Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 7171 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 73056 от 15.04.2020 г., постановено по гр. д. № 68406/2018 г.,
по описа на СРС, 68-ти състав, е осъдена В.и к. ЕАД /ВиК ЕАД/,
ЕИК: ******, да заплати на Л.С.С., ЕГН ********** следните суми: 2 685.00 лв (две хиляди шестстотин осемдесет и пет лева), представляващи неплатената част от дължимото
от ответника на основание чл.59 КТ във връзка счл.128,т.1 и т.2 КТ основно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2016 г. до 01.08.2018 г. по трудовото правоотношение с ищцата съгласно чл.12 и чл.13 от Отрасловия КТД от 17.02.2015г. между КСБ, ФСИВ
„ПОДКРЕПА” и ФНСС към КНСБ, чл.7 и чл.8 от КТД от 12.04.2016г. между ВиКЕАД и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ и
чл.7 и чл.8 от КТД от 22.05.2018г. между ВИК ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ; 361,52 лв (триста шестдесет и един лева и петдесет
и две стотинки), представляващи мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128,т.2 КТ върху неплатената част от основното трудовото възнаграждение, начислена за периода
от 13.02.2016г.
до 23.10.2018г.; 1 100, 90 лв
(хиляда и сто лева и деветдесет стотинки), представляваща неплатената част от дължимото
от ответника на основание чл.59 КТ във връзка с чл.128,т.1
и т.2 КТ допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.01.2016г. до 01.08.2018г.
по трудовото правоотношение с ищцата съгласно чл.25,ал.1, ал.2 и ал.3 от
ОКТД от
17.02.2015г. между КСБ, ФСИВ
„ПОДКРЕПА” и ФНСС към КНСБ, чл.17,ал.1 и ал.2 от КТД от 12.04.2016г. между ВиК ЕАД
София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ и чл.17,ал.1 и ал.2 от КТД от 22.05.2018г. между ВиК ЕАД
София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ; 147,28 лв (сто четиридесет и седем лева и двадесет
и осем стотинки), представляващи мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128,т.2 КТ върху неплатената част от допълнителното трудовото възнаграждение, начислена за периода
от 13.02.2016г.
до 23.10.2018г.; 1 235,40 лв
(хиляда двеста тридесет и пет лева и четиридесет стотинки), представляваща неплатената част от дължимото от
ответника на основание чл.59 КТ във връзка с чл.222, ал.3 КТ обезщетение, дължащо се при
прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на
пенсия за прослужено време след отработен 10 годишен трудов стаж при същия
работодател, представляващо
шест брутни трудови възнаграждения, съгласно чл.12 и чл.13 от
ОКТД от
17.02.2015г. между КСБ, ФСИВ
„ПОДКРЕПА” и ФНСС към КНСБ, чл.7 и чл.8 от КТД от 12.04.2016г. между ВиК ЕАД
София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ и чл.7 и чл.8 от КТД от 22.05.2018г. между ВиК ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и
СС „Подкрепа” към ФСИВ,
и 26,08 лв. (двадесет и шест лева и осем стотинки),
представляващи мораторна лихва
по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.222, ал.3
КТ върху неплатената част от обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, начислена за периода от 10.08.2018 г. до 23.10.2018 г., заедно със законовата лихва върху трите главници,
считано от датата на предявяване на исковата молба- 24.10.2018 г. до окончателното
й изплащане, както и на основание
чл.78,ал.1 ГПК сумата от
599,30 лв (петстотин деветдесет и девет лева и тридесет стотинки), представляваща част от платеното от
ищеца възнаграждение за един адвокат по делото, пропорционална на уважената част от исковете.
С постановеното решение са
отхвърлени като неоснователни претенциите: по чл.59 КТ във връзка с чл.128, т.1
и т.2 КТ за основното трудово възнаграждение над сумата 2685.00 лв. до пълния
предявен размер от 2 805 лв. ( две хиляди осемстотин и пет лева); по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128, т.2 КТ за лихва върху допълнителното трудово
възнаграждение над присъдената сума 147.28 лв. до пълния предявен размер от
172,80 лв. ( сто седемдесет и два лева и
осемдесет стотинки); по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.222, ал.3 КТ над сумата 26.08 лв. до пълния предявен
размер от 26,13 лв. (двадесет и шест лева и тринадесет стотинки).
В законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от ответника В.и к. ЕАД /ВиК
ЕАД/ срещу решението в частта му, в която
исковете са уважени. Излага доводи, за това че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като ищцата не е заявила претенцията си към работодателя
преди подаване на исковата молба в съда, респ. не е възразила срещу
определените и основно и допълнително трудово възнаграждение, както и дължими
обезщетения. Освен това работодателят не е изпаднал в забава, поради което и не
дължи мораторна лихва. Отправя искане за отмяна на решението поне в частта на
присъдената мораторна лихва.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
от ищеца Л.С.С., в който се оспорва
жалбата като неоснователна. Излагат се съображения за правилност на
постановеното от Софийски районен съд решение в обжалваната
част с твърдение, че сумите, които се претендират са дължими и е налице основание
за определянето, начисляването и изплащането им на ищеца. Заявява, че правилно
СРС в своето решение е посочил, че задълженията на работодателя са срочни и при
неизпълнението им в указания срок същия изпада в забава и дължи мораторна
лихва. Поради това, счита че постановеното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Решението на СРС не е обжалвано в
частта на отхвърляне на част от претенциите по чл.59 КТ във връзка с чл.128,т.1 и т.2 КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същото е влязло в законна сила.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по наличието
на противоречия с императивните правни норми, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Въззивният съд намира, че
обжалваното първоинстанционно решение
е валидно, а в обжалваната част – допустимо. Във връзка с доводите в
подадената въззивна жалба,
съдът намира че постановеното решение е правилно. Съображения:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.59 КТ вр. с чл. 128, т.1
и т.2 КТ и чл.222, ал.3
КТ, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде
уважен предявения осъдителен иск по чл. 128, т.1 и т. 2
от КТ, следва да бъде установено
наличието на следните факти при условие на
кумулативност, а именно 1./
валидно трудово правоотношение между страните по делото
през процесния период с договорено възнаграждение в претендирания размер 2./ полагане на труд
от страна на ищеца при
ответника в
процесния период и 3./ неизпълнение
от страна на работодателя на задължението му за заплащане
на дължимо трудово възнаграждение-основно и допълнително според указанията на
чл.242-чл.245 КТ.
Страните не спорят и е установено от
събраните пред първата инстанция доказателства, че през процесния период от 01.01.2016 г. до 01.08.2018 г. страните са били в трудово
правоотношение, като ищцата е престирала на ответника работната си сила, изпълнявайки
последователно длъжностите "работник
– ремонт на точни уреди", ”хигиенист”
и „отчетник измервателни уреди и хигиенист”.
Следователно за ответника като работодател предвид двустранния и
възмезден характер на трудовото правоотношение (чл.242 КТ) са възникнали
основните задължения по чл.128, т.1 и т.2 КТ да начислява и да заплаща месечно
на ищцата в качеството й на работник дължимото трудово възнаграждение- основно
и допълнително.
Установява се, че с Акт за прекратяване
на трудов договор № 206/08.08.2018г. на изпълнителния директор на ВиК ЕАД София е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.326,ал.1 КТ
и чл.335,ал.2,т.1 КТ, считано от 10.08.2018г.
Установено е и страните не спорят, че през процесния период от 01.01.2016г. до 01.08.2018г. ищцата е била член на Основната
синдикална организация (ОСО) на КНСБ при
ВиК ЕАД София и се ползва от всички права,
регламентирани в колективните трудови договори
на ниво отрасъл и на ниво предприятие, по които работодателят „ВиК“ЕАД е страна. Установено е и че ВиК
ЕАД е член на Камарата на строителите в България през периода от 01.01.2016г.
до 12.04.2016г.
Страните не спорят и е установено, че през процесния период от 01.01.2016г. до 01.08.2018г. (с изключение на периода от
12.04.2018г. до 22.05.2018г.) са действали три колективни трудови договори:
1)Отраслов КТД (ОКТД) от 17.02.2015г. между Камарата на строителите в България,
Федерация”Строителство , индустрия и водоснабдяване”-„ПОДКРЕПА” и Федерация на
независимите строителни синдикати към КНСБ; 2)КТД от 12.04.2016г. между ВиК ЕАД София и ОСО
към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ и 3) КТД от
22.05.2018г. между ВиК
ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ. При липса на
оспорване и съобразявайки тяхното сключване, валидност, действие и съдържание
правилно СРС е уважил в една част предявените от ищцата претенции за заплащане
на част от дължими суми за основно и допълнително трудово възнаграждение при
съобразяване на дадените от експерта по ССчЕ
констатации. Настоящият състав възприема изцяло изводите на съдебно-икономическата експертиза по реда на
чл.202 ГПК и намира за установено, че за периода от 01.01.2016г.
до 10.08.2018г. начисленото и изплатено на ищцата основно трудово
възнаграждение в общ размер на 16 980 лв. не е съобразено с уговореното по
трите сключени КТД цитирани по-горе. Поради това дължимото според разпоредбите
на чл.12 и чл.13 от
Отрасловия КТД от 17.02.2015г. между КСБ, ФСИВ „ПОДКРЕПА” и ФНСС към КНСБ, чл.7 и чл.8 от КТД от 12.04.2016г. между ВиК ЕАД и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ и чл.7 и чл.8 от КТД от 22.05.2018г. между ВИК
ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ основно трудово възнаграждение
(с отчитане на минималната работна заплата за страната, определяна със съответните постановления на Министерския
съвет, коригирана със съответните коефициенти по КТД- б.с.) за същия период е
19 665 лв., т.е. незаплатената част от дължимото основно трудово възнаграждение
за процесния период възлиза на сумата 2 685 лв. (19 665 лв. – 16 980 лв.).
Искът по чл.59 КТ вр. с чл.128,т.1 и т.2 КТ
правилно е уважен за посочената сума. Възраженията на ответника, че не дължи
заплащането на тази сума, съдът намира за неоснователни и недоказани доколкото
в производството не са представени доказателства за заплащането й или за
погасяването й по друг начин.
За да възникне право на допълнително
трудово възнаграждение над уговореното основно трудово възнаграждение на
работника или служителя /чл.12 НСОРЗ/, следва той да има
трудов страж, не по-малко от една година - арг. чл.
12, ал. 9 НСОРЗ. Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит трудов стаж и
професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно
възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с
индивидуалния трудов договор. За придобит трудов
стаж и професионален опит, според ал.2 на същия текст, се зачита стажът,
признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или
служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни
работни места и длъжности.
По отношение съществуването на задължение на ответника за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение, настоящият състав намира следното:
Обстоятелствата, че в трудовия
договор, сключен между страните по делото, е посочено,
че ищецът няма предходен трудов стаж и професионален
опит и че на са представени
документи, въз основа на които
работодателят да установи наличието на такъв, както
и въобще липсата на знание у работодателя
за тези факти,
са ирелевантни за възникването на задължението на ответното дружество
за заплащане на допълнително трудово възнаграждение по чл. 12 от
НСОРЗ.
При определяне размера на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит се взема предвид и придобитият трудов стаж в друго предприятие по смисъла
на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна
или със същия характер работа, длъжност или професия - арг.
чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ. Според указанията на чл.12, ал.5 от НСОРЗ, условията,
при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по
чл.12, ал. 4 НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово
равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Минималният
размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит се определя от Министерския съвет след провеждане на консултации с
представителните организации на работниците и служителите и на работодателите
на национално ниво /ал.6/. С колективен трудов договор на браншово равнище се
определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя
в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор /ал.7/ Допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително
отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното
време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време -
по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност
на работното време /ал.8/ Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една
година придобит трудов стаж и професионален опит /ал.10/.
В случая е установено, че размерът
на начисленото по ведомостите на ответното дружество и заплатено на ищцата допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за целия процесен
период от 01.01.2016г. до 10.08.2018г. възлиза на
сумата 6 960,10 лв. /без съобразяване с
уговореното в действалите три КТД/. При съобразяване договореното в чл.25,ал.1, ал.2 и ал.3 от
ОКТД от
17.02.2015г. между КСБ, ФСИВ „ПОДКРЕПА” и ФНСС към КНСБ, чл.17,ал.1 и ал.2 от КТД от 12.04.2016г. между ВиК ЕАД
София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ и чл.17,ал.1 и ал.2 от КТД от 22.05.2018г. между ВиК ЕАД
София и ОСО
към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит (според клаузите на посочените КТД-
б.с.) за същия период е 8 064,90 лв., т.е. незаплатената част от дължимото допълнително
трудово възнаграждение за процесния период е 1 104,80 лв. (8 064,90 лв. – 6
960,10 лв.). По делото не са представени доказателства от
ответника за плащането на тази сума. При съобразяване по
реда на чл.6, ал.2 ГПК, че претенцията на ищеца по чл.59 КТ във връзка с
чл.128, т.1 и т.2 КТ, с която е сезиран
съда е за сумата 1 100, 90 лв. правилно и законосъобразно СРС е уважил същата в
цялост за посочената сума. Възраженията на ответника, че не дължи заплащането
на тази сума, съдът намира за неоснователни и недоказани.
Правото на ищцата на обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ не се оспорва от ответника. По силата на цитираната разпоредба
при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия
10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Предвидено е, че обезщетение
по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
В случая е установено, че с акта за
прекратяване на трудовия договор на ищцата изрично е наредено да й се изплати
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения
поради пенсиониране. Според дадените от експерта по СИЕ констатации размерът на изчисленото съгласно последното
получено от ищцата трудово възнаграждение и платено от ответника обезщетение по чл.222, ал.3 КТ възлиза на
сумата 5 282,40 лв., а дължимото според
възнаграждението, определено
според трите КТД обезщетение по чл.222, ал.3 КТ (с отчитане на минималната работна заплата за
страна, определяна със съответните
постановления на Министерския съвет, коригирана със съответните коефициенти по
КТД- б.с.) е 6 517,80 лв., т.е. незаплатената част от обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е 1 235,40 лв. (6 517,80 лв. – 5 282,40 лв.).
Като е уважил претенцията на ищцата по чл.222,
ал.3 КТ за посочената сума първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, доколкото в проведеното производство не са
ангажирани доказателства за заплащането й. Възраженията на ответника, че не
дължи заплащането на тази сума, съдът намира за неоснователни и недоказани.
Възраженията на ответника, че не
дължи законна лихва за забава в изплащането на посочените по горе част от
основно и допълнително трудово възнаграждение, както и обезщетение по чл.222,
ал.3 КТ, съдът намира за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.1,
т.3 КТ, вземанията на работника за трудови възнаграждения се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането /арг.
чл. 114, ал. 1 ЗЗД/, като при срочните задължения /каквито са процесните за възнаграждения/, давността тече от деня на
падежа. Задълженията на ответника за плащането на основни и допълнителни
трудови възнаграждения са възникнали като срочни- последните са били дължими
заедно с основните трудови възнаграждения, платими- според клаузата на т. 5 от ДС
от 13.07.2007 г-. /л.12 от делото на СРС/ към трудовия договор "на 13- то
число на следващия месец". Следователно срокът за плащане на основно и допълнителното
възнаграждение за всяко от вземанията за процесния период е посочената дата
съобразена от експерта по СИЕ приета пред първата инстанция. При съобразяване
неговите констатации правилно и законосъобразно СРС е уважил исковете по чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата 361,52 лв., представляващи мораторна лихва върху неплатената
част от основното трудовото
възнаграждение, начислена за периода от 13.02.2016г. до 23.10.2018г., както и исковете по чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 147,28 лв., представляващи мораторна лихва
върху неплатената част от
допълнителното трудовото възнаграждение, начислена за периода от
13.02.2016г. до 23.10.2018г.
Задължението на работодателя за
заплащане на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ е срочно и следователно с
настъпването на падежа му – прекратяване на трудовия договор същият изпада в
забава по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД. При съобразяване констатациите на
експерта по СИЕ, дължимата мораторна лихва върху неизплатеното обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ за процесния период от
10.08.2018г. до 23.10.2018г. възлиза на
сумата 26,08 лв., до който размер правилно и законосъобразно съдът е уважил
претенцията. Доводите на въззивника в обратен смисъл,
съдът намира за неоснователни.
Поради съвпадане изводите на двете
инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 615.00
лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
С оглед
цената на исковете и на основание
чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи
на касационно обжалване.
Воден от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73056 от 15.04.2020 г.,
постановено по гр. д. № 68406/2018 г., по описа на СРС, 68-ти състав, в частта, с която е осъден В.и
к. ЕАД /ВиК ЕАД/, ЕИК: ******, да
заплати на Л.С.С., ЕГН **********
следните суми: 2 685.00 лв. (две хиляди шестстотин
осемдесет и пет лева), представляващи неплатената част от дължимото
от ответника на основание чл.59 КТ във връзка счл.128,т.1 и т.2 КТ основно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2016 г. до 01.08.2018
г. по трудовото правоотношение с ищцата съгласно чл.12 и чл.13 от Отрасловия КТД от 17.02.2015г. между КСБ, ФСИВ „ПОДКРЕПА” и ФНСС към
КНСБ, чл.7 и чл.8 от КТД от
12.04.2016г. между
ВиКЕАД и ОСО към НБС
”Водоснабдител”-КНСБ
и СС „Подкрепа” към
ФСИВ и чл.7 и чл.8 от КТД от
22.05.2018г. между
ВИК ЕАД София и ОСО към
НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа”
към ФСИВ; 361,52 лв (триста шестдесет и един лева и петдесет
и две стотинки), представляващи мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128,т.2 КТ върху неплатената част от основното трудовото възнаграждение, начислена за периода от
13.02.2016г. до
23.10.2018г.; 1 100, 90 лв (хиляда
и сто лева и деветдесет стотинки), представляваща неплатената част от дължимото от
ответника на основание чл.59 КТ във връзка с чл.128,т.1 и т.2 КТ допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит за периода от 01.01.2016г. до 01.08.2018г.
по трудовото правоотношение с ищцата съгласно чл.25,ал.1, ал.2 и ал.3 от
ОКТД от
17.02.2015г. между КСБ, ФСИВ „ПОДКРЕПА” и ФНСС към КНСБ, чл.17,ал.1 и ал.2 от
КТД от 12.04.2016г. между ВиК ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ
и СС „Подкрепа” към
ФСИВ и чл.17,ал.1 и ал.2 от КТД от
22.05.2018г. между
ВиК ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ; 147,28 лв (сто четиридесет и седем лева и двадесет
и осем стотинки), представляващи мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128,т.2 КТ върху неплатената част от допълнителното трудовото възнаграждение, начислена за периода от
13.02.2016г. до
23.10.2018г.; 1 235,40 лв (хиляда
двеста тридесет и пет лева и четиридесет
стотинки), представляваща неплатената част от дължимото от
ответника на основание чл.59 КТ във връзка с чл.222, ал.3 КТ обезщетение,
дължащо се при прекратяване на трудовото правоотношение
след придобиване на право на
пенсия за прослужено време след отработен 10 годишен трудов стаж при същия
работодател, представляващо
шест брутни трудови възнаграждения, съгласно чл.12 и чл.13 от
ОКТД от
17.02.2015г. между КСБ, ФСИВ „ПОДКРЕПА” и ФНСС към КНСБ, чл.7 и чл.8 от КТД от 12.04.2016г. между ВиК ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ
и СС „Подкрепа” към
ФСИВ и чл.7 и чл.8 от КТД от
22.05.2018г. между
ВиК ЕАД София и ОСО към НБС ”Водоснабдител”-КНСБ и СС „Подкрепа” към ФСИВ, и 26,08 лв. (двадесет и шест лева и осем
стотинки), представляващи
мораторна лихва по
чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с
чл.222, ал.3 КТ върху неплатената
част от обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, начислена за периода от 10.08.2018 г. до 23.10.2018 г., заедно със законовата лихва върху трите главници, считано от датата на предявяване на исковата молба- 24.10.2018
г. до окончателното й изплащане, както и в частта на
разноските.
В останалата част постановеното
решение, като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА В.и к. ЕАД /ВиК ЕАД/, ЕИК: ******, да заплати на Л.С.С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 615.00
лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.