Решение по дело №317/2013 на Окръжен съд - Русе

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    N 8

                                        гр.Русе, 27.01.2014г.

 

                                 В    ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД ,  търговско отделение в публичното

заседание на  16 януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                               

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА

                                                                             ХРИСТО ЛАЗАРОВ

                                                                                                      

при секретаря     Т.  Ф.                                         като разгледа докладваното от             председателя     в.т.д.N317         по описа за     2013  година,   за да се произнесе,   взе предвид следното:

                   Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

                   Постъпила е въззивна жалба от адвокат М.Д.-особен представител на О.О.К. *** против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№9713/12г., с което е уважен иска на „Б.Н.П П. П. Ф.”ЕАД С. за признаване, че К. дължи сумите 4174.66лв.-главница,  1243.74лв.-възнаградителна лихва, 1406.82лв.-обезщетение за забава по договор за потребителски кредит, както и разноските в заповедното производството. Изложени са съображения за неправилност на решението, поради нарушение на закона и процесуалните правила. Претендира отхвърляне на исковете.

                   Ответника по въззивната жалба счита същата неоснователна.

                   След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на решението в обжалваната част, с оглед посоченото в жалбата, въззивният съд намира за установено следното:

                   Жалбата е подадена в законовия срок, допустима е  и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

                    „Б.Н.П-П. П. Ф.”ЕАД е предявило пред районния съд иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване вземане от О.К. в размер на 4174.66лв.-главница по договор за потребителски кредит от 7.11.2008г., 1243.74лв-надбавка по чл.3 от договора, 1406.82лв.-обезщетение за забава от 19.06.2009г. до 27.08.2012г., за които суми му е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжника К. е подал възражение. Ответника чрез назначен особен представител е оспорил исковете с възражение, че договора за потребителски кредит е недействителен на основание чл.14 ЗПК/отм./, тъй като е нарушено изискването на чл.7, т.6, 9 и 10 от същия.

                          Районният съд е приел, че възражението за недействителност на договора на основание чл.14 ЗПК/отм./е неоснователно, тъй като са посочени в табличен вид отделните погасителни месечни вноски по размер, както и остатъка от главницата за всяка отделна вноска, откъдето може да се определи размера на договорената възнаградителна лихва, разходите по договора също са определяеми. Установил е наличието на забава на ответника и настъпването на предсрочна изискуемост на кредита по чл.5, изр.2 от договора на 19.06.2009г., както и дължимостта на претендираните суми по размер, предвид липсата на представени доказателства от ответника за заплащането им. Исковете са уважени изцяло.

                           Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че не било установено задължението на жалбоподателя към ответника по жалбата. Ищеца е представил писмени доказателства-договор за потребителски паричен кредит от 7.11.2008г., в който е инкорпориран погасителен план и справка за извършените плащания, наименована погасителен план, актуален към 14.12.2012г. Само по себе си оспорването на справката за извършените плащания не води до извод за недължимост на претендираните суми. В тежест на кредитополучателя е да установи, че е изплащал регулярно вноските на падежните дати, с оглед оборване твърдението в исковата молба, че е настъпила предсрочната изискуемост по чл.5 от договора. Тъй като такива доказателства не са представени от кредитополучателя, правилно съдът е приел, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, а исковете са основателни и доказани по размер и ги е уважил изцяло. Решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

                          В тежест на жалбоподателя е дължимата държавна такса по въззивната жалба, подадена от неговия особен представител, в размер на 136.50лв.

                  Мотивиран така, на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд      

                                                   Р   Е   Ш  И:

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение №1699 от 18.10.2013г., постановено по гр.д.№9713/2012г. по описа на РРС.

                   ОСЪЖДА О.О.К., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД-РУСЕ държавна такса в размер на 136.50лв.

                   РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

                          

                         Председател:                    Членове: