О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№1236/17.5.2023г.
гр.
Пловдив, 17
май 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в
закрито заседание на 17.05.2023г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 931 по описа за 2023 год. и взе
предвид следното :
Производството
по горното дело е образувано по жалба на П.И.П. против Разрешение за строеж №
77/06.02.2023г., издадено от главния архитект на Община „Родопи“,с което е
разрешено на Стоил Лалев Чернев извършването на строеж на „Гараж“,
„Навес-веранда“ и „Плътна ограда“ в УПИ 110121 за жил.стр., местност
„Бърчината, ПИ 47295.110.121 по КК на с.Марково, община „Родопи“.
Жалбоподателят
иска отмяна на разрешението за строеж, като твърди,че разрешеното строителство
щяло да се осъществи изцяло в собствения му имот, придобит по нот.акт № 44,т.10
от 06.03.1995г. на нотариус при ПРС и нот.акт № 8,т.45 от 31.07.1997г. на нотариус
при ПРС. Твърди,че имало грешка в кадастралната основа и част от имота му
погрешно била включена в имота,по отношение на който е разрешено
строителството. От това извежда и правния си интерес да оспорва разрешението за
строеж. Излага възражения и относно разрешеното строителство на навес и гараж,
като навежда доводи за намалени отстояния и нарушен достъп до имота му.
С
жалбата е направено искане и за спиране действието на обжалваното разрешение за
строеж.
Съдът,
като разгледа приложената преписка и изложеното в жалбата намери, че жалбоподателят
не разполага с право на жалба.
Оспорваният
индивидуален административен акт е с правно основание чл.148 от ЗУТ.
В
производството по оспорване на този вид актове заинтересовани лица са само
лицата по чл.149,ал.2 от ЗУТ. Доколкото се касае за ново строителство, възможна
приложима хипотеза е тази по чл.149,ал.2,т.1 от ЗУТ. За да е налице право на
жалба, жалбоподателят трябва да е възложител, собственик или носител на
ограничени вещни права в имота, в който е разрешено строителството. Видно от
представените доказателства,а и от твърденията на самия жалбоподател е,че
същият е собственик на съседен имот, а именно на ПИ с идентификатор №
47295.110.59,който именно е бил придобит с посочените в жалбата нотариални
актове и според представените скици и който е съседен на процесния. Обстоятелството,
че е налице грешка в заснемането на границите на двата имота по действащата КК
не води до възникване право на жалба по чл.149 от ЗУТ, а само дава възможност
да се инициира производство по поправка на тази грешка и евентуално едва след
това, в случай, че е започнало строителство в чужд имот, да се търси защита на
нарушени права на това основание,но по друг ред, а не по реда на обжалване на
РС.
В
случая, освен, че категорично се установява да не е налице нито една от
хипотезите на чл.149,ал.2 от ЗУТ, липсват доказателства за предприети процедури
от страна на жалбоподателя по изменение на действащия ПУП, които да водят до
спиране на действието на същия. Видно е, че оспорваното РС е издадено въз
основа на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 608/06.06.2008г., който очевидно не е
бил предмет на последващо изменение, доколкото по представеното копие от жалба
против заповедта за одобряването му няма данни изобщо да е било образувано
съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт,а и предмет на
оспорването в тази жалба е промяната на предназначението на двата съседни
имота,което обстоятелство е неотносимо към хипотезата на чл.149 от ЗУТ. Очевидно
е, че няма отпочнато производство и по реда на ЗКИР, като се иска едва занапред
да се представят доказателства за вписана искова молба по чл.54,ал.2 от ЗКИР.
Впрочем,
каквото и започнало или бъдещо производство относно промяната в границите на
двата съседни имота няма да доведе до промяна на обстоятелството, че
жалбоподателят не притежава права в имота, в който е разрешеното спорно
строителство, което именно обстоятелство е необходимо и задължително условие в
случая за възникването на право на жалба. Да, с реализирането на строителство върху
терен,който се твърди погрешно да е заснет като част от ПИ с ИД № 47295.110.121,
УПИ 110121, вместо като част от собствения на жалбоподателя ПИ с ИД № 47295.110.59,
ще се засегнат правата на оспорващия, но това няма да го направи заинтересовано
лице по смисъла на чл.149,ал.2 от ЗУТ.
Поради
това съдът намира,че жалбата е недопустима и следва да се остави без
разглеждане,а производството да се прекрати.
Като
недопустимо следва да се остави без разглеждане и искането за спиране
действието на обжалваното РС, което по правило може да се прави само от лице, разполагащо
с право на жалба против РС, каквото лице жалбоподателят не е, а и поради
това,че според разпоредбата на чл.217 от ЗУТ жалбите срещу РС по правило са със
суспензивен ефект и исканията по чл.166 от АПК са безпредметни.
Ето
защо, жалбата против РС и искането за спиране ще се оставят без разглеждане,а
производството ще се прекрати.
Водим
от горното, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.И.П. против Разрешение за строеж № 77/06.02.2023г.,
издадено от главния архитект на Община „Родопи“,с което е разрешено на Стоил
Лалев Чернев извършването на строеж на „Гараж“, „Навес-веранда“ и „Плътна
ограда“ в УПИ 110121 за жил.стр., местност „Бърчината, ПИ 47295.110.121 по КК на
с.Марково, община „Родопи“.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на П.И.П. за спиране действието на Разрешение за
строеж № 77/06.02.2023г., издадено от главния архитект на Община „Родопи“ и
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 931/ 2023г. по описа на Административен съд –
гр.Пловдив, ХХV състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване на жалбоподателя.