МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 774
от 06.07.2020
г. по Н.O.Х.Д. № 1359/2020 г. по описа на БРС, НК, 17-ти състав
Производството е по реда
на чл. 375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод обвинителен акт на БРП, с който на Я.Р.Й.
е повдигнато обвинение за
престъпление чл. 343в, ал.2 от НК. След провеждане на разпоредително заседание,
производството е насрочено по реда на гл.28 НПК. От
БРП е направено предложение да му бъде наложено административно наказание по
реда на чл. 78а от НК, за това, че на 05.10.2019 г. в гр. Бургас, по бул.
“Тодор Александров“, в посока ул.“Спортна“, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил - марка *** с peг. № ***, без съответно свидетелство за управление, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред - с Наказателно
Постановление № 17-0769-001469/ 25.05.2017 г. с издател Р.Т.П.- Началник група в сектор „Пътна Полиция” при
ОД на МВР - Бургас връчено му лично и
влязло в сила на 7.12.2018г. за такова деяние -престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
В съдебно заседание представител на РП-Бургас,
редовно призован се явява. Поддържа искането и предлага обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се определи административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
Обвиняемият, редовно
призован, не се явява.
Защитникът му – адв.П. не оспорва фактическата
обстановка и поддържа становището на прокурора за приложение на нормата на
чл.78а НК, като на подзащитният и се определи наказание глоба в минимален
размер от 1000 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
За
времето от 07.00 часа до 19.00 часа на 05.10.2019 г., свидетелите Х. Х. и Н. К.
- и двамата полицейски служители към сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас,
били на работа, като изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното
движение в гр. Бургас. Двамата - св. Х.и св.К. били младши автоконтрольори към
горепосочения сектор. Около 17.30 часа на 05.10.2019 г., те се намирали на бул.
„Тодор Александров“ и докато проверявали участник в движението, непосредствено
до тях, в същата посока на движение, в най- лявата пътна лента настъпил пътен
инцидент между лек автомобил *** с peг. № *** и лек автомобил *** с per. №***.
Полицейските служители видели, че виновен за настъпилото пътно транспортно
произшествие/ПТП/ по бул. “Тодор Александров“, в посока ул.“Спортна“, бил
водачът на лекия автомобил ***. Тъй като и двете моторни превозни средства били
в движение, въпреки щетите по тях, те се придвижили за да освободят лентата за
други автомобили. Служителите били уведомени, че един от участниците в ПТП
избягал. Отивайки на място те видели само единия от участниците – К. А., който
им дал данните за другия автомобил. Полицейските служители издирили адреса на
другия собственик на автомобила – св. Р. Й.. Полицейските служители,
констатирали, че собственика на автомобила не отговаря на описанието дадено от
другия участник. По тази причина попитали св.Р. Й. кой е управлявал автомобила,
а той заявил, че това е неговия син – Я.Й.. Той заявил, че синът му взел
автомобила без негово знание и попълнил декларация по чл.188 ЗДвП. На
16.10.2019г. на Я.Й. бил съставен АУАН, като при допълнително изготвена справка
в сектор ПП било установено, че с Наказателно Постановление № 17-0769-001469 с
издател Р. Т. П. - Началник група в Полиция” при ОД на МВР - Бургас, връчено му
лично на 29.11.2018 г., и влязло в сила на 7.12.2018г. подс. Й. е бил наказан
по административен ред, също за управление на МПС, без съответно свидетелство
за управление.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от събраните по ДП доказателства, а именно: обясненията на
обвиняемия; показанията на свидетелите Х., К., С., Й., А.; приложените по
делото писмени доказателства – АУАН и НП; справка за нарушител/водач, издадена
за Й. и справка за съдимост.
Самопризнанието на обвиняемия изцяло
кореспондира и се припокрива напълно с показанията на свидетелите относно
обстоятелството, че на инкриминираната дата е управлявал посочения автомобил, като при извършената
проверка не представил свидетелство за управление на МПС. Гласните
доказателствени средства се подкрепят и от съставения против Й. АУАН, в който са описани
същите обстоятелства, които са разказани от свидетелите.
Видно от приложеното по
делото наказателно постановление №
17- 0769-001469 от 25.05.2017г., връчено му лично и влязло в сила на 7.12.2018г., Й. е бил наказван по административен ред за същото деяние. Този факт се подкрепя и
от приложената по делото справка за нарушител/водач. Съдът изцяло възприема посочените доказателствени
материали и ги съобразява при установяване на фактическата обстановка по
делото, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Обвиняемият Я.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343в, ал.2 от НК.
С въведеното законодателно решение за
криминализиране на осъщественото от обвиняемия деяние е заложен един съществен
принцип – управлението на МПС без свидетелство за правоуправление се
криминализира като престъпление по НК едва след като деецът веднъж е бил
наказан за същото по административен ред. Следователно, от обективна страна
предпоставка за търсене на наказателна отговорност е наличието на едно предишно
административно наказване на дееца за същото такова деяние, което не е изиграло
своята възпираща роля. В настоящия случай това се явява наказването му с
наказателно постановление
№ 17-0769-001469 от 25.05.2017г. Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние – управлявал е МПС, като това е извършено в
посочения в закона срок – едногодишен, считано от наказването му по административен
ред. Субект на престъплението по алинея 2 на чл. 343в от НК за разлика от
субекта по ал.1, може да бъде само неправоспособен водач на МПС. Тоест не
такъв, на който свидетелството за правоуправление е временно отнето, а такъв,
който или никога не е притежавал свидетелство (не е полагал изпит, не се води
на отчет в КАТ) или е бил правоспособен, но е загубил изцяло правоспособността
си (примерно при отнемането на всички контролни точки). Безспорно се установи в
настоящия случай, че Й. е
неправоспособен водач.
От субективна страна той е действал виновно, с пряк умисъл. Съзнавал
е, че е неправоспособен водач, както и че вече е бил наказван по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление. Той е съзнавал,
че извършва същото деяние - управлява МПС без СУМПС в едногодишния срок от
наказването му по административен ред, тъй като първото НП му било връчено лично и той е бил абсолютно наясно с наложеното му
административно наказание.
За извършеното
престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 до
1200 лева. От деянието не са настъпили имуществени вреди. Той не е осъждан или
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти, глава VІІІ
от НК към момента на извършване на настоящото престъпление. Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на Й. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК. При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид младата възраст на обвиняемия, ниската степен на
обществена опасност на личността му, с оглед факта, че не е осъждан, оказаното
от него съдействие в хода на разследването за изясняване в пълнота на случая и
направеното безусловно самопризнание. Относно обществената опасност на
извършеното престъпление, съдът я прецени като съответстваща на обичайната за
такъв вид посегателства. Воден от горното, съдът намери, че административната
санкция "Глоба" следва да се индивидуализира при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, в минималния установен в чл. 78а,
ал.1 от НК размер на административното наказание, а именно 1000 лева. Този
размер, по убеждението на съда, съответства на интензитета на посегателството,
като в същото време е от естество да способства за постигане целите на
административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН, а и тези, визирани в
чл. 36 от НК и най-вече деецът да бъде предупреден и превъзпитан към спазване
на законите занапред.
В случая не са налице предпоставките на подсъдимия кумулативно да бъде
наложено наказание "Лишаване от право да управлява МПС" на основание
чл. 343г от НК, тъй като деецът е неправоспособен, а и престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК не е сред изрично
предвидените в нормата на чл. 343г от НК.
По изложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.