Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
18.05.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Мелиха Халил
и
с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
229 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на община Черноочене, подадена чрез кмета на Общината, срещу решени
№ 345/ 16.10.2019
г., постановено по а.н.д. № 834/ 2019 г. по описа на
РС – Кърджали. Твърди се, че съдът е постановил обжалваното решение след
превратен анализ на доказателствата събрани по делото, в противоречие със
съдебната практика на административните съдилища, правораздаващи
като касационна инстанция, при неправилно приложение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила.
Сочи се, че при
напълно изяснена фактическа обстановка, Районният съд е направил неправилен
извод, че Община Черноочене е извършила процесиите административни нарушения.
В касационната жалба
е посочено, че с Констативен протокол № ***/*** г., съставен от служители на РО
НЯСС „Южна България“, на Община Черноочене са дадени конкретни предписания със
съответни срокове за изпълнение. Поради изложеното се претендира, че правната квалификация на нарушенията,
направена от АНО в обжалваното НП, е неправилна. Същата е неясна и не дава
възможност на нарушителя да разбере коя точно правна норма е нарушена. Освен
това не кореспондира и на събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства. В подкрепа на изложеното се цитира нормата на
чл.190а, ал.2 от Закона за водите. В съответствие с този довод се твърди, че основанието
за налагане на административните наказания в НП е неправилно посочено, като
чл.200, ал.1, т.38 ЗВ, вместо чл.200, ал.1, т.39 ЗВ. Поради изложеното се прави искане да се
отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отмени
наказателното постановление, издадено от заместник-председателя на ДАМТН.
В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът, не се представлява.
Ответникът – Заместник-председател
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), редовно
призован, не се явява и не се представлява. От пълномощник на същия е постъпил
отговор на касационната жалба, с подробно изложени съображения за правилност на
оспореното решение и неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 1146/2019
г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение
РС – Кърджали е потвърдил Наказателно
постановление № НЯСС-121/12.07.2019г., издадено от заместник-председател на
ДАМТН, с което на Община Черноочене, ЕИК ***, адрес ***, представлявана от
кмета А. А. О., са наложени административни наказания: по т.1.- „имуществена
санкция” в размер на 1 000 лв. на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ за
извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ; по т.2.- „имуществена санкция”
в размер на 1 000 лв. на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ за извършено
нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
Фактическата
обстановка е правилно установена в производството по а.н.д. № 834/ 2019 г. по
описа на РС – Кърджали, а тя е следната: На 20.02.2019 г. служители в РО
НЯСС-ЮБ при ДАМТН, извършили проверка на техническото и експлоатационно
състояние на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатация на язовир„№ *** и № *** – собственост на община Черноочене)“, находящ се в имоти № *** и № *** в землищата на *** и ***.
Чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея установили
следното: На първо място – преливника бил бетонов, разположен в лявата част на
язовирната стена, тип „широк праг“, чийто бетонов ръб и преходен участък били с
нарушения, наличие на свлечени земни маси от левия скат в напречното му
сечение, с което се намалявала пропускателната му способност; бързотока бил бетонов, с нарушения по дъното (откъртени
бетонови блокове с големи размери) и стените, изразяващи в изкъртване на
бетона; след шибърния кран ф 400мм на основния
изпускател бил монтиран друг спирателен кран ф 100мм, с което се намалявала
значително пропускателната му способност. Това означавало, че съоръженията на
язовирната стена не се подържали в техническа изправност от Община Черноочене,
каквото задължение тя имала като собственик на язовир „№ *** и № ***“. На второ
място - не били налични: геодезическа мрежа за
следене на поведението на язовирната стена; нивомерно
устройство за измерване на водното ниво и на наносите в язовирното езеро, което
да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към
тях на ДАМТН; изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под
и през тялото на язовирната стена; нивомерен стълб в
язовирното езеро за измерване на наносите. По този начин не били изпълнени
изискванията за задължително необходимите налични елементи на
контролно-измервателна система (КИС) за мониторинг на дейността на язовирна
стена и съоръженията към нея. Констатациите от проверката били отразени в
Констативен протокол № ***/*** г.
При точно установена
фактическа обстановка РС – Кърджали е направил правилен извод за доказаност на нарушението по т. 1 и т.2 от наказателното
постановление. Приетото от съда е в съответствие с доказателствения
материал и приложимите материалноправни и санкционни
норми.
По отношение на
довода в касационната жалба, че РС – Кърджали не е взел предвид, че със
съставения КП № ***/*** г. са дадени
задължителни предписания на собственика на язовира е необходимо да се посочи,
че административнонаказателната отговорност е
ангажирана за неизпълнение на задълженията по чл.141, ал.1, т.1 и т.2 от ЗВ, а
не за неизпълнение на задължително предписание. Словесното описание на тези
задължения, в АУАН и НП, съответства на нарушените материалноправни
разпоредби – чл.141, ал.1, т.1 и т.2 от ЗВ. От своя страна, за така описаните
нарушения, правилно е наложена санкцията, предвидена в чл.200, ал.1, т.38 от
ЗВ. Поради изложеното този довод в касационната жалба е неоснователен.
Други касационни
основания, водещи до отмяна на оспорения съдебен акт, не са наведени в жалбата.
При извършена служебна проверка на решението на РС – Кърджали касационният
състав установи, че същото е правилно, валидно и допустимо и следва да се
остави в сила.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 345/ 16.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 834/2019 г. по
описа на РС – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.