Р
Е Ш Е Н И Е
№
738/2.10.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на втори септември,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2. Христина Юрукова
При секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 743, по описа на съда за 2020 г. За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с глава ХII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Териториална дирекция на Национална агенция по приходите Пловдив, чрез гл. юрк.
С. , срещу Решение № 330/09.06.2020, постановено по НАХД № 232/2020г. по описа
на Районен съд – Пазарджик. С решението е отменено НП
№ 468121-F501138 от 09.10.2019г. на директор Офис-Пазарджик към ТД на
НАП-Пловдив, с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО и за нарушение на чл. 3,
ал. 3, т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО на „Холидей“АД, с ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин/ лева. С жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да
бъде отменено и съответно да бъде потвърдено наказателното постановление.
Претендират се разноски. В писмена защита, процесуален представител юрк. С. поддържа жалбата. Приложена е и справка за
задълженията на дружеството към 31.07.2020 г.
Ответникът - "Холидей"
АД, чрез процесуалния му представител, адв. С. оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила
обжалваното решение, като сочи доводи за неговата законосъобразност. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Прокурор от Окръжна Прокуратура
Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението
на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Предлага касационният
съд да отхвърли жалбата и да остави в сила решението.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна, въззивният
съд е приел за установено следното:
Дружеството – жалбоподател
-"Холидей" АД, е санкционирано за това, че в качеството си на
осигурител не е подало в срок декларация обр.6 „Данни за дължими вноски и данък
по чл. 42 от ЗДДФЛ” за м. април 2019г. Съгласно Наредба Н-8/29.12.2005г.
декларацията е следвало да бъде подадена до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните. Възнагражденията за месец април 2019г. са
били платени на 30.04.2019г. Информацията е следвало да бъде подадена не
по-късно от 27.05.2019г. /първи присъствен ден след 25 и 26 май 2019г. /събота
и неделя/. Нарушението е било извършено на 28.05.2019г. в гр.Пазарджик.
Декларацията е била подадена по електронен път на 19.06.2019г., т.е. със
закъснение от 23 дни. Всичко това съставлявало нарушение на чл. 3, ал. 3, т.1
от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл.5, ал.4, т.2 от КСО, поради
което против жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№ F501138 от 22.07.2019 година.
Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, без той да е бил канен изрично за
това действие. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било
връчено на представител на дружеството на 16.01.2020 година. Районният съд е коментирал
събраните по делото доказателства и е приел, че фактите по делото са безспорно доказани
от събраните гласни и писмените доказателства по делото. От правна страна,
районният съд стигнал до извода, че дружеството е извършило вмененото му
административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство
обаче било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
драстично нарушаване на правото на защита, при нарушение на императивните
правила, визирани в чл. 40, ал.
1 и ал.
2 от ЗАНН. АУАН бил съставен в отсъствие на представител на
нарушителя, а това можело да бъде сторено само ако не може да бъде намерен или
след надлежна покана, не се яви. Такива действия не били предприети, а
обстоятелството, че АУАН е връчен на нарушителя, впоследствие не санирало това
тежко нарушение.
Настоящият касационен състав не
споделя посочените изводи на въззивния съд. Действително, разпоредбата на чл.
40, ал.2 от ЗАНН гласи, че акт може да се състави в отсъствие на
нарушителя, само ако е известен но не може да се намери или ако след покана не
се яви. Липсва спор по делото, че покана по чл.
40, ал.2 от ЗАНН не е връчвана на нарушителя, но видно от съдържанието
на самия АУАН, той е връчен на пълномощник на дружеството на 26.07.2019 г.,
който се е запознал със съдържанието му, включително и с възможността да
депозира възражение в три дневен срок по чл.
44, ал.1 от ЗАНН. Такова писмено възражение е депозирано и съдът приема, че
дружеството е упражнило в пълен обем правото си на защита на административната
фаза от процеса. Формалното изготвяне на АУАН два дена преди връчването му, не
може да се счита за съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин
не е накърнило правно защитим интерес на санкционираното дружество. Да се
приеме обратното би означавало да се предаде ненужно формален характер на
администратиивнонаказателното производство, което би противоречало на целта и
на духа на закона. АУАН е надлежно предявен и връчен и е упражнено правото на
възражение по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН от административнонаказаното лице. В тази връзка, не се
споделя и доводът на ответника, че лицето, но което е връчен АУАН, не е
упълномощено да получава АУАН, а само наказателни постановления. Тълкувайки
съдържанието на пълномощното, очевидно волята на упълномощителя е да учреди
представителна власт и по отношение на получаването на АУАН, тъй като
наказателното постановление е завършващия административната фаза на процеса документ,
същият има санкционни последици и засяга правата и законните интереси на
дружеството. АУАН има само подготвителен характер и самостоятелно не засяга
правата и законните интереси на привлеченото към аминистративнонаказателна
отговорност лице. Затова следва да се приеме, че след като пълномощникът има
представителна власт да получава и подписва наказателни постановления, същият
има и права да получава и подготвителните за тези наказателни постановления
АУАН. По тези съображения, касационната инстанция приема, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на императивните
изисквания на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН.
Касационният съд приема изводът на
РС за извършено нарушение, като счита за безспорно доказано извършването на
нарушението по чл. 3, ал. 3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г., тъй като
санкционираното лице не е подало декларация образец 6, касаеща месец април 2019
г. в срок до 25 число на месеца следващ месеца, за който е отнасят данните за
дължимите осигурителни вноски и данък по чл.
42 от ЗДДФЛ. Спазен е тримесечният срок по чл.
34 от ЗАНН.
В случая не са налице и основанията
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално /на просто извършване/ и за
съставомерността му не е необходимо настъпването на вредни последици. Същото не
разкрива по- ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите
нарушения от същия вид. От друга страна, видно от представената към
касационната жалба справка, дружеството има издадени и други наказателни
постановления за подобни нарушения, което е индиция, че процесният случай не е
изолиран.
Като е отменил наказателното
постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва
да бъде отменен и вместо него да се постанови друг по съществото на делото, с
който наказателното постановление да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на
касатора на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл.
37 от Закона
за правната помощ, във
вр. с чл.
27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по
делото пред двете съдебни инстанции – Районен съд Пазарджик и Административен
съд Пазарджик в минимален размер - по 80 лв. за всяка инстанция или общо 160
лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1
от АПК, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен
съд Пазарджик, ХІІ съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 330/09.06.2020,
постановено по НАХД № 232/2020г. по описа на Районен съд – Пазарджик и вместо
него постановява
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 468121-F501138 от 09.10.2019г. на директор Офис-Пазарджик към ТД на
НАП-Пловдив, с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО и за нарушение на чл. 3,
ал. 3, т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО на „Холидей“АД, с ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА "Холидей" АД, ЕИК
********* да заплати на ТД на НАП Пловдив сумата от 160/сто и шестдесет/ лева
разноски по делото пред две съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/