Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, …...10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
НО, IX въззивен състав в
публично заседание на тридесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА
АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при секретаря Зоя Пандурска и с
участието на прокурора Чавдар Пастованов, като
разгледа докладваното от съдия АНГЕЛОВА ВНОХД № 2555 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С
присъда от 02.07.2018г. по НОХД № 3270/2018г. Софийски районен съд-Наказателно
отделение, 110 състав е признал подсъдимия С.И.С. за виновен в това, че на
04.10.2017 г. около 04.30 часа в гр.София, жк „*********“, на ул. „*********, в
условията на опасен рецидив - извършил престъплението, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 и след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66, както
следва: - с определение на Софийски районен съд по НОХД № 1774/2015г., влязло в
сила на 11.11.2015г., с което С.И.С., ЕГН ********** е бил признат за виновен в
извършването, на 30.10.2014г. в гр.София на престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“ А“ и б.“Б“ от НК,
поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „строг“
режим на изтърпяване;- с присъда на Софийски районен съд по НОХД № 22188/2014г.,
влязла в сила на 07.08.2017г. , с която С.И.С., ЕГН ********** е бил признат за
виновен в извършването на 22.11.2012г. в гр.София на престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и
б.“Б“ от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване, от паркиран на адреса лек автомобил марка
„Ситроен Берлинго“ с peг. № *********, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот - като строшил стъклото на задната лява врата на
багажното отделение на превозното средство, отнел от багажното му отделение
чужди движими вещи - 12 пакета кафе марка „Ево Джамайка“ с тегло от по един
килограм всеки пакет, при единична цена на пакет в размер на 23.00 лева, всичко
на обща стойност 276,00 лева; 6 пакета кафе марка „Ево Даймънд“ с тегло от по
един килограм всеки пакет, при единична цена на пакет в размер на 40.00 лева,
всичко на обща стойност 240,00 лева; 1 брой кутия, съдържаща 100 капсули от
кафе „Лаваца Интензо“ на обща стойност 69,00 лева и 11 килограма кафе на зърна
„Ево Бразилиан Стайл“ с цена за килограм 12 лева, всичко на обща стойност
132,00 лева, или всички изброени вещи на обща стойност 717,00 лева, собственост
на „К.С.“ ЕООД, представлявано от Ц.В.Т., от владението на З.П.Д.без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл.195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ НК поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК съдът му е
наложил наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година.
Съдът е приспаднал времето, през
което подсъдимият С.И.С. е бил задържан
по делото, считано от 04.10.2017 г., а също и всяко друго задържане - на
основание чл. 59, ал. 1 - 3 НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. б вр. чл. 58, т. 2 ЗИНЗС съдът е определил първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в затвор.
Срещу съдебния акт е подадена
въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия, в която декларативно се
посочва, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка, при
наличие на противоречиви доказателства, необосноваващи вината на неговия
подзащитен в осъществяване на деянието, за което е признат за виновен. Защитата
моли подсъдимият да бъде признат за невиновен от въззивния съдебен състав,
алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора за
отстраняване на допуснати, но непосочени нарушения на процесуалните правила в
досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт, делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за извършени от решаващия
съд процесуални нарушения или да бъде изменена постановена присъда чрез
определяне на по - леко от наложеното на С. наказание.
С жалбата не се депозират искания
за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание от
28.06.2019г. въззивният съд по реда на чл.327 и сл. НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и
експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства.
В хода на съдебните прения пред
въззивната инстанция служебният защитник на подс. С. поддържа изложените във
въззивната жалба доводи и моли същата да бъде уважена. Прави се искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена, тъй като същата е постановена
изцяло на показанията на св. В., от които не може по категоричен начин да се
стигне до извода, че именно престъплението е извършено от подзащитния му. Сочи
се, че и от показанията на полицейските служители също не се констатира именно
в него да са намерени инкриминираните вещи, както и от показанията на
собствениците на самите такива.
Прокурорът в производството пред
Софийски градски съд, намира, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна
като същата е съобразена със събраните по делото доказателства и като такава
следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият С.С. се явява лично в
съдебната зала и в предоставеното му от съда право на лична защита моли да се отмени първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното
във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на
чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
За да постанови обжалваната
присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на
чл.283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство
писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на досъдебното
производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства
и заключения на способи на доказване, а именно: показанията на свидетелите З.Р.В., Т.А.Я., Й.А.А.,
З.П.Д.и Ц.В.Т., депозирани в хода на съдебното следствие, както и тези
депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред; писмени доказателствени средства –протоколи
за оглед на местопроизшествие (л. 7-8 от ДП; л. 19-20 от ДП), инвентаризационен
опис (л. 75-76 от ДП), протокол за проведена инвентаризация (л. 77-78 от ДП) и
справка за съдимост на подсъдимия (л. 57-69 от ДП).
Пред настоящата съдебна инстанция
не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани
нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволяват формиране
на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно
показанията на разпитаните свидетели и приложените
писмени доказателствени средства. Първостепенният съд е кредитирал изцяло
показанията на разпитаните по делото пред него свидетели, както и посочените
по-горе писмени доказателствени средства като на базата на така събраните и
проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно
убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и
от настоящия съдебен състав.
С оглед на това въззивният
съдебен състав преценява, че не са налице основания за съществена промяна на
установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а
от друга, същата е правилно установена,
на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Настоящата инстанция не установи
възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено
различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционният съд, която
се изразява в следното:
На 03.10.2017 г., около 17.45
часа, свидетелката З.П.Д.паркирала служебния си автомобил„Ситроен Берлинго“,
peг. № ********* в гр. София, в жк „*********“
на ул. „********на кръстовището с ул. „Камелия“, след което заключила
автомобила и се прибрала в жилището си на ул. „********Към същата дата
свидетелката работела във фирма „К.С.“ ЕООД на длъжност продавач-консултант. В управлявания
от нея автомобил съхранявала стоки, които й били предоставени от работодателя й
- пакети с мляно кафе, кафе на зърна, кафе,
пакетирано в капсули от марките „Ево Джамайка“, „Ево Даймънд“, „Ево Бразилиан
Стайл“ и „Лаваца Интензо“ в картонени кашони, които се намирали в багажното
отделение на автомобила.
Подсъдимият С. към същият момент
бил хероиновозависим и водел скитнически начин на живот.
На 04.10.2017г. около 04.30 часа на горепосочения адрес той се приближил до
кофите за боклук, които се намирали близо до автомобила, забелязал натоварените
в него стоки и решил да ги отнеме. За
целта счупил стъклото на задната лява врата на багажното отделение на
автомобила, проврял се във вътрешността му и успял да извади 12 пакета кафе
марка „Ево Джамайка“ с тегло от по един килограм всеки пакет, при единична цена
на пакет в размер на 23.00 лева, всичко на обща стойност 276,00 лева; 6 пакета
кафе марка „Ево Даймънд“ с тегло от по един килограм всеки пакет, при единична
цена на пакет в размер на 40.00 лева, всичко на обща стойност 240,00 лева; 1
брой кутия, съдържаща 100 капсули от кафе „Лаваца Интензо“ на обща стойност
69,00 лева и 11 килограма кафе на зърна „Ево Бразилиан Стайл“ с цена за
килограм 12 лева, всичко на обща стойност 132,00 лева, или всички изброени вещи
на обща стойност 717,00 лева. Той поставил стоките в черна торба, отдалечил се
от мястото и укрил стоките на неустановено по делото място.
По същото време св. Златин В. чул
шумът от счупването на стъклото на автомобила,
който шум привлякъл вниманието му и се показал на терасата на жилището си,
находящо се на ул. „********. Същият наблюдавал действията на подс. С., чиято
външност и облекло огледал добре, тъй като автомобилът „Ситроен Берлинго“ бил
паркиран под лампа на уличното осветление. Свидетелят В. се облякъл и слязъл на
улицата, тъй като искал да залови подсъдимия, но когато стигнал до
местопроизшествието, не заварил никого там и отново се прибрал в дома си. Малко
по-късно подс. С. отново се върнал до автомобила. Свидетелят В. чул кучешки лай,
погледнал и като видял подс. С., пак излязъл. След като приближил автомобила,
той заварил подсъдимия да рови в багажника и го попитал какво прави.
Подсъдимият побягнал по ул. „Камелия“, а свидетелят го последвал и го заловил
около 200 метра по-надолу. Там последният се обадил на съседа си Станьо Райков,
който слязъл да му окаже съдействие и сигнализирал органите на реда. На
местопроизшествието пристигнали свидетелите Т.А.Я. и Й.А.А., полицаи при 06
РУ-СДВР. Подсъдимият бил задържан на място. Полицейските служители и св. В.
предприели издирване на торбата с отнетите вещи, но не ги открили. На сутринта,
когато тръгвала за работа, св. Д. била уведомена за случилото се от
полицейските служители. В дружеството, собственик на стоките, била извършена
инвентаризация, която установила липсите като за целта били направени
инвентаризационен опис и протокол за проведена инвентаризация.
Подсъдимият С.И.С. е роден на ***
***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен,
пенсионер по болест, с адрес: град София, кв. „Красна поляна“, ул. „********,
ЕГН **********.
Същият е бил осъждан включително и с определение
на Софийски районен съд по НОХД № 1774/2015г., влязло в сила на 11.11.2015 г.,
с което С.И.С. е бил признат за виновен в извършването на 30.10.2014г. на
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“ А“ и б. “Б“ от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1,
т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година
и 6 месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, както и с присъда на
Софийски районен съд по НОХД № 22 188/2014г., влязла в сила на 07.08.2017г., с
която е признат за виновен в извършването на 22.11.2012г. на престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“ А“ и б. “Б“ от НК.
Така възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с
установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав. При изграждането им не са допуснати логически грешки.
Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване,
съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие
с правилата на формалната логика. В
мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса
на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Налице е прецизно и в
съответствие с изискванията на процесуалния закон обсъждане на
доказателствените източници, в рамките на което са обсъдени и противоречията
между някои от тях и са изложени конкретни доводи относно това кои
доказателства съдът кредитира и кои не. В тази връзка е необходимо да се
посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените в
жалбата или протеста (решение № 181/2012г. на ВКС, I н.о., решение № 372/2012г. на ВКС, III н.о., решение № 513/2013г. на ВКС, I н.о., решение № 371/2016г. на ВКС, III н.о.).
Без да бъдат преповтаряни
изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед
доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и в съдебното заседание,
както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Правилно при формиране на
фактическите си изводи първоинстанционният съд
е дал вяра на показанията на св.Златин В., като не е сторил това
произволно, а след задълбочена преценка на тяхната надеждност и достоверност
както с оглед собственото им информационно съдържание, така и при съпоставянето
помежду им. Районният съд е аргументирал по ясен и убедителен начин защо
кредитира показанията на св. В. и как точно ги оценява при формирането на
фактическите си изводи. Настоящият съдебен състав се солидариза и с изводите на
решаващия първоинстанционен съд, че макар снети известно време след извършване
на инкриминираното деяние – о.с.з., проведено на 11.06.2018г. показанията на
този свидетел са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради
което и могат да служат при изграждане на изводите на инстанциите по същество
по фактите. Този свидетел е възприел факти и обстоятелства, относими към
извършителя на инкриминираното деяние, както и дава описание – „лицето беше
висок слаб мъж, със сив суичър, дънки и гуменки“. Да, действително в
показанията си свидетеля твърди, че не е видял лицето на подсъдимия, но с
категоричност в съдебната зала посочва подсъдимия като извършител на процесното
деяние. Поради това, първият съд точно и правилно се е позовал на показанията
на този свидетел при формиране на изводите си от фактическа страна.
Показанията на този свидетел
кореспондират и с отразеното в протоколите за оглед на местопроизшествие от
04.10.2017г. за извършена кражба от лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с
рег. № ********. Тук е мястото да се посочи, че въззивният съд кредитира изцяло
така изготвените писмени доказателствени средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие, като прецени, че същите съдържат всички изискуеми от закона
реквизити, изготвени от компетентен орган и поради това представляват годни
доказателствени средства за извършените действия по разследването, реда, по
който са извършени и резултатите от тях.
С доверие следва да се кредитират
и показанията на свидетелите З.Д. и Ц.Т., както снети в хода на съдебното
следствие пред решаващия първоинстанционен съд, така и депозираните в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по
надлежния процесуален ред. Същите са единни, последователни и кореспондиращи
относно наличностите и забелязаните липси у инкриминирания автомобил.
Отново правилно, първата
инстанция е кредитирала, като е приела, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно и допринасят за изясняване предмета на доказване,
показанията на свидетелите Т.Я.и Й.А.– полицейски служители. Въз основа на
същите се установява, че те са задържали подсъдимия на мястото на извършване на
деянието, както и са изслушали разкази
на останалите свидетели за извършеното от подсъдимия.
Действително, между така
събраните гласни доказателствени средства се
наблюдават известни незначителни несъответствия, но същите са обясними с
изминалия продължителен период от време от датата на възприемане на събитието,
за което свидетелите дават показания и тези на разпита на свидетелите пред
съда, както с индивидуалните способности на всеки човек да възприема и
пресъздава факти и обстоятелства след известен период от време. Тези
несъответствия, обаче, освен, че са преодолени от първия съд, посредством
приобщаване на показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното
производство към доказателствената съвкупност, по надлежния процесуален ред,
още и по никакъв начин не разколебават убеждението на инстанциите по същество,
че събраните доказателствени средства в обсъдените по-горе части, са в
достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и депозирани обективно и
безпристрастно. Поради това те представляват достатъчно стабилна
доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по
фактите.
Въззивният съд отчита, че по
делото не са установени преки доказателства за извършване на инкриминираното
деяние от страна на подсъдимия, което обаче съвсем не означава, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин, след като са налице косвени доказателства,
които в съвкупност еднопосочно и безспорно водят до единствения възможен извод
за съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние, респективно за
виновността му.
Самото оспорване на защитата за
това, че обвинението не е доказано по един несъмнен начин, не държи сметка за
естеството на косвените доказателства и доказването с тях. Няма спор, че косвено доказателство,
взето само по себе си не може да даде указания за основния факт. Обективната му връзка с
основния факт и възможността да служи като доказателство по делото се разкрива
след съвкупна съпоставка с останалите доказателства по делото. В резултат
именно на такъв задълбочен анализ, предходната инстанция е установила
обективната връзка на косвените доказателства с обстоятелствата, предмет на
доказване, както и че наличните доказателствени материали в тяхната съвкупност
и взаимовръзка, налагат единствено възможния извод относно извършване на
инкриминираното деяние от страна на подсъдимия. Събраните писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства очертават една константна логична
верига от обективни и субективни факти, от които по несъмнен начин се
установява както самото деяние, неговия механизъм, предмет и начин на
извършване, така и съпричастността към същото на подс.С., обратно на
направените във въззивната жалба твърдения за липса на достатъчно
доказателства, от които да се изведе категоричен извод за участието на
подсъдимия в инкриминираното деяние.
Предвид всичко изложено, въз
основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на
установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни
правни изводи, в съгласие със закона и константната практика на върховната съдебна инстанция на Република
България досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като го е подвел
напълно законосъобразно под състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл. 195, ал.1, т.3 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.29, ал. „а“ и б. „б“ от НК,
доколкото събраните по делото доказателства сочат това, че извършеното на
инкриминираната дата и място от подс. С. осъществява, от обективна и субективна
страна, състава именно на това престъпление.
За да е изпълнен състава на
престъплението „кражба“ (чл. 194, ал.1 от НК), при квалифициращото съставомерно
обстоятелство „разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени
за защита на лица или имот“ (чл.195, ал.1, т.3 от НК) е необходимо деецът да е
отнел чужда движима вещ от владението на другиго, без негово съгласие, с
намерение за противозаконно присвояване
на отнетата вещ, като за извършване на това поврежда преграда, която е здраво
направена, именно с цел охрана на вещта/вещите.
Кражбата е типично резултатно
престъпление, засягащо обществените отношения по необезпокоявано упражняване
правото на собственост на гражданите. То се изразява в лишаване собственика /владелеца/
държателя на движима вещ, с определена стойност, от владението върху нея, без
негово съгласие, при налично намерение у отнемащия вещта да я присвои. Също
така, безспорно описаните в обвинителния акт вещи са чужда движима вещ, по
заложеното от законодателя определение в чл. 110 от ЗС, за отнемането на която
подс. С. не е получил съгласие или разрешение за вземането.
Изпълнителното деяние на
престъплението кражба се характеризира с действия, които първо са насочени към
отнемане на вещта от владението на нейния собственик, владелец или държател, и
второ – които насочени към установяване на свое владение върху вещта. С
извършване на действията по разбиване на задното стъкло на лекият автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с рег. №
********, отдалечаване и укриване на вещите, подс. С. е започнал изпълнителното
деяние за отнемане вещите от владението на техния собственик. Той е успял да
прекъсне фактическата власт върху инкриминираните вещи на досегашния владелец-
св. Д., без нейно съгласие.
Подс. С. е реализирал горепосочения състав на квалифицираната кражба чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, доколкото същият е
нарушил целостта чрез разбиване на задното стъкло на лекият автомобил, което е
изпълнявало функцията на преграда, здраво направена за защита на намиращите се
в автомобила вещи, като по този начин я
е преодолял, въпреки нейното предназначение.
Предвид установеното по безспорен
начин обремененото съдебно минало на подсъдимия, въззивния съд, също като
първоинстанционния, намира, че в конкретния случай е налице и още едно
квалифициращо обстоятелство, а именно, че деянието представлява опасен рецидив
по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а“ и б.
„б“ от НК. От справката за съдимост става ясно, че подс. С. е бил осъждан за
тежки умишлени престъпления от общ характер :- с определение на Софийски районен съд по НОХД № 1774/2015г„
влязло в сила на 11.11.2015г. С. е бил
признат за виновен за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“ А“ и б.“Б“ от НК, поради което и на
основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване;- с присъда на Софийски районен съд по НОХД № 22188/2014г„ влязла в
сила на 07.08.2017г. С. е бил признат за виновен в извършването на 22.11.2012г.
в гр.София на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК, поради което и на
основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
От субективна страна, районният
съд правилно е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл и с намерението
на подсъдимия да присвои вещта. Подс. С. е знаел, че отнема вещи, които са
чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал
намерение да ги присвои, като е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е
искал настъпването на тези последици – да присвои предмета на престъплението.
Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не
зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца.
Поради това, изводите на съда за субективната страна на престъплението се
основават на обективните данни по делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, следва
да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление –
това, че противозаконно отнетите вещи са се намирали в чужд имот, достъпът до
което е бил контролиран и ограничен , което обстоятелство обаче не е спряло
подс. С., а напротив – той е положил необходимите усилия, за да го преодолее
успешно, след което е отнел чуждите движими вещи.
При правилна оценка на събрания
доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия като е
приел, че следва да го определи при условията на чл. 55 от НК, като е отчел
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – влошеното здравословно
състояние и наркотичната зависимост на подсъдимия, както и неговото скитническо
битие, което е довело до това първоинстанционният съд, да му наложи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година.
Правилно и законосъобразно
първата инстанция е определила, че така определеното на подс. С. наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година следва да бъде изтърпяно при първоначално
строг режим в затвор.
Първоинстанционният съд правилно,
в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК, е приспаднал от
така определения срок на наказанието „лишаване от свобода“ на подс.С., времето
през което същият е бил задържан по ЗМВР и по НПК и с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по делото.
При извършената цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда въззивният съд не констатира неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила
или необоснованост, поради което приема, че същата следва да бъде изцяло потвърдена.
Поради всичко това и на основание чл.334,т.6 вр.чл.338 НПК Софийски градски съд,Наказателно отделение - IX
въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.07.2018г. по
НОХД № 3270/2018г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 110 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.