Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../23.04.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : С. САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 608/2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.3 и чл.14 от Наредба
№ 3/19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за
извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от
29.09.2008г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране
и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на
регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на
регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (Наредба № 3/19.02.2013г.).
Образувано е по обща жалба на „Лъки експорт - 96” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Българево, община Каварна, ул.“Първа” № 14, представлявано от Л.А.А., и Г.С.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, срещу заповед № 441/10.11.2020 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) - Бургас, с която на двамата
жалбоподатели в качеството им съответно на притежател на разрешително за
стопански риболов и капитан на риболовен кораб са присъдени по 3 точки за
риболовен кораб “Корсар” с външна маркировка
ВН 7643 на основание чл.18д от ЗРА, във вр. с чл.3, ал.1 и ал.2 и чл. 13, ал. 1
и чл.14 от Наредба № 3 от 19.02.2013 г. В жалбата, в съдебно заседание и в
писмената защита по делото се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Твърди се, че не са спазени разпоредбите на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК,
тъй като жалбоподателите не са уведомени за откритото производство и са лишени
от възможността да участват в него, с което е ограничено правото им на защита. Твърди
се, че не е установено тежко нарушение по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №
3/19.02.2013 г., което да е основание за присъждане на точки на двамата
жалбоподатели. Сочи се, че в заповедта не се съдържат мотиви относно критериите
за определяне на дадено нарушение като “тежко” по смисъла на чл.3, §2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на
Съвета. Твърди се, че по отношение на т.ІІ от заповедта административното
производство за присъждане на точки е проведено при липса на абсолютна
процесуална предпоставка – влязло в сила наказателно постановление, с което да
е ангажирана отговорността на капитана на риболовния кораб. Сочи се, че е
нарушена и разпоредбата на чл.9 от АПК. Твърди се, че заповедта е издадена
много по-късно след установяване на нарушението, с което вероятно се цели да се
попречи на жалбоподателя “Лъки експорт - 96”
ЕООД да участва при разпределението на квотата
за определен вид риба. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените
разноски по делото.
Ответникът –
изпълнителният директор на ИАРА, чрез процесуалния си представител, оспорва
основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди,
че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед,
тъй като допуснатото нарушение изпълва състава на т.1 от Приложението към чл.3,
ал.1 от Наредба № 3/19.02.2013 г., съгласно което тежко нарушение е
неизпълнение на задълженията за записване и отчитане на улова или свързаните с
него данни. Твърди, че недекларирането на 114, 500 кг улов на калкан не попада
в изключенията на чл.3, ал.6 и ал.7 от Наредба № 3/19.02.2013 г. и е
задължително основание за присъждане на точки както на дружеството,
стопанисващо риболовния кораб, така и на капитана на риболовния кораб. Сочи, че
законодателят е отчел стойността на рибния ресурс като критерий, приемайки, че
рибата от вида калкан е един от най-скъпите и ценни стопански видове в Черно
море, поради което незаписването и неотчитането на количества от този вид риба
е недопустимо да не се счита за тежко нарушение. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Добричкият административен съд, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, видно от
представените по делото обратни разписки (л.12 и л.13), от легитимирани лица,
адресати на заповедта, срещу годен за съдебно обжалване административен акт, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по
следните съображения:
Не е спорно по делото, а това се установява
и от приложеното по делото удостоверение за право на извършване на стопански
риболов в Черно море и река Дунав № 08160125/14.01.2020 г., издадено от ИАРА –
Бургас, че първият жалбоподател “Лъки експорт - 96” ЕООД в качеството си на
собственик на риболовен кораб притежава разрешително за извършване на стопански
риболов № 08160125/14.01.2020 г. за периода 14.01.2020 г. – 31.12.2020 г. с
риболовен кораб “Корсар 2” с външна маркировка ВН 7643, а вторият жалбоподател Г.С.П.
е капитан на риболовния кораб, стопанисван от дружеството, и извършва риболова
от негово име и за негова сметка съгласно свидетелство за правоспособност №
080436/01.08.2003 г. от ИАРА.
С наказателно постановление № 08-26 от 24.08.2020 г.,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол - Черно море“ към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, на първия жалбоподател “Лъки експорт -
96“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева на основание чл.59
от ЗРА за нарушение на чл.19, ал.1 и ал.3, т.1 от същия закон. Санкцията е наложена за това, че на 07.03.2020 г. при извършена инспекция
на стопанисвания от дружеството РК “Корсар 2” с външна маркировка ВН 7643 е
установен недеклариран улов на калкан в размер на общо 114, 500 кг (в
риболовния дневник и в уведомлението към Центъра за наблюдение на риболовните
кораби са декларирани общо 65 кг улов на калкан от първа и втора група, а при
извършената инспекция на борда на кораба са установени общо 179, 500 кг улов на
калкан от първа, втора и трета група), за което е съставен АУАН № В 0016008 от
10.03.2020 г. от инспектор в сектор РК Добрич, отдел РК “Черно море” към ГДРК
при ИАРА.
Наказателното постановление е връчено с обратна разписка
на 28.08.2020 г. и като необжалвано е влязло в сила на 05.09.2020 г.
С докладна записка с вх.№ Z-6761/ 09.10.2020 г. от началник отдел “Рибарство и
контрол - Черно море” до и.д. главен директор на ГД “Рибарство и контрол” при ИАРА е докладвано, че наказателното постановление
е влязло в сила, с оглед на което следва да се присъдят точки на р/к с външна
маркировка ВН 7643 с титуляр “Л.Е.” ЕООД на основание Регламент 404/2011 на
Комисията, във вр. чл.3 от Наредба № 3/19.02.2013 г. Докладната записка с
предложението за присъждане на точки на риболовния кораб е изпратена на
изпълнителния директор на ИАРА с втора докладна записка с № Z - 6816/12.10.2020 г. на и.д. главен
директор на ГД “Рибарство и контрол” при ИАРА.
Въз основа на двете докладни записки е издадена обжалваната
заповед № 441/10.11.2020 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която на
основание чл.3, ал.1 и ал.2, чл. 13, ал.1 и чл.14 от Наредба № 3/19.02.2013 г.
и чл.18д, във вр. чл.18, ал.1, т.2 от ЗРА на “Лъки експорт - 96” ЕООД като
титуляр на разрешителното за извършване на стопански риболов (т.І) и на Г.С.П.
като капитан на риболовния кораб (т.ІІ) са присъдени по 3 точки за риболовен
кораб “Корсар 2” с външна маркировка ВН 7643 поради наличието на установено с
влязло в сила наказателно постановление тежко нарушение по смисъла на чл.42,
§1, б.”а”, във връзка с чл.3, §2 и §1, б.”б” от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на
Съвета – не е декларирал и не е отчел улова в размер на 114, 500 кг и свързаните
с него данни.
В мотивите към заповедта е
посочено, че с влязлото в сила наказателно постановление е ангажирана
отговорността на дружеството, стопанисващо риболовния кораб, от чието име и за
чиято сметка е осъществен риболовът в нарушение на въведеното изискване по
чл.19, ал.1 и ал.3, т.1 от ЗРА в риболовния дневник да се нанасят данните за
улова по видове и количествен състав, а за калкана – в бройки и по размерни
групи в килограми. Недекларирането и неотчитането на 114, 500 кг улов,
установен по време на проверката на борда на риболовния кораб ВН 7643,
съставлява тежко нарушение по смисъла на чл.42, §1, б. “а”, във вр. чл.3, §2 и
§1, б. “б” в частта й “не е изпълнил задълженията си да отчете и декларира
улова и свързаните с него данни” от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета,
поради което и с оглед на прилагането на точковата система титулярят на
разрешително за извършване на стопански риболов получава определен брой точки –
за съответния риболовен кораб (РК), съгласно чл.92 от Регламент (ЕО) №
1244/2009 на Съвета, а съгласно чл.18д, ал.3 от ЗРА, във вр. чл.13, ал.1 и
чл.14 от Наредба № 13/19.02.2013 г. на капитана на риболовния кораб (с аргумент
от разпоредбата на чл.18, ал.1, т.2 от ЗРА) се определят същият брой точки,
определени на притежателя на разрешителното за стопански риболов.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган съгласно разпоредбите на чл.3,
ал.2 и чл.14 от Наредба № 3/19.02.2013 г., в необходимата писмена форма и при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателите за неспазване на разпоредбите на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК,
с което е нарушено правото им на участие в административното производство. Спецификата
на производството по приложение на точковата система за тежки нарушения изключва
задължението на органа по чл.26, ал.1 от АПК за уведомяване на заинтересованите
лица за започване на административното производство, аргумент за което е и
разпоредбата на чл.3, ал.5 от Наредба № 3/19.02.2013 г.
Не може да се сподели
и възражението в жалбата, че не е спазен
принципът на служебното начало, регламентиран в чл.9, ал.1 от АПК, тъй като
нарушението е установено на 07.03.2020 г., а заповедта е издадена на 10.11.2020
г. Съгласно чл.3, ал.2 и чл.14 от Наредба № 3/19.02.2013 г. точките се
присъждат от деня на влизане в сила на наказателното постановление за
съответното нарушение, а не от деня на неговото установяване. Действително
обжалваната заповед е издадена малко повече от два месеца след влизане в сила
на наказателното постановление, но това не е порок, водещ до нейната
незаконосъобразност.
Обжалваната заповед в частта
й по т.І е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на
закона.
Присъждането на точките на
титуляра на разрешителното за извършване на стопански риболов е наредено на
основание чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредба № 3/13.02.2013 г., след като за
нарушение на чл.42, §1, т. “а” от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета, във вр.
чл.19, ал.1 и ал.3, т.1 от ЗРА е издадено наказателно постановление, с което на
“Л.Е.” ЕООД като стопанисващ риболовен кораб “Корсар 2” с външна маркировка ВН
7643 е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева за това, че не е
декларирал и не е отчел улов на калкан в размер на общо 114, 500 кг.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №
3/19.02.2013г. предвижда, че за всяко от
нарушенията по смисъла на чл.42, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО)
№ 1005/2008 на Съвета притежателят на
разрешителното за стопански риболов получава съответен брой точки съгласно приложението. В приложението към тази разпоредба са изброени общо 12 вида тежки нарушения
и съответният брой точки, които се присъждат за всяко едно от тях.
Нормата на чл.42, § 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на
Съвета посочва кои дейности са “тежки нарушения” за целите на регламента, като
съгласно б. “а” това са дейностите, за които се смята, че представляват ННН
риболов съгласно посочените в член 3 критерии. Риболовни дейности, считани за
незаконни, недекларирани или нерегулирани (ННН риболов) са тези по смисъла на
чл.2, §1 от Регламента.
Според чл.3, § 1, б.“б“ за риболовен кораб се смята,
че извършва ННН риболовни дейности, ако се докаже, че в
нарушение на мерките за опазване и управление, приложими за района, в който са
извършени дейностите, риболовният кораб не е изпълнил задълженията си да отчете
и декларира улова или свързаните с него данни, включително данни, предадени
чрез Системите за наблюдение на риболовните кораби. Именно такова нарушение е
налице в случая и то правилно е било квалифицирано като тежко.
На основание чл.18д от ЗРА при извършено тежко
нарушение по смисъла на чл.42, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 се прилага
точкова система за нарушенията, въз основа на която титулярят на разрешителното за
извършване на стопански риболов получава определен брой точки за съответния
риболовен кораб съгласно чл.92 от
Регламент (ЕО) № 1224/2009.
В разпоредбата на чл.92,
§ 1 Регламент (ЕО) № 1224/2009 е посочено, че държавите – членки прилагат
точкова система за тежките нарушения, посочени в чл.42, §1, б.”а” от Регламент
(ЕО) № 1005/2008, въз основа на която притежателят на лицензия за риболов
получава съответен брой точки в резултат на нарушение на правилата на общата
политика в областта на рибарството. Съгласно чл.92, §2 от същия регламент, когато е извършено тежко
нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството от
физическо лице или отговорността за това пада върху юридическо лице,
притежателят на лицензия за риболов получава съответния брой точки за това
нарушение.
При положение че е установено
по надлежния ред нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството, което е „тежко“ по смисъла на посочените правни норми, и наказателното постановление за
това нарушение е влязло в сила към момента на издаване на оспорената заповед, правилно е
прието от административния орган, че са осъществени материалноправните предпоставки за издаване на
заповед по чл.3, ал.2 от Наредба №
3/19.02.2013 г. Правилно е определен
и субектът на отговорността – притежателят на разрешителното за стопански
риболов, видно и от приложеното по делото удостоверение за право на извършване
на стопански риболов. В случая изпълнителният директор на ИАРА е действал в
условията на обвързана компетентност, поради което и при наличието на предвидените в цитираните правни норми условия е бил длъжен да издаде
заповед, с която да
определи съответния брой
точки на отговорното
юридическо лице.
Неоснователно е
възражението в писмената защита, че обжалваната заповед е немотивирана, защото
в нея са изложени всички фактически и правни основания за квалификацията на
нарушението като тежко по смисъла на чл.42, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №
1005/2008 на Съвета. Неоснователно е и
възражението в писмената защита, че в Наредба № 3/13.02.2013 г. няма критерии съобразно
изискването на чл.3, §2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета, въз основа на
които да се извърши преценка дали правилно административният орган е определил
процесното нарушение като тежко по смисъла на чл.42 от Регламента. Изрично в
разпоредбата на чл.3, ал.6, т.1 от Наредба № 3/13.02.2013 г. (нова – ДВ, бр.84
от 2017, в сила от 20.10.2017 г.) е посочено, че алинея първа не се прилага и
не се присъждат точки за тежки нарушения съгласно приложението при неизпълнение
на задълженията за записване и отчитане на улова, когато незаписаните и
неотчетени количества са до 50 кг включително еквивалентно живо тегло за всички
видове риби и други водни организми, с изключение на риби от вида калкан, а в
ал.7 е предвидено, че когато посочените в ал.6 нарушения са извършени при
условията на повторност по смисъла на чл.89 от ЗРА, за тях се присъждат точки
съгласно приложението. Следователно законодателят сам е заложил като критерий
за тежко нарушение видът и количеството на рибния ресурс, като по отношение на
рибите от вида калкан е преценил, че нарушението е всякога тежко независимо от количеството
на недекларирания улов с оглед на тяхната ценност като стопански вид, както
правилно и законосъобразно е посочено и в писмената защита на ответника. В
случая е безспорно, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на т.1 от
Приложението към чл.3, ал.1 от Наредба № 3/19.02.2013 г., според която тежко
нарушение е неизпълнение на задълженията за записване и отчитане на улова или
свързаните с него данни. За това нарушение се присъждат 3 точки съгласно
приложението и след като неотчетеният улов на риби е от вида калкан, по
отношение на който не се допускат никакви изключения съгласно чл.3, ал.6 от
Наредба № 3/19.02.2013г., то правилно и законосъобразно административният орган
е квалифицирал нарушението като тежко и е издал процесната заповед срещу
титуляря на разрешителното за риболов на основание чл.3, ал.2 от същата наредба.
Не е налице и
противоречие с целта на закона, защото с присъждането на точките на притежателя
на разрешителното за стопански риболов се постига реален разубеждаващ и
възпиращ ефект от извършване на други нарушения от същото естество.
По тези съображения съдът
намира, че оспорената заповед в частта й по т.І е правилна и законосъобразна,
поради което жалбата на първия жалбоподател “Лъки експорт - 96” ЕООД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В противоречие с материалния
закон обаче е издадена заповедта в частта й по т.ІІ, с която на втория
жалбоподател Г.С.П. като капитан на риболовния кораб са присъдени същият брой
точки като на притежателя на разрешителното за стопански риболов. В тази част
заповедта е мотивирана от правна страна с разпоредбите на чл.13, ал.1 и чл.14
от Наредба № 3/19.02.2013 г., чл.18д, във вр. чл.18, ал.1, т.2 от ЗРА, а от
фактическа страна - с влязлото в сила наказателно постановление срещу
юридическото лице, стопанисващо риболовния кораб.
Съгласно чл.13, ал.1
от Наредба № 3/19.02.2013 г. за извършено тежко нарушение на правилата на
общата политика в областта на рибарството на капитана на риболовния кораб се
определят същият брой точки, определени на притежателя на разрешителното за
стопански риболов. Член 14, ал.1 от същата наредба регламентира, че точките на
капитана на риболовния кораб (физическо лице) се определят със заповед на
изпълнителния директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице от деня
на влизане в сила на наказателното постановление за съответното нарушение. Съгласно
чл.92, §6 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 държавите – членки установяват също
точкова система, въз основа на която капитанът на кораба получава съответния
брой точки, ако извърши тежко нарушение на правилата на общата политика в
областта на рибарството. От логическото, езиковото и систематичното тълкуване
на тези разпоредби съвместно с нормите на чл.92, §1 и §2 от Регламент (ЕО) №
1224/2009, чл.18д, ал.1 от ЗРА, чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредба № 3/19.02.2013 г.
се налага изводът, че за да бъдат присъдени точки на капитана на риболовния
кораб, той следва да е наказан с влязло в сила наказателно постановление за
извършено тежко нарушение. За разлика от притежателя на разрешителното за
стопански риболов отговорността на капитана на риболовния кораб не е обективна
и ако първият получава съответен брой точки за всяко нарушение по смисъла на чл.42,
§1, б.”а” от Регламент (ЕО) № 1005/2008, на втория се определят точки само при
извършено тежко нарушение. Действително съгласно чл.13, ал.1 от Наредба №
3/19.02.2013 г. капитанът на риболовния кораб получава същия брой точки,
определени на притежателя на разрешителното за стопански риболов, но това не
отменя изискването да е налице извършено от негова страна нарушение. Притежателят
на разрешителното за риболов получава точки за съответното нарушение, без
значение дали НП е издадено срещу него или срещу физическото лице - извършител,
защото се предполага, че нарушението до голяма степен се извършва в негов
интерес или в негова полза (така съображение 36 от Регламент (ЕО) № 1005/2008
на Съвета), което очевидно в случая с капитана на кораба не е така. От данните
по делото е видно, че няма издадено наказателно постановление, с което да е
ангажирана отговорността на П. в качеството му на капитан на риболовен кораб ВН
7643 за извършено тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на
рибарството така, както изисква разпоредбата на чл.13, ал.1 от Наредба №
3/19.02.2013 г. Точките на втория жалбоподател
са присъдени въз основа на влязлото в сила наказателно постановление срещу
титуляря на разрешителното за стопански риболов, което е недопустимо и
обосновава незаконосъобразност на заповедта в тази й част поради липса на
материалноправните предпоставки за нейното издаване. Погрешно ответникът е
аргументирал присъждането на точките на капитана на кораба и с разпоредбата на
чл.18, ал.1, т.2 от ЗРА, защото в случая няма спор, че П. е лице, действащо от
името и за сметка на притежателя на разрешителното за риболов, но само това не
е достатъчно, за да бъде издадена заповедта по чл.14, ал.1 от Наредба №
3/19.02.2013 г., след като не е налице влязло в сила наказателно постановление,
с което той да е санкциониран в това си качество за извършено тежко нарушение по
смисъла на чл.42, §1, б.”а” от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета.
С оглед на изложеното обжалваната заповед в частта й по
т.ІІ се явява незаконосъобразна, издадена при неправилно тълкуване и приложение
на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
С оглед на изхода от делото първият
жалбоподател няма право на разноски по делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК
на втория жалбоподател се дължат разноски за платена държавна такса и платено
адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението на ответника по чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от П. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Делото не се отличава с фактическа
и правна сложност, поради което и с оглед на обема на извършената адвокатска
работа (проведено е само едно съдебно заседание, в което са приети като писмени
доказателства единствено приложените към административната преписка документи и
не са правени други искания за събиране на доказателства) съдът намира, че
следва да намали исканите разноски за адвокат до размер, равен на минималното
възнаграждение по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В резултат на това общата дължима сума
за разноски на втория жалбоподател възлиза на 510 лева. Като последица от
отхвърлянето на жалбата на “Лъки експорт - 06” ЕООД и на основание чл.143, ал.3
от АПК, във вр. чл.37 от ЗПП на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед № 441/10.11.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) – Бургас В ЧАСТТА по т.ІІ, в която на
основание чл. 13, ал.1 и чл.14 от Наредба № 3/19.02.2013 г. и
чл.18д, ал.3 от ЗРА на Г.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, като капитан на риболовен кораб, са присъдени 3 точки за
риболовен кораб “Корсар 2” с външна маркировка ВН 7643.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лъки експорт - 96” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Българево, община Каварна, ул.“Първа” № 14, представлявано от Л.А.А., срещу заповед №
441/10.11.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури (ИАРА) – Бургас В ЧАСТТА по т.ІІ, в която на основание чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредба № 3/19.02.2013 г. и чл.18д, ал.3 от ЗРА на
жалбоподателя като притежател на разрешително за стопански риболов са присъдени
3 точки за риболовен кораб “Корсар 2” с външна маркировка ВН 7643.
ОСЪЖДА „Лъки експорт - 96” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Българево, община Каварна, ул.“Първа” № 14, представлявано от Л.А.А., да заплати на ИАРА – Бургас сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция.
ОСЪЖДА ИАРА – Бургас да заплати на Г.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, разноски за първата инстанция в размер на
510 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния административен съд на Република България.
Административен съдия :