О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№__________
гр. Варна,
_____.10.2017г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
т.дело №1013
по описа за 2017г. на ВОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от „ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, гр.Варна, чрез ю.к.И., срещу „СИРИУС 49” ЕООД, гр.Варна с правно
основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
С
исковата и допълнителната искова молба ищецът е направил искане за: 1/ приемане
на представените писмените доказателства; 2/ за изискване и прилагане на
ч.г.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти състав.
По
възражението за недопустимост на производството излага следните твърдения:
Твърди, че с влязлото в сила решение по г.д.№510/2014г. на ВОС е разрешен със
сила на пресъдено нещо въпросът относно дължимостта на сумата от
54 393,71лв претендирана за периода от 28.11.2013г. до 25.02.2014г. за
обект за потребление в гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, кораб. В тази
връзка предявеният в настоящото производство иск се явява основателен само на
това основание, без съдът да има правна възможност да изследва отново същия
въпрос по същество, тъй като всички възражения и доводи на страните са били
изчерпани именно в това производство. Посоченото обстоятелство не води до извод
за липса на интерес и наличие на основание за прекратяване на производството, а
за приемане на безспорността на предявения иск.
Ответникът „СИРИУС 49” ЕООД, гр.Варна, с писмен и допълнителен писмен
отговор, чрез адв.Т., оспорва предявения иск като недопустим и в условие на
евентуалност неоснователен.
Твърди, че с влязло
в сила решение по т.д.№510/2013г. на ВОС, спорът между страните е разрешен с
влязло в сила решение, поради което същият не може да бъде преразглеждан в
настоящото производство. Предметът на делото по установителния иск за
недължимост на сумата, по който има влязло в сила решение се включва в предмета
на делото по настоящия осъдителен иск. Установителната част на двете дела е
идентична по предмет и страни, като правопораждащия факт и по двете е един и
същ- цената на ел.енергията, която ищецът – лицензиант твърди, че е продал на
ответника, но не му е била заплатена. Твърди, че е налице сила на пресъдено
нещо, която е пречка за разглеждане на предявения иск и пререшаване на спора.
Силата на пресъдено
нещо е абсолютна отрицателна предпоставка за възникване и съществуване на
правото на иск, поради което производството следва да бъде прекратено на
основание чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК.
В отговорите са
направени искания по доказателствата: за задължаване на ищеца да представи
доказателства, че: 1/ служителите извършили проверката са упълномощени по реда
на чл.78, ал.1 и чл.80 от ЗЕ да извършват контролни проверки към датата на
съставяне на процесния констативен протокол, въз основа на който е начислена
процесната сума; 2/ за задължаване на ищеца да представи документ,
удостоверяващ, че електромера, измерващ ел.енергията по абонатен №1575056 и
клиентски номер 11002441762 е от одобрен тип, да представи удостоверението от
Председателя на БИМ съгласно чл.32 от ЗИ; 3/за задължаване на ищеца да
представи фактурата /дебитно известие/, която твърди, че следва да му бъде
заплатена; 4/ за задължаване на ищеца да представи фактури за „начислена
ел.енергия”, отразяваща всеки един от месеците, касаещи корекциата на абонатен
№1575056 и клиентски номер **********, записани на името на ответното
дружество.
Възразява срещу
искането за прилагане на решение по т.д.№259/2010г. на СГС, тъй като същото е
неотносимо към предмета на спора.
По допустимостта
на претенциите:
Легитимацията на
страните съответства на твърденията за наличие на заповед за незабавно
изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, както и подадено в срок възражение от длъжника. Сезиран е компетентен съд.
По допустимостта
на производството:
Съгласно чл. 298 ГПК решението влиза в сила само между същите страни и техните универсални и
частни правоприемници, придобили права в хода на процеса, по отношение на
предявеното основание на спорното право и заявеното искане, като произнасянето
по тях се съдържа в диспозитива на съдебното решение, като краен извод за това
дали спорното право съществува на предявеното от ищеца основание, а при
отрицателен установителен иск – дали ответникът притежава отричаното от ищеца
право, и то на всички възможни основания, които последният следва да релевира с
оглед преклудирането им при уважаване на иска.
Съдът намира, че
липсва обективен идентитет между иска разгледан по т.д.№510/2014г. на ВОС
/отрицателен установителен от Сириус-49” ЕООД за недължимост на процесната
сума/ и този предмет на производството /с правно основание чл.422 от ГПК,
предявен от „Енерго Про Продажби” АД/, който да препятства разрешаването на
спора по настоящото дело, тъй като целта на последното е стабилизиране на
издадената заповед за изпълнение, представляваща изпълнителен титул за
вземането на ищеца – кредитор.
Предвид
изложеното, съдът счита, че решението по т.д.№510/2014г. на ВОС не представлява
пречка за разглеждане на иска по чл.422 от ГПК, но формираната със същото сила
на пресъдено нещо по отношение съществуването на вземането следва да бъде
зачетена при разглеждане на делото.
По
предварителните въпроси:
Страните
по делото са търговци. Доколкото предявения иск е с предмет установяване на
вземането на ищеца по сключен между страните договор за продажба на ел.енергия,
претенцията следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се
разгледа по особения ред за търговски спорове.
По
доказателствата:
СЪДЪТ намира, че направените с
исковата молба искания за приемане на писмени доказателства са допустими, като
по приемането им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след преценка
относимостта на същите към предмета на спора.
СЪДЪТ намира, че
с оглед формираната сила на пресъдено нещо между страните следва да бъде
изискано и приложено т.д.№510/2014г. на ВОС.
Изпратеното за
послужване ч.г.д.№4206/2017г.
на ВРС, 16-ти състав следва да бъде
приложено по делото.
СЪДЪТ намира, че
ищецът следва да бъде задължен, на основание чл.190 от ГПК, в съдебно заседание
да представи фактурата
/дебитно известие/, предмет на иска №**********/27.02.2014г.
СЪДЪТ намира, че направените от ответника доказателствени
искания, както следва: 1/ за представяне на доказателства, че служителите
извършили проверката са упълномощени по реда на чл.78, ал.1 и чл.80 от ЗЕ да
извършват контролни проверки към датата на съставяне на процесния констативен
протокол, въз основа на който е начислена процесната сума; 2/ за задължаване на
ищеца да представи документ, удостоверяващ, че електромера, измерващ
ел.енергията по абонатен №1575056 и клиентски номер 11002441762 е от одобрен
тип, да представи удостоверението от Председателя на БИМ съгласно чл.32 от ЗИ;
3/ за задължаване на ищеца да представи фактури за „начислена ел.енергия”,
отразяваща всеки един от месеците, касаещи корекциата на абонатен №1575056 и
клиентски номер **********, записани на името на ответното дружество, следва да
бъдат оставени без уважение, тъй като въпросите, чието установяване се
претендира със същите са решени със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила
решение по т.д.№510/2014г. на ВОС.
СЪДЪТ
намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор чрез сключване на спогодба, в
който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца,
на осн. чл.78, ал.9 ГПК. За постигане на
спогодба страните могат да ползват и Центъра по медиация, създаден към съдебен
район на ВОС, с адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев"
№12,, като информация за същия и процедурата, която е
безплатна, могат да бъдат намерени на сайта на ВОС.
СЪДЪТ намира, че
настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн. чл.374, ал.2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
устния доклад на съдията.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр.Варна, чрез ю.к.И.,
срещу „СИРИУС 49” ЕООД, гр.Варна с правно основание чл. 422 във вр. чл. 124,
ал.1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски
спорове”.
ОБЯВЯВА
на страните следният проект за устен доклад:
Предявени
са искове от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр.Варна, чрез ю.к.И., срещу „СИРИУС 49”
ЕООД, гр.Варна с правно основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за
приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 54 393,71лв.,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена ел.енергия за периода
28.11.2017г. до 25.02.2014г., за която е издадена фактура
№**********/27.02.2014г., за обект с абонатен №1575056, с адрес гр.Варна,
к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, кораб и клиентски №**********, както и на
сумата от 15 600,24лв., представляваща мораторна лихва за периода от
падежа на фактурата от 19.03.2014г до 13.01.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.03.2017г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК №21589/18.05.2017г. по ч.г.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти
състав.
Исковете
са основани на твърдения за наличие на валидна облигационна връзка между
страните – договор за покупко-продажба на ел.енергия за обект с абонатен №1575056, с адрес на потребление гр.Варна,
к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, кораб, за което е издаден клиентски номер
**********. Твърди се, че облигационните отношения на страните са уредени от ОУ
на договорите за продажба на ел.енергия, които са приети на основание чл.98а от
ЗЕ, и по-конкретно от чл.17, т.2, чл.16, ал.1, т.2, чл.26, чл.27и чл.38.
С влязло в сила решение по т.д.№510/2014г. на ВОС
предявените отрицателни установителни искове от ответното дружество за
недължимост на процесните суми са отхвърлени, като въпросът за дължимостта им е
решен със сила на пресъдено нещо, в какъвто смисъл е и трайно установената
съдебна практика.
Предвид изложеното,
ищецът е пристъпил към събиране на дължимите суми, като е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е
образувано ч.г.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти състав. В срока по чл.414 от ГПК по
делото е постъпило възражение от ответника – длъжник, което обосновава интереса
от предявения установителен иск.
В допълнителната искова
се твърди, че всички възражения за оспорване на иска са идентични с тези
развити в предходното производство. Неоснователни са и наведените твърдения за
погасяване на исковете по девност, тъй като целта на настоящото производство е
не разглеждане по същество на спора, а издаване на изпълнителен титул на
основание отхвърления отрицателен установителен иск, предявен от ответника.
Ответникът,
с писмени отговори чрез адв.Т., изразява становище за недопустимост и в условие
на евентуалност неоснователност на предявените искове. Твърди, че спорът между
страните е разрешен с влязлото в сила решение по т.д.№510/2013г. на ВОС, поради
което не може да бъде пререшаван в настоящото производство.
По
същство оспорва дължимостта на процесната сума, отнасяща се за допълнително
начислени суми за ел.енергия за минал период и констативния протокол, въз
основа на който същите са начислени, доколкото същият представлява частен
документ и няма обвързваща материална доказателствена сила. Оспорва методиката
и начина на начисление на процесната сума, тъй като не е налице просрочие или
нарушение на задълженията му на потребител. Сумата, предмет на исковете е
произволно начислена и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и
потреблението на ел.енергия. В договора за продажба на ел.енергия не се съдържа
действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а ищецът
не се е съгласявал едностранно и без негово участие да се извършва корекция на
сметката му.
Считано
от 01.2007г. „Енерго Про Млежи” АД не притежава правомощия за продажба на
ел.енергия, поради което и не може да коригира сметките за вече платената
такава.
Общите
условия, въз основа на които е извършена корекцията на сметка не са приети по
надлежния ред, представляващия ответното дружество не е запознат със същите и
не са изпълнени изискванията за надлежното им публикуване.
По
делото не са представени доказателства за наличие на договор за присъединяване
и договор за продажба на ел.енергия между страните, от които да е видно какви
са условията за уреждане на отношенията по повод на продажбата на ел.енергия.
Няма
доказателства, че служителите извършили проверката са надлежно упълномощени, по
реда на чл.78, ал.1 и чл.80 от ЗЕ, да извършват контролни проверки към датата
на съставяне на процесния констативен протокол, въз основа накойто е начислена
процесната сума.
Корекцията
визира електромер, който не обслужва процесния адрес, а ел.съоръженията, с които се доставя енергия
не са собственост на потребителя, включително и СТИ. Ищецът без представител на
ответното дружество е премахнал пломбата на СТИ, като последното е незаконно
монтирано на адреса и е несертифицирано.
Корекционната
процедура е основана на нищожни правни норми, които противоречат на правилата
за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи и противоречат
на интереса на потребителя. Същата е в противоречие с чл.35, ал.1 и ал.2 от
ЗЗП.
Сметката
е начислена по по-високи от утвърдените към момента на определянето й цени от
ДКЕВР, както и в разрез с нормата на чл.24 от ЗБНБ, тъй като се касае за
нередовно водено счетоводство от ищеца.
На
адреса не е имало доставка на сочения в дебитното известие размер, като
ел.енергия в такова количество не е била доставяна на ответника, още по-малко е
била измерена от сертифицирано и годно за измерване на ел.енергията СТИ.
Претендира
съдът да се произнесе по въпроса дали решението на ДКЕВР за определяне на
пределните цени на ел.енергията да прозесния период е нищожно, като
противоречащо на нормативен акт с по-висок ранг, а именночл.24 от ЗБНБ.
Претенцията
на ищеца е погасена по давност. Доколкото се касае за периодични плащания,
същите се погасяват с кратката тригодишна давност. Към датата на приключване на
производството по т.д.№510/2013г. на ВОС вземането не е било погасено.
Погасяването му е настъпило на 28.02.2017г. Този факт не е бил навеждан в
предходното производтство, тъй като е настъпил след приключването му и
възражението е въведено с отговора на исковата молба.
Към
никой момент не е било налице прекъсване на давностния срок – не е налице
признание от ответника или конклудентни действия; не е бил предявен иск с
предмет процесното вземане преди изтичане на три годишния давностен срок, който
е приложим за процесните вземания на основание ТР 3/2011г. на ОСГК на ВКС.
Давността се прекъсва само при наличие на влязло в сила решение, с което искът
е бил уважен /чл.117, ал.1 от ЗЗД/. При неуважаване на иска, давността не се
смята за прекъсната/така и решение по г.д.№112/2008г. на ВКС, 4-то г.о./.
По
същество моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Твърденията
на страните съвпадат, поради което съдът приема за безспорни обстоятелствата по
проведеното заповедно производство в което е уважено заявлението на кредитора
по реда на чл.410 от ГПК за вземането за стойността на консумирана и
незаплатена ел.енергия за периода по фактура №**********/27.02.2014г.,
съответно оспорването на вземането на кредитора от ответника, което е
обусловило и интереса от установяването.
Между
страните е безспорно още, че ответникът е потребител на ел.енергия с клиентски
№********** и абонатен №1575056 и стопанисва имот, находящ се в гр.Варна,
к-с”Св.Св.Константин и Елена”, ресторант Сириус, както и че ищцовото дружество
осъществява дейност по продажба на ел.енергия, при общи условия.
Безспорен
е и факта, че с влязло в сила решение по т.д.№510/2014г. на ВОС е отхвърлен
предявеният от „Сириус – 49” ЕООД, гр.Варна срещу „Енерго Про Продажби” АД,
гр.Варна иск за установяване недължимостта на сумата от 54 393,71лв.,
представляваща корекция на сметка за периода от 28.11.2013г. до 25.02.2014г.,
по издадено дебитно известие №**********/27.02.2014г., на основание чл.124 от ГПК.
На осн. чл. 154,
ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а именно: 1/
фактът на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по
делото за доставка на електроенергия; 2/ в качеството му доставчик на
електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество
електроенергия, което не е отчетено поради неизправност на средството за
търговско измерване; 3/ извършена е
проверка изправността на електромера и е използвана правилната съобразно
одобрените и приети Общи условия методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена ел. енергия, както и неговия размер;
4/ за вземането по договора е издадена заповед за изпълнение
№21589/18.05.2017г. по ч.г.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти състав.
В тежест на ответника е да установи
въведените в процеса правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Съдът намира, че с постановеното и
влязло в сила решение по г.д.№510/2014г. по описа на ВОС въведените от
ответника възражения за: дължимостта на начислената сума, начина и методиката
на изчисляването й; доказателствената стойност на КП; нищожността и
неравноправността на разпоредбите на ОУ на ищцовото дружество, уреждащи
корекционната процедура, като и приемането им по надлежния ред; липса на реална
доставка на енергията и изчисляване на стойността й по цени несъответстващи на
одобрените от ДКЕВР; описаното СТИ, предмет на проверката не обслужва процесния
обект, респ. е незаконно монтирано и несертифицирано; както и противоречието на
счетоводното записване при ответника със закона, са разрешени със сила на
пресъдено нещо, поради което повторното им разглеждане в настоящото
производство е недопустимо.
Предвид изложеното, при разглеждане
на делото, съдът няма да се произнася по същите, респ. няма да събира доказателства
за установяването им.
Съдът намира, че
ищецът се е позовал на всички релевантни
факти за очертаване на основанието на иска, но не е ангажирал допустими
доказателства за всички обстоятелства, за които носи доказателствена тежест –
наличие на твърдяното основание за плащане на процесната сума /фактура
№**********/27.02.2014г./.
Съдът
намира, че ответникът се е позовал на всички релевантни факти за оспорване на
предявените искове, не обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по
т.д.№510/2014г. на ВОС /погасяване на претенцията по давност/ и е ангажирал
допустими доказателства за същите.
УКАЗВА
на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка
с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В
случай на постигната спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде
върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
След
извършения доклад на предявените искове и предвид изявленията на страните
обективирани в депозираните по делото писмени отговори, съдът намира, че на
същите следва да бъде указана възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор, включително чрез съдействие на медиатор.
Мотивите
за ползване на процедурата по медиация са на първо място обстоятелството, че
процедурата е безплатна, конфиденциална, осъществявана от квалифицирани
специалисти и характеризираща се с бързина. Същата може да бъде ползвана от
страните по всяко време до приключване на спора, като дори да не бъде
постигнато споразумение и разрешаване на конкретния проблем, тя може да послужи
за намиране на отправна точка за подобряване комуникацията между страните. На
второ място важен аргумент за ползване на медиацията в процесния случай е
обстоятелството, че отвъд на пръв поглед изглеждащите противоположни позиции
страните в производството имат съвместими интереси свързани с трайните
търговски отношения, в които се намират, периодичната доставка и потребление на
ел.енергия, както и възможността да достигнат до решение, което удовлетворява
поне един от важните интереси на всяка една от тях. Обстоятелството, че е
налице влязло в сила решение по т.д.№510/2014г. на ВОС, с което са разрешени
със сила на пресъдено нещо въпросите, подробно посочени в настоящия съдебен
акт, както и факта, че процедурата вече дава резултати, в хипотези подобни на
настоящата, също е основание за насочване на страните към ползване услугите на
медиатор.
Центърът по медиация, създаден към съдебен район
на ВОС, е с адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев"
№12,, като информация за същия и процедурата, която е
безплатна, могат да бъдат намерени на сайта на ВОС.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата и
допълнителната искова молба писмени доказателства, като по приемането им съдът
ще се произнесе в открито съдебно заседание, с оглед преценка относимостта на
част от тях към предмета на спора
ПРИЕМА И ПРИЛАГА ч.г.д.№4206/2017г. на ВРС,
16-ти състав.
ДА
СЕ ИЗИСКА за послужване т.д. №510/2014г. по описа на ВОС.
ЗАДЪЛЖАВА, на осн. чл.190 ГПК
ответника „Енерго Про Продажби” АД, гр.Варна, да представи в съдебно заседание
заверено копие на фактура /дебитно
известие/ №**********/27.02.2014г.
УКАЗВА на ответника, че не представянето на документа ще
се преценява съгласно чл.161 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на
ответника за: 1/ представяне на
доказателства, че служителите извършили проверката са упълномощени по реда на
чл.78, ал.1 и чл.80 от ЗЕ да извършват контролни проверки към датата на
съставяне на процесния констативен протокол, въз основа накойто е начислена
процесната сума; 2/ задължаване на ищеца да представи документ, удостоверяващ,
че електромера, измерващ ел.енергията по абонатен №1575056 и клиентски номер
11002441762 е от одобрен тип, да представи удостоверението от Председателя на
БИМ съгласно чл.32 от ЗИ; 3/ задължаване на ищеца да представи фактури за
„начислена ел.енергия”, отразяваща всеки един от месеците, касаещи корекциата
на абонатен №1575056 и клиентски номер **********, записани на името на
ответното дружество.
НАСРОЧВА съдебно заседание за
22.11.2017г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от
определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
На ищеца да се
връчи и препис от депозирания допълнителен отговор вх.№26777/27.09.2017г.
На страните да се
връчи и информационен формуляр за препращане към Центъра за медиация при ВОС и
ВРС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: