Л.В.Л. против наказателно постановление № 1657/08.02.2018 год. на зам. Кмет на Община Варна,  с което му е наложено административно наказание  глоба.

С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Въззивникът счита, че от обстоятелствената част на постановлението не става ясно защо е санкциониран за извършено нарушение, при положение,   че дейността в обекта се осъществява от „Бар Лидер“ ООД. Моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление.

     В допълнителна молба доразвива доводите за отмяна на наказателното постановление.

В заседанието по същество не се явява.

Представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди НП като правилно и  законосъобразно.

     Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи  от фактическа страна следното:

На 21.01.2018г., по повод на извършвани комплексни проверки от полицейски служители, служители на РЗИ и на Община Варна,сред които св. М., св. Д. и св.К., посетили заведение – кафе-бар «Дъ Руум» , находящ се в гр. Варна, бул. «Цар Освободител»/ ул.»Шар», стопанисвано от «Бар Лидер» ООД с управител въззивникът Л..

Проверката извършили около 02,10 часа, като барът функционирал – обслужвали се клиенти.

Тъй като на проверяващите не било предоставено удостоверение за удължено работно време от служител на Община Варна бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу въззивника Л., в качеството му на управител на дружеството, в обстоятелствената част на който вписал, че заведението функционира на 21.01.2018г. около 02,10 часа, след 24,00 часа, без да притежава Разрешение за удължено работно време, издадено от Община Варна. Като административнонаказателно отговорно лице бил установен въззивникът Л., като управител на дружеството , стопанисващо обекта - допустител на нарушението.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил предявен и връчен на въззивника Л., който не вписал в съдържанието му възражения.

  Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства: показанията на св. М., св. Д. и св.К.; касов бон; констативен протокол; заповед  и др.

Показанията на св. М., св. Д. и св.К. са такива на свидетели- очевидци, които пряко и непосредствено са възприел , че заведението работи след 24,00 часа, както и че от страна на управителя не се представя удостоверение за удължено работно време.

Показанията на свидетелите напълно кореспондират с отразеното в приложения касов бон като час на издаване, както и с обективираното в констативния протокол.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение , установявайки на място извършеното нарушение. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по НРПТДТОВ.

Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение и е определил наказанието глоба в минимален размер.

Що се отнася до наведените с жалбата и поддържани в съдебно заседание основания за отмяна на наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :

На първо място по възразеното , че е нарушена процедурата по връчване на НП, доколкото въззивникът е обжалвал издаденото НП, с което е реализирал правото си на защита в пълен обем, не е допуснато нарушение, водещо до съществено ограничаване правата на въззивника.

 

Въззивникът счита, че от обстоятелствената част на постановлението не става ясно защо е санкциониран за извършено нарушение, като сочи, че нарушението е извършено от дружеството и той няма задължение като физическо лице да притежава разрешение.

Съдът намери така възразеното за неоснователно, доколкото юридическите лица осъществяват своята дейност посредством лицата , които ги управляват и представляват. В настоящия казус като такова лице се легитимира именно въззивникът Л., поради което и правилно е бил определен като административнонаказателно отговорно лице.

За съставомерността на деянието се изисква единствено търговския обект да е упражнявал своята дейност извън определеното с чл.5 ал.1 т.1 от Наредбата работно време, липсата на разрешение за удължено работно време, издадено от Кмета на община Варна, каквито факти са безспорно установени в настоящия казус. По какъв начин въззивникът Л. е осъществил състава на нарушението – дали нареждайки заведението да работи след 24,00 часа или  допускайки работа след полунощ остава без значение за ангажиране на отговорността му.

 

Изложеното по- горе мотивира съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: