РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1808
гр.
Пловдив, 23.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав,
в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Гергана Георгиева и участието на прокурора Тодор
Павлов, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.н.д № 1485 по описа
на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на директор на
ТД на НАП – Пловдив чрез юрисконсулт П.,
срещу решение № 2771 от 15.02.2023 г., постановено по а.н.д № 7167 по
описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, с което е отменено наказателно
постановление № 635294-F647800/13.05.2022 г. на директор на дирекция
„Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите –
Пловдив, с което на „ДОМАТ.БГ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 ЗДДС.
Касационният жалбоподател намира обжалваното
решение за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд,
че в хода на административното производство е допуснато нарушение на
материалния закон. Твърди се, че нарушителят законосъобразно е санкциониран за
две отделни нарушения, тъй като с действията си е реализирал съставите на чл.
125 и чл. 124 от ЗДДС. Поддържа се, че предвиденият в закона размер на
наказанието не надхвърля необходимото за постигане на целите на
административното наказване. Сочи се, че случаят не разкрива и смекчаващи
обстоятелства, които да имат отношение към наложената санкция. Иска се отмяна
на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу
размер на разноските на другата страна.
Ответникът по касационната жалба – „ДОМАТ.БГ“
ЕООДЕООД, чрез управителя оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила
решението на районния съд.Посочва, че фирмата не е извършвала дейности, поради
което не била нанесена щета на бюджета, поради което намира нарушението за
маловажен случай.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив чрез
представителя си намира обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява допустима.
За да отмени издаденото наказателно постановление,
районният съд е приел, че е изпълнението на законовото задължение за подаване
на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие,
респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под
формата на едно противоправно бездействие. подаването на отчетни регистри без
справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в
законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие, в нарушение
на една материално правна норма - чл. 125, ал. 5 ЗДДС и води до един и същ противоправен
резултат - недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона.
Настоящата касационна инстанция намира решението
за правилно, но поради други съображения.
Дружеството е регистрирано лице по смисъла на
ЗДДС към датата на инкриминиране на вмененото му нарушение и в това си качество
е длъжно да подаде справка-декларация за месец 12.2021г. най-късно до 14.01.2022г.,
което не е сторено. Справката-декларация е подадена на 14.02.2022 г. по
електронен път.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗДДС лице, което,
като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 , декларацията
по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в
предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични
търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС,
декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
От съдържанието на санкционната разпоредба на
чл.179, ал.1 от ЗДДС относно отделните задължения на регистрирания по ДДС
субект, следва да се направи извод, че както неподаването на справка -
декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС,
съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима
санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. Всяко от задълженията – за подаване на
справка - декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и за подаване на отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС са отделни такива на задължения субект, относими към
декларирането и съответно към отчитането му. В случая следва да се изхожда от
хипотезата на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, която ясно прави
разграничение на две отделни изпълнителни деяния – неподаване на справка
-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и неподаването на отчетни регистри по
чл.124 от ЗДДС, съответно неподаването в срок на всяко едно от тях, всяко от
които осъществяващо състав на отделно нарушение. Изискването да се подават
заедно, предвидено в нормата на чл.125, ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия
характер на отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно чл.125,
ал.1 от ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Точно заради това са
предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който и да
било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Поради това и
съдът намира, че санкционирането на
нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС
отделни хипотези на нарушения не само не е недопустимо, но е изцяло в
съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН. Отделно от това, не се установява и
нарушение на правилото "не два пъти за едно и също нещо", още повече,
че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на друго наказателно
постановление за същото нарушение да е влязло в законна сила. Позоваването от
районния съд на нормата на чл.125, ал.7 от ЗДДС, предвиждаща депозиране на
справката-декларация и отчетните регистри по електронен път и правените в тази
връзка изводи, не държи сметка за това, че същата тази разпоредба съдържа и
конкретно посочени изключения, при наличието на които изключени от приложението
на разпоредбата случаи, посочени в закона, за въпросните документи не се следва
задължителното електронно подаване.
Установява се по делото, че отчетните регистри
за данъчен период м. 12.2021 г. не са били подадени до 14-о число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, а именно до 14.01.2022
г. Същите обаче са подадени на 14.02.2022 г., т. е. с един месец закъснение. Това
обстоятелство е отразено и в издаденото НП. Така на практика, с подаване на
обсъжданите отчетни регистри макар и със закъснение, като задълженото лице не е
препятствало по никакъв начин разчитането си с бюджета (няма спор между страните, че
е подадена е нулева СД).
Предвид тези обстоятелства, преценени в своята
съвкупност, и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път,
че АУАН е съставен месец и половина след подаване на справката-декларация, обосновават
извод, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение
по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗДДС.
В тази връзка следва да се посочи, че понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс,
чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите
за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е
този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
Настоящата касационна инстанция намира, че
случаят е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно
нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието
разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена
санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка
спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. При оценка
обществената опасност на нарушението, че се касае до такова от възможно
най-лекия вид – неподаване в срок на справката-декларация – забава в
изпълнението, а не изобщо до неподаване на такава за конкретния данъчен период,
което обстоятелство също е сред тези, стоящи на оценка за това дали случаят е
маловажен. Поредността на нарушението също винаги следва да се отчита като обстоятелство
при преценката дали случаят е маловажен, независимо от това дали е предвидена,
или не, санкционна разпоредба за повторно нарушение, доколкото поредността на
нарушението е пряко относима към оценката на обществената опасност на същото.
Тези възражения са били направени от
жалбоподателя пред първата инстанция, но предвид мотивите за отмяна на НП,
същият не се е произнесъл.
В конкретния случай административнонаказващият
орган не е извършил правилно дължимата индивидуална преценка на конкретното
деяние и на конкретния нарушител и като не го е квалифицирал като
"маловажно" е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били
налице всички предпоставки за прилагането на института на чл. 28 от ЗАНН. Фактът на първо нарушение е съобразен при
определяне размера на санкцията, но от друга страна този факт е основание за
извод – отсъстват данни за трайно неправомерно поведение. В тази вр. може да
бъде прието, че санкцията е несъразмерна спрямо действителната обществена
опасност на деянието и дееца.
От ответника по касацията не се претендират
разноски, поради което такива не е се и присъждат.
Ето защо и на основание чл. 221 ал. 2 АПК,
Административен съд Пловдив, XXIV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277 от
15.02.2023 г., постановено по а.н.д № 7167 по описа за 2022 г., на Районен съд
– Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.