РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Видин, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯ Т. ИЛИЕВ
Членове:ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ
ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ
при участието на секретаря АРТИНКА АНГ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251300600197 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по протест на Районна прокуратура - Видин срещу присъда №
21 постановена по НОХД № 1419/2024 г. по описа на Районен съд – Видин. С
присъдата подсъдимият Л. Р. П. с ЕГН: **********, роден на *.*.* г. в с.
Макреш, Видинска област, живущ в с. Макреш, общ. Макреш, обл. Видин, ул.
„*“ № *, българин, български гражданин, средно образование, женен,
неосъждан /реабилитиран/ е признат за невинен за това, че за времето от
11.10.2021 г. до 29.08.2024 г. в с. Макреш, общ. Макреш, обл. Видин,
самоволно, не по установения от закона ред, в немаловажен случай,
осъществил едно оспорвано от другиго - М. Л. А. от с Макреш, обш. Макреш,
обл. Видин, в качеството му на кмет на община Макреш, чуждо действително
право - право на ползване по отношение на имот с идентификатор
46245.126.441 представляващ друг вид земеделска земя от 4,705 дка, находящ
се в землището на с. Макреш, общ. Макреш, обл. Видин, публична общинска
собственост, съгласно Акт № 722 от 28.05.2019 г. на община Макреш, като
разположил в имота около 80 броя кошера с пчелни семейства /пчелин/, които
1
не са регистрирани в информационната система за регистрация на
животновъдните обекти и идентификация на животните „ВетИС“ на
Българска агенция по безопасност на храните, без да има законово основание
за това /сключен договор за наем или др./ и по този начин възпрепятствал
ползването на имота от собственика му: Община Макреш, представлявана от
кмета й М.Л. А., като е оправдан за повдигнатото му обвинение за
престъпление по престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Във входирания протест от Районна прокуратура се посочва, че
постановената присъда е неправилна, като е постановена в нарушение на
закона. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен.
Постъпило и допълнение към подадения протест. В него се посочва, че по
делото е безспорно установено, че Петров владее имот, който е общинска
собственост. Посочва се, че община Макреш го уведомила, че имота трябва да
се освободи и същия не освобождава общинския имот. Твъди се, че цялото
поведение на подсъдимия Петров е насочено към самоволно реализиране на
права, не по установения от закона ред и към неизпълнение на привилегията
на чл. 323, ал. 3 от НК, да преустанови самоуправните действия.
В разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК след служебна
проверка на материалите по делото въззивният състав е предоставил
възможност на страните за представяне на нови доказателства.
В открито заседание подсъдимият се явява лично, като със защитника си
оспорват подадения протест и не сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, прокурорът моли да се
отмени първоинстанционната присъда и моли да се постанови нова, с която да
бъде признат подсъдимия за виновен. Посочва, че по категоричен начин е
доказано обвинението, прави анализ на събраните доказателства и моли да се
наложи минимално наказание на подсъдимия.
В открито заседание защитникът на подсъдимия, адв. И. счита, че
присъдата е правилна, законосъбразна и изцяло съобразена с практиката на
ВКС касаеща този вид престъпни деяние. Посочва, че в инкриминирания
период подсъдимия не е извършил никакво деяние и прави анализ на
доказателствата. Моли да се потвърди присъдата на РС-Видин.
2
В лична защита подсъдимият П. посочва фактическата обстановка и моли
да бъде оправдан, като си потвърди първоинстанционната присъда.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна,
постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и
възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до
единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството
и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Л. Р. П. разположил пчелин с кошери в имот в с. Макреш с
идентификатор № 46245.126.241, за който е съставен акт за публична
общинска собственост № 722/28.03.2019 г. на Община Макреш.
Жители на с. Макреш уведомили за посоченото М. Л. А. -Кмет на Община
Макреш, свидетелят А. и А. И. - Директор на Дирекция „УТСД“ в общината
посетили имота и установили, че действително в него са поставени пчелни
кошери от подсъдимия П.. Извършили проверката и установили, че пчелинът
не е регистриран в ОДБХ - Видин. На 11.10.2021 г. св. А. е изпратил писмо до
обвиняемия да освободи имота като премести кошерите. В последствие са му
изпратени и други идентични писма. Не са предприети действия по
преместване на кошерите поради специалните изисквания при преместване на
пчелни семейства и опасност от измиране на същите.П. отправил искания до
кмета на общината да му бъде отдаден имота под наем, но му било
отговорено, че същият е публична общинска собственост и не подлежи на
отдаване под наем.Свидетелят А. сочи, че многократно, лично е разговарял с
подсъдимия, като му е предлагал различни имоти, в които би могъл да
премести кошерите си, като му обяснил, че общината може да му учреди
право на ползване върху предложен му имот, на основание Закона за
пчеларството. Свидетелят Й. потвърждава посоченото. Сочи, че е изпратено
писмо до подсъдимия № ВИ 4282 от 11.10.2021 г. по описа на Община -
Макреш ,като на подсъдимия му е даден 20 - дневен срок да премести
кошерите. След изтичане на този срок, свидетелят Й. посетил имота и
констатирал, че кошерите не са преместени. В последствие до подсъдимия
били изпратени още няколко писма с предупреждение да освободи имота,
3
което той несторил. Подсъдимият П. потвърждава, че е получил 6 писма, с
указание да премести кошерите си, което не е изпълнил, тъй като не одобрявал
нито един от предлаганите му имоти и настоявал имота да му бъде отдаден
под наем. Свидетелят Л. сочи, че е присъствал на посоченото заседание.
Решение за преактуването на имота и отдаването му под наем не е взето.
Свидетелят А. Д. – Директор на ОДБХ – Видин твърди, че е разрешил на
подсъдимия през 2017г. да остави в сграда в имота, собственост на МЗ , своите
сандъци за кошери. Подсъдимият твърди, че е поставил кошерите в имот през
2018 г.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при
обсъждането им. Правилно районния съд е извел изводите си, въз основа на
всички доказателства.
Окръжен съд – Видин се съгласява с достигнатия извод на
първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с проведения анализ на
доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го
преповтаря. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение №
181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение
№ 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Окръжен съд - Видин намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и от
субективна страна за престъплението престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Правилни са изводите на контролирания съд относно обективната и
субективната страна на престъплението.
4
Въз основа на тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е
направил и верни правни изводи. Районният съд е изложил обстойни и
мотивирани доводи, които отново се споделят напълно от настоящия въззивен
състав, относно изводите, че описаното деяние, извършено от подсъдимия, не
осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 323,
ал. 1 от НК - самоуправство. Предвид установените по делото факти въз
основа цялостния доказателствен материал, събран от съда в хода на
съдебното следствие, не се установява наличието на всички обективни
съставомерни обстоятелства, които от своя страна са очертани и визирани в
обективните признаци на състава на твърдяното престъпление. За да е
осъществен от обективна страна съставът на чл. 323, ал. 1 от НК, е необходимо
да съществува едно действително или предполагаемо право, което
извършителят осъществява самоволно, не по установения от закона ред, като в
същото това време това право е оспорвано от другиго. Следователно, основен
признак на престъплението "самоуправство" от обективна страна е наличието
на възникнал спор между две страни по повод на някакво вещно,
облигационно или друго имуществено право. Спорът за правото възниква
тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му
съществуване, т. е. оспорила е неговото наличие.
В конкретния случай, според обвинителния акт самоуправните действия на
П. се състоят в отказа му да напусне спорния имот. Бездействието на
подсъдимия, което е обективното проявление на отказа му да изпълни
връчените му писма от Община - Макреш, обаче, не означава самоволно
заемане на дотогава ползвания имот, от който никога не е бил надлежно
отстраняван. Подсъдимият П. не е извършил промяна на съществуващото
фактическо положение за процесния период от 11.10.2021 г. до 29.08.2024 г..
Той е разположил кошерите си преди имотът да стане общинска собственост и
е продължил да държи кошерите си в него и след промяната на собствеността
му, като действията му са насочени към запазване на фактическото състояние
преди общината да придобие собствеността върху имота, респ. отнемане
възможността да ползва имота, като негов собственик.
В съдебната практика е застъплено становището, че целта на разпоредбата
на чл. 323 от НК е да брани гражданите от незаконна промяна на статуквото, а
не от запазването му. От името на престъплението – „самоуправство“, личи, че
същото се отнася до действия, свързани с някакъв вид управление –
5
изменение на действителността.
Поради това не може да се приеме, че самозащитата, която подсъдимия е
предприел, изразяваща се в отказ да освободи имота и да премахне пчелните
кошери - сам по себе си може да се смята за защита „не по установения ред“,
какъвто белег изисква от обективна страна съставът на престъплението
самоуправство съгласно чл. 323, ал. 1 НК.
От анализа на събраната доказателствена маса въззивният съдебен състав
приема за напълно обосновани изводите на първоинстанционния съд, че не се
установява по делото в необходимата доказателствена степен обстоятелството,
че подсъдимият П. е осъществил състав на престъплението по чл. 323, ал. 1 от
НК.
След като се установи и че първият съд е положил всички изискуеми
усилия, за да се изясни делото от фактическа страна, настоящата инстанция
намира за напълно акуратни изводите, че подсъдимият следва да бъде
оправдан поради липса на елементи от обективната съставомерност на така
вмененото му престъпление.
Предвид обстоятелството, че в настоящия случай обвинението не се доказа
от обективна страна, за съда се явява безпредметно обсъждането на
субективната страна на престъплението.
При това положение, щом събраните по делото доказателствени материали
са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и не е допуснато
превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по
фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.
Поради изложените съображения въззивният съд споделя крайния правен
извод в проверявания съдебен акт, че съвкупната оценка на доказателствата не
установява подсъдимият Л. П. да е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд
не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на
атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден, а
въззивният протест – оставен без уважение като неоснователен.
6
Предвид изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1
от НПК направените разноски по делото остават в тежест на държавата.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК,Окръжен съд
– Видин
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21 постановена по НОХД № 1419/2024 г. по
описа на Районен съд – Видин.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7