№ 723
гр. Плевен, 21.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430105304 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от З. Д. М., ЕГН ********** срещу М. Б. Н.,
ЕГН **********, в която се твърди, че ищецът е предоставил на ответника
заем в размер на 1600лв., за което на 01.06.2022г., ответникът е издал на
ищеца запис на заповед. Твърди се, че по ч.гр.д. № 4783/2022г на PC - Плевен
е отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК въз
основа на този Запис на заповед, доколкото той не отговаря на условията по
чл. 536, ал.1 от ТЗ - поради липса на реквизити по чл. 535 от ТЗ, но той има
значение на разписка, която установява задължението на длъжника към
ищеца. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1600лв.,
представляваща задължение по договор за заем, уточнява, че договорът за
заем е от 01.06.2022г., на която дата е предадена заемната сума, със срок 30
дни и падеж на връщане – 01.07.2022г. Претендира законната лихва върху
тази сума от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното
изплащане и направените разноски по делото.
1
Ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва иска по
основание и размер, оспорва предаване на посочените парични средства.
Счита, че записът на заповед е абстрактна сделка, която не доказва
обвързаност на страните по валидно сключен договор за заем, който да се
обезпечава от ЗЗ. Счита, че по делото не е доказано предаването на паричната
сума, което е основна предпоставка на уважаване на иска. Моли съда да
отхвърли иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното: По делото е представен документ, именуван Запис на
заповед от 01.06.2022г., в който ответникът М. Н. е посочил че ще заплати на
поемателя З. Д. М. сумата от 1600лв. безусловно и неотменимо, без разноски
и протест. Издателят на документа е удостоверил в него и че документът му е
предявен за плащане на 01.07.2022г. Поемателят е подал на 07.09.2022г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 4783/2022г на PC – Плевен, което е приключило
с отказ за издаване на исканата заповед по следните причини: съдът е счел, че
представения документ не представлява запис на заповед, т.к. не отговаря на
изискванията и реквизитите по чл. 535 и чл. 536 от ТЗ - в документа липсва
думата обещание или задължаване на издателя на документа да заплати
определена сума пари, каквото е изискването на чл. 535 т. 2 от ТЗ. Самият
документ по чл. 535 от ТЗ е строго формален и следва задължително да има
всички реквизити, посочени в нормата, като изрично чл. 536 ал. 1 от ТЗ сочи,
че документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е
запис на заповед, освен в конкретно изброени в закона случаи, в които
настоящият не попада. Поради това, заповедният съд е счел, че заявителят не
може да се възползва от дадената от закона възможност на базата на този
документ да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен
лист. В хода на делото ответникът не сочи доказателства за плащане на
процесната сума, или че задължението е погасено по друг начин.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че искът е
основателен и доказан. От представения документ, който въпреки че няма
всички реквизити на запис на заповед, но представлява разписка с посочени в
нея лица, сума, дата на създаване на документа и дата на предявяването му,
може да се изведе твърдяното в исковата молба сключване на устен договор
за заем на 01.06.2022г. за сумата от 1 600 лв. От положения подпис след
2
основното изявление се удостоверява и датата на покана за плащане –
01.07.2022г., като на тази дата е явно, че изявлението за плащане на кредитора
е достигнало до ответника и той е удостоверил това предявяване. Документът
или подписите на издателя – ответник М. Н. не са оспорени, и съдът,
тълкувайки съдържанието на документа, го приема за доказателство относно
наличието на сключен договор за заем, чрез предаване на сумата от 1
600.00лв., което е послужило за изявлението на издателя „…да заплатя по
този запис на заповед…“. Преценявайки основателността на иска, следва да
се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при
облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на
кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, предаването на сумата по
заема, а ответникът /длъжник/ следва да докаже факта на плащането. С
представеното доказателство, ищецът е доказал наличие на сключен между
него и ответника договор за заем на 01.06.2022г. за сумата от 1 600.00лв., с
падеж 01.07.2022г., изтекъл към датата на подаване на исковата молба.
Ответникът не сочи никакви доказателства относно връщането на процесната
сума, което е в негова тежест. Поради горното, съдът намира за доказано по
делото, че е налице неизпълнение на договорното задължение – връщане на
заетата сума, и искът за главница следва да се уважи изцяло като основателен
и доказан. В случая се претендира присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до
окончателното заплащане на сумата, но съдът намира, че настоящето
производство по чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК не попада в случаите, в които
подаването на заявлението се счита за дата на подаване на исковата молба,
съгл. чл. 422 ал. 1 от ГПК. Изрично тази разпоредба сочи, че тя касае
подаването на иск за съществуване на вземането, т.е. установителния иск при
издадена, но оспорена заповед за изпълнение. Настоящият случай не е такъв –
издаване на заповед в заповедното производство и незабавното снабдяване с
изпълнителен лист, е отказано от съда, като единственото, което законът
позволява на заявителя в този случай, е той да предяви иск в едномесечен
срок от указанията на съда и да се използва от внесената до момента в
заповедното производство държавна такса /чл. 415 ал. 4 от ГПК/. Поради
всичко дотук изложено, съдът намира, че законната лихва върху главницата е
дължима от датата на подаване на осъдителния иск – 10.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
3
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и направените разноски в размер на 813.15 лв., представляващи
66.80лв. ДТ/общо от заповедното и от исковото производство по изложените
по-горе основания/, 404.35лв.- заплатен депозит за особен представител на
ответника, и 342.00лв. - адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Б. Н., ЕГН ********** от г***, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл.
240 ал. 1, във вр. с чл.79 ал. 1 от ЗЗД, на З. Д. М., ЕГН ********** от ****,
сумата от 1 600.00 лева, дължима по договор за заем от 01.06.2022г.., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2022г. до
окончателното й изплащане, като претенцията за законна лихва от
07.09.2022г. до 09.10.2022г., като неоснователна, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. Б. Н., ЕГН ********** от г***, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл.
240 ал. 1, във вр. с чл.79 ал. 1 от ЗЗД, на З. Д. М., ЕГН ********** от ****,
направените разноски по делото в размер на 813.15 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4