Р Е Ш Е Н И Е

 

             Номер  79                         07.06.2021 г.                град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен  съд Търговище                                     касационен състав

На първи юни                                                                                 година 2021               

В публично заседание в следния състав: 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА                                                                                       ИВАНКА  ИВАНОВА

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА

Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ 

Като разгледа докладваното от  съдията Иванка Иванова         

КНАХД № 78 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:  

        Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „Олимпмир“ ООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Търговище, ул. ..., представлявано от управителя Х. И., чрез а..***, със съдебен адрес:*** – партер а.. М. и а.. Моллов против Решение № 116/ 26.03.2021 г., постановено по НАХД № 20213530200122/ 2021 г. по описа на РС – Търговище, с което е потвърдено НП № 553911 – F561412/ 07.01.2021 г. на директора на офис за обслужване Търговище при ТД на НАП – Варна, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО и на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО му е  наложено  адм. наказание „имуществена санкция” в размер на  4 000 лв., като законосъобразно. В жалбата като касационно основание е посочено противоречие с материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. В с.з. касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – ТД на НАП, офис - Търговище, редовно призован, се представлява от Юрк. Ст., която изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата, потвърждаване на издадения съдебен акт и присъждането на разноски в размер на юрк. възнаграждение.  

 Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище изразява становище, че жалбата е неоснователна, решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди процесното НП въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка по прихващане и/или възстановяване на 17.06.20 в ТД на НАП, гр. Търговище, на „ОЛИМПМИР“ ООД, приключил с АПВ № П- 03002520102233-004-001/09.07.2020 г. е установено с Протокол № КД-73, че „ОЛИМПМИР“ ООД в качеството си работодател, не е внесло по сметка на ТД на НАП, Варна, офис Търговище, дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване на заетите лица за месец април 2020 г., декларирани с декларация обр. 6 от 27.05.2020 г., в законоустановения срок по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В случая до 26.05.2020 г. те са в размер на 277.16 лв. и 1.69 лв. лихва за просрочие на вноската. Нарушението е извършено на 27.05.2020 г. в гр. Търговище. За констатираното адм. нарушение е съставен АУАН № F561412 от 27.07.2020 г., в отсъствие на касатора, поради неявяване след изпратена покана в срок, посочен в нея. АУАН е връчен и подписан от касатора Х.С.И. без възражения. Допълнителни писмени възражения не са постъпили и в срока по ЗАНН. На основание АУАН е издадено и оспореното НП № 553911 –F561412 от 07.01.2021 г.

От правна страна въззивният съд е приел, че от представената административна преписка и събраните в съдебно заседание гласни доказателства, описаната в НП фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин. Изложената фактическа обстановка се потвърждава и от свидетелските показания. Изложената фактическа обстановка се потвърждава в пълнота и от представените и приети по преписката писмени доказателства. При издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения разпоредбите на ЗАНН, водещи до нарушаване правото на защита на касатора. По отношение квалификация на деянието по чл. 40, ал. 1 т. 1 от ЗЗО , съдът  е приел същата за правилна и законосъобразна. Действително не е конкретизирано, че разпоредбата относно датата на внасяне на здравни осигуровки е отразена в чл. 40, ал. 1 т. 1 от ЗЗО, като не е посочена буква „в“ , но това обстоятелство не води до разминаване в изложената фактическа обстановка и приложената като нарушена правна норма. По отношение на останалите отменителни основания, то отговор защо не се приемат от съда е даден в мотивите по-горе. Той се съдържа и в пространните и обосновани обяснения на св. С.А., които се подкрепят в пълнота от представения доказателствен материал по преписката, приети от съда. По отношение на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, то в НП АНО се е произнесъл защо приема, че липсва такова. Действително мотивите в тази насока са кратки, но е повече от ясно защо липсват такива основания. По отношение обстоятелството, че нарушението е първо по ред, то това не отговаря на фактите, предвид неизпълнени назад във времето задължения на касатора. Липсва безспорно повторност, но това не води до извода за добросъвестност в поведението на наказаното лице. Нещо повече, видно от писмените материали по делото е, че причината за неизпълнение на задълженията на касатора, както и големия размер на неизплатени публични задължения към фиска не са от периода на 2020 година, а години назад във времето и не може да се обоснове с пандемията от Ковид 19. Също така не може да се приеме, че с неизпълнение на задълженията си по заплащане на здравните осигуровки на заетите лице при работодателя-касатор по делото, не са настъпили вреди последици. Вредни последици са настъпили, както в сферата на лицата, които е следвало да бъдат осигурени от него, така и по отношение на изплащане на текущи задължения към фиска. По отношение на наложеното наказание „имуществена санкция“ в посочения размер, то същия е към минимума предвиден в закона, като АНО е обосновал и съобразил това предвид задълженията си преди налагане на санкцията по реда на чл. 27 от ЗАНН.

Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни. Съдебният акт е мотивиран. Обсъдени са събраните по делото доказателства и приложимите правни норми. Подадената касационна жалба е неоснователна. Напълно се споделят мотивите на съда относно доказания факт на неплатени вноски за здравно осигуряване в размер на 277, 16 лв. и 1,69 лв. лихва за просрочие на вноската от страна на касатора, дължими за м. 04. 2020 г. и неплатени в законоустановения срок до 25.05.2020 г. Разпоредбата на  чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЗО задължава работодателите да внасят здравноосигурителните вноски на осигурените лица, едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, като видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за работниците и служителите се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. В производството пред районния съд са установени всички правнозначими факти, като изводите за съставомерност на установеното деяние се споделят и от касационния състав на съда.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че случая не може да бъде определен като маловажен, в който смисъл са и възраженията в подадената касационна жалба. Определено са нарушени правата на третите лица, за които се дължат осигурителни вноски от касатора, както и правата на държавата поради тяхното невнасяне. Наличието на постигнато споразумение по изпълнително дело не може да се приеме като обстоятелство мотивиращо извод за маловажност на деянието. Съдебният състав също приема, че деянието на ответника е съставомерно по нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, както е приел и въззивният съд и е потвърдил процесното НП.

При изложеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Оглед изхода на спора следва да се уважи претенцията за присъждане на разноски на касационния ответник в минимален размер за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на ЮЛ или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. При тази правна рамка съдът приема, че претенцията за заплащане на разноски за юрисконсулт в минимален размер на 80лв. е основателна и следва да бъде уважена. 

Воден от горното и на основание чл. 221 във вр. с чл. 223 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН, съдът 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 116/ 26.03.2021 г. постановено по НАХД № 20213530200122/ 2021 г. по описа на РС – Търговище.

ОСЪЖДА „Олимпмир“ ООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Търговище, ул. ..., представлявано от управителя Х. И.  да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 80 лева, представляваща юрк. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: ……….               ....…….