Решение по дело №312/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 195
Дата: 9 юли 2020 г.
Съдия: Надежда Иванова Желязкова
Дело: 20205001000312
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 195 Дата 09.07.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд                      търговско отделение,първи състав                                         

 

Председател:   Надежда Желязкова

                                                        Членове:  Славейка Костадинова

                                                         Красимира Ванчева

 

в закрито заседание разгледа докладваното от Н. Желязкова

търговско дело № 312/2020 г.

и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 4 изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ.

Обжалвано е Решение № 213 от 26.05.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по търг.д. № 303/2020 г., с което  съдът е потвърдил отказ № *** от 07.05. 2020 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по заявление вх. № *** на В.Н. и Д.Б., депозирано по партидата на „Е.“ ООД, ЕИК ***за вписване заличаването им като съдружници, поради прекратяване на участието им на основание чл. 125, ал.2 ТЗ, за което е отправено писмено предизвестие до дружеството.

 Жалбоподателите В.И.Н. и Д.Б.Б., в качеството им на съдружници в „Е.“ ООД, ЕИК ***, чрез адв. Д.А. настояват обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено вписване на заявените обстоятелства.

Съдът, след като провери основателността на оплакванията, изложени във въззивната жалба и представените по делото доказателства, прие за установено следното:

         Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в едноседмичен срок от връчване на решението.

         С решение № 213 от 26.05.2020г., постановено по т.д. № 303/2020г. по описа на ОС Пловдив е потвърден отказ № *** от 07.05.2020г. на длъжностното лице по регистрацията към АВ, постановен по заявление вх. № *** от 29.04.2020 г. на В.Н. и Д.Б. за вписване по партидата на „Е.“ ООД, ЕИК ***заличаването им като съдружници в дружеството, поради прекратяване участието им на основание чл. 125, ал.2 ТЗ чрез едностранно предизвестие.   Съдът е приел, че обжалвания отказ на длъжностното лице по регистрацията е съобразен с изискването на закона – чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, която разпоредба очертава легитимираните субекти като заявители и изключва това да бъдат съдружниците. За основателна е приета констатацията на длъжностното лице по регистрация, че предизвестията по чл. 125, ал.1 ТЗ, отправени от двамата съдружници не са породили действие, тъй като не са достигнали до знанието на всички съдружници, в който смисъл е изискването на чл. 13, ал.1 от дружествения договор.

Наведеният довод в жалбата е, че постановеното решение е  незаконосъобразно, тъй като съдът е направил погрешна преценка за това, че заявител за вписване на подлежащите обстоятелства по прекратяване участието на съдружник в дружеството не може да бъде съдружник. Отделно жалбоподателите оспорват приетото от съда, че предприетите действия само от единия управител не мога да обвържат дружеството, тъй като същото се представлява от двамата управители заедно, но въпреки положените усилия от страна на Д.Б. и В.Н. за установяване на контакт с него, същите са останали безуспешни. Оспорва се и становището изразено в атакувания съдебен акт, че предизвестието по чл. 125, ал.1 ТЗ не е отправено и съответно получено от всеки от съдружниците като в тази връзка жалбоподателите твърдят, че са  правили опити да осъществят контакт с тях, които са останали без успех.     

Жалбата е неоснователна. Настоящият състав на съда изцяло споделя разбирането, изразено и от ОС Пловдив, че съдружникът не може да заяви за вписване обстоятелствата по прекратяване участието си в дружеството в резултат на отправено писмено предизвестие при условията на чл. 125, ал.2 ТЗ. С разпоредбата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ са очертани лицата, легитимирани да заявят искане за вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства в търговския регистър. Нормата е императивна и изчерпателно очертава легитимираните за това субекти. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ е препращаща като предвижда легитимация да подадат заявление и за други лица в предвидените в закон случаи. Препращането е само към изрично уредените със закон хипотези на признато право и на лица, извън изброените в чл. 15, т. 1 и т. 3 от ЗТР, да заявяват обстоятелства за вписване, заличаване или обявяване в ТР, каквито са например хипотезите на чл. 141, ал. 5 ТЗ и чл. 233, ал. 5 ТЗ. Тъй като това законово оправомощаване е изрично, то същото не може да бъде прилагано по аналогия за други случаи. Не е налице и празнота, която да бъде запълнена чрез правоприлагане по аналогия, тъй като текста на разпоредбата е ясен – друго лице, предвидено в закон. Законът не урежда възможността съдружник в ООД сам да заяви за вписване подлежащите на вписване обстоятелства по прекратяване на участието му в дружеството, поради което и съдружникът не е легитимиран да подаде заявление за вписване на същото обстоятелство.

В конкретният случай, видно от направената справка по партидата на търговеца е, че „Е.“ ООД се представлява от управителите В.И.Н. и Х.Ч., които действат заедно, поради което и предприетите действия само от единия от управителите не могат да обвържат дружеството. Твърденията на жалбоподателите, че не са успели да осъществят контакт с другия управител, въпреки положени от тях усилия са от една страна неподкрепени с доказателства, а от друга дори и да бяха надлежно установени са без значение за наложилия се извод, че подаденото от единия управител В.Н. заявление не е подадено от легитимиран заявител по смисъла на чл. 15, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.

Дори и изложеното по - горе да не бъде възприето, за което нормативно признати основания според настоящия състав на съда не съществуват ще се посочи, че отправените предизвестия не са породили действие, тъй като няма данни да са достигнали до знанието на останалите съдружници, единия от които и управител, в който смисъл е изискването на чл.13, ал.1 от дружествения договор. Каза се вече, твърденията на жалбоподателите за правени опити за връчване на предизвестието са недоказани.   

Изводът е, че постановеното съдебно решение е законосъобразен отговор на повдигнатия за разрешаване спор, поради което и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 213 от 26.05.2020г. постановено по т.д. № 303/2020г. описа на Окръжен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: