Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1774 21.12.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен състав,
на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря Г.Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 2262 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. счл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба, подадена от А.М.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против
заповед за налагане на принудителна административна мярка №
20-0769-001735/18.08.2020г., издадена от началник група към ОДМВР гр.Бургас,
сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП е
постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя до успешно полагане на проверовъчен изпит.
Жалбоподателят оспорва издадената заповед за
налагане на ПАМ, като неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Иска се съдът да отмени оспорената
заповед, като посочва, че притежава СУМПС от 1985г. и до настоящия момент не му
са налагани наказания по ЗДвП, счита че квалификацията, че е допуснал
нарушението, поради незнание не е установена от събраните доказателства.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който поддържа
изложените аргументи в жалбата, иска отмяна на заповедта като неправилна и
незаконосъобразна.
Ответникът
– полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, наложил
принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание и не се
представлява. Представя административната преписка.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от
фактическа страна следното:
На 12.08.2020г. около 11,00 часа в гр.Бургас,
на паркинга, пред УМБАЛ-Бургас жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Сеат“
с ДК № А 5426 КС и на кръстовище с равнозначни пътища не пропуснал движещия се
от дясната му страна водач с лек автомобил с рег. № А 7021 МХ, в резултат на
което е настъпило ПТП с материални щети.
За извършеното административно
нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН №350498/12.08.2020г. от
полицейския служител Л.В.Д. -мл. автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“,
ОДМВР-Бургас. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който го подписал без
възражения. На 17.09.2020г. било издадено наказателно постановление №
20-0769-003394, с което за нарушение на чл.48 от ЗДвП, на основание чл.179,
ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв.
На основание
съставения АУАН№ №350498/12.08.2020г. и в съответствие със
заповед № 251з-209 от 18.01.2017г.
на директора на ОД на МВР гр.Бургас, началник група към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ издал
Заповед № 20-0769-001735/18.08.2020г. за налагане на принудителна административна
мярка, с която на основание чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП, по отношение на
жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя до успешно полагане на проверовъчен изпит.
В хода на съдебното
дирене са разпитани двама свидетели- Л.В.Д. и А. Й. Ф..
Свидетелят Д.
посочва, че към момента на деянието е работил на длъжност младши автоконтрольор
и бил изпратен за проверка на ПТП пред УМБАЛ-Бургас. На място установил два
автомобила, след сблъсък в средата на Т-образно кръстовище на равнозначни
пътища, кръстовището не било регулирано с пътни знаци. Жалбоподателят се е
движил направо, като другият автомобил е бил дясностоящ спрямо него в
кръстовището. Уточнява, че при равнозначни пътища е в сила правилото за
предимство на дясностоящия. Водачът на „Сеат”-а-жалбоподателят му обяснил, че
не е виновен, тъй като се движил направо по главен път, а другия път е по-малък
и не е важен, не ги приема като равнозначни пътища. Свидетелят завел двамата
водачи и ги попитал има ли знаци, двамата се съгласили, че няма, но
жалбоподателят продължавал да твърди, че е с предимство, защото се движи
направо и другият път не е важен.
Свидетелката Ф., сочи че жалбоподателят редовно й помагал,
като я превозвал от гр.Айтос до болницата в гр.Бургас. В настоящия случай тя
била в автомобила, тъй като вземали от болницата съпругът й, който бил в тежко
състояние. Съпругът й бил на предната дясна седалка, където бил удара с другия
автомобил. Жалбоподателят бил много притеснен за съпруга на свидетелката Ф.. Посочва, че жалбоподателят работи в
строителството и колата му е необходима, за да се придвижва до различните
строителни обекти.
В резултат на
служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред
неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния
процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка валидността и
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.Основания за прогласяване на
нищожност не се установяват.
При така вменената
на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по
реда на чл.
168 от АПК,
съдът приема следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена
на 28.10.2020г., а жалбата е подадена на 06.11.2020г.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4,
т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на
директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на министъра на вътрешните работи, са определени
длъжностните лица, в т.ч.т.1.4 от посочената заповед началник група в
сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представен
акт за встъпване в длъжност и Заповед № 8121К-2990 от 02.08.2016г., от които е
видно, че издателят на заповедта Росица Паязова заема длъжността началник група
в сектор „Пътна полиция“. В този смисъл процесната заповед е издадена
от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е
спазена установената от закона форма -чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК.
Заповедта е
мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване-
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и
реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
Заповедта
е издадено при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе
предвид следното: Съгласно чл.171,
т.1 от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения временно
се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който поради незнание е извършил немаловажно
нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит.
При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление
на МПС и
извършено немаловажно нарушение на правилата за движение, поради незнание. Релевантният за приложението на чл.171, т.1 от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно
нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата
материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на
жалбоподателя. В настоящия казус е
установен първият релевантен за спора факт - управление на МПС, по който не се
спори. По отношение на втория на първо място следва да се отбележи, че нарушението
на водача е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща сила до установяване
на противното съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП. На основание на АУАН е издадено
наказателно постановление, с което водачът е наказан на основание чл.179, ал.2
вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП с глоба в размер на 200лв. за извършено от него нарушение на правилата за
предимство, визирани в чл.48 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200лв. При така установеното нарушение на
правилата за движение, за да се осъществят материално- правните предпоставки,
следва нарушението да не е маловажно. Съгласно на § 6, т.32 от ДР на ЗДвП маловажно
е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно
предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би
могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Очевидно
настоящото нарушение не е маловажно, след като е довело до настъпването на ПТП.
Следващата
предпоставка за налагане на ПАМ е нарушението да е извършено, поради незнание.
По делото е приложена докладна записка от посетилия местопроизшествието
полицейски служител-Д., който е разпитан и в съдебно заседание. От показанията
му безспорно се установява, че жалбоподателят на местопроизшествието е посочил,
че тъй като се движи направо, по главен път е с предимство пред дясностоящия
автомобил, и последният е трябвало да изчака. Безспорно жалбоподателят се е
намирал на Т-образно кръстовище на равнозначни пътища и е трябвало да даде
предимство на дясностоящия автомобил, в съответствие с правилото на чл.48 от
ЗДВП. На място полицейският служител Д. е установил, че жалбоподателят не се е
съобразил с тази ситуация на пътя, съответно не е продължил движението си в
съответствие с правилата за движение, тъй като не е разграничил път с
предимство от равнозначен път, съответно регулирано от нерегулирано кръстовище,
което следва да се определи като незнание на правилата за движение.
Обстоятелството, че е бил притеснен не променя направените изводи. В този аспект несъмнено са налице
материалноправните предпоставки, правопораждащи задължението на
административният орган за прилагане на процесната ПАМ.
При определяне срока
на наложената ПАМ, административният орган се е съобразил с правната норма и е
определил единствено възможния законоворегламентиран срок- до успешно полагане на проверовъчен изпит.
В случая не са
налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от
АПК, тъй
като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената
ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта
на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от
ЗДвП - да
се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения от водач, който поради незнание е допуснал
немаловажно нарушение на правилата за движение, тоест тя има и преустановителен
ефект.
По изложените
съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил
на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил
наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 1,б.”в” от ЗДвП, а
подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното, на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** против заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 20-0769-001735/18.08.2020г., издадена от началник група към ОДМВР
гр.Бургас, сектор „Пътна полиция “.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: