Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
Габрово, 13.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно
заседание проведено на четиринадесети април, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР
РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН
КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
при секретаря Елка Станчева и с участието на прокурор М.
Генжов от Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.д. № 338 от 2020 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл., във вр. с чл.
203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС.
Образувано е въз основа на касационна жалба вх. №
СДА-01-2324 от 21.12.2020 г., подадена от Е.Г.М. с ЕГН: **********, изтърпяващ
наказание в затвора в гр. Ловеч, против Решение № 176 от 13.11.2020 г. на
Административен съд Габрово /АСГ/ - едночленен състав, с искане за неговата
отмяна и уважаване на подадената от касатора Искова молба против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - София.
С атакуваното съдебно решение е отхвърлен
предявен от касатора иск против така посочения ответник за претърпени от М.
неимуществени вреди от престоя му в следствения арест в гр. Габрово за периода
от 18.12.2018 г. до 14.05.2019 г. в размер на 1764.00 лв. с правно основание –
чл. 284, във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС.
Исковата претенция на М. се изразява в следното:
За период от 4 месеца и 27 дни същият е бил с постановена
мярка за неотклонение „задържане под стража“ в следствения арест в гр. Габрово
през горепосочения период, отразен и в исковата молба, където бил настанен в
килии №№ 1, 4, 5 и 6, всяка от тях – с площ от 5 кв. м. Всички те са оборудвани
с неподвижна масичка, захваната към стената, два стола, също неподвижни и
четири легла /две по две двуетажни/. В килиите няма тоалетна и постоянно течаща
вода, вместо тях пребиваващите в килиите ползват туби или шишета за вода за
ходене по малка нужна, а за другото се чука на вратата на килията, за да бъде
нуждаещият се заведен в общия санитарен възел, като понякога за това се чака
твърде дълго, до час или повече, ако дежурният е зает или има друг човек,
ползващ тоалетната. Хигиената в килиите е крайно занижена, по време на престоя
на ищеца те не са почиствани с препарати. Дюшекът, одеялото и възглавницата са
били изключително мръсни, като на дюшека пишело, че е произведен 1982 г., а е
бил със срок на годност 2 години. Поради твърде тясното пространство и
неблагоприятните условия на живот у ищеца се потиснало желание за разговор и
комуникация. Осветлението в килиите било твърде слабо, имало е само една лампа
в килията, разположена над вратата, светеща денонощно, поради което у ищеца се
породило главоболие и сълзене на очите. В килиите не е имало отопление и
климатизация, в коридора имало изградена аспирация, но тя не работела
постоянно, т.к. била и шумна и вибрираща. Прозорците не дават възможност за
естествено проветрение. Това правело въздуха тежък, с отвратителна миризма. Пребиваващите
можели да ползват баня по веднъж седмично, като по едно и също време ставало
къпането, бръсненето, прането, а топлата вода не стигала за всички. Тъй като
банята била обща се налагало и едновременно под един душ да се къпят 3-4 души.
Правото на телефонно обаждане било предоставяно по времето, когато
пребиваващите в ареста били „на каре“ – по време на престоя им на открито и
дори и тогава по време на разговор до арестанта имало служител, който слушал
всичко. След преместването му в затвора в гр. Ловеч ищецът често се оплаквал от
условията в следствения арест в гр. Габрово на посочени две лица – негови
съкилийници.
Ищецът намира, че условията в ареста са
нечовешки, накърняват достойнството му, вредни са за психическото и
здравословното му състояние и за това отговорност следва да носи ответникът –
юридическо лице, управляващо арестите и затворите в страната.
За да постанови съдебния си акт, АСГ е счел, че
твърденията на ищеца не са доказани. Освен това изпитаният от ищеца дискомфорт
може да се дължи на отношението му към извършеното от него деяние – опит за
убийство. Не е налице диференциация на причините, довели до страдания и
дискомфорта на ищеца. Не е установено и намерение у затворническата
администрация за унижение или принизяване на задържания под стража чрез
поставянето му в неблагоприятни условия. Съдебният състав е счел, че ищецът не
е бил поставен при неблагоприятни условия през процесния период. Дори престоят
му в следствения арест да му е причинил известен дискомфорт, то той не би могъл
да се определи като значителен или като такъв със значително въздействие върху
психическото и физическото му здраве, за да се приеме, че за него са настъпили
подлежащи на обезщетение морални вреди.
В законния срок касаторът е оспорил
първоинстанционния съдебен акт, като намира, че неправилно и незаконосъобразно
съдът е отхвърлил исковата му претенция като недоказана и неоснователна.
Неправилно първоинстанционният съд е счел, че в България е въведен „желателен
стандарт за жизнено пространство – наличие на минимална жилищна площ“ в
спалните помещения в затворите и следствените арести. По делото е установено по
безспорен начин, че по едно и също време в една и съща килия от 12,155 кв. м са
били настанени едновременно четири лица, което е недопустимо, т.к. не се достига
минималната задължителна за предоставяне жилищна площ от 4 кв. м на лице.
Необосновано съдът е приел, че банята се ползва два пъти седмично от
задържаните. Това противоречи на свидетелските показания, които иначе съдът е
приел като достоверни и ги е кредитирал като такива. Неосигуряването на свеж
въздух и достатъчно естествена светлина е също установено, но съдът немотивирано е приел, че то е в нормите на
допустимото. По делото е установено, че на задържаните не се предоставя
достатъчно пространство за физическа активност, като мястото, в което следва да
осъществяват такава навън е с площ от 5-6 кв. м, оборудвано е и с пейка и в
него няма условия за движение. Касаторът намира за установено по несъмнен
начин, че условията, при които е пребивавал в следствения арест в гр. Габрово,
са унизителни и недопустими, въз основа на тях за него са били причинени
морални вреди, които следва да се обезщетят от ответника.
Жалбата е депозирана в законния 14-дневен срок,
подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка
съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде
разгледана по същество с оглед нейната основателност.
По исковата молба ответникът е депозирал писмен
отговор, с който я оспорва.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с адв. Б. и
поддържа депозираната жалба.
Ответната страна не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово
намира жалбата за неоснователна. Според представителя на прокуратурата за да се
присъди обезщетение следва да се докаже виновно поведение на служителите от
администрацията на ГДИН, конкретно адресирано към ищеца, а това не е установено
по делото.
При направената от
съда служебна проверка за редовност и допустимост на исковата молба и
производството пред първа инстанция, настоящият състав на ГАС намира, че същата
се явява редовна и допустима, поради което правилно е била разгледана по
същество. Тя съдържа всички изискуеми по ГПК реквизити - страни, размер и основание
на исковата претенция, мотиви. Предявена е от дееспособен правен субект-
физическо лице, против юридическото лице - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София, която придобива статута на самостоятелен правен субект с
приемането и влизането в сила на ЗИНЗС, обн. ДВ бр. 25 от 3 април 2009 г., в
сила от 1 юни 2009 г. – чл. 12, ал. 2, във вр. с чл. 16, ал. 1 от него, във вр. с чл. 205 от АПК. „Юридическото
лице, което следва да отговаря за вредите от пребиваването на частния
жалбоподател в следствения арест, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".” В този смисъл:
Определение № 7188 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6482/2018 г., VIII о.; Определение № 15489 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14543/2018
г., I о.; Определение
№ 8260 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2018 г., IV о.; Определение № 2929 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2018 г., I о. и др.
По делото е налице спор както по фактическите
установявания, направени от първоинстанционния съд, така и по приложението на
релевантните правни норми. По тази причина и АСГ следва да анализира на първо
място установяването на относимата към спора фактическа обстановка.
В писмения си Отговор по исковата молба
ответникът не оспорва факта на задържане на ищеца в следствения арест в гр. Габрово
за процесния период от почти пет месеца. Сградата, в която се помещава арестът,
е от 1941 г. и не позволява съществени конструктивни промени за подобряване на
битовите условия. Помещенията за арестантите се намират на приземен етаж, като
2/3 от височината им е под земната повърхност, а 1/3 – над нея. Четирите килии,
обитавани от ищеца по време на престоя му в ареста, са с по 4 легла и само една
от тях - № 4, е с площ по-малка от 12 кв. м /с оглед минималното изискване за
жилищна площ от 4 кв. м на човек/, но в нея са настанявани до две лица
едновременно, като ищецът е бил там от 24.04.2019 г. до края на процесния
период. Не се спори и това, че арестът разполага с общ санитарен възел – една
баня и две тоалетни, които се намират извън килиите, като тоалетните се ползват
денонощно, а банята – „най-малко два пъти седмично“. Достъп до мивка с течаща
вода отново е налице извън килиите, като мивката може да се ползва от
задържаните без ограничения. Във всяка килия на врата е монтиран звънец, чрез
който задържаните информират за такива свои нужди. По тази причина и не се
налага да се ползват туби и шишета, както твърди в исковата си молба М.. Ответникът
оспорва твърдението за лоша хигиена в килиите – почистването им е задължение на
обитателите им. За целта ежедневно им се предоставят средства и препарати за
почистване. Ежеседмично се сменя
постелъчният инвентар и се предава на химическо чистене. Оспорва се
твърдението, че телефонните разговори са се предоставяли само по време на
престоя на открито – телефонният апарат се намира в общото помещение на
арестния блок и задържаните могат да го ползват в интервала между 8.30 ч. до
17.00 ч., като в подкрепа на изложеното ответникът представя Заповед за това и
Дневник за проведените телефонни разговори, като специално на ищеца разговори
не са му били отказвани. Оспорват се и твърденията на М. за слабо осветление и
липса на отопление и климатизация на помещенията, както и за липса на ефективна
аспирация. В тази връзка до килиите е
налице достъп на чист въздух, осъществяван чрез прозорци, които се отварят от
външната страна и са с размери 120 х 50 см към улицата, те са на нивото на
тротоара и вътрешния двор. През 2012 г. в ареста е изградена вентилационна система. Допълнителното
осветление в килиите се осигурява посредством енергоспестяващи осветителни
тела. При него е налице възможност за промяна чрез димер – ключ, като при
поискване от страна на задържаното лице е можело да се променя неговата
интензивност от надзорно-охранителния състав /НОС/. Отоплението също се
предоставя посредством вентилационната система, която нагнетява затоплен
въздух.
От Писмо рег. № 2457 от 6.10.2020 г. на началник
РСИН – Габрово се установява, че през периода от 5.03.2019 г. до 5.04.2020 г.
ищецът е бил в СБАЛЛ към затвора гр. Ловеч за изготвяне на съдебно-психиатрична
експертиза. С този месечен период следва да се намали общия исков период на 3
месеца и 25 дни престой в следствения арест в гр. Габрово.
От неоспорено поделото Писмо № 1848 от 15.07.2020
г. на началник Районна служба „Изпълнение на наказанията“ /РСИН/ – Габрово се
установява, че през целия процесен период ищецът е бил в ареста в гр. Габрово.
От 18.12.2018 г. до 20.12.2018 г. е бил настанен в килия № 1, която е с площ от
8.476 кв. м и позволява настаняване на до две лица едновременно, съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Обзаведена е с 4 легла, на по два
етажа, оборудвана с маса, табуретка и шкаф за лични вещи. От 20.12.2018 г. до
1.01.2019 г. М. е обитавал килия № 6 с площ от 12.376 кв. м, позволяваща
настаняване на три лица едновременно, също обзаведена с 4 легла на по два
етажа. За периода 1.01.2019 г. до 5.03.2019 г. и от 5.04.2019 г. до 24.05.2019
г. е обитавал килия № 5 с площ от 12,155 кв. м, предназначена за обитаване от
до три лица, също с 4 легла на по два етажа. За период от 24.04.2019 г. до
14.05.2019 г. е обитавал килия № 4 с площ от 11.05 кв. м, позволяваща
настаняването на до две лица, в която също има поставени 4 легла на по два
етажа.
Съгласно същото Писмо, местоположението на
килиите, санитарните възли, банята и мястото за престой на открито /12 кв. м. с
височина – 3м./, телефонния апарат както и големината и местоположението на прозорците
са съгласно описаното в исковата молба и в отговора на ответника.
От приложения Дневник за разпределение на
задържаните лица по килии е видно, че в килия № 1 ищецът е пребивавал с още
едно лице; в килия № 6 е бил сам; в килия № 5 – с различни лица, които са били
в различни части от периода му на пребиваване там, но са били до трима души
едновременно; в килия № 4 ищецът е бил с още три лица но само за два дни. Следва
да се приеме, че той е имал на разположение по време на престоя си в ареста пространствена
площ не по-малко от 4 кв. м.
От Дневника за телефонните разговори на
задържаните се установява, че ищецът е водил телефонни разговори в различно
време на деня и не само с по един човек. Има дни, в които е разговарял сутрин
след 8.30 ч. - 9.00 ч., както и такива, в които е водил разговори на обяд –
13.00 ч. или следобед – след 15.00 ч. – 16.00 ч., като няма данни да му е било
отказвано воденето на телефонен разговор, нито той да е бил задължен да го
прави непременно по време на престоя си на открито.
Свидетелските показания очертават аналогична
фактическа обстановка, като на изложената в писмото на началник РСИН – Габрово.
По отношение ползването на баня свидетелят Й., служител в следствения арест,
сочи, че график за ползването на банята няма, но се предоставя възможност всеки
задържан да се къпе „по веднъж“ в седмицата, като това е минимумът, но е
възможно при желание на задържан и наличие на възможност за това банята да се
ползва и по-често. При ползването на телефона дежурният остава в същото
помещение, където се намира той, докато задържаният провежда разговора си, но
на разстояние, за да му осигури спокойно провеждане на разговора. На
обособеното място за провеждане престой на открито се извеждат по трима души на
веднъж на около 12 кв. м, като уреди за тренировка там няма, но има поставена
пейка.
От показанията на свидетеля С., задържан в
следствения арест на 21.02.2019 г. за около три месеца, става ясно, че той е
бил в една килия с ищеца /килия № 5/, като той сочи, че в килиите няма естествена
светлина, налице е денонощно изкуствено осветление. На прозорците има поставени
решетки, през които не прониква светлина, те не са чисти и има капандура върху
тях, обрасли са с бурени отвън. Почистването на килиите се прави от самите
задържани сутрин с предоставени лопата и метла, а за пода – кофа с вода, не
сочи за предоставяне на препарати за почистване. За ползването на санитарните
възли свидетелят потвърждава, че тъй като същите се намират извън килиите,
ползването им става след позвъняване на НОС и с помощта на надзирателите
„когато те си решат“. Той сочи, че това е налагало понякога да се ползват за
такива нужди пластмасови шишета, т.к. не винаги надзирателите се отзовават
своевременно на повикване, особено нощем. Седмично банята е по веднъж, изкарват
3-4 души, а душът е само един и когато свърши топлата вода, тези, които не са
се къпали до момента, трябва да се къпят със студена. Помещенията не се
проветряват, няма откъде. Карето за разходка е като клетка, оградено отвсякъде
с метални пръчки, с много малка квадратура, без уреди за физическа активност, с
една пейка. Телефонът е в помещението, в което се намира надзирателят и той
може да слуша провежданите разговори. Имало аспирация, но според свидетеля в
килиите през зимата, когато бил там, било доста студено.
Свидетелят И., който също е бил настанен в този
арест по време на настоящото дело, познава ищеца от затвора в гр. Ловеч и
споделя, че М. му се е оплаквал там от условията в ареста. Оплаквания ищецът
имал и здравословни – главоболие и сълзене на очите. Макар и пребивавал там
само един ден, свидетелят счита, че арестът е „абсолютна кочина“, не е имало
сутрешно почистване
По делото се установи по несъмнен начин, че
ищецът Е.М. е бил през процесния период от 18.12.2018 г. до 14.05.2019 г., с
изключение на периода от 5.03.2019 г.– 5.04.2019 г., когато е бил настанен в
лечебно заведение, в следствения арест в гр. Габрово. Или ищецът е прекарал в
това заведение за задържане през процесния период, уточнен в исковата молба,
близо четири месеца.
От така изложените факти АСГ намира, че
първоинстанционният състав правилно е достигнал до извода, че поделото не са
налице достатъчно доказателства, от чиято съвкупна преценка да може да се
направи извода, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и по тази причина
не може да намери приложение презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, която
предполага настъпили вредоносни последици за страната. Налице са претърпени
известни неудобства за ищеца, като невъзможност за ползване на санитарен възел
и постоянно течаща вода в килията, ползване на душ поне два пъти седмично,
естествено осветление и проветрение в килията, както и не особено голямо място
за разходка, което да се ползва за престой на открито, но разминаването не е
съществено, а периодът, през който са претърпени тези неудобства не е особено
дълъг, за да се счита, че М. е претърпял неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетение по реда на ЗОДОВ, във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, поради което и
обезщетение не му се следва.
Като е оставил исковата молба без уважение,
първоинстанционният съд се е произнесъл с един законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
Въз основа на
горното Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА съдебно Решение № 176 от 13.11.2020 г., постановено по а.д. № 152 от 2019
г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отхвърлен иск, предявен от Е. Г.М.
от гр. Габрово, с ЕГН: **********, понастоящем в затвора в гр. Ловеч, предявен
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, на стойност 1 764.00
лв. неимуществени вреди, за периода от 18.12.2018 г. до 14.05.2019 г. в едно
със законна мораторна лихва за забава от края на увреждането през 2019 г. и
законна компенсаторна лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане
на главницата по него.
Решението
е окончателно.
Препис
от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Емилия Кирова – Тодорова:
С настоящото изразявам несъгласие с
решението на състава и поддържам досегашната съдебна практика на АСГ и ВАС по
аналогични казуси, касаещи искови производства по реда на АПК, във вр. със
ЗИНЗС, заведени от различни ищци за обезщетения поради условията в същия арест
при аналогични условия и периоди, като считам, че тези аналогични случаи следва
да се решават еднакво, с оглед спазване на принципите за законност,
справедливост и предвидимост на съдебните актове.
Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.
Според чл. 20, ал. 2 от Правилника /ППЗИНЗС/ в
спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради.
По делото конкретно е установено, а това се
признава изрично и от ответната страна, че в килиите на ареста в гр. Габрово не
е налице пряк достъп до естествена светлина, нито възможност за естествено
проветрение, тъй като те се намират с 2/3 от височината им под земята. Имат
прозорци, които са на нивото на земята /тротоара/, зарешетени и замърсени и
през тях не прониква пряка слънчева светлина, нито арестантите могат да отворят
прозорците, за да навлезе през тях свеж въздух. Какво е било реалното
количество светлина в конкретните килии, която е била предоставяна от изкуствен
източник, съгласно свидетелските показания по настоящото дело и многобройните
доказателства по посочени аналогични казуси, дори не е установено, а съдът е
ангажиран да изследва служебно твърденията на ищеца, да дава указания за
събиране на относими доказателства и сам да събира такива на основание чл. 170,
във вр. с чл. 9, ал. 4 от АПК. Със сигурност следва да се приеме обаче, че като
разположена под земята, килиите не са предоставяли на задържаните лица
естествена слънчева светлина и свеж въздух в нарушение на императивното
изискване на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС.
По отношение на изкуственото осветление следва да
се отбележи, че не е била установена мощността на осветителните тела, поради
което съдът не може да изчисли дали количеството светлина от тях е достатъчно или
не, а останалите изисквания по тази разпоредба не са спазени. С оглед
местоположението на килиите и въз основа на горецитираните свидетелски
показания става ясно, че пряк достъп на дневна светлина и възможности за естествено
проветрение не са били налице през целия период на исковата молба, който не
намирам и за кратък – става въпрос за 4 месеца престой при такива условия. В
тази връзка са били давани и указания за преместването на ареста в друга
сграда, което е служебно известно на съда от други дела, водени от други лица
по същия повод, цитирани по-долу, но това и до днес не е направено. Не е налице
и реализация на промяна в относимите условия в ареста.
За лицата, пребиваващи в него, на приземния етаж,
на който се намират килиите, е налице обща тоалетна /една мъжка и една женска/ с
обща баня, които се ползват от всички задържани, като те нямат свободен достъп
до тези общи помещения, а отиват до там с помощта на охраната, която ги води
един по един. По делото не е спорно, установено е и по несъмнен начин, а и на
съда е също служебно и отдавна известно, че в килиите няма санитарни възли и
течаща вода. За да се ползват такива е нужно задържаните да звънят, за да бъдат
заведени в общите части и ако това се случи през нощта, дежурните се сърдели,
бавели се, казвали, че трябва да се изчака, тъй като санитарните възли били
заети. За това свидетелстват и показанията на свидетеля Й.. По този начин се
налагало да потискат физиологичните си нужди до сутринта. Затова задържаните
ходели по малка нужда в пластмасови шишета. Вода за пиене също си наливат от
общата чешма пред общия санитарен възел в шишета. При необходимост задържаните
се извеждат самостоятелно, съпровождани от НОС през цялото денонощие, след
ползването на наличния звънец, находящ се до врата на съответната килия.
Според чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения, което е императивно изискване за нормата.
Няма причина за задържаните в следствен арест да не се признават и предоставят
ако не същите, то дори по-добри условия. В случая тези изисквания не са били
спазени през процесния период. Те не се спазват и в момента в ареста в гр. Габрово,
като килиите не са снабдени както със собствен санитарен възел, който
задържаните да могат да ползват по всяко време от денонощието, съобразно
нуждите си, без да се нуждаят от чужда помощ или да зависят от чужда воля, така
и с течаща вода за питейни нужди и за миене. Следва да се отбележи, че
конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и
удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение,
като част от общите условия в затворите и местата за задържане под стража в
България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по
правата на човека и от българските съдилища, в тази връзка. В редица от тях,
като напр. по делото Й. срещу България - Решение от 02.02.2006
г., делото Ш. срещу България - решение от 10.01.2012
г., в най-голяма степен това се отнася до пилотното решение по делото Н. и др.
срещу България, констатацията за условията в затворите се основава на
периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.
От данните по делото е видно, че на задържаните
лица се предоставя възможност за къпане „минимум по веднъж седмично“. Възможно
е това да става и по-често, но то не е гарантирано и зависи от възможностите
към момента, според свидетелските показания. По делото няма спор и е също
известно на съда, че за целия арест има само един душ, като НОС предоставяли
възможност на хората от една килия да го ползват. Течащата вода е на една обща
мивка пред тоалетната, където всички се мият и бръснат. Според чл. 151, т.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане по възможност всеки ден, но най-малко два
пъти седмично, като след всяко ползване на баня помещението се почиства и
дезинфекцира. От свидетелските показания става ясно, че през зимния период,
съвпадащ с процесния, на задържаните е била предоставяна възможност за къпане
по веднъж в седмицата в нарушение на това правило. Двукратното къпане следва да
е норма, гарантирана възможност, а не решение, зависещо от обстоятелствата в
конкретното място за лишаване от свобода.
По делото е установено по несъмнен начин, че поддържането
на хигиената в помещенията и местата за общо ползване се извършва от
задържаните лица. Според събраните в хода на делото доказателства подовете в
ареста са циментови и задържаните ги почистват сами чрез метене на сухо, с
метла и лопата, при което се вдига прах. Свидетелят Й. твърди, че е виждал да
се предоставят само метла, лопата и кофа с вода за почистване на помещенията. Те
не могат да се проветрят заради състоянието и местоположението на прозорците. По
делото няма доказателства дали и кога е бил предоставян препарат на задържаните
и дали е бил ползван такъв за почистване и дезинфекция. АСГ намира, че е
недостатъчно като хигиена единствено премитането на пода на килиите, който е
циментова замазка с помощта само на вода. Необходимо е и редовно измиване на
прозорците, които са мръсни, с паяжини и боклуци по тях, като те не могат да
бъдат достигнати свободно от пребиваващите в килиите и за чието почистване също
са нужди съответни пособия и препарати, за които не се упоменава да са бивали
предоставяни. За хигиенизирането на под от такъв вид е недостатъчно и
неподходящо предоставяне само на вода, особено при липсата на добро
проветрение.
Задържаните имат право на престой на открито в
делнични дни, а при възможност и в почивни и празнични, за времето от 8.30 до
17.30 часа на специално определено за целта място в района на ареста, под
наблюдението и контрола на служители от надзорно-охранителния състав. По делото
не е спорно, че такъв се осъществява в този часови диапазон на денонощието на
място с площ от около 12 кв. м., оградено от всички страни с решетка, в което
има и поставена пейка и едновременно се ползва от няколко души. Съгласно писмо
на началник РС“ИН“, известно на съда по адм. д. № 226 от 2018 г. по описа на
АСГ и др., мястото за престой на открито е обособено през 2012 г. То се намира
във вътрешния двор на сградата. Изградено е от метална конструкция с размери 4
х 3 м и височина от 3 м. Такива са и събраните данни по настоящото дело. На
обособеното място има и пейка, поради което ширината на пространството ставала
към 1-1,5 м. На това място по принцип излизали хората от една килия. В място с
такива размери няма възможности за свободно движение на сам човек, още по-малко
това може да става от няколко души едновременно. В обособеното място прониквало
слънце само на обяд между 12.00 – 13.00 часа, тъй като то се намира между
сгради, във вътрешен двор. Условия за физическа активност в ареста не били
налице.
Престоят на открито е важна част от задължението
на съответната администрация по ЗИНЗС за предоставяне на нормални здравословни
условия на живот на лишените от свобода и задържаните. Този престой е важен
както за физическото, така и за психическото им здраве. По тази причина и чл.
86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС предвижда, че лишените от свобода имат право на
престой на открито не по-малко от един час на ден. На основание чл. 164, ал. 1
и 2 от закона на всеки лишен от свобода се осигуряват по възможност дори условия
за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето,
определено за престой на открито, а при неблагоприятни условия спортните игри и
упражнения се провеждат на закрито. В ареста в гр. Габрово не са налице условия
за изпълнението на тази разпоредба. Дори самият престой на открито се осъществява
на твърде малка площ - чисто от около 3-4 кв. м на човек, с ограничение и на височината
до 3 м, където поради сложена пейка мястото дори за свободна разходка е
изключително недостатъчно. По този начин за такъв продължителен период от 4
месеца се стига до недопустимо обездвижване на задържаните, което не е част
дори от наказание, т.к. те, за разлика от лишените от свобода, дори не са
осъдени с влязла в сила присъда за извършено от тях престъпление.
Задържаните имат право на телефонни разговори, които
са за тяхна сметка и те могат да се провеждат във времеви интервал от 8.30 ч.
до 17.00 ч. Телефонът се намира при надзирателите. Според чл. 86, ал. 1, т. 5
от ЗИНЗС лишените от свобода имат право телефонна връзка по ред и начин,
определени от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията". Целта на телефонната връзка е формулирана в чл. 72 от ППЗИНЗС и е свързана със
съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят. Лишените от свобода
провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик
на телефонни услуги, с който има сключен договор. Тази възможност е била
предоставена в ареста през процесния период. В сега действащата уредба не се
предвижда ограничение в броя на телефонните обаждания, нито се изисква
предварително разрешение след подадена писмена заявка. Такива ограничения не са
били и налице в ареста в гр. Габрово през процесния период.
По отношение размера на килиите и квадратурата,
която се предоставя за ползване на всяко от задържаните лица в тях, както и по
отношение на правото им на провеждане на телефонни разговори не намирам, че са
установени нарушения или несъответствия с изискванията.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р.
Б., международните договори, които са ратифицирани по конституционен ред и са
влезли в сила за страната са част от вътрешното право, като се ползват с
върховенство спрямо нормите, които им противоречат. Предвид това, правилно и с
оглед установените обстоятелства по делото в контекста на съответствието им с
изискванията на материалноправната норма на чл. 8, § 1 от ЕКПЧ, следва да се вземе
предвид, че в редица свои дела Европейският съд по правата на човека е имал
случай да посочи, че дори и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат
ограничавани на други основания и намесата от страна на властите в
упражняването на тези права не може да бъде оправдана с други причини, освен
тези по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ. Дори при прилагане на
изключенията по § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ се изисква прилагане на
принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и
свободи, т. е. намесата следва да отговаря на изискването за необходимост в
едно демократично общество.
Според чл. 42, ал. 2 от ЗИНЗС арестите са места
за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, от което следва, че задържаните в тях лица се
третират като лишени от свобода и следва да имат същите права като тях.
Правилата, относими към защита на субективните права на лишените от свобода
следва да се прилагат и спрямо задържаните лица, още повече, че същите не са
субекти, по отношение на които е налице установеност на вина за извършено
престъпление и за тях не се преследват целите на наказанието по НК. Рамката на
ограничението на тези права е очертана общо в чл. 75 от закона, според която
лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с изключение на правата:
1. от които са лишени с присъда; 2. които са им отнети или ограничени изрично
със закон; 3. чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и
изпълнението на наказанието. Всяко друго отнемане или ограничение на права е
недопустимо и противоправно.
По адм. д. № 226 от 2018 г. на АСГ е приложен Годишен
доклад на омбудсмана като Национален превантивен механизъм /НПМ/ от 2012 г., който съставлява служебен официален
документ и е известен на съда. В Раздел втори от него, наименован „Арести“, се
сочи общо, че при извършените проверки през същата година на тези места за
задържане са установени трайни проблеми, като пренаселеност, липса на
достатъчно пространство, на санитарни възли в килиите, на достатъчен достъп до
естествена светлина и адекватно изкуствено осветление, липса на места за
престой на открито, на достатъчно материали за почистване на помещенията.
Такива са и несъответствията с изискванията и по настоящия казус. Въз основа на
гореизложеното приемам, че в нарушение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС през процесния период
по отношение на ищеца са нарушени изискванията за поставяне на задържаните лица
в благоприятни условия, като се установява: - липса естествено осветление; -
липса на възможности за естествено проветряване; - липса условия за двигателна
активност; - лоша хигиена в помещенията не по вина на задържаните; - липса на
санитарни възли и постоянно течаща вода в спалните помещения; - негарантиране
на възможност за поддържане на лична хигиена чрез минимум двукратно ползване на
баня всяка седмица, а по възможност – всеки ден, които в своята съвкупност
навеждат на извода, че са налице действия и бездействия от страна на ответника,
в следствие на които се уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на
незащитеност и малоценност, което доказва наличието на основание за водене на
процесния иск по чл. 284, във вр. с чл. 3, ал. 2 от този нормативен акт и
неговото уважаване.
В периода 30.07.2012 г. – 3.08.2012 г. е
извършено посещение на процесния арест, по отношение на който е налице
становище същият незабавно да се премести /в друга подходяща сграда/, като
проект за преместване е налице в предоставена сграда на МВР.
През 2014 г. е изготвен нов доклад, в който е
отбелязано, че следва да се предприемат спешни мерки за изпълнение на
направената през 2012 г. препоръка от НПМ за закриване на помещенията за
настаняване на задържани лица в ареста в гр. Габрово и изпълнение на
предвидената инвестиционна програма за развитието на арестите от 2008 г. на МП
чрез преместването му в друга сграда. Изрично е посочено, че въпреки
извършените в него ремонтни дейности и подобряване на условията, спрямо
задържаните лица е налице жестоко и нечовешко отношение, изразяващо се в
поставяне в неблагоприятни условия, т. к. арестът се намира под земята.
Препоръката е отново да се предприемат спешни действия по преместването му на
подходящо място, което не е направено и до момента.
Арестът в гр. Габрово е бил посетен от
представители на Национален превантивен механизъм /НПМ/ през 2012 г. и още тогава
е установено неизпълнение на Решение № 767 от 8.12.2008 г. на Министерски
съвет, прието на основание чл. 13, ал. 3, т. 5 от Устройствения правилник на МС
и неговата администрация относно Стратегия за развитие на местата за лишаване
от свобода в Република България за периода 2009 г. – 2015 г., План за действие
и Инвестиционна програма за строителство, реконструкция и модернизация на
материалната база на пенитенциарната и пробационната система за същия период.
За резултатите от посещението по адм. дело № 226 от 2018 г. на АСГ е приложено
писмо на омбудсмана на Република България от 27.11.2018 г. /л. 175/, в което се
сочи, че по отношение на ареста в гр. Габрово в тези документи е било
предвидено: Изграждане на нов арест в имот, предоставен с Решение на МС № 857
от 11.12.2006 г. на МП за нуждите на ОЗ“ИН“ – Габрово със срок на изпълнение до
30.05.2009 г.; Изграждане на нов арест – втори етап – преходен обект до
30.10.2010 г. В годишния доклад на НПМ, публикуван на интернет страницата на
омбудсмана, е указано и неизпълнено протоколно решение от 8.09.2010 г., в което
за ареста е било предвидено преустройство и реконструкция на бивша сграда на
КАТ в града. През 2014 г. била извършена по същия повод втора проверка за
анализ на цялостната обстановка в ареста. Съществен проблем е местоположението
му – подземна част от сграда, в която се намират килиите и този проблем е
наличен и в момента, релевантен към настоящия правен спор. Материално-битовите
условия са определени от НПМ като изключително лоши, поради което е направен
извода, че спрямо настанените в ареста лица е налице жестоко и нечовешко
отношение, изразяващо се в поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието – недостатъчно жилищна площ, отопление, осветление, проветряване,
условия за двигателна активност – съобразно чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС. Няма
данни така изброените негативни условия в ареста в гр. Габрово да са съществено
променени. Нещо повече, самият ответник, както е цитирано по-горе, сочи че
сградата е стара и основна реконструкция на същата не може да се направи, което
е наложило проблемът със санитарните възли, постоянно течащата вода и банята,
които са извън килиите, местоположиено на килиите и прозорците да са същите, като
от времето на тези констатации. Направена е препоръка да се предприемат спешни
мерки за изпълнение на направената през 2012 г. препоръка на НПМ за закриване
на помещенията за настаняване на задържани лица в Арест – Габрово. Макар че са
предприети мерки за подобряване на условията в него продължава да е налице
необходимост от преместването му в друга пригодена за целта сграда, т. к.
спрямо задържаните в него лица е налице жестоко и нечовешко отношение поради
местонахождението на ареста под земята.
Аналогични нарушения, станали повод за присъждане
на обезщетения, са приети от АСГ и по
дело, приключило с Решение № 50 от
4.05.2018 г. на АдмС - Габрово по адм. д. № 159/2017 г., както Решение № 8759
от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3323/2018 г., III
о.
В делото „*********“ ЕСПЧ постановява свое
пилотно решение от 27.01.2015 г., с което установява нарушения на чл. 3 и чл.
13 от ЕКЗПЧОС, като постановява, че в страната съществува системен проблем с
лошите условия в местата за лишаване от свобода и липсват ефективни средства за
защита срещу тях. В тази връзка към този момент са постановени редица
осъдителни решения срещу България, обединени в групата „**********“, чието изпълнение се
наблюдава от Комитета на министрите на СЕ. Решението по делото „***********“ дава насоки как да бъде
изпълнено и поставя срок до 18 месеца /1.12.2016 г./ за въвеждане на ефективни
превантивни и компенсаторни средства за защита.
В Мотиви към предложенията за изменение на ЗИНЗС,
НК и НПК се сочи, че Исковете за обезщетяване на вреди поради нарушения на чл.
3 от ЕКПЧ, респ. на ЗИНЗС, водени до момента по ЗОДОВ, са неефективни основно
поради твърде формалистичния подход при прилагане на принципа, според който тежестта
на доказване лежи върху ищеца. Затова и се предприема ново решение, въз основа
на което е достатъчно той само да установи реално условията, при които е бил
задържан и ако същите не отговарят на изискванията за нормални условия на живот
и с тях се надхвърля допустимата пропорционална мярка за лишаването от свобода
и задържане, то се презумира, че от това той търпи вреди. Принципът е
обективиран посредством разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която в
случаите на нарушения по чл. 3 от закона настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Разпоредбата на чл. 3 е материално правното
основание и за водене на настоящия иск. Според нея осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Алинея втора дава примери за това, какво означава
„изтезание“, „жестоко, нечовешко или унизително отношение“, като изброяването е
неизчерпателно. Според нея за нарушение на ал. 1 се смята поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Както вече бе
посочено по-горе в настоящия съдебен акт съдът установява наличие на такива обстоятелства
във връзка с предявения иск.
Държавата е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че
задържането в местата за лишаване от свобода е при условия, които са съвместими
с човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не
подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със
задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода,
доброто здравословно състояние е обезпечено. По силата на общите принципи,
уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКЗПЧОС, затворната
администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата
за лишаване от свобода. Конвенцията е ратифицирана от Република България,
поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и
съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от КЗПЧОС в исковия период
представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Установените по делото
факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо ищеца
нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС. Същият е бил поставен в
положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които следва да се
квалифицират от съда като унижаващи човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Налице са всички
елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а
именно - доказано незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в
местата за задържане и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с
първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди следва да се
приеме за доказана по основание, поради което и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се уважена исковата
молба за претърпени неимуществени вреди.
Приложимото законодателство не изисква при
търсене на този тип отговорност виновно поведение, още по-малко умишлено
такова, целящо увреждане правата и интересите на ищеца. Не се изисква и не може
да се докаже и раздели претърпяното от него като негативно изживяване във
връзка с престоя му в ареста и с извършено от него неправомерно деяние. Логически
не съществува начин, по който може да се установи какви и кои от страдания та
ищеца са причинени поради лошите условия в ареста и кои се дължат на
преживяното от него във връзка с извършено престъпление. Без значение е и видът
на деянието за установяване основателността на настоящата искова претенция.
С оглед на така изложеното намирам, че исковата
молба на Е.Г.М. е основателна и като такава е следвало да се уважи, дори и
частично като размер и като е отхвърлил изцяло същата АСГ е постановил
незаконосъобразно решение, което настоящата инстанция следва да отмени.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ ТОДОРОВА/