О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.............../
30.06.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на тридесети юни през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СИМЕОН СТОЙЧЕВ
мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 4355 по описа
за 2020 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр. чл.577 от ГПК, образувано по частна жалба
от Л.В.П. срещу определение № 407 от 27.03.2020
г. на съдия по вписванията при Районен съд-София за отказ да се впише искова
молба по вх.№ 16802/27.03.2020 г. В жалбата се излагат оплаквания неправилност
на обжалвания акт, пърпво защото молителят не бил в състояние да представи
данъчна оценка за мазето като несамостоятелен обект, и второ, поради внасяне от
него на минимално дължимата държавна такса от 10 лв., която е достатъчна при
липса на указана цена, по която да се таксува документа, а и цената не можела
да се определи от молителя-ищец. Моли да се отмени отказа и да се постанови
вписване на исковата молба.
С обжалвания отказ съдията по вписванията е счел,
че следва да постанови отказ за вписване на представената от молителя по вх.№
16802/27.03.2020 г. искова молба с вх.№ 2002612/06.02.2020 г. по регистъра на
СРС, по гр.д.№ 6677/2020 г. на 128 състав, по мотиви, че не е представено
удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот-мазе, посочен в исковата
молба, не е посочен и материалния интерес в исковата молба, и така съдията по
вписванията не може да определи дължимата държавна такса за вписването съгласно
Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията , за което следи
служебно, като липсата на такса е посочено като самостоятелно основание за
отказа съгласно т.6 от ТР № 7/2012г.
Въззивният състав на СГС, разглеждащ частната
жалбата, и след запознаване с изпратената преписка от съдията по вписванията,
намира жалбата за неоснователна.
По въпроса на правомощията на съдията по
вписванията е формирана съдебна практика, вкл. и с ТР № 7 ОТ 25.04.2013 г. по
тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, според която съдията по вписванията не може
да проверява редовността на акт, изхождащ от съда или чието вписване е наредено
от съда. Ето защо дали исковата молба отговаря на изискването на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК - посочване цената на иска,
не може да се преценява в случая от съдията по вписванията като пречка за
вписване, доколкото вписването на исковата молба е разпоредено от районния
съдия с придружителното писмо изх.№ 1885/18.02.2020 г., представено с искането
за вписване и налично в копие към преписката. Липсата, обаче, на цена на иска в
исковата молба, задължава съдията по вписванията да определи дължимата държавна
такса за услугата „вписване“ съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси,
събирани от Агенция по вписванията, разпореждащ, че за вписване на подлежащи на вписване актове и
документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или
документът, или върху цената на иска в размер 0, 1 на сто, но не по-малко от 10
лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се
определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закон за
местните данъци и такси /ЗМДТ/. В случая в исковата молба не е посочена цена на
иска, с молбата за вписване не е представена и оценка на мазето, предмет на
иска по исковата молба, издадена по реда на приложение № 2 към ЗМДТ. Представен
е документ за внесена държавна такса от 10 лв./минималния размер по Тарифата/,
наличен в преписката пред съдията по вписванията. Проверката на съдията по
вписванията е такава за редовност на искането за вписване, а не за редовност на
исковата молба, чието вписване се иска.
Неоснователен е довода на частния жалбоподател за
невъзможност да представи данъчна оценка за мазето като несамостоятелен обект,
тъй като такава може да се издаде съгласно р.І и р.ІІ от приложение № 2 към
ЗМДТ / вж. чл.11 и чл.12 от р.ІІ/.
Внасянето на минималния размер от 10 лв. за
държавна такса не може да обоснове предпоставка за вписване, доколкото се иска
вписване на акт относно недвижим имот, като е налице оценяемо право, за което
може да се представи документ, но не е представен / за разлика от исковата
молба за делба, където цената на делбения имот не се посочва при образуване на
делото и такава искова молба за делба се вписва без данни за цената и без
данъчна оценка по приложение № 2 към ЗМДТ/, при което не може да се направи
извод, че внесената държавна такса от 10 лв. е реално дължимата от молителя. При
зачитане на задължителната съдебна практика по т. 1 от ТР 7/25.04.2013 г. по д.т.
7/2012 г. на ОСГТК на ВКС нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в
производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на
нередовност на молбите за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови
отказ съгласно чл. 32а от ПВп, без да може да дава указания за отстраняване на
нередовността, в частност да се представи данъчна оценка и/или да се довнесе
дължимата държавна такса за вписването по чл.2 от Тарифата. Във връзка с
дължимата от съдията по вписванията проверка по чл. 32а ПВп са дадени с т. 6 от
ТР 7/25.04.2013 г. по д.т. 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и задължителни разяснения,
че липсата на представени доказателства към молбата за внесена държавна такса
за вписването, се явява основание съдията по вписванията да постанови отказ по
сезиралата го молба.По изложените мотиви обжалваното определение на съдията по
вписванията се явява правилно.
Воден
от изложеното, СГС
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 407 от 27.03.2020 г. на съдия по вписванията
при Районен съд-София за отказ да се впише искова молба по вх.№
16802/27.03.2020 г. По регистъра на Агенцията по вписванията, Служба по
вписванията, гр.София.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя Л.П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.