РЕШЕНИЕ
№ 342
град Плевен, 18.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА И. |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело
№ 396/2021 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.В.Н.,*** чрез
адв. Р.И. от ПАК, срещу решение № 166/14.04.2021 г. по н.а.х.д. № 20214430200068/2021
г. на Районен съд – гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно,
необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и при нарушение на материалния закон. Посочва, че видно от приложената по делото
справка от Община-Плевен, на 27.02.2019 г. и понастоящем в гр. Плевен, на
ул.”Вардар срещу № 27, вх.Б е монтиран пътен знак Д21 без нанесена пътна
маркировка. Твърди, че по делото безспорно е установено, че е паркирал на
място, което не е обозначено с маркировка. Навежда доводи, че съгласно
разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение
и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, местата за паркиране на
автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Инвалид“ в съответствие с Наредба № 18 от
2001 г. за сигнализацията на пътищата с
пътни знаци и с пътна маркировка с международния символ за достъпност, т.е посочените две изисквания са кумулативно дадени, а в
настоящия случай маркировката липсва. Сочи, че по делото не се коментира въпросът: колко и къде са били местата за паркиране на инвалиди, за да
установи и къде точно той е паркирал.
Счита, че по делото не е установено по категоричен начин да е нарушил забраната
по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП умишлено или по непредпазливост, както и че така
административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен начин от
субективна страна, а издаденото наказателно постановление е издадено в
нарушение на материалния закон. Моли съдът да отмени атакуваното решение и да
постанови друго, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Алтернативно моли съдът да отмени обжалваното решение и да
върне делото на друг състав на Районен съд – Плевен, за да посочи гласни
доказателства относно положението и състоянието на знака на процесната дата,
предвид забраната такива доказателства да се сочат в касационната инстанция.
В съдебно заседание касаторът – Д.В.Н.,***, се
представлява от адв. Р.И. ***, която моли да се уважи касационната жалба като
основателна. Навежда доводи, че в първоинстанционното производство единият от
разпитаните свидетели не си спомня фактите и обстоятелствата, а другият няма
преки впечатления от факта на нарушението. Сочи, че Н. е дал обяснения, в които
е заявил, че знакът е бил обърнат. Твърди, че е установено, че на мястото над
паркирането не е имало съответната маркировка съгласно закона и подзаконовите
нормативни актове, поради което моли да се отмени решението на Плевенски
районен съд. Алтернативно моли делото да бъде върнато за изясняване на
фактическата обстановка.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен,
не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура, дава
заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № №
19-0938-002577 от година на началник сектор към ОД на МВР - Плевен, сектор
„Пътна полиция“ - Плевен, с което на Д.В.Н. ***, ЕГН **********, за това, че на
27.02.2019 г. в 13.55 часа, в град Плевен, на ул. „Вардар“ до № 27, като
собственик и водач на лек автомобил „Нисан Патрол“ с регистрационен № ******
паркирал на място, определено за хора с увреждания, обозначено с пътен знак
„Д21 - място за паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания“ - нарушение по
чл. 98 ал. 2 т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 178д от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. На основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 от АПК изцяло се споделят мотивите на РС Плевен, който е
обсъдил събраните доказателства и правилно е приел, че е налице установеното
нарушение на чл. 98
ал. 2 т. 4 от ЗДвП вр. чл. 178д от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни доводите на касатора, че
независимо че е налице знак, то липсва маркировка на местата, която е
задължително условие, за да се ангажира отговорността му. Съгласно чл. 178д от ЗДвП наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право,
паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни
увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с
трайни увреждания. Съгласно чл. 22
от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания местата за паркиране на автомобили на
хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Инвалид" в
съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци и с пътна маркировка с международния символ за достъпност. Наредбата е
отменена и от 13.03.2021 г. е в сила
нова Наредба № РД-02-20-2
от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален
дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на
сградите и съоръженията и съгласно чл. 25 от Наредбата местата за
паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21
"Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и с пътна
маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с
изображение в средата на международния символ за достъпност (фиг. 5) в бял
цвят. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 3 от Наредба № 18 от 2001 г., пътен знак със
специално предписание Д21 има формата на квадрат или правоъгълник и цветът на
фона на пътния знак е син. Съгласно чл.
101 от същата наредба, пътните знаци от група "Д" се използват за
въвеждане на специални предписания за участниците в движението и се поставят
непосредствено преди местата или участъците от пътя, за които се въвеждат
предписанията. При липса на маркировка, определяща броя на местата за паркиране
на инвалиди, то самата разпоредба на чл.
55, ал. 10 от ППЗДвП посочва "указва мястото или местата".
Следователно при липса на посочени повече от едно място за паркиране, то мястото
е едно за паркиране на ППС, обслужващи инвалиди, в района на знака. В
настоящата хипотеза пътният знак се поставя самостоятелно и липсата на
маркировка не е пречка за ангажиране на отговорността, тъй като при липса на
указание за брой места, то мястото е едно и се намира пред знака.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 166/14.04.2021
г. постановено по а.н.д. № 68/ 2021 г. по описа на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/