Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 07.08.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 08.07. 2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА И.
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1085 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е решение № 1364/22.10.2019 г., постановено по гр.д. №401/2019 г. по описа на
Районен съд – гр. Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от „Ф. И.“
ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на М.М.П., че дължи на „Ф. И.“ ЕАД,
следните суми: 1320,55 лв., представляваща неплатена главница по договор за
предоставяне на потребителски стоков кредит №CREX-10841262/16.07.2014г., за
сумата от 367,87лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
05.09.2014г. – 05.08.2016г. и за сумата от 517,37лв. представляваща лихва за
забава за периода 06.09.2014г. – 07.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до окончателното плащане, което вземане произтича от
неизпълнено задължение по договор за потребителски стоков кредит№
CREX-10841262/16.07.2014г., сключен между „БНП П. П.Ф.“ ЕАД и М.М.П., за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2395/27.08.2018г. по ч.гр.д. № 4262/2018г. по описа на Старозагорски районен
съд, като неоснователни.
Във въззивната жалба въззивникът „Ф. И.“ ЕАД излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение.
Посочена е съдебна практика относина към настоящия спор. Развити са съображения
във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени изцяло решението
на РС и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
Претендират се разноските пред всички инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от
страна на въззиваемия, чрез особения представител на страната, с който се взима
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са
съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.
Окръжен съд – гр. Стара
Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени
искове с правно основание по чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Ф. И.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че в полза на „Ф. И.“ ЕАД по отношение на М.М.П.,
съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.д. № 4262/2018г. по описа на Старозагорски районен съд, а именно:
1320,55 лв. - главница; 367,87 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода
от 05.09.2014 г. до 05.08.2016 г. и 517,37 лв. - лихва за забава за периода от
06.09.2014 г. до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение
на задължението.
В законоустановения срок е подаден отговор от особения
представител на ответницата, като се заема позиция за неоснователност на иска.
От представения договор за потребителски паричен
кредит за покупка на стоки и услуги № CREX-10841262/16.07.2014 г., сключен между
„БНП П. П.Ф.“ ЕАД и ответницата М.М.П., ведно с приложените към него Общи
условия на кредитора и погасителен план,се установява, че страните са уговорили
предоставяне на кредит в размер на 1574,00 лв., с начин на усвояване – предоставяне
на упълномощен търговски партньор /продавач на стоката/, с фиксиран годишен
лихвен процент 31,06%, и начин на връщане: 24 месечни вноски, всяка от които по
88,87 лв., с краен срок на погасяване – 05.08.2016 г.
С рамков договор от 10.01.2017 г. за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен между „БНП П. П.Ф.“ ЕАД и „Ф. И.“ ЕАД и
Приложение 1 към договора, вземането на „БНП П. П.Ф.“ ЕАД, произтичащо от договор
№CREX-10841262/16.07.2014 г., с длъжник - ответницата, е било прехвърлено на
ищеца, с отбелязване, че прехвърлената главница е 1320,55 лв., а лихвата е 367,
87 лв. По делото е представено пълномощно, от което е видно, че „БНП П. П.Ф.“
ЕАД е упълномощило „Ф. И.“ ЕАД, в качеството си на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
По делото не е установено, че ищецът е изпращал до
ответницата писмо с уведомление за цесията. Поради липсата на връчване на
уведомлението на ответницата за извършената цесия преди процеса в самата искова
молба е отбелязано т.нар. особено искане уведомлението за извършената цесия да
бъде предоставено на ответницата с исковата молба.
В производството пред РС е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, депозирала
писмено заключение, което не е оспорено от страните по делото.
От т. 2 от заключението на експертизата се установява,
че по горепосочения договор за кредит ответницата е изплатил сумата общо в
размер на 444,38 лв. – пет погасителни вноски, като непогасената главница
възлиза на 1320,55 лв., непогасената договорна лихва за периода 05.09.2014 г. –
05.08.2016 г. възлиза на 367,87 лв., и непогасената лихва за забава по
неплатените вноски за периода 06.09.2014 г. – 07.08.2018 г. възлиза на 472,82
лв.
От приложеното ч.гр.д. № 4262/2018 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора се установи, че съдът е издал в полза на „Ф. И.“ ЕАД срещу М.П.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от
1 320, 55 лв., представляваща главница по договор за потребителски стоков
кредит №CREX-10841262/16.07.2014 г.; сумата от 367,87 лева - договорна /възнаградителна/
лихва, начислена за периода от 05.09.2014 г. до 05.08.2016 г.; сумата от 517,37
лв. - обезщетение за забава за периода от 06.09.2014 г. до 07.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2018 г. до окончателно плащане
на вземането, както и за разноските по заповедното производство в размер на
94,12 лв. Длъжницата не е намерена на известните й адреси и съобщението до нея
е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно
чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по
заповедта.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за
вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е
въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този
смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.
В случая, цедентът е упълномощил новия
кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички
длъжници за сключената цесия. По делото няма данни уведомлението да е връчено
на М.М.П. преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Въззивният съд не приема, че длъжникът е
уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез връчване на препис от
исковата молба с приложенията на назначения особен представител на ответника.
Процесуалното представителство може да произтича от
закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор,
а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е
законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените
за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява
свои процесуални права, а тези на страната, която представлява / в т. см. т. 7
от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което
следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен
представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая
ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването
на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез
упълномощения цесионер за сключения договор за прехвърляне на вземания. След
като особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то последният
като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения
представител.
Поради това, въззивният съд намира, че извършеното прехвърляне
на вземания няма действие по отношение М.М.П., тъй като за извършеното
прехвърляне не й е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не е спазено
изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е
породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Ето защо съдът
приема, че „Ф. И.“ ЕАД няма качеството на
кредитор на ответника М.М.П..
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1364/22.10.2019 г., постановено по гр.д. №
401/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.