Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/29.07. |
Година 2020 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на първи юли |
Година 2020 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 644 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 вр. чл.
608 ал. 1 т. 4 ТЗ.
Производството
е образувано по искане от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ твърди ответникът „А.“ ООД за месец януари 2019 г. да не е
заплатил трудовите възнаграждения на 42 % работниците и служителите, а за месец
февруари – на 66 % от работниците и служителите. Твърди се и забавата да е
повече от два месеца като изпълнение не последвало и въпреки присъдените
възнаграждения по съдебен ред. Сочи се като причина за това
неплатежоспособността на ответника. Иска се да бъде открито производство по
несъстоятелност.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца – юрк. Г., поддържа молбата и претендира разноски.
Ответникът, призован при условията на
чл. 50 ал. 2 ГПК не изпраща представител и не изразява становище по исковата
молба.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
От
представеното решение № 282116/21.11.2019 г. на Софийски районен съд , ГО, 79
с-в, постановено при условията на чл. 239 ГПК е постановено „А.“ ООД да заплати
на Р.П.С.сумата от 566 лв. – трудово възнаграждение за периода 01-31.12.2018
г., сумата 566 лв. – трудово възнаграждение за периода 01-31.01.2019 г. и
330,82 лв. – трудово възнаграждение за периода от 01-20.02.2019 г.
С
решение № 296601/09.12.2019 г. на Софийски районен съд,2-ро ГО, 163-ти състав,
постановено при условията на чл. 239 ГПК е постановено „А.“ ООД да заплати на Р.Т.И.сумата
от 566 лв. – трудово възнаграждение за периода 01-31.01.2019 г.
С
решение № 293074/23.10.2019 г. на Софийски районен съд, ІІ-ро Гражданско
отделение, 67 състав, постановено при условията на чл. 239 ГПК е постановено „А.“
ООД да заплати на Л.М.М.сумата от 1546,92 лв. – брутно трудово възнаграждение
за периода от 01.12.2018 г. до 20.02.2019 г.
От
неоспорената в процеса разпечатка от регистър на уведомленията за трудови
договори се установява, че към 31.12.2019 г. дружеството е било работодател на
7 лица. Трудовите правоотношения с 5 от тях са прекратени съответно на
2.01.2019 г., 14.01.2019 г., сключен на 10.01.2019 г. и с три лица на 31.1.2019
г. в това число и сключения на 04.01.2019 г. трудов договор с Д.Т..
На
20.02.2019 г. са прекратени трудовите правоотношения с още две лица като на
01.05.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение и с последното лице с
регистриран трудов договор.
По
делото не се твърди и не се установява съдебно установените трудови
възнаграждения да са били погасени.
От
приложените към удостоверение изх. № 10-00-1500/04.06.2020 г. на ТД на НАП –
София постановления за налагане на обезпечителни мерки се установява, че за
обезпечаване на установено и изискуемо публично задължение в общ размер от
12555,11 лв. в това число главница 11853,46 лв. и лихва 701,85 лв. по
изпълнително дело № *********/2019 г. е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка
От
заключението на вещото лице СФИЕ се установява, че вещото лице се е установило
контакт с представител на ответното дружество. Наличните данни позволяват
извод, че към 31.12.2018 г. и към 31.12.2017 г. размерът на краткотрайните
активи превишава стойността на краткосрочните задължения. Вещото лице
установява, че през отчетната 2018 г. дружеството изпада в силна зависимост от
привлечен капитал, формиран от изискуеми задължения към доставчици и
неизплатени осигурителни и данъчни задължения.
При
тези обстоятелства от правна страна съдът приема следното:
Законът
овластява специализираният държавен орган в областта на осигуряване реализация
на правата на трудещите се – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
при установено неплащане на трудови възнаграждения към повече от 1/3 от
работниците и служителите на търговеца, да постави под въпрос способността на
търговското предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана
невъзможност с регулярните си доходи от търговска дейност предприятието на
ответника да покрива всички свои краткосрочни задължения в относително
продължителен период от време, правният ред установява способ за
оползотворяване неговия потенциал, съответно за осребряване на наличното
имущество и удовлетворяване на формираните задължения от участие в търговския
оборот – производство по несъстоятелност. В тази насока търсената в процеса
защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на предписано от закона обстоятелство, поставящо
под съмнение жизнеспособността на търговското предприятие и трайна невъзможност
за ответника да обслужва задълженията си.
Ищецът
е пряко овластен да инициира производството при проявление на очертаните в
закона предпоставки – неизплатени изискуеми трудови възнаграждения за повече от
два месеца за повече от една трета от работниците и служителите на търговеца.
При
все, че за календарната 2019 г. срокът за изготвяне и огласяване на годишния
финансов отчет все още не е изтекъл, невъзможността за непосредствено
изследване на финансовото състояние от вещото лице, инициираното принудително
изпълнение на публични задължения и констатираното прекратяване на всички
трудови правоотношения с ответното дружество дават достатъчно основание за
извод за влошени икономически показатели през 2019 г. От приложените
доказателства се установяват изискуеми задължения за трудово възнаграждение към
две лица за месец декември 2018 г. при общо шест действащи трудови договора към
31.12.2018 г. или по-малко от предвидения в чл. 608 ал. 1 т. 4 критерий – не
по-малко от една трета от работниците и служителите. Установяват се обаче
непогасени задължения за трудово възнаграждение за месец януари 2019 г. към три
лица – две при три действащи трудови договори към 31.01.2019 г. и едно с прекратен
трудов договор считано от 31.01.2019 г. Ответникът не твърди, а и не се
установява в процеса установените задължения за трудови възнаграждения да са
били погасени.
Предвид
невъзможността за еднозначен извод, че тези изискуеми задължения са имуществено
обезпечени – обстоятелство, ползващо ответника, поради което негова е тежестта
да го установи, съдът приема за необорена презумпцията по чл. 608 ал. 3 ТЗ.
Непогасеното задължение макар и към част от кредиторите обосновава извод за
спрени плащания поради неплатежоспособност.
Доколкото
законът придава правно значение на неизпълнение в рамките на два месеца,
настоящият състав приема за начална дата на установеното с презумпцията
състояние на неплатежоспособност 02.04.2019 г.
Нормата
на чл. 629б ал. 1 ТЗ предписва, че при невъзможност с наличното имущество да
бъде осигурено покриване на началните разноски, кредиторите дължат да осигурят
необходимата сума, за да бъде администрирано производство по несъстоятелност. В
случая макар и отчетени като налични на каса към 31.12.2018 г. наличните данни
за влошено икономическо състояние и невъзможността вещото лице да установи
контакт с управителното тяло според настоящия състав изключват възможността за
извод, че сумата от 28 х.лв. е налична понастоящем. Не се установява да е
привнесена обявената на страните като необходима сума от 4000 лв. Ето защо и
производството по несъстоятелност следва да бъде открито при условията на чл.
632 ал. 1 ТЗ.
По
разноските
При
установеиня изход от спора направените от ищеца разноски по делото следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "А."
ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** по
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 01.04.2019 г.
ОТКРИВА на
основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на "А." ООД, ЕИК ********.
ДОПУСКА ЗАПОР и ВЪЗБРАНА върху имуществото на "А."
ООД, ЕИК ********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието.
ОБЯВЯВА
"А."
ООД, ЕИК ********в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
СПИРА
производството по т.д. № 644/2020 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-13
състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК "А."
ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище и адрес на
управление:***, ********, сумата 750,00 лв. – разноски в производството пред
Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от съобщението до молителя с въззивна
жалба пред Апелативен съд –София.
СЪДИЯ: