РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Велики Преслав, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200258 по описа за 2021 година
Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз
основа на въззивна жалба от Ю. Р. Х. с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 21-0323-000417 от 26.07.2021 г. на Началник Група към
ОДМВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 20,00 лева, на основание чл.
183, ал.2, т.3, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и
„Глоба“ в размер на 20,00 лева, на осн.чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70,
ал.3 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на наказателното
постановление, единствено в частта му с която АНО е приел за извършено от
страна на жалбоподателя нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и съотв. го е
санкционирал с налагането на глоба в посочения в същото размер от 20,00
лева, аргумент за което се изтъква липсата на осъществено такова нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се и
представлява, като пълномощник на същия е депозирал молба с която се
сочи, че изцяло поддържа жалбата на посочените в същата основания.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и
моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки
конкретни доводи в тази насока.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
1
На 01.07.2021 г. около 08.10 часа, жалбоподателят Х. управлявал
т.а.“Фолксваген ЛТ 35“ с рег.№Т4082АК , движейки се по второкласен път
№74 „Велики Преслав-Търговище“, към кръстовището на път I-7, на който
били позиционирани и осъществявали служебни задължения по безопасност
на движението полицейските служители – св.Т. и св.К.. Последният
забелязал, че товарният автомобил се движи без включени светлини, предвид
и което уведомил за констатираното колегата си – св.Т., който бил в
служебният им автомобил преглеждайки документи на спрян нарушител.
Същият се уверил в казаното от колегата му, поглеждайки в страничното
огледало на автомобила, като междувременно двамата с него видели и че
стигайки до кръстовището с главния път, водачът на т.а преминал и не спрял
на поставения преди навлизането в кръстовището пътен знак Б-2. Св.К.
предприел своевременно спиране на автомобила, като на жалбоподателя, от
колегата му св.Т. за констатираните две нарушения бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 342787 от 01.07.2021 г., в
който актосъставителят посочил за извършени от водача две нарушения на
ЗДвП, а именно – по чл.70, ал.3 и чл.6,т.1. Актът бил съставен в присъствие на
шофьора на товарния автомобил, който го подписал, посочвайки, че има
възражения по него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани такива,
в които изложил, че действително е нарушил разпоредбата на чл.70, ал.3 от
ЗДвП, но не и посочената такава по чл.6, т.1 от закона свързана с
несъобразяване на поведението му с пътен знак Б-2. Въз основа на така
съставения акт било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя
АНО наложил административно наказание “Глоба” в размер на 20 лева на
основание чл. 183, ал.2, т.3, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от същия
закон, както и на осн.чл.185 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20,00 лева за
нарушение на чл.70, ал.3 от закона.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – св.Т. и св.К.
са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща
връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства,
като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с
доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като
съображенията за това на настоящата инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им
са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да
налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени
доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и
съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
2
ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушенията, обстоятелствата,
като са посочени и конкретните нарушени норми от Закона за движение по
пътищата.
По настоящото дело спор касателно фактите по отношение времето,
мястото, видът на МПС-то, водачът на същото, а именно - жалбоподателя и
извършеното от него нарушение на правилата на чл.70, ал.3 от ЗДвП няма.
Спорът е свързан с осъществено от същия и друго нарушение на ЗДвП, а
именно неспиране на пътен знак Б-2.
В конкретния случай, съдът намира, че защитата срещу това конкретно
предявеното нарушение не доказа противни на описаните в НП, респ.АУАН
факти и обстоятелства, като в хода на производството видно от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, същите са еднопосочни и
безпротиворечиви касателно осъществяването на същото и при техният
анализ – поотделно и съвкупен такъв, съдът не установи такива в подкрепа на
твърдяното от страна на жалбоподателя че не е извършил посоченото
нарушение.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон-констатирал е нарушениията по чл. 6, т. 1 от ЗДП, като е отнесъл
фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно чл. 6, т. 1 участниците в
движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и светлинните сигнали, пътните знаци и
пътната маркировка. В конкретния случай жалбоподателят не е съобразил
своето поведение с пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!". Съгласно чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, пътен знак Б2 указва на
водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
"стоплинията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.
От приобщената по делото схема безспорно се установява, че на
процесното кръстовище е имало поставен знак Б-2 за движещите се
второкласен път №74 „Велики Преслав-Търговище“, Съдът намира, че от
доказателствата по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е съобразил
поведението с поставения пътен знак Б2. Административно - наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно чл. 183, ал. 2, т. 3 пр. 1 от ЗДП, поради
което в тази част НП следва да бъде потвърдено. Размерът на наказанието е
строго фиксиран от закона, поради което не подлежат на ревизия.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство се събраха
безспорни доказателства и за това, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава и на нарушението по чл.70, ал.3 от
ЗДвП, която разпоредба въвежда изискване за моторните превозни средства
да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси
светлини. Санкциониращата нарушението обща разпоредба на чл. 185 от
ЗДвП предвижда административно наказание „Глоба“ в абсолютен размер от
20 лева, каквато и в случая е наложена.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилено и законосъобразно и следва да бъде
3
потвърдено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В настоящото производство са претендирани разноски от
въззиваемата страна, които с оглед изхода на делото такива следва да й се
присъдят Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид
развилото се пред настоящия съд производство, неговата фактическа и правна
сложност намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/ лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0323-000417 от
26.07.2021 г. на Началник Група към ОДМВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с
което на Ю. Р. Х. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 20,00 лева, на основание чл. 183, ал.2, т.3, пр.3 от ЗДвП
за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 20,00 лева, на
осн.чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ю. Р. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4