РЕШЕНИЕ
№344
гр. Пазарджик, 11.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско
отделение, въззивен състав, в
публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Росица Василева
при секретаря Г. Младенова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева в.гр.д. № 574 по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 64 от 25.04.2019г., постановено по гр.д. № 1190/2017г. по описа на
Районен съд-Панагюрище, е уважен предявеният от К.А.В., ЕГН ********** и Г.И.В., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване
за установено по отношение на ответниците М.И.Р., ЕГН **********, с
адрес ***, К.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищците са собственици на реална
част с площ от 23 кв.м., представляващ част от техния имот - УПИ ХІ-****, кв. 45 по плана на с. П., която погрешно
е заснета на кадастралната карта на с. П.от 1989 г. като част от имот
планоснимачен № ***, в кв. 45 по плана на с. П.от 1989г., която площ e заключена между зелена и оранжева (лилава) линия на
комбинирана скица на вещите лица Г. и Р. на л. 150 от първоинстанционното дело,
съставляваща неразделна част от решението, намираща се в лицето на имот пл. № ***
и представлява триъгълник с граници: северозапад - имот пл. № ***, югоизток -
УПИ ХІ-****, югозапад - улица. Присъдени са разноски.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника М.И.Р., чрез
адв. А.К., в която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно,
необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Излага се, че не е налице правен интерес у ищците
за предявяване на исковата претенция. Твърди се, че изводът на
първоинстанционния съд, че е налице грешка в кадастъра е необоснован и се
намира в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа се, че
действителното състояние на имотите съответства на границите и очертанията им в
кадастралната карта. Оградата между тях била поставена преди повече от 25
години и така имотите се владеят от страните без спорове. Границата била
показана от страните с Акта от 13.04.1998г. за непълноти и грешки във влезнал в
сила кадастрален и регулационен план, въз основа на който била издадена Заповед
№ 783/17.12.1998г. на Кмета на О.П.за
попълване на действащия кадастрален план. Твърди се, че изготвените по делото
експертни заключения – двете заключения на инж. Г. и заключението на инж. Г. и
инж. Р. са противоречиви и е налице съмнение за тяхната правилност, но независимо
от това районният съд ги възприел. Поддържа се, че неправилно първата инстанция
е счела, че ответниците не са направили своевременно възраженията си за изтекла
в тяхна полза придобивна давност. Сочи се, че в настоящия случай извършеното
одобряване на дворищната регулация е станало през 1989г. при действието на ЗТСУ
(отм.) и
непосредственото отчуждително действие на плана е настъпило веднага след
влизането му в сила. Твърди се, че десетгодишният давностен срок е изтекъл,
поради което автоматично е приключил вещно-транслативния ефект на плана относно
собствеността върху урегулираните парцели, съгласно правилото на чл. 110 от
ЗТСУ(отм.), поради което
ищците не притежават право на собственост извън границите на собствения им
урегулиран поземлен имот. Поддържа се, че по делото липсват графични и цифрови данни
за грешно заснета конкретна част с площ от 23 кв.м. от *** и неправилно
включена към имота на ответниците. Излага се, че не е без значение и решеният
спор по адм. дело № 7/2003г. на Окръжен съд-Пазарджик, където в мотивите на
решението било прието, че регулационните линии покриват имотните граници
съгласно действащия план на с. П.. Не се ангажират доказателства, не се правят
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Въззиваемите
К.В. и Г.В., чрез адв. Г.М., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, са подали
отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна. Намират
първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Твърдят, че
от представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
са собственици на поземлен имот с пл. № **** по действащия план на с. П.. Сочи
се, че правният интерес от предявяване на исковата претенция се обуславя от
приложения по делото отказ на О.П.за отстраняване на непълнота и грешка в
действащия кадастрален план на с. П.. Твърди се, че от заключението на
назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза по безспорен
начин се установява, че част от притежавания от ищците имот с пл. № ****, при
граници на тази част: имоти с пл. ****, пл. № *** и пл. № 731 неправилно и
поради грешка в кадастъра, е заснета в действащия кадастрален план на с. П.от
1989г. като част от имот пл. № ***, собственост на ответниците, за който е
отреден УПИ XIII-***
в кв. 45 по плана на с. П.. Сочи се, че
изместването на границите на имот с пл. № *** (с пл. № 624 по предходния план на с. П.от 1953г.) в посока на притежавания от ищците имот с пл.
№ **** (с пл. № 742 по предходния
план на с. П.от 1953г.) не е в резултат от прилагане предвижданията от
предходен регулационен план, а на грешка в кадастъра, тъй като по предходния
регулационен план на с. П.от 1953г. и двата имота – с пл. № 742 и пл. № 624
попадат в рамките на един общ парцел, т.е. не може да се говори за прилагане на
регулация, тъй като не е имало създадени регулационни отношения помежду им. Доколкото
се касае за имотна граница, а не регулационна, между двата имота, то промяната
на нейното положение при изработване на новия кадастрален план може да бъде в резултат единствено на взаимна
воля между страните, материализирана в сделка с вещно-транслативен ефект, за
каквато сделка нямало данни да е съществувала, а и обективно не можело да има,
защото още при действието на плана от 1953г. и двата имота са били отчуждени по
реда на ЗПИНМ (отм.), а впоследствие след 1990г. са били реституирани на собствениците им,
тъй като мероприятието, за което са били отчуждени не е било реализирано.
Заявява се, че след реституцията за двата имота вече са били отредени отделни
самостоятелни парцели, но при допусната грешка в кадастралната основа и невярна
имотна граница помежду им. Твърди се, че е ирелевантно воденото административно
дело между страните, касаещо възстановените им имоти. Моли се въззивната жалба
да бъде оставена без уважение.
В открито
съдебно заседание въззивникът М.Р., чрез процесуалния си представител адв. А.К.,
поддържа въззивната жалба. Не прави доказателствени искания и не ангажира нови доказателства.
Претендира разноски. Необжалвалите другари, редовно призовани, не се явяват в
съдебно заседание и не изпращат представител.
Въззиваемите, редовно призовани, чрез пълномощника адв. Г.М., не се явяват в
открито съдебно заседание и не изпращат процесуален представител.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР.
В
исковата молба, уточнена с молба от 27.06.2018г., ищците К.В. и Г.В. твърдят,
че съгласно договор за доброволна делба на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт за доброволна делба на недвижим имот № 172, том VІ, рег. № 6936/21.12.2013
г. на Нотариус П.К., с рег. № 390 по регистъра на НК, с район на действие
Районен съд – Панагюрище, са собственици на недвижим имот, находящ се в с. П.,
съставляващ имот пл. № ****, за който е отреден *** в кв. 45 по плана на с. П.,
при съседи: изток, югоизток-улица, запад-УПИ XIII-***, север-УПИ XII-****,
югозапад-път (алея). Констатирали, че част от притежавания от тях поземлен имот
с пл. № ****, с размер на тази част - 23 кв.м., при граници: имоти с пл. № ****,
пл. № *** и пл. № ***, е неправилно заснета в действащия кадастрален план на с.
П.от 1989г. като част от имота на ответниците, съставляващ имот пл. № ***, за
който е отреден УПИ ХIII-*** в кв. 45 по плана на селото, вследствие на което
регулационната линия между имотите е изместена с 23 кв.м. погрешно в техния
имот с пл. № ****. Във връзка с това
депозирали искане до О.П.за откриване на процедура по отстраняване на грешка в
действащия кадастрален план на с. П.относно имота им, но бил постановен отказ,
поради възражение от страна на ответниците срещу съобщения им проект за
изменение с твърдението, че те са собственици на въпросната част недвижим имот.
Предвид изложеното молят за уважаване на предявената искова претенция.
Претендират разноски.
В законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.Р., в
който се заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй като има влязло в сила
решение на административния съд относно спора по плана на с. П.. Излагат се
съображения за неоснователност на иска, тъй като при одобряване на кадастралния
план на с.П.е участвал и наследодателя на ищците – А.В., който не е възразил
срещу верността на кадастралното заснемане. Сочи се, че след реституирането на
имот с пл. № *** през 1998г. поставили ограда между двата процесни имота по
имотни граници, съгласно действащия кадастрален план, в които граници владеели
имота. Прави се искане да се отхвърли предявения иск.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва
спор между страните, а и от събраните по делото и неоспорени доказателства - Нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка № 185, том ІV, рег. № 5840, н.д.
634/14.12.2006г. на Нотариус П.К., с рег. № 390 по регистъра на НК, с район на
действие Районен съд - Панагюрище, се установява, че лицата М.И.Р., К.И.Р., Р.Д.Д.
Р., Г.И.Р. и Д.И.Р. са собственици на поземлен имот - дворно място с площ от
642 кв.м., означен с планоснимачен № ***, в кв. 45 по плана на с. П.от 1989 г.,
ведно с построена в имота едноетажна масивна жилищна сграда от 50 кв.м., при
съседи: изток – улица, запад – поземлен имот с пл. № *** на РПК „С.“, север –
поземлен имот с пл. № *** на Г.Р., юг – УПИ XIII-*** и УПИ XII-**** на наследници
на К.В. и на наследници на В.В..
Видно от
представения Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 172, том VІ,
рег. № 6936/21.12.2013 г. на Нотариус П.К.,
с рег. № 390 по регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Панагюрище, въззиваемите
– ищци в първата инстанция К.А.В. и Г.И.В. са получили в дял и са собственици
на УПИ ХІ-****, в кв. 45 по плана на с. П., с площ от 544 кв.м., при съседи:
изток, югоизток – улица, запад – УПИ XIII-***, север - УПИ XII-****, югозапад – път (алея).
Видно от
приложения Акт за непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план от 13.04.1998г. на Кметство
с. П., О.П., същият е издаден, поради констатиран пропуск да се заснемат имот с
пл. № ***, собственост на И. Р. и имот с пл. № ***, собственост на наследниците
на И.М.по плана от 1953г. върху плана от 1989г.
От представената
по делото Заповед № 783/17.12.1998г. на Кмета на О.П.се установява, че със
същата е одобрено попълването на кадастралната основа с графично пренасяне от
плана от 1953г. върху действащия план от 1989г. с имотни граници за имот пл. № ***
и нов пл. № *** в кв. 45 по плана на с. П.според скицата на констативния акт от
13.04.1998г.
Видно от
приложеното по делото писмо с № 94-00-9024(4) от 05.09.2017г. на О.П., по
повод възражение от страна на ответниците и изразено от тях несъгласие с
представения от ищците проект за промяна на кадастралния план на с. П., е
отказано отстраняване на непълнотата (грешката) относно промяна на имотна граница на поземлен имот с
пл. № **** по плана на с. П..
По делото
е представено Решение № 2692 от 24.03.2004 г., постановено по адм. дело №
654/2004 г. на ВАС, второ отделение, видно от което със същото е оставено в
сила Решение от 23.10.2003 г., постановено по адм. дело № 7/2003 г. на Окръжен
съд- Пазарджик, с което е била отменена като незаконосъобразна заповед № 144 от
30.03.2001 г. на кмета на О.П.за частично изменение на ЗРП на с. П..
Видно от
заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза от
23.08.2018г., към което е приложена комбинирана скица, с Акт за непълноти и
грешки в одобрен кадастрален план от 13.04.1998 г. графично са пренесени от
обезсиления план от 1953 г. върху кадастралния план от 1989 г. имоти с пл. № ***,
№ ****, № *** в кв. 45 на с. П.. Вещото лице Й.Г. е посочило, че за процесните
имоти няма заснемане и нанасяне, а графично пренасяне на имотите от предходен
план. В открито съдебно заседание пред районния съд, вещото лице е уточнило, че
със зелено на комбинираната скица са отбелязани имотните граници от плана от
1953г.
По делото
е извършена и приета допълнителна съдебно-техническа експертиза от 25.09.2018г.,
към което е приложена комбинирана скица на извадка от съвместните планове на с.
П.– обезсиления план от 1953г. и действащия
застроителен, регулационен и кадастрален план от 1989г. В заключителната
част на допълнителната съдебно-техническа експертиза вещото лице Й.Г. е
посочило, че на комбинираната скица със зелен цвят са нанесени имотните граници
на процесните имоти по обезсиления план от 1953г. на с.П.. В открито съдебно
заседание пред първата инстанция, вещото лице е заявило, че е допусната грешка
при трасиране на имотите, която е около един метър, но поради липса на геодезическото
им заснемане, не може да се установи с точност площта.
Видно от
заключението на изготвената и приета по делото комбинирана съдебно- техническа
експертиза от 08.03.2019г. с Акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален
план от 13.04.1998 г. графично са пренесени от обезсиления план от 1953 г.
върху кадастралния план от 1989 г. имоти с пл. № ***, № ****, № ***в кв. 45 на
с. П.и няколко сгради в южната част на кв. 45 по плана на с. П.. Вещите лица Й.Г.
и А.Р. са посочили, че в плана от 1953 г. имотните граници не са отразени като
огради и не може да се установи дали е приложена регулацията, като в действащия
кадастрален и регулационен план от 1989 г. са нанесени огради за имот пл. № ***
и ***, като от геодезическото заснемане се установява, че те не са по регулация.
Съгласно констативно-съобразителната част на комбинираната съдебно-техническа
експертиза по обезсиления план на с. П.от
1953г. имот с пл. № *** от действащия кадастрален и регулационен план (ДКРП) е отчужден за фурна и улица, а имот с пл. № *** от
ДКРП е отчужден за управление ТКО и поща. Предвижданията за плана от 1953г. не
са реализирани за имотите. Към заключението е приложена скица- геодезическо
заснемане на процесните имоти и съществуващата ограда на поземлен имот с пл. № ****, комбинирана с
данните от действащия кадастрален и
регулационен план и обезсиления план на с. П.от 1953г., както и координати на
точките от 1 до 14. В комбинираната скица с оранжева (лилава) линия е
означена геодезически заснета ограда между имоти с пл. № *** и пл. № ****; по
точки 1, 2 и продължението по зелената линия е означена границата по
обезсиления план от 1953г., а по черните линии са посочени границите на имотите
по действащия кадастрален план от 1989г. В проведено на 03.04.2019г. пред
първоинстанционния съд открито съдебно заседание експертите са посочили, че няма
данни да е приложен плана от 1953г., тъй като за двата процесни имота е отреден
един парцел и между тях има само имотна граница, между въпросните имоти няма
регулационна линия и няма уреждания на сметки. Вещото лице Й.Г. е уточнило, че
разликата в посоченото от него в предходното заключение – че е налице
разминаване около 90 см. метър и посоченото в заключението от 08.03.2019г.
разминаване в размер на 2,50 м. се дължи на направеното измерване с
геодезическа апаратура за заснемане и оцифряване на плановете.
Въззивният
съд кредитира и трите експертизи - съдебно-техническа експертиза от 23.08.2018г.,
допълнителна съдебно-техническа експертиза от 25.09.2018г. и комбинирана
съдебно-техническа експертиза от 08.03.2019г., тъй като намира същите за
обективни, непротиворечиви и компетентно изготвени от вещите лица. В открито
съдебно заседание пред районния съд при изслушването им вещите лица изрично са обяснили
каква е причината за наличие на разлика при посочване на метрите разминаване в
заключението от 25.09.2018 г. и това от 08.03.2019 г., а именно извършеното
заснемане с геодезическа апаратура и координиране и оцифряване на плановете, поради
което не е налице съмнение у настоящия съдебен състав относно обосноваността им.
При така
установените правнорелевантни факти въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Искът с
правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е положителен установителен иск за
собственост и цели разрешаване спора за принадлежността и пространствените
предели на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в
кадастралната карта към момента на предявяване на
иска, респ. към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество (ТР №
8/23.02.2016г. по тълк.д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС). Негов предмет може да бъде установяването на правото на
собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен
поземлен имот в кадастралната карта (при непълнота на кадастралната карта) или
установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот,
която е заснета към съседен имот (грешка в кадастралната карта).
Предпоставка
за допустимостта на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
е наличието на правен интерес у ищеца за предявяването му. В конкретния случай правният интерес от предявения иск
за установяване правото на собственост върху спорната площ, заключена между зелена
и оранжева (лилава) линия на комбинирана скица на вещите лица Й.Г. и А.Р. на л.
150 от първоинстанционното дело, съставляваща неразделна част от решението, произтича
от това, че страните спорят относно правото на собственост върху тази площ и
конкретното проявление на този спор е твърдението на ответниците, че те са
собственици на въпросната част от имота и несъгласието им с представения от
ищците в О.П.проект за промяна на кадастралния план на с. П.. Затова въззивният
съд приема, че предявеният иск е допустим. В този смисъл неоснователно е
оплакването във въззивната жалба за недопустимост на предявената искова
претенция.
За
основателността на предявения иск ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на следните кумулативни предпоставки: че е собственик на имот, който
е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена, както и
че е налице влязъл в сила кадастрален или регулационен план, в който е
допусната непълнота или грешка - несъответствие в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние.
Съгласно § 5, ал. 1 ПЗР от ЗКИР регулационните линии по
приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като
имотни граници на поземления имот. Поради това в производството по иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР подлежи на изследване положението на имота по
плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява
дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни.
Няма спор по делото, а и се установява от представения Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот №
172, том VІ, рег. № 6936/21.12.2013г. на
Нотариус П.К., с рег. № 390 по регистъра на НК, с район на действие
Районен съд – Панагюрище, че въззиваемите-ищците са собственици на УПИ ХІ-****,
кв. 45 по плана на с. П., с площ от 544 кв.м., при съседи: изток, югоизток –
улица, запад – УПИ XIII-***, север - УПИ XII-****, югозапад –
път (алея).
С приетия по делото като писмено доказателство Нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка № ***, том **, рег. № ****, н.д.
634/14.12.2006г. на Нотариус П.К., с рег. № 390 по регистъра на НК, с район на
действие Районен съд - Панагюрище, ответниците се легитимират като собственици на
поземлен имот - дворно място с площ от 642 кв.м., означен с планоснимачен № ***,
в кв. 45 по плана на с. П.от 1989г., ведно с построена в имота едноетажна
масивна жилищна сграда от 50 кв.м., при съседи: изток – улица, запад – поземлен
имот с пл. № *** на РПК „С.“, север – поземлен имот с пл. № 729 на Г.Р., юг –
УПИ XIII-*** и УПИ XII-**** на наследници
на К.В. и на наследници на В.В..
Установява
се от обсъдените по-горе писмени доказателства - Заповед № 783/17.12.1998г. на
Кмета на О.П.и Акт за непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план от 13.04.1998г., издаден от
Кметство с.П., О.П.и изготвените съдебно-технически експертизи, че имот с пл.
№ *** и пл. № ***е графично пренесен от
обезсиления план от 1953 г. върху кадастралния план от 1989 г.
От
приетата по делото комбинирана съдебно-техническа експертиза се установява, че по
действащия кадастрален план от 1989г. е нанесена ограда между процесните имоти
- УПИ ХІ-**** и УПИ XIII-***, но тя не е по регулация.
Както бе посочено по – горе при изслушването им пред първата инстанция вещите
лица Й.Г. и А.Р. изрично са заявили, че няма данни да е приложен плана от 1953г.,
тъй като за двата имота е бил отреден един парцел, между тях има само имотна
граница, но не и регулационна, съответно няма данни и за уреждане на сметки между
собствениците на имотите.
По силата
на дворищната регулация се образуват дворищно регулационни парцели за жилищно и
вилно строителство, т.е. преобразува се собствеността върху имотите, които се
урегулират в собственост върху определените за тях парцели, като се придават
части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се
създават общи съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти.
Съгласно Закона за планово изграждане на населените места - ЗПИНМ (отм. през 1973г.) дворищнорегулационният
план има непосредствено отчуждително действие, като по отношение на недвижимите
имоти, които се придават по дворищнорегулационния план към парцели на други
лица, не е предвидено плащането на обезщетение за имота да е елемент от
фактическия състав на придобиването на правото на собственост по регулация.
Дворищнорегулационният план притежава вещно-транслативно действие и при
действието на ЗТСУ (отм. на 31.03.2001г.) - видно от разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) недвижимите
имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица се смятат
за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. С ТР № 3/15.07.1993г. по гр.д. № 2/1993г. на ВС,
ОСГК, е разяснено, че това придобиване е под прекратително условие, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 86, ал. 2 от
ППЗТСУ (отм.), ако до влизане в сила на
следващия дворищнорегулационен план, планът предвиждащ придаване по регулация
на част от един имот към съседен парцел отреден за друг имот или образуване на
общ парцел от два маломерни имота, не бъде приложен, новият план се създава въз
основа на първоначалното, преди неприложения план, положение на недвижимите
имоти. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че дворищнорегулационният
план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформацията
на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 от ЗТСУ (отм.) т.е. ако към датата на откриване на производство за
изменение на дворищната регулация придадените имоти са заети по
законоустановения ред (чрез доброволно
отстъпване по чл. 111 от ЗТСУ (отм.) или чрез въвод във владение след снабдяване с титул
за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик
след погасяване на вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по
давност, съгласно чл. 134, ал. 3 от ЗТСУ (отм.)) или чрез
заплащане на парично обезщетение за придаваемите се части. Приема се, че при
изпълнение на тези алтернативно предвидени изисквания парцелните граници на
предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които ще се
изработи новия план, т.е. ограничено е при тези предпоставки отпадането с
обратна сила на последиците от отчуждителното действие на отменения план. В
тълкувателното решение се приема, че независимо от различието, касаещо
предпоставките за стабилизиране на последиците от отчуждителното действие на
отменената регулация - по ал. 2 на чл. 33 от ЗТСУ (отм.) е необходимо
само изпълнение на условията за заемане на придаваемия имот, а по ал. 1 на чл.
33 от ЗТСУ (отм.) – кумулативно
наличието на заемане на придаваемата част по законоустановения ред и нейното
владение, продължило минимум 10 години, превръщането на парцелните граници по
отменения план в имотни граници по новия план дефинира дворищнорегулационния
план като приложен.
В
конкретния случай, както правилно е посочил първоинстанционният съд, при проследяване
кадастралното и регулационно заснемане на процесните имоти - УПИ ХІ-**** (на ищците) и УПИ XIII-*** (на ответниците) се установява, че
съгласно обезсиления план от 1953г. за двата имота е предвиден един парцел и
съответно е налице само имотна граница между тях. По скицата към заключението
на комбинираната съдебно-техническа експертиза това е линията по точки 1, 2 и продължението по зелената
линия.
Нанесената ограда (по оранжевата/лилава линия на скицата към
комбинираната съдебно-техническа експертиза) между
процесните имоти в плана от 1989г., действащ и към настоящия момент, която
ответниците в отговора на исковата молба твърдят, че е поставена през 1998г.,
не е по регулация и не е по вярната имотна граница. Доколкото процесните имоти са само графично пренесени
от плана от 1953г. върху кадастралния и регулационен план от 1989г., то парцелните граници по плана от 1989г. следва да
съвпадат с имотните граници по плана от 1953г. В случая регулационната линия
между процесните имоти не съвпада с имотната граница между тях, нито с
поставената ограда. Същевременно няма данни за наличието на придаваеми места по
дворищнорегулационния план от 1989г. –
липсват данни за придаване по регулация на процесната част от УПИ ХІ-**** към
УПИ XIII-*** с плана от 1989г. При графичното прехвърляне на
имотите границата
между УПИ ХІ-**** (на ищците) и УПИ XIII-*** (на ответниците) е изместена, при което площта на имота на ищците е
намалена със спорната площ, която е
включена в имота на ответниците. Основание за това обаче не е имало. Това
погрешно заснемане на имотната граница не създава права на ответниците.
Кадастралната карта няма вещно действие и не създава права, а само ги отразява.
В настоящия казус, на практика, е налице ползване от 1998г. от страна на
ответниците на реална част от УПИ
ХІ-****, собственост на ищците, която обаче не е придадена по регулация към техния
имот, а е погрешно заснета към същия.
Във
връзка с гореизложеното въззивният съд намира за неоснователно оплакването във
въззивната жалба, че тъй като одобряването на дворищната регулация е станало
през 1989г. при действието на ЗТСУ (отм.) и е изтекъл десетгодишният давностен срок, то
автоматично е настъпил вещно-транслативния ефект на плана от 1989г. върху
урегулираните парцели, поради което ищците не притежават право на собственост
извън границите на собствения им УПИ ХІ-****. Доколкото регулацията между двата парцела
не предвижда да има придаваеми части, то не може да се говори за завземане по
законоустановения ред на спорната площ, заснета към имота на ответниците, като придаваема част, тъй като същата няма
такава характеристика и съответно при владението й за период повече от 10
години (макар и да са налице данни в отговора на исковата
молба, че оградата е построена през 1998г. и следователно преди влизане в сила
на ЗУТ през 2001г. не са изтекли десет години), да се заключи, че дворищнорегулационният план от 1989г. е
приложен и е настъпила трансформация на регулационните линии в имотни граници.
Въззивният съд намира за неоснователно и оплакването във
въззивната жалба, че районният съд неправилно
е счел, че ответниците не са направили своевременно възраженията си за изтекла
в тяхна полза придобивна давност. Видно от съдържанието на отговора на исковата
молба възражение за придобиване по давност на процесната реална част от имота
на ищците не е направено от ответницата М.Р.. Другите ответници не са подали
отговор но исковата молба. В тази връзка и съобразявайки разпоредбите на чл.
131 и чл. 133 от ГПК първата инстанция правилно е приела, че възражението за
изтекла в полза на ответниците придобивна давност е преклудирано и не следва да
се обсъжда по същество.
Неоснователно
е и възражението за липсата на графични и цифрови данни за грешно заснета част
от *** и неправилно включена към имота на ответниците. Изготвянето на приетата
по делото комбинираната съдебно-техническа експертиза и скицата към нея, е
извършено от експертите след заснемане с геодезическа апаратура на процесните
имоти и координиране и оцифряване на плановете от 1953г. и 1989г. На въпросната
комбинирана скица ясно са посочени координатните точки на спорната площ. При
разрешаване на спора кому принадлежи материалното право на собственост върху
процесната реална част недвижим имот, преценката на съда за наличието на
конкретната непълнота или грешка в кадастралната карта, е обусловена от
действителното положение на общата граница между двата имота, а не от
конкретните цифрови данни за спорната площ.
Ирелевантно значение за спора по настоящото дело има Решение от 23.10.2003 г., постановено по адм. дело №
7/2003 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е била отменена като
незаконосъобразна заповед № 144 от 30.03.2001г. на кмета на О.П.за частично
изменение на ЗРП на с. П., тъй като, както правилно е посочила първата
инстанция, предметът на административното производство е различен от предмета
по настоящото дело, образувано по иск за
собственост с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установяване със сила
на пресъдено нещо границите на правото на собственост на ищците.
Крайният
извод на въззивния съд е, че е налице грешка в кадастралната основа на
землището на с. П., послужила за изработване на действащия понастоящем
регулационен план на с. П.от 1989г., по отношение на собствения на ищците имот.
Грешката се изразяваща в неточно отразяване на границата между имота на ищците и
имота на ответниците, тъй като не е съобразено действителното положение на
имотните граници на имотите, съобразно правото на собственост. Установяват се и двете предпоставки за
уважаване на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР – правото на собственост на ищците
върху спорната част от имота и допусната грешка в кадастралната основа на
плана, поради което исковата претенция е основателна.
С оглед на
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция достига,
съответства изцяло на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.
При този изход на
правния спор, предмет на въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1
във вр. с чл. 273 от ГПК, право на разноски имат въззиваемите. Същите не са
претендирали и доказали заплащането на разноски пред въззивната инстанция,
поради което такива не следва да бъдат присъждани в тяхна полза.
Така
мотивиран, Окръжен съд-Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 64 от 25.04.2019г., постановено по гр.д. № 1190/2017г.
по описа на Районен съд-Панагюрище.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.