Р
Е Ш Е Н И Е
№ 304
град Пловдив, 15.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 267 по описа за 2022 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 9б, изр.2,
вр. с чл. 4, ал.1,
изр.2 от ЗМДТ във вр. с чл. 144, ал.1
и чл. 156
- чл. 161 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на „Акватерм"ООД,
ЕИК115046715 с адрес на управление гр.Пловдив,ж.к..”Тракия” ,бл.144
,вх.“А“,ет.2,ап.4, представлявано от управителя Т.Д., против Акт за
установяване на задължения по Декларация № 466 от 05.09.2020 година на Е.Г.М. -
главен инспектор „Ревизии и контрол“ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Родопи, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Финанси – МДТ“ при Община Родопи,
В ЧАСТТА НА допълнително установени дължими суми за такса битови отпадъци по
компоненти сметосъбиране и сметоизвозване, депо и чистота: за 2017г.- 2019г., в
общ размер 12 937,99 лева, от които главница в размер на 11 002,65
лева и прилежащи лихви в размер на 1 935,34 лева.
В жалбата са
развити доводи за непредоставяне на услугите по чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д., включително
с представената от нея писмена защита. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът – Началник отдел "Финансова
политика" при Община Родопи, чрез упълномощената адв. М., изразява в
съдебно заседание и в представената писмена защита становище за отхвърляне на
жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател е подало декларация по чл.17
от ЗМДТ с вх.№ **********/27.05.2010г. и по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 350 от 02.03.2012г.,
с които е декларирало недвижим имот – УПИ 009181, намиращ се в землището на
с.Брестник, общ. Родопи, устройствена зона друга, състоящ от земя с площ от 6
170 кв.м, ведно с разположените в нея административна сграда, битова сграда и склад
за материали. За недвижимия имот има открита партида М 149_100527.
С декларация по чл.17 от ЗМДТ с вх.№ F46332/02.03.2012г. и по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № 351 от 02.03.2012г., дружеството е декларирало недвижим имот
с кадастрален № 009214, намиращ се в землището на с.Брестник, общ. Родопи,
състоящ от земя с площ от 398 кв.м. За недвижимия имот има открита партида М 351_120302.
За процесните периоди 2017г., 2018г. и 2019г.
размерите на такса "Битови отпадъци"
за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци
в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за
обществено ползване, са били съответно 6,00 на хиляда; 5,60 на хиляда, 6,0 на
хиляда и 6,4 на хиляда, определяни върху по-високата между отчетната стойност и
данъчната оценка на недвижимите имоти на юридическите лица. За проверявания
период размерът на дължимата такса за битови отпадъци се определя върху
данъчната оценка, съгласно Наредба № 7 на Общински съвет „Родопи“ за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.
По компоненти от услугата са определени следните
размери:
-за 2017г.: за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,0 на
хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депа - 2,0 на хиляда и за чистота
на териториите за обществено ползване – 1,6 на хиляда;
-за 2018г.: за сметосъбиране и сметоизвозване – 2,6 на
хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 1,7 на хиляда и за чистота
на териториите за обществено ползване – 1,7 на хиляда;
-за 2017г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 2,7 на
хиляда; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа – 2,1 на хиляда и за
чистота на териториите за обществено ползване – 1,6 на хиляда.
Границите на районите, в които се предлагат услуги по
ТБО за 2017г. са определени със Заповед № 1103 от 18.10.2016г. на Кмета на
Община Родопи (л. 140 – 145); за 2016г. - със Заповед № 1246 от 23.10.2017г. на
Кмета на Община Родопи (л. 146 – 152) и за 2019г - със Заповед № 1079 от 09.10.2016г.
на Кмета на Община Родопи (л. 153 – 160).
За процесния период дейностите по сметосъбиране и
сметоизвозване на твърди битови отпадъци в община Родопи се е извършват по
силата на Договор № 41 от 16.05.2008г., сключен между Община Родопи –
възложител и „КМД“ООД - изпълнител. За документиране изпълнението на дейностите
по сметосъбиране и сметоизвозване от изпълнителя са представени двустранно
подписани месечни констативни протоколи за приемане на работите по маршрутните
графици, схеми и периодичност на извършване. По делото са представени списъци
на фирми по населени места, в частност в с. Брестник, по отношение на които се
извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, включително чрез
предоставяне на съдове за битови отпадъци.
Дейностите по приемане и депониране на битови отпадъци
на регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица се извършват
въз основа на договори от 10.05.2017г., 03.04.2018г. и 21.03.2019г., сключен
между Община Родопи – възложител и Община Пловдив – изпълнител. За
документиране дейностите по депониране на неопасни битови отпадъци на сметището
в с. Цалапица са съставяни ежемесечни протоколи с посочени количества,
транспортирани от „КМД“ ООД за всяко населено място в рамките на община Родопи.
Дейностите по поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване в населеното място са извършвани от лица по трудови
правоотношения, наети в община Родопи на длъжност „работник чистота“.
При така установените обстоятелства,съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал. 3
от ДОПК, в срока по чл.156,ал.5 от ДОПК, предвид мълчаливото
потвърждаване на индивидуалния административен акт от горестоящия
административен орган.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения:
Оспореният АУЗД е издаден от компетентен
орган,определен като такъв с издадената от кмета на община Родопи заповед № 556
от 11.06.2020г. (на л. 101), която предоставя правомощия по чл. 9б
вр. с чл. 4, ал.3
и 4 от ЗМДТ
на служителя, издал процесният АУЗД.
По делото не са спорни обстоятелствата, че
жалбоподателят притежава недвижими имоти – земя с площ от 6 170 кв.м, ведно с
разположените в нея административна сграда, битова сграда и склад за материали
и земя с площ от 398 кв.м. в с. Брестник, намиращи се в местността „Османова
могила“, съгласно нотариален акт № 134 от 07.11.2003г. и нотариален акт № 64 от
03.07.2003г., удостоверение № 165/30.12.2009г. за въвеждане в експлоатация на
строеж, удостоверение № 63/29.03.2010г. за въвеждане в експлоатация на строеж,
скица № 004731/29.06.2009 и скица № 004730/29.06.2009г.
Спорни са обстоятелствата дали имотът се намира в
регулационните граници на с. Брестник, които са в границите на районите, в
които ще се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно
заповеди № 1103 от 18.10.2016г., № 1246 от 23.10.2017г. и № 1079 от 09.10.2018г.
на Кмета на Община Родопи.
Съобразно представените доказателства, а именно
нотариални актове удостоверения за въвеждане в
експлоатация на строеж, скици, както и писмо изх.№ 53-398-1#7/19.05.2022г. от началник отдел „КРИТ“ при община Родопи,
настоящият съдебен състав намира, че за 2017г. и 2018г. и 2019г. недвижимият
имот на жалбоподателя се намира извън регулационните граници на с. Брестник и
спада към имоти от двете страни на път № II-86 Пловдив-Асеновград, в землището на с.Брестник).
Следва да бъде посочено, че и за трите посочени години имотите от двете страни
на път № II-86 Пловдив-Асеновград, в землището на с.Брестник са включени в
границите на районите, в които ще се извършват услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване.
За да възникне задължение за такса от цитирания вид
услуга, е необходимо кумулативното изпълнение на следните законови
предпоставки: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; услугата да е посочена като предоставяна от общината в
заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; имотът на правния субект да попада в границите на районите, в
които общината е декларирала, че ще предоставя услугата; общинският съвет да е
определил размера на таксата за услугата; услугата фактически да е предоставяна
на правния субект. Видно е от текста на закона е, че за да възникне задължение
за такса за сметосъбиране и сметоизвозване е необходимо първо, общината да е
определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата,
второ, имота на лицето да попада в границите на територията, на която общината
е определила, че ще предоставя услугата, и трето, общината фактически да
предоставя услугата. Когато липсва някоя материалноправна предпоставка, таксата
е недължима. От значение при преценка дължимостта на ТБО в компонента
"сметосъбиране и сметоизвозване" е обстоятелството дейността
организирана и осъществявана ли е от общината спрямо процесните недвижими
имоти.
В настоящия случай, предвид посоченото по-горе в
настоящото решение, че имотите от двете страни на път № II-86
Пловдив-Асеновград, в землището на с.Брестник са изрично посочени в границите
на районите, в които ще се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване
през 2017г., 2018г. и 2019г., единственото спорно между страните по делото
обстоятелство е фактическото представяне на услугата на жалбоподателя. В този
смисъл са и противоречивите твърдения на страните, че дори да е поставен съд за
изхвърляне на битови отпадъци в близост до имота на жалбоподателя, по отношение
на него не се извършва услуга от фирма „КМД“ ООД.
Съдът констатира, че по делото са представени месечни
констативни протоколи за цялата 2017г., 2018г. и 2019г., подписани от
представители на общината като възложител и на „КМД“ ООД като изпълнител, със
съдържание, че дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО в с.
Брестник по маршрутните граници, схеми и периодичност на обслужване са спазени
на 100% за всеки месец.
Съдът намира, че твърденията за непредоставяне на услугата
по сметосъбиране и сметоизвозване за имота на жалбоподателя за 2017г., 2018г. и
2019г. са необосновани и опровергани от останалите събрани по делото
доказателства.
По така изложените аргументи, настоящият съдебен
състав намира за неоснователна жалбата, в частта ѝ относно компонента от
ТБО „сметосъбиране и сметоизвозване“ за процесните 2017г., 2018г. и 2019г.
Относно услугата - поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, за да е налице задължение за заплащането й
е необходимо общината да е престирала услугата. Без да е предоставяна тази
услуга, за лицето не възниква задължение за заплащането й предвид изрично
регламентираното в разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Кметът на общината трябва
да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил
границите на районите, в които услугата ще се предоставя. Необходимо е
недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите
на района, определен от кмета на общината и общината фактически да е извършвала
дейността. В настоящия случай, по делото са представени трудови договори,
сключени от община Родопи с лица на длъжност „работник чистота“ за процесните
периоди.
Следва да бъде посочено, че тази услуга се предоставя
от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на
поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното
съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на
чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии
от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за
обществено ползване. Предпоставките, при наличието на които възниква
задължението за такса за този вид услуга са: правният субект да притежава
качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за
услугата; услугата фактически да е предоставяна от общината. Следователно, във
връзка с дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване, законодателят не е предвидил сред предпоставките,
включване на тази услуга в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е
декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод следва от изричната
разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване е дължима и когато имотът попада извън
районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови
отпадъци.
Таксата се дължи за извършени дейности на териториите
за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на
имота или в непосредствена близост до него. По делото не се спори, че имотът се
намира в землището на с. Брестник. От събраните по делото доказателства се обосновава
извод за реално предоставяне на цитираните по-горе услуги.
Жалбата е неоснователна и в тази си част, относно
компонента от услугата ТБО „поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване“ за процесните 2017г., 2018г. и 2019г.
По отношение дължимостта на задълженията за услугата
"обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други
съоръжения за обезвреждане" следва да бъдат изложени следните аргументи:
услугата е необходима по отношение на битовите отпадъци, получени от
сметосъбирането и сметоизвозването, така също за битовите отпадъци, получени от
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за
осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите
отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците
са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и
правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на
таксата за тази услуга са правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за
услугата; Общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго
съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за
обезвреждане и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване, законодателят не е предвидил предпоставките включване на
услугата в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, съответно попадане на имота в границите на районите, в които
общината е декларирала, че ще предоставя услугата.
Този извод произтича от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови
отпадъци е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е
организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Нейната дължимост, за
разлика от другите две услуги, законодателят не обвързва с доказването на
фактическото предоставяне на услугата, а се приема, че услугата се предоставя
винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради
това единствената хипотеза, при която лицата могат да бъдат освободени от
заплащане на такса за този компонент на ТБО е когато липсва изградено депо,
обслужващо района на общината.
В случая обаче, не е спорно, че в с. Цалапица функционира
депо за битови отпадъци, което обслужва и община Родопи въз основа на сключени
договори с община Пловдив. По делото са представени справки за депонирани
количества битови отпадъци от община Родопи, превозени до там именно от „КМД“
ООД, с което общината е сключила договор за изпълнение на услугата.
Относно този компонент от ТБО е налице законова
фикция. При така установената законова регламентация фактът на невключване на
услугата обезвреждане на битови отпадъци в заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, не може да обоснове недължимост на таксата за съответното
дружество, при доказаност по делото на факта, че то е правен субект по смисъла
на чл. 64 ЗМДТ
и че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци.
По изложените аргументи, обжалваният АУЗД е правилен и
законосъобразен, в частта му на допълнително определените задължения за такса
"Битови отпадъци" за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на
чистота на териториите за обществено ползване за 2017г., 2018г. и 2019г., в общ
размер на 12 937,99 лева, от които главница в размер на 11 002,65 лева и
прилежащи лихви в размер на 1 935,34 лева.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Съгласно списък
на л. 236 по делото е заявена претенция за присъждане на сумата от 950лв.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Акватерм" ООД, ЕИК115046715 с адрес
на управление гр.Пловдив,ж.к..”Тракия” ,бл.144 ,вх.“А“,ет.2,ап.4,
представлявано от управителя Т.Д., против Акт за установяване на задължения по
Декларация № 466 от 05.09.2020 година на Е.Г.М. - главен инспектор „Ревизии и
контрол“ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Родопи, мълчаливо потвърден
от Началник отдел „Финанси – МДТ“ при Община Родопи, В ЧАСТТА НА допълнително
установени дължими суми за такса битови отпадъци за компонентите сметосъбиране
и сметоизвозване, депо и чистота: за 2017г.q 2018 г. и 2019г., в общ размер 12 937,99 лева, от които
главница в размер на 11 002,65 лева и прилежащи лихви в размер на 1 935,34
лева.
ОСЪЖДА „Акватерм" ООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр.Пловдив, ж.к..”Тракия”, бл.144, вх.“А“, ет.2, ап.4,
представлявано от управителя Т.Д. да
заплати на Община Родопи разноски по делото в размер на 950лв. (деветстотин и
петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: