Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 14.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3227 по описа за 2020година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от „Св.Св. К. И Е. Холдинг“АД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление ***, к.к.“Св.Св.К. И Е. “ срещу
А.В.М., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., с адрес гр. Варна,
к.к.“Св.Св.К. И Е. “, ул.“****иск с правно основание чл.51 ал.1 ЗУЕС, да бъде
осъден ответникът за сумата в общ размер от
4331,30лева, от които 2165,65лева представляваща такса за управление и
поддръжка за 2017г. и 2165,65лева, представляваща такса за управление и
поддръжка за 2018г. на жилищна сграда от затворен тип „Есенсия 2“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 06.03.2020г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: В исковата и уточняващата си молба,
ищецът твърди, че ответникът притежава недвижим имот в жилищна сграда „Есенсия
2“, находяща се в гр. Варна, к.к. „Св.Св. К. И Е. “, попадаща в жилищен комплекс
от затворен тип по см. на чл.2 ЗУЕС, а именно: апартамент №56 на ет.3.
Поддържа, че на проведено на 25.08.2016г. общо събрание на етажната
собственост, е взето решение управлението на сградата да се извършва от ищеца,
в качеството му на инвеститор, комуто следва да бъде заплащана и такса за
поддръжка и управление на общите части на сградата, като е потвърден
определения до тогава размер на същата – 8 евро на квадратен метър разгъната
застроена площ на обекта в сградата. Тъй като ответникът не е заплатил
дължимата такса за 2017г. и за 2018г. сезира съда с искане за осъждането му да
заплати същата. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба чрез назначения от съда особен представител – адв. И.Г.. Сочи се недопустимост
на иска, доколкото сумата се претендира от ищеца без да е налице договор между
страните. Оспорва взетите на ОС на собствениците на 25.08.2016г. решения да са
валидни, респ. да са произвели правно действие, защото била нарушена
разпоредбата на чл.16 ал.5 ЗУЕС и нямало нужния кворум. Исковете се оспорват,
като неоснователни. Твърди, че в случая не се дължи такса в размер на 8евро за
кв.м РЗП, като не бил съобразен броя на обитателите на всеки имот вкл. дали
процесния се ползва. Сочи, че в случая следвало да намери приложение
разпоредбата на чл. 51, ал.2 вр. ал. 3 ЗУЕС, предвид, че ответникът надлежно
уведомил, че не пребивава в обекта повече от 30дни в рамките на една календарна
година. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да проведе успешно иска си предявен по реда на чл. 51 ЗУЕС,
доказателствената тежест в процеса вменява провеждане на пълно и главно
доказване от ищеца наличието на следните предпоставки: че ответникът е
собственик на обект във вх. Г на жилищна сграда от затворен тип „Есенсия 2“,
находяща се в гр. Варна, к.к. „Св.Св. Констентин и Елена“, която е в режим на
етажна собственост; валидно взети решения от проведено ОС на собствениците на
25.08.2016г. за възлагане дейности по поддръжка и управление общите части на
сградата на ищеца, за определяне размера на таксите за поддръжка и управление,
вкл. възлагане плащането им да се извършва директно на ищеца; размер на
задълженията и падеж на плащането им.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващи си
възражения и в частност твърденията си, че е пребивавал в етажната собственост
не повече от 30 дни в рамките на всяка една календарна година.
Не е спорно, че ответникът е собственик на жилище, с
адрес недвижим имот в жилищна сграда „Есенсия 2“, находяща се в гр. Варна, к.к.
„Св.Св. Констентин и Елена“. Следователно, налага се извод, че той им
качеството на етажен собственик в сградата.
Ищецът от своя страна обосновава активната си
процесуалната си легитимация по силата на решение на ОС на ЕС от 25.08.2016г., с
което е взето решение управлението на сградата да се извършва от ищеца, в
качеството му на инвеститор, комуто следва да бъде заплащана такса за поддръжка
и управление на общите части на сградата в размер на 8евро на квадратен метър
разгъната застроена площ на обекта в сградата.
Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части
на етажната собственост, собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника
за вътрешния ред, или с решение на общото събрание. В случая, с горепосоченото решение
от 25.08.2016г. е прието, че от етажните собственици следва да бъде заплащана
такса за поддръжка и управление на общите части на сградата в полза на
инвеститора в размер на 8евро на квадратен метър разгъната застроена площ на
обекта в сградата.
Видно от представените писмени доказателства – определение №1364/06.02.2017г.
по гр.д.№12255/2017г. по описа на ВРС, потвърдено с определение № 872/31.03.2017г.
по в.ч.гр.д.№535/2017г. по описа на ВОС,
това решение на ОС от 25.08.2016г. не е отменено от съда
по предявен от ответника иск по реда на чл. 40 ЗУЕС и същото е влязло в сила.
Затова и в настоящия процес ответникът няма правна възможност да възразява за
незаконосъобразност на така взетото решение /така решение № 39 от 19.02.2013г.
по гр.д.№ 657/2012 г. на ВКС, І г.о. и др./.
От друга страна възражението на ответника за
недопустимост на предявения иск поради обстоятелството, че ищецът не разполага
с право да търси изпълнение на решение на ОС на ЕС, се преценява от настоящия
състав, като неоснователно. Това е така доколкото вземането на ищеца произтича
от влязло в законна сила решение на ОС на ЕС, с което е решено да се потвърди
действащата такса в размер на 8евро на кв.м на база обща площ на всеки
самостоятелен обект, за управление и
поддръжка на общите части на сградата и която следва да бъде заплащана
от всеки собственик ежегодно до 30.01. на съответната година, за която таксата
се дължи. Взетото решение има характер на многостранна сделка и с него е
договорено таксата за управление и поддръжка да се заплаща в полза на
инвеститора, изпълняващ функциите по управление и поддръжка. И доколкото
инвеститорът е сторил разходи за посочените дейности, то следва извод че тази
такса се дължи именно на него и не е оправдано същата да се заплаща на ЕС след
което да се предава на инвеститора /в
този см. определение №2563/19.07.2021г. по ч.гр.д.№3305/2020г. по описа на ВОС/.
В чл. 51, ал.1 ЗУЕС е предвидено, че разходите се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Нормата
е императивна / така определение по гр.д. № 630/2011г. на ВКС, I ГО/.
От приетото и неоспорено от страните заключение по
допуснатата съдебно - техническа експертиза се изяснява, че жилищна сграда
„Есенсия 2“, находяща се в гр. Варна, к.к. „Св.Св. Констентин и Елена“ попада в
жилищен комплекс от затворен тип, както и че достъпът на трите сгради в
комплекса е контролиран.
За установяване изпълнение на договорните задължения, в
полза на ищеца са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св. Виктория Миролесковска се
установява, че в комплексът инвеститорът е извършвал дейности по поддържане и
почистване, плащане на ток, озеленяване и др.
Ответникът е релевирал възражение по реда на чл. 51 ал.2
пр. 2 от ЗУЕС, с аргумент че в качеството си на собственик не следва да заплаща
разходи за управление и поддръжка на общите части, тъй като не пребивава в ЕС
повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС не се заплащат разходите по
ал.1 /за управление и поддържане на общите части по см. на пар. 1, т.11 ДР на
ЗУЕС/ за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател
и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30дни в рамките
на една календарна година, а ал. 3 ЗУЕС, дава правомощия на ОС да освободи на
50 на сто от задължението за плащане на разходите за управление и поддържане на
общите части етажен собственик, който отсъства повече от 30 дни в рамките на
една календарна година, за времето на отсъствието му. Нормата е императивна
/така определение по гр.д.
№ 630/2011г. на ВКС, I ГО, решение по в.гр.д. № 1873/2019г. на ВОС и др/. Изискване
за отправяне на писмено уведомление е въведено в чл. 51, ал. 3 ЗУЕС за
собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни от
жилището, т.е. след като по делото не се установи колко календарни дни в
годината ответникът пребивава в ЕС, както и същият да е уведомил писмено за
това управителя на ЕС, то възражението му е неоснователно и като такова следва
да бъде отхвърлено.
Основание на ответника за поемане на задължение за
заплащане на определеното годишно възнаграждение, представляващо по съществото
си такса, е местонахождението на имотите в комплекс със специален режим, който
предлага допълнителни удобства за ползвателите му, включващи пропускателен
режим в комплекса, предполагащ по-голяма сигурност за обитателите и гостите,
благоустрояване и озеленяване на района, организиране на дейности по
поддръжката на комплекса и т.н.
Съдът счита, че ищецът установи изпълнение на
задълженията си за поддръжка на комплекса, поради което и ползвателят дължи
заплащане на услугите.
Ответникът не твърди извършено плащане за процесния
период.
С оглед на гореизложеното, претенциите на ищеца за
установяване на дължимостта на таксите за 2017г. и 2018 г. се явяват изцяло
основателни.
Насрещното парично задължение на собственика е уговорено
в съответствие с площта на притежавания от него самостоятелен обект на
територията на комплекса.
Изискуемостта на възнаграждението за процесните 2017г. и
2018г. е настъпила на уговорения в договора падеж, а именно на 30.01.2017г.,
съответно на 30.01.2018г. За тези години ищцовото дружество е издало фактура № 55601/01.02.2017г. на стойност
2165,65лв. с ДДС и фактура № 57688/02.02.2018г. на стойност 2165,65лв с ДДС.
В заключение, исковата претенция е доказана в своето
основание и размер, и следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който претендираните такива в настоящото производство са 9,40лева за ДТ, 533,19лева
-депозит за особен представител и 200лева
-депозит за ВЛ. Или за исковото производство на страната следва да се присъдят
разноски в общ размер на 742,59лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да
се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство за платена ДТ от 86,63лева,
които в цялост следва да се възложат в тежест на ответника.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.В.М., гржданин на Руската Федерация, роден на ***г., с
адрес гр. Варна, к.к.“Св.Св.К. И Е. “, ул.“****да заплати на „Св.Св. К. И Е. Холдинг“АД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление ***, к.к.“Св.Св.К. И Е. “ сумата
в общ размер от 4331,30лева, от
които 2165,65лева, представляваща такса за управление и поддръжка за 2017г. и
2165,65лева, представляваща такса за управление и поддръжка за 2018г. на
жилищна сграда от затворен тип „Есенсия 2“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
06.03.2020г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.51 ал.1 ЗУЕС.
ОСЪЖДА А.В.М., гржданин на Руската Федерация,
роден на ***г., с адрес гр. Варна, к.к.“Св.Св.К. И Е. “, ул.“****да заплати на „Св.Св. К. И Е. Холдинг“АД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление ***, к.к.“Св.Св.К. И Е. “, сумата от 742,59лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.В.М.,
гржданин на Руската Федерация, роден на ***г., с адрес гр. Варна, к.к.“Св.Св.К.
И Е. “, ул.“****да заплати на „Св.Св. К. И Е. Холдинг“АД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление ***, к.к.“Св.Св.К. И Е. “сумата от 86,63лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. №1014/2020г. по описа
на ВРС съдебно- деловодни разноски за платена ДТ, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: