№ 1
гр. Варна , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина А. Димова
Секретар:Петя В. Г.а
като разгледа докладваното от Ивелина А. Димова Административно
наказателно дело № 20203110203511 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от К. Х. Х. от с.Въглен, обл.Варна срещу
Наказателно постановление № 23-0000618/12.11.2019г. на началник на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“ -Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 500,00
лева, на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и постановено при неправилно отразена фактическа
обстановка. Оспорва квалифицирането на извършения превоз като такъв за
собствена сметка. Намира, че не е бил задължен да представя карта за
квалификацията на водача, след като всеки служител на агенцията има достъп
до регистъра на издадените карти. Привежда доводи за неправилно
определяне размера на наказанието, както и за маловажност на случая. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.И. Г., който поддържа жалбата на изложените
в нея основания. Претендира разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
физическо лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния
съд – по местоизвършване на претендираното нарушение. По отношение
спазването на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдът установи следното:
Наказателното постановление е с отбелязване, че е влязло в сила на 14.03.20г.
по реда на чл.64, б.Б от ЗАНН. От приложения по АНП пощенски плик и
известие за доставяне обаче се установява, че пратката, съдържаща
наказателното постановление, е върната като непотърсена. В практиката на
ВАдмС в подобни случаи се приема изрично, че това обстоятелство
удостоверява единствено търсенето на нарушителя на адреса, но не и
ненамирането му на този адрес. Приема се, че непотърсването на пратката не
е еквивалентно на ненамиране на нарушителя на съответния адрес, както и че
по този начин не са удовлетворени изискванията на чл.58, ал.1 от ЗАНН
наказателното постановление да бъде връчено срещу подпис на лицето. В
тази насока са Определение №1663/03.08.20г. по к.ч.а.н.д. №1656/20г.,
Определение №2631/18.10.2019г. по к.ч.а.н.д.№2822/19г. и Решение № 1527
от 22.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1744/2020 г., постановени по
аналогични случаи, в които е формиран извод, че НП не е било надлежно
връчено и срокът за обжалването му не е започнал да тече. Изложените
съображения в цитираните съдебни актове се споделят изцяло и от настоящия
състав. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е депозирана в
преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 14.08.2019г. жалбоподателят управлявал
товарен автомобил от категория N3, марка „МАН ТГА 18.430”, с ДК№ В 0446
НК, собственост на „Корпус Груп“ ЕООД, с полуремарке „Fruehauf“ кат. 04 с
ДК№ В 0178 ЕС, собственост на „Катли” ЕООД, по път от гр.Добрич за
гр.Варна. Около 14,45 часа, на 2 км. след разклона за с.Изворско, същият бил
спрян за проверка от служители на ОО “АА“-Русе и ОО“АА“-Варна, които
поискали да им бъде представена карта за квалификация на водача, но в този
момент жалбоподателят не представил такава. Въз основа тези констатации
на същата дата бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на жалбоподателя за това, че при извършване на превоз на товар
за собствена сметка не представя карта за квалификация на водача. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя; бил предявен, но той отказал да го
подпише, като вписал, че има възражение. Писмени възражения не били
депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на
12.11.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на Калин Х. била наложена глоба в размер на 500,00 лв., за извършено
нарушение на чл.18, т.5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Ю. Д.
2
С., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено
наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. Свидетелят е
категоричен, че при проверката водачът не е представил карта за
квалификация, а малко по-късно от друго лице са били донесени определени
документи. Жалбоподателят е вписал в акта възражение, че е показал искания
документ. Доколкото обаче липсват конкретни доказателства необходимата
карта да е представена при поискването от проверяващите, отразеното в акта
изявление на санкционираното лице следва да бъде счетено за голословно. От
самия текст на жалбата също е видно, че впоследствие позицията на
жалбоподателя е уточнена, като същият сочи, че картата за квалификация му
е била донесена 10-20 минути след началото на проверката. При това
положение съдът приема за безспорно установено, че при извършената
проверка Х. не е представил на проверяващите карта за квалификация на
водача.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено
значение за изясняването на делото са приложените копия от пътен лист от
14.08.2019г. и Заповед №008479 от същата дата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
Разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията
и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация задължава водачите на моторни
превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1,
C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се
извършват обществени превози или превози за собствена сметка, да
притежават карта за квалификация на водача . От показанията на
свидетеля Стойчев се установява, че жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил категория N3, за управлението на който се изисква СУМПС от
категория „C“. От приобщената по делото разпечатка от информационна
3
система за преглед на DQC карти се установява, че на процесната дата
жалбоподателят е притежавал валидна карта за квалификация на водача.
Същият обаче не е представил такава при проверката. Процесното деяние е
квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 18, т.5 от Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка. Цитираната норма задължава
водачите, при извършване на превози на товари за собствена сметка, да
представят при поискване от контролните органи карта за квалификация на
водача. В жалбата се оспорва квалифицирането на превоза като такъв за
собствена сметка и се поддържа, че се касае за обществен превоз на товари. В
показанията си обаче св.Стойчев е категоричен, че при проверката е
установил, че жалбоподателят извършва превоз на товари за собствена
сметка. Твърденията на свидетеля се подкрепят от приложеното копие от
Заповед №008479/14.08.2019г., в която е отразено, че същата е издадена на
основание чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. Посочената норма
установява задължение за водачите , при извършване на превози на товари
за собствена сметка, да представят при поискване от контролните органи
заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за
чиято сметка се извършва превозът. При положение, че от самата заповед,
възлагаща на жалбоподателя извършването на процесния превоз, е видно, че
същата е издадена във връзка с извършване на превоз за собствена сметка,
съдът не намира основания да се съмнява в това обстоятелство и приема, че
видът на извършения превоз е определен правилно. Този извод не се
опровергава от наличието на издаден пътен лист за същия превоз, доколкото
се касае за документ, с който се отразява маршрута и разхода за гориво на
конкретен автомобил и може да бъде издаден по повод всякакъв вид превоз,
включително и за счетоводни цели. По изложените съображения съдът
приема, че осъществяваният от жалбоподателя превоз правилно е
квалифициран като такъв за собствена сметка по смисъла на чл. 9 от Наредба
№ Н-8/08 г. и § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗАПр. Следва да се отбележи, че в § 1,
т. 3 от ДР на ЗАПр понятието "превоз на товари" е дефинирано като превоз на
товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка
или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и
оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във
връзка с превоза. Поради това твърдението в жалбата, че към момента на
4
проверката съставът от превозни средства е без товар, не обосновава извод, че
в случая не става въпрос за превоз на товар за собствена сметка, респ. налице
е изискване за наличие на карта за квалификация на водача (изрично в този
смисъл е Решение № 1455 от 6.07.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
1615/2018 г.). При това положение жалбоподателят е бил натоварен със
задължението по чл. 18, т.5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г., а именно- да
представи на контролните органи при проверка карта за квалификация на
водача. Като не е изпълнил това свое задължение Х. действително е
осъществил състава на вмененото му нарушение, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Този извод не се опровергава от обстоятелството, че малко по-късно
процесният документ е бил донесен от трето лице на мястото на проверката,
тъй като с това не се заличава съществуването на вече извършеното
нарушение. Не обуславя отпадането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и обстоятелството, че проверяващите са имали
техническа възможност в реално време да извършат проверка за наличие или
липса на процесния документ. Възможността да бъде извършена съответна
проверка по никакъв начин не води до отпадане на нормативно установеното
задължение за водача такъв документ да бъде представен на контролните
органи, установено с цел улесняване и ускоряване на проверките. Поради
това не е налице и претендираното в жалбата несъответствие на нарушената
разпоредба на чл. 18, т.5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. с нормативен акт
от по-висш ранг.
На следващо място, разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗАвП предвижда
специална санкция за водач на моторно превозно средство, който извършва
превоз за собствена сметка на товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Според
разпоредбата на чл.7б ал.1 от ЗАвП лицензираните превозвачи, лицата по чл.
24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози
на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2,
N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория
5
или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз
на товари по шосе. Следователно картата за квалификация на водача се явява
документ, изискван от ЗАвП, а и от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.,
представляваща подзаконов нормативен акт по приложението на закона. При
така установеното съдът приема, че наказващият орган правилно е издирил и
относимата санкционна разпоредба.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по
чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-
249/15.05.2015г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. За формирането на извод за
маловажност на случая при нарушения, несвързани с настъпването на
конкретен резултат, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването им, а такива в случая
не са налице. В решението по КНАХД №2502 по описа на ВАдмС за 2020 г.
се приема изрично, че е без значение обстоятелството, че водачът е привел
поведението си в съответствие с правните норми в сравнително кратък срок,
при липса на доказателства за причините за отсъствието на дължимото
поведение в този срок.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно.
Съдът констатира обаче, че са налице основания за намаляване
размера на наложената санкция. Според разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН,
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. В случая при издаването на наказателното постановление е
действала редакция на чл.93, ал.2 от ЗАвП, предвиждаща наказание от 500 лв.
6
за нарушения от вида на процесното. Впоследствие обаче е влязло в сила
изменение на посочената норма (ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.),
установяващо наказание във фиксиран размер от 100 лв. за този вид
нарушения. Доколкото новата редакция на санкционната норма предвижда
наказание в по-нисък размер, същата се явява по-благоприятна за нарушителя
и следва да намери приложение в случая, като размерът на наложеното
наказание следва да бъде намален от 500 лв. на 100 лв.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Доколкото случаят не се отличава с фактическа или правна сложност,
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на
предвидения в закона минимум от 80 лева. Като съобрази размера на
оставената без уважение част на жалбата (100 лв., доколкото това е размерът
на потвърдената санкция) съдът намира, че на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 16,00 лв.
Предвид направеното от пълномощника на жалбоподателя преди края
на съдебното заседание съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на Х. също
следва да се присъди съответна част от направените по делото разноски.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. за процесуално представителство и съобразно уважената част от жалбата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 240,00лв. Не е направено
възражение за прекомерност на разноските.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000618/12.11.2019г. на
началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“ -
Варна, като намалява размера на наложеното на К. Х. Х., ЕГН:**********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.2 от ЗАвПр, административно наказание
7
глоба от 500,00 лева на 100,00 лева.
ОСЪЖДА К. Х. Х., ЕГН:********** да заплати на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна сумата от 16,00 лева
/шестнадесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна
да заплати на К. Х. Х., ЕГН:********** сумата от 240,00 лева /двеста и
четиридесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8