Р Е Ш Е Н И Е
№ 409
гр. Пловдив, 13.02.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, Х
състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря П.Ц., като разгледа
докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 3725 по описа за 2019
година на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е административно, по реда на Раздел І
/Първи/ на
Глава Х /Десета
- чл. 145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 118 от КСО.
Делото
е образувано по жалбата на К.Д.Г., с адрес: ***, подадена чрез пълномощник –
адв. А.П., против Решение № 2153-15-307 от 21.11.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ – град Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №РВ-3-15-00666876
от 22.10.2019 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП
на НОИ – град Пловдив, в частта, с която е начислена лихва за недобросъвестно
получено парично обезщетение поради общо заболяване и е потвърдено
разпореждането в тази му част.
В
съдебно заседание, жалбоподателят Г., редовно призован, не се явява,
представлява се от упълномощен процесуален представител адв.П.,
който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено изцяло Решението на директора на
ТП на НОИ – Пловдив, като неправилно и незаконосъобразно. Моли също така да
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Пловдив, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, не се представлява.
По
делото са постъпили писмени бележки от юрк.В., с които се оспорва жалбата. С писмена молба
депозирана по делото се претендират и разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:
С
решение № 2153-15-307/21.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е
оставена без уважение жалбата с вх. №1012-15-376/29.10.2019 г. на К. Г. срещу Разпореждане №РВ-3-15-00666876/22.10.2019
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, в
частта, с която е начислена лихва, в размер на 54.29 лв. за недобросъвестно
получено парично обезщетение за временна неработоспособност.
С
разпореждане №РВ-3-15-00666876 от 22.10.2019 г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 114, ал. 1 и ал.3 във връзка с чл.46, ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) е разпоредено К.Д.Г. да
възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение в размер на 253.14 лв. за временна
неработоспособност поради общо заболяване, за периода от 04.02.2017 г. до 14.02.2017
г., за което е издаден болничен лист № Е20167257123,
от които 198.85 лв. - главница и 54.29 лв. -
лихва дължима от датата на
неправомерното получено обезщетение до датата на разпореждането - 22.10.2019 г.
На
16.01.2017 г. Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ от Медицински център "Литомед" ООД е издала
на К.Д.Г. болничен лист № Е20167257123 с определен отпуск поради временна
неработоспособност от 30 календарни дни, за периода от 16.01.2017 г. до
14.02.2017 г. вкл., от които 1 ден лечение при режим "болничен" и 29
календарни дни лечение при режим "домашен".
С
Удостоверение по образец съгласно приложение №9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
(НПОПДОО), от "МАПЕТ - КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК ********* в ТП на НОИ -
Пловдив, е представена информация с данните относно правото на парично
обезщетение към болничен лист № Е20167257123, с период на временната
неработоспособност от 16.01.2017 г. до 14.02.2017 г. вкл.
Няма
спор между страните, че паричното обезщетение по болничен лист № Е20167257123 е
изплатено на Г. на 15.02.2017 г. и на 20.02.2017 година.
В
обхвата на периода на временната неработоспособност /16.01.2017 г. до
14.02.2017 г./ с Решение №4206-НС от 03.02.2017 г. на Централна избирателна
комисия за назначаване на Районна избирателна комисия в 16 изборен район -
Пловдив, К.Д.Г. е назначен за Зам.-председател.
С
Решение №4131-НС/26.01.2017 г. /л.69/ на Централна избирателна комисия, относно
определяне на възнагражденията на членовете на РИК и СИК за провеждане на
изборите за народни представители на 26 март 2017 г., в т. 3 е определено, че
членовете на Районна избирателна комисия получават месечно възнаграждение от 4
февруари 2017 г. до 14 дни включително от произвеждане на изборите за народни
представители (9 април 2017 г.). Съгласно точка 4 от решението членовете на РИК
за времето необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като
лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност, като осигурителните
вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравето са за сметка на
държавния бюджет.
Не
е спорно между страните, че за част от периода на временната
неработоспособност, констатирана с болничен лист №Е20167257123, конкретно от
04.02.2017 г. до 14.02.2017 г. вкл. жалбоподателят Г. е упражнявал дейност като
зам.-председател на Районна избирателна комисия в 16 изборен район - Пловдив, и
е подлежал на осигуряване при
осигурителя Областна администрация област Пловдив, с ЕИК *********, както и е
получил възнаграждение за това.
Фактите
така посочени са установени в хода на
административното производство и са обективирани в констативен протокол
№КП-5-15-00544728/01.04.2019 г. /л.59/
На
основание чл. 46, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за временна
неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи
трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и
майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.
Предназначението
на паричните обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване,
регламентирани в КСО, е да заместят доходите на осигурените лица по времето,
когато поради настъпването на определени фактически обстоятелства, те не са в
състояние да упражняват трудова дейност.
За
осъществената трудова дейност от страна на К.Г. попадаща в част от периода на
временната неработоспособност, констатирана с болничен лист №Е20167257123, а
именно от 04.02.2017 г. до 14.02.2017 г., на основание чл.4, ал.1, т.8 от КСО
са били подадени и данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО в регистъра на осигурените
лица.
Получаването
на възнаграждение за упражнена трудова дейност, която е основание за
осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден
болничният лист, съставлява предвидена от закона (чл.46, ал.3 от КСО) пречка за
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност.
При
релевантната преценка на относимите към спора факти
се констатира, че закона не допуска едновременно получаване на възнаграждение,
представляващо осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски и
на парично обезщетение за временна неработоспособност.
Съгласно
чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113,
а вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за
неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на
законната лихва.
Административен
съд Пловдив обосновава своя извод, че оспорените административни актове са
издадени в съответствие с материалноправните
предпоставки за законосъобразност по чл. 46, ал. 3 от КСО. Съдът приема за
доказан факта, че през част от периода
на временната неработоспособност, удостоверена с болничния лист, жалбоподателят
е упражнявала трудова дейност като член на РИК и е получил възнаграждение за
извършената работа. Упражняването на трудова дейност е правоизключващ
факт за отпускане и изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност през периодите, за които са издадени актове от здравните
органи. Паричното обезщетение за временна неработоспособност се изплаща на
осигуреното лице, за да замести доходите от трудова дейност, от които то е
лишено поради заболяване. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО (ДВ, бр. 99 от
2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) създава изрична забрана за изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане на
лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо
заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от
здравните органи.
Съдът
намира, че дейността като зам.председател на РИК по силата на закона е
приравнена на трудова.
При
конкретното извършване на тази дейност е ирелевантно дали трудовата
ангажираност е била постоянна, ежедневна или почасова.
При
съответната публичност за конкретни факти /от публично достъпния сайт на
Областна администрация Пловдив …pd.govermment.bg…/
се установява, че на 29.01.2017 година Областният управител З.Д. е председателствал
консултациите относно предложенията за състава на Районна избирателна комисия за
16-ти избирателен район Пловдив и 17-ти избирателен район Пловдивски, в
съответствие с изискването на чл. 60 от Изборния кодекс за провеждането на
избори за народни представители на 26.03.2017г. При тези консултации за
зам.председател на 16 РИК е предложен К.Г.. Към тази дата - 29.01.2017 година К.Г.
се е ползвал от болничен лист № Е20167257123, с период на временната
неработоспособност от 16.01.2017 г. до 14.02.2017 г. вкл. и за него не е
съществувало съмнение и/или предположение, доколкото такива не са обективирани,
че няма бъде назначен в състава на РИК с Решение №4206-НС от 03.02.2017 г. на
Централна избирателна комисия./л.71/
От
свидетелските показания на С.В.Т. не се установяват факти и обстоятелства,
които разгледани в обхвата на приложимата разпоредба на чл.46, ал. от КСО да
разколебават съда от изложените по горе мотиви.
Оспореният административният акт е издаден от
компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – град Пловдив, в рамките на
предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална
компетентност, при спазване на материалноправните
разпоредби на закона.
При
този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на
делото, определено на основание чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.Г., с адрес: ***, подадена чрез
пълномощник – адв. А.П., против Решение № 2153-15-307 от 21.11.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ – град Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против
Разпореждане №РВ-3-15-00666876 от 22.10.2019 г., издадено от ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – град Пловдив, в частта, с която е
начислена лихва за недобросъвестно получено парично обезщетение и е потвърдено
разпореждането в тази му част.
ОСЪЖДА К.Д.Г., с адрес: ***, да заплати на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт Пловдив, сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от решението, на основание чл. 138, ал.1
от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
На основание чл.119, във вр.с чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО, РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: